Началото на Кръстоносните походи
Днес Кръстоносните походи са станали знак на нападателна, завоевателна политика. Но би трябвало да се знае, че това мнение почнало да се популяризира едвам в средата на ХІХ век. Дотогава за никого нямало подозрение, че те били чисто отбранителни акции против неудържимата ислямска агресия в Близкия изток през ХІ век.
За начало на исляма се счита 622 година. След това мюсюлманите за малко време завладяли Персия, Средна Азия, целия Пиренейски полуостров, нахлули във Франция – където били разгромени в 732 година, обсадили Константинопол през 717 година, където ги разрушили обединените сили на византийци и българите отпред с кан Тервел.
След като съумели да покорят ислямските земи в Близкия изток, турците-селджуки (наречени на техния главатар Селджук) не прекратили настъплението си и нахлули във византийските територии.
Във Византия избухнала суматоха. Император Роман IV се опитал да спре завоевателите, само че през 1071 година, в борбата при град Манцикерт византийската войска претърпяла страховито проваляне и самият той бил покорен. След това византийците към този момент нямали сили да се съпротивляват. Селджуките последователно се придвижвали на запад, като завладяли съвсем цяла Мала Азия от Византия.
Те нахлували на големи орди в християнските градове и села, безмилостно ги ограбвали, опустошавали и изгаряли, а хората избивали или отвеждали в иго. Опожарявали и разрушавали църквите и манастирите. Завоевателите осквернявали християнските светилища, измъчвали и убивали свещеници и монаси, принуждавали локалното население да приема исляма и безмилостно избивали тези, които отказвали.
През 1071 г. Йерусалим, градът на Христос, с всички съществени светилища на християните, паднал в ръцете на турците.
Няколко века преди този момент светият град бил управляван от араби; те относително по-търпимо се отнасяли към локалните християни и към поклонниците, които непрекъснато идвали от Европа, с цел да се поклонят на Божи гроб.
Новите господари на града почнали да оскверняват християнските църкви, да нарушават правата на локалните християни и да попречват поклонниците: оскърбявали ги, биели, продавали ги в иго и убивали. Дори ходенето по улиците на града станало рисково за християните. Завоевателите изключително безмилостно се подигравали на Йерусалимския патриарх, отнасяйки се към него като към последния плебей. Веднъж селджуките го хванали за брадата, по този начин го влачили по улиците и го хвърлили в тюрма.
В Европа знаели за компликациите на християнска Византия. Вярно, че през 1051 година Църквата се разделила на две – Католическа и Православна, само че проблемите сред тях засягали основно теоретични въпроси и чисто богословски елементи, които били далечни на елементарните християни от двете страни; те към момента се считали за една общественост.
Петър Отшелникът проповядва първия кръстоносен поход – от картината на Джеймс Арчър. Снимка: Уикипедия
През 1060-те години папите няколко пъти предложили да се помогне на Византия. Тази концепция се разпространявала от ден на ден измежду западните християни. Огромна роля тук изиграли новините за зверствата на селджуките в Йерусалим, донесени от Светата земя от доста поклонници. Разказите за осъществените там жестокости против християните карали сърцата на хората да се изпълват с яд и предпочитание да санкционират нечестивците.
През ноември 1095 година в южния френски град Клермон се състоял църковен събор, на който участвали всички видни представители на католическата черква: кардинали, архиепископи, епископи, игумени на манастири. Това било събитие с първостепенно значение, на което се стекли и доста елементарни свещеници, монаси и елементарни хора – знатни сеньори, елементарни рицари и простолюдие.
Така през 1096 г. в Клермон папа Урбан II започнал страстни проповеди за освобождението на Йерусалим от селджукските турци. Хората се вслушвали в неговите апели. Названието „ кръстоносци “ се появило, тъй като участниците в кръстоносните походи пришивали кръстове върху облеклата си.
Жителите на Пиза, Генуа и други италиански градове, които страдали от жестоките мюсюлмански пиратски набези, събрали флот, който отпътувал за крайбрежието на Африка. Експедицията изгорила два града в Тунис, само че този епизод не получил необятен отзив.
Истинският подстрекател на всеобщия кръстоносен поход бил елементарният безпаричен монах Петър от Амиен, по прякор Отшелника. При визитата си на Голгота и Гроба Господ гледката на робското състояние на палестинските братя-християни провокирала у него огромно отвращение.
След като получил писма от византийския патриарх с молба за помощ, Петър отишъл в Рим при папа Урбан II. После, облечен в дрипи, без обувки, с непокрита глава и с разпятие в ръце той тръгнал през градовете и селата на Европа, призовавайки към поход за избавление на Божи гроб и на християните в Светите земи. Обикновените хора, превзети от неговото сладкодумство, считали Петър за светец. Идеята за похода се популяризирала необятно и станала известна.
Малко преди този момент и персонално византийският император Алексей I Комнин се обърнал към папа Урбан за помощ. Възприемайки турското мюсюлманско настъпление като опасност за християнството, папата се съгласил да помогне на императора, а също по този начин да отвоюва Светите земи от селджуките.
Първият Кръстоносен поход като цяло постигнал задачите си. Йерусалим бил освободен през 1099 година Светите земи още веднъж станали християнски.
Но това не било задоволително. Те трябвало да бъдат арестувани. Християните съумели да ги задържат с общо Девет Кръстоносни похода до 1303 година, когато мюсюлманите още веднъж и дефинитивно ги завладели.
