Иван Гешев: Голямото национално предателство
Днес, когато Германия отваря от дълго време затворените си въглищни централи, наведената коалиция у нас е на път да затрие българската енергетика. Трябва ясно да заявим, че това е национално изменничество и аргументите за него са две – несъответстващата “зелена” политика на Брюксел и пословичното слагачество на родния политически хайлайф. Важно е също да отбележим, че в основата и на двете стои “усвояването” на едни пари. От “нашите” хора, несъмнено.
Ето по какъв начин се стигна до тук и какво тъкмо ни оферират?
Част I. Описание на подтекста
1. На 11 декември 2019 година Европейската комисия афишира, че желае до 2050 Европа да стане първия безпристрастен във връзка с климата континент. С присъщия си възторг Урсула фон дер Лайен показва “голямата цел” пред европарламента ().
2. Група бюрократи стартират да бълват съвременни изречения като „ кръгова стопанска система “, „ sustainable resistance “ (което Google превежда като „ устойчива резистентност “), „ интелигентно напредване “ (smart mobility), „ възобновяване на Европейски Съюз от Коронавирус ще бъде „ зелено “ възобновяване “ и още цяла поредност недомислици, които обилно се заплащат и ще се заплащат от джобовете на евроданъкоплатеца, към който и ние гордо се числим.
3. На 10 – 11 декември 2020 година Урсула фон дер Лайен дава обещание, че излъчванията ще бъдат понижени с 55% до 2030 година Дебело следва да подчертаем, че тази цел е за Европейски Съюз като цяло, а не за всяка страна поотделно. Ето тук е заровено и част от кучето по въпроса с българския интерес. Като първи слагачи, родните политици държат да сме най-отпред със свалени гащи и да осъществим всевъзможни щения на въпросната госпожа – допустимо най-скоро и без всякаква мисъл. Е, против „ облажване “ от страна на „ наши “ компании, несъмнено.
4. Резултатът от тези еко-полюции е така наречен „ Зелена договорка “, още наричана и „ Зелен пакт “ или „ Зелен контракт “, с който може да се запознае от формалния източник –. Ако пък някой се чуди, кой ще завоюва най-вече от тая работа – ами притежателят на ей туй издание –
5. Понеже е ясно, че така наречен „ зелена сила “ е тотално нерентабилна, по отношение на нуклеарната и по отношение на изкопаемите горива, то на страните членки се раздават пари, с цел да могат да изпълнят “условията” на въпросната „ Зелена договорка “.
6. За да вземат пари, съответните държави-членки одобряват и дават на Брюксел и така наречен Териториални проекти за обективен преход (прикачени са три от тях, като ще се спрем единствено на Стара Загора, само че правилото е идентичен).
7. Тези териториални проекти в резюме ни споделят по какъв начин по „ обективен “ метод ще унищожим всичко, което копае и гори изкопаеми горива и ще го сменяем с фотоволтаици, перки и други еко-атрибути (за това във втората част).
8. За българските тарикати е най-изгодно да строят фотоволтаици по няколко аргументи:
8.1. Изискват минимална поддръжка;
8.2. Изискват най-малък откъм брой и подготовка персонал;
8.3. България има доста дни със слънчево греене и те са релативно предвидими (за разлика от вятъра, например).
8.4. Срокът за откупуване („ изтребване “) на инвестицията е най-хубав по отношение на останалите „ зелени “ източници.
Част II. Проблемите всъщност
България още от социализма има три огромни ТЕЦ-а (Марица – Изток 1, 2 и 3), които се зареждат с лигнитни въглища, добивани от Мини Марица – Изток. Тези лигнитни въглища са с ниска калорийна стойност и е рентабилно да бъдат горени единствено и само в тези три ТЕЦ-а и в Брикел. В уеб страницата на мините ясно е казано, че превозването им е тотално нерентабилно (). В този смисъл ТЕЦ-овете и мините са неразривно свързани и едното без другото не може. Това е и повода миньори и енергетици през днешния ден да стачкуват дружно.
Както е видно от горния линк, общата конфигурирана мощ на държавната Топлоелектрическа централа Марица Изток 2 (1 586 MW) е колкото на „ американските “ централи взети дружно (ТЕЦ КонтурГлобал Марица Изток 3 АД с обща мощ 908 MW и Топлоелектрическа централа „ AES Гълъбово “ с обща конфигурирана мощ 670 MW). Следва да отбележим обстоятелството, че две от централите може и да са американски, само че служащите в тях са си нашенци.
Понеже са алчни предатели, родните политици са заложили “амбициозните” цели да закрием този комплекс от мини и ТЕЦ-ове допустимо най-скоро, което несъмнено ще остави всички работещи в тях непосредствено или косвено без работа. Очевидно е, че техният труд е характерен, само че ниско до средноквалифициран откъм учебен ценз, т.е. възможностите им за акомодация, откакто им се отнеме поминъкът не са изключително положителни.
Отваряме „ Териториалният проект за обективен преход “ за Стара Загора и на стр. 6 четем „ През 2020 година енергийните/добивните предприятия притеглят работна ръка от следните области: Стара Загора ‒ 8,2 хиляди души; Хасково ‒ 1,5 хиляди души; Сливен ‒ 0,9 хиляди души; Ямбол ‒ 0,6 хиляди души; други ‒ 0,1 хиляди души. “. Събираме числата и получаваме 11,3 хиляди души. Тук, несъмнено са визирани единствено непосредствено заетите в мините и ТЕЦ-овете. Те имат фамилии (жени миньори не се срещат, макар еманципацията и битката за равни права), пенсионирани родители и прочие, които са непосредствено подвластни от тях. Допълнително, тези хора обезпечават работа на още доста други (за което няма публична статистика), тъй като някой ги храни, облича, забавлява и прочие
Така след всякакви “алабализми” и сухи статистики стигаме до стр. 34, в която би трябвало да признаем, че е включен следния абзац „ До 15.09.2023 година бяха получени следните капиталови планове, които са индикативни и необвързващи, както за страната, по този начин и за компаниите, декларирали интерес. Посочените стойности на вложенията са планирани и отразяват желанията на фирмите за вложение в района на Стара Загора, като по никакъв метод не са ангажиращи за опцията или размера на финансиране от Фонда за обективен преход. Присъствието на компаниите в индикативния лист не обезпечава финансиране и не води до каквото и да било преимущество. Всички планове, финансирани със средства от Фонда за обективен преход, ще бъдат избирани вследствие на открити, транспарантни и конкурентни процедури отворени за всички огромни предприятия. “.
Оттам насетне виждаме лист на компаниите с техните капиталови планове, които както казахме, по никакъв метод не са обвързващи. Понеже парите не са неограничени, то е ясно, че след „ обективен “ и „ транспарантен “ конкурс ще бъдат определени „ най-хубавите компании “, когато му пристигна времето.
Впечатление прави рубрика „ Потенциал за основаване на работни места “, като е редно да се вгледаме в нейното название, а точно „ капацитет “. Както на всеки приблизително образован човек е ясно, да имаш капацитет за нещо и да го реализираш са две радикално разнообразни неща.
В систематизирания финален ред от таблицата виждаме, че капиталовите планове на всички тези компании са в размер на 1,7 милиарда евро, като резултатът е основаването и запазването (дадени не инцидентно като обща сума) на 4 358 работни места.
Тук идваме и до главните заключения:
1. Със закриване на мините и ТЕЦ-овете, единствено от директно заетите в тях ще оставим 11,3 хиляди души без работа. В подмяна ще създадем и запазим 4 358 работни места.
2. Работните места, които ще запазим и разкрием надалеч нямат връзка с мините и ТЕЦ-овете. Напр. в ред първи на таблицата компания Металик АД дава обещание (неангажиращо) да резервира 250 работни места, само че тя ще строи „ Заводс цялостен софтуерен цикъл за произвеждане на едрогабаритни корпусни елементи за ветрогенератори, водноелектрически централи и тежко машиностроене “, което явно не е работа нито за миньори, нито за енергетици. На фона на непокътнатите 250 работни места. Създадените до 1 000 (по принцип „ до 1000 “ е както 999, по този начин и 501 напр.) явно също няма да касаят уволнените от мините и ТЕЦ-овете.
3. Четем ред втори от таблицата – там дават обещание, че „ Инвестицията евентуално би основала 800 нови работни места “. Темата за капацитета я разгледахме. Този капацитет е за 120 млн. евро, против което компанията ще си има печеливш цех за произвеждане на слънчеви панели, които останалите тарикати с фотоволтаиците с наслада ще купуват.
4. Същите Металик АД участват на ред трети и с друго капиталово желание за основаване на цех за „ произвеждане на зелен водород и О2 за медицински и механически потребности “, в който ще основат 50 нови работни места (отново не за уволнените) за скромната сума от 90 млн. евро или по 1,8 млн. на работно място. Нека създадем следната елементарна сметка – в случай че един мъж се пенсионира на 67 години и стартира да работи на 18, то той би имал 49 години трудов живот. Нека приемем, че получава по 5000 лв. брутно всеки месец сегашна стойност на парите (заплата безусловно недостижима за района на Стара Загора). За целият си трудов живот той би изработил: 49 години * 12 месеца * 5 000 лв. на месец = 2 940 000 лв. или малко над 1,5 млн. евро. Изводът човек може да си направи и самичък.
5. Видно е, че всички капиталови планове отвън НЕК и държавната мина са или за фотоволтаици, или за някакъв вид фабрики, т.е. те няма да ангажират хората от проблематичните браншове, които ще изгубят работата си.
6. Да забележим какво желаят държавните предприятия от бранша:
6.1. Мини Марица – Изток ЕАД желае общо 98 млн. евро, с цел да резервира 80 миньори, да назначи 310 души в „ Агроенергетика и високотехнологично земеделие “ (каквото и да е това) и 280 души в „ Производство на торове въз основата на лигнитни въглища “. Накратко 590 нови работни места, които не са свързани с работата на уволнените и опазване на 80 миньори.
6.2. НЕК ЕАД ще сътвори нови 15 работни места за „ Наземен и плаващ фотоволтаичен парк в язовир Розов бунар със системи за предпазване на сила “, т.е. още веднъж не по квалификацията на уволнените и това против 26 млн. евро.
7. От 6.1. и 6.2. е видно, че държавните предприятия ще „ усвоят “ 124 млн. евро от общо 1,7 милиарда (т.е. малко над 7% от общата баница), за което ще запазят 80 миньори и ще основат 605 работни места, които не са по квалификацията на идните да бъдат уволнени.
8. Изводът в резюме – ръководството на сглобката предлага да даде съвсем 93% от баницата на свои частници, които ще открият/запазят най-малък брой работни места, всички от които нямат общо с квалификацията на уволнените и потърпевши от пладнешкия обир на „ справедливия преход “ чиновници.
9. На 03 октомври 2023 година сякаш беше реализирано съглашение. Да се споразумееш с откровени лъжци и крадци каквито са ППДБ/ГЕРБ/ДПС обаче е сляпа религия, тъй като обстоятелствата досега демонстрират, че когато човек не държи на думата си – и подписът му не коства. На миньори и енергетици, честито! На българската обществена система, също.
Накратко – националният ни интерес към момента не е предпазен. Закриваме над 4 000 MW базови мощности, които към днешна дата са гръбнакът на енергийната сигурност на страната. Сякаш бързо забравихме, че в ранната фаза на войната в Украйна тъкмо тези мощности изиграха съществена стабилизираща роля освен за България, само че и за целия район. Помогнаха ни да преминем през рецесията релативно гладко и безболезнено.
Няма подозрение също, че някой ден в бъдещето още веднъж ще попаднем в рецесия. Тогава обаче “Мариците” няма да ги има. Ще ни се наложи да внесем електричество, само че няма да има от кое място. Защото едни наведени политици през днешния ден са решили да продадат националния интерес. Но какъв е той?
По думите на Димитър Манолов, президент на КТ Подкрепа: “Българският народен интерес през днешния ден е преди всичко да има ток!”
Иван Гешев
Източник:
Ето по какъв начин се стигна до тук и какво тъкмо ни оферират?
Част I. Описание на подтекста
1. На 11 декември 2019 година Европейската комисия афишира, че желае до 2050 Европа да стане първия безпристрастен във връзка с климата континент. С присъщия си възторг Урсула фон дер Лайен показва “голямата цел” пред европарламента ().
2. Група бюрократи стартират да бълват съвременни изречения като „ кръгова стопанска система “, „ sustainable resistance “ (което Google превежда като „ устойчива резистентност “), „ интелигентно напредване “ (smart mobility), „ възобновяване на Европейски Съюз от Коронавирус ще бъде „ зелено “ възобновяване “ и още цяла поредност недомислици, които обилно се заплащат и ще се заплащат от джобовете на евроданъкоплатеца, към който и ние гордо се числим.
3. На 10 – 11 декември 2020 година Урсула фон дер Лайен дава обещание, че излъчванията ще бъдат понижени с 55% до 2030 година Дебело следва да подчертаем, че тази цел е за Европейски Съюз като цяло, а не за всяка страна поотделно. Ето тук е заровено и част от кучето по въпроса с българския интерес. Като първи слагачи, родните политици държат да сме най-отпред със свалени гащи и да осъществим всевъзможни щения на въпросната госпожа – допустимо най-скоро и без всякаква мисъл. Е, против „ облажване “ от страна на „ наши “ компании, несъмнено.
4. Резултатът от тези еко-полюции е така наречен „ Зелена договорка “, още наричана и „ Зелен пакт “ или „ Зелен контракт “, с който може да се запознае от формалния източник –. Ако пък някой се чуди, кой ще завоюва най-вече от тая работа – ами притежателят на ей туй издание –
5. Понеже е ясно, че така наречен „ зелена сила “ е тотално нерентабилна, по отношение на нуклеарната и по отношение на изкопаемите горива, то на страните членки се раздават пари, с цел да могат да изпълнят “условията” на въпросната „ Зелена договорка “.
6. За да вземат пари, съответните държави-членки одобряват и дават на Брюксел и така наречен Териториални проекти за обективен преход (прикачени са три от тях, като ще се спрем единствено на Стара Загора, само че правилото е идентичен).
7. Тези териториални проекти в резюме ни споделят по какъв начин по „ обективен “ метод ще унищожим всичко, което копае и гори изкопаеми горива и ще го сменяем с фотоволтаици, перки и други еко-атрибути (за това във втората част).
8. За българските тарикати е най-изгодно да строят фотоволтаици по няколко аргументи:
8.1. Изискват минимална поддръжка;
8.2. Изискват най-малък откъм брой и подготовка персонал;
8.3. България има доста дни със слънчево греене и те са релативно предвидими (за разлика от вятъра, например).
8.4. Срокът за откупуване („ изтребване “) на инвестицията е най-хубав по отношение на останалите „ зелени “ източници.
Част II. Проблемите всъщност
България още от социализма има три огромни ТЕЦ-а (Марица – Изток 1, 2 и 3), които се зареждат с лигнитни въглища, добивани от Мини Марица – Изток. Тези лигнитни въглища са с ниска калорийна стойност и е рентабилно да бъдат горени единствено и само в тези три ТЕЦ-а и в Брикел. В уеб страницата на мините ясно е казано, че превозването им е тотално нерентабилно (). В този смисъл ТЕЦ-овете и мините са неразривно свързани и едното без другото не може. Това е и повода миньори и енергетици през днешния ден да стачкуват дружно.
Както е видно от горния линк, общата конфигурирана мощ на държавната Топлоелектрическа централа Марица Изток 2 (1 586 MW) е колкото на „ американските “ централи взети дружно (ТЕЦ КонтурГлобал Марица Изток 3 АД с обща мощ 908 MW и Топлоелектрическа централа „ AES Гълъбово “ с обща конфигурирана мощ 670 MW). Следва да отбележим обстоятелството, че две от централите може и да са американски, само че служащите в тях са си нашенци.
Понеже са алчни предатели, родните политици са заложили “амбициозните” цели да закрием този комплекс от мини и ТЕЦ-ове допустимо най-скоро, което несъмнено ще остави всички работещи в тях непосредствено или косвено без работа. Очевидно е, че техният труд е характерен, само че ниско до средноквалифициран откъм учебен ценз, т.е. възможностите им за акомодация, откакто им се отнеме поминъкът не са изключително положителни.
Отваряме „ Териториалният проект за обективен преход “ за Стара Загора и на стр. 6 четем „ През 2020 година енергийните/добивните предприятия притеглят работна ръка от следните области: Стара Загора ‒ 8,2 хиляди души; Хасково ‒ 1,5 хиляди души; Сливен ‒ 0,9 хиляди души; Ямбол ‒ 0,6 хиляди души; други ‒ 0,1 хиляди души. “. Събираме числата и получаваме 11,3 хиляди души. Тук, несъмнено са визирани единствено непосредствено заетите в мините и ТЕЦ-овете. Те имат фамилии (жени миньори не се срещат, макар еманципацията и битката за равни права), пенсионирани родители и прочие, които са непосредствено подвластни от тях. Допълнително, тези хора обезпечават работа на още доста други (за което няма публична статистика), тъй като някой ги храни, облича, забавлява и прочие
Така след всякакви “алабализми” и сухи статистики стигаме до стр. 34, в която би трябвало да признаем, че е включен следния абзац „ До 15.09.2023 година бяха получени следните капиталови планове, които са индикативни и необвързващи, както за страната, по този начин и за компаниите, декларирали интерес. Посочените стойности на вложенията са планирани и отразяват желанията на фирмите за вложение в района на Стара Загора, като по никакъв метод не са ангажиращи за опцията или размера на финансиране от Фонда за обективен преход. Присъствието на компаниите в индикативния лист не обезпечава финансиране и не води до каквото и да било преимущество. Всички планове, финансирани със средства от Фонда за обективен преход, ще бъдат избирани вследствие на открити, транспарантни и конкурентни процедури отворени за всички огромни предприятия. “.
Оттам насетне виждаме лист на компаниите с техните капиталови планове, които както казахме, по никакъв метод не са обвързващи. Понеже парите не са неограничени, то е ясно, че след „ обективен “ и „ транспарантен “ конкурс ще бъдат определени „ най-хубавите компании “, когато му пристигна времето.
Впечатление прави рубрика „ Потенциал за основаване на работни места “, като е редно да се вгледаме в нейното название, а точно „ капацитет “. Както на всеки приблизително образован човек е ясно, да имаш капацитет за нещо и да го реализираш са две радикално разнообразни неща.
В систематизирания финален ред от таблицата виждаме, че капиталовите планове на всички тези компании са в размер на 1,7 милиарда евро, като резултатът е основаването и запазването (дадени не инцидентно като обща сума) на 4 358 работни места.
Тук идваме и до главните заключения:
1. Със закриване на мините и ТЕЦ-овете, единствено от директно заетите в тях ще оставим 11,3 хиляди души без работа. В подмяна ще създадем и запазим 4 358 работни места.
2. Работните места, които ще запазим и разкрием надалеч нямат връзка с мините и ТЕЦ-овете. Напр. в ред първи на таблицата компания Металик АД дава обещание (неангажиращо) да резервира 250 работни места, само че тя ще строи „ Заводс цялостен софтуерен цикъл за произвеждане на едрогабаритни корпусни елементи за ветрогенератори, водноелектрически централи и тежко машиностроене “, което явно не е работа нито за миньори, нито за енергетици. На фона на непокътнатите 250 работни места. Създадените до 1 000 (по принцип „ до 1000 “ е както 999, по този начин и 501 напр.) явно също няма да касаят уволнените от мините и ТЕЦ-овете.
3. Четем ред втори от таблицата – там дават обещание, че „ Инвестицията евентуално би основала 800 нови работни места “. Темата за капацитета я разгледахме. Този капацитет е за 120 млн. евро, против което компанията ще си има печеливш цех за произвеждане на слънчеви панели, които останалите тарикати с фотоволтаиците с наслада ще купуват.
4. Същите Металик АД участват на ред трети и с друго капиталово желание за основаване на цех за „ произвеждане на зелен водород и О2 за медицински и механически потребности “, в който ще основат 50 нови работни места (отново не за уволнените) за скромната сума от 90 млн. евро или по 1,8 млн. на работно място. Нека създадем следната елементарна сметка – в случай че един мъж се пенсионира на 67 години и стартира да работи на 18, то той би имал 49 години трудов живот. Нека приемем, че получава по 5000 лв. брутно всеки месец сегашна стойност на парите (заплата безусловно недостижима за района на Стара Загора). За целият си трудов живот той би изработил: 49 години * 12 месеца * 5 000 лв. на месец = 2 940 000 лв. или малко над 1,5 млн. евро. Изводът човек може да си направи и самичък.
5. Видно е, че всички капиталови планове отвън НЕК и държавната мина са или за фотоволтаици, или за някакъв вид фабрики, т.е. те няма да ангажират хората от проблематичните браншове, които ще изгубят работата си.
6. Да забележим какво желаят държавните предприятия от бранша:
6.1. Мини Марица – Изток ЕАД желае общо 98 млн. евро, с цел да резервира 80 миньори, да назначи 310 души в „ Агроенергетика и високотехнологично земеделие “ (каквото и да е това) и 280 души в „ Производство на торове въз основата на лигнитни въглища “. Накратко 590 нови работни места, които не са свързани с работата на уволнените и опазване на 80 миньори.
6.2. НЕК ЕАД ще сътвори нови 15 работни места за „ Наземен и плаващ фотоволтаичен парк в язовир Розов бунар със системи за предпазване на сила “, т.е. още веднъж не по квалификацията на уволнените и това против 26 млн. евро.
7. От 6.1. и 6.2. е видно, че държавните предприятия ще „ усвоят “ 124 млн. евро от общо 1,7 милиарда (т.е. малко над 7% от общата баница), за което ще запазят 80 миньори и ще основат 605 работни места, които не са по квалификацията на идните да бъдат уволнени.
8. Изводът в резюме – ръководството на сглобката предлага да даде съвсем 93% от баницата на свои частници, които ще открият/запазят най-малък брой работни места, всички от които нямат общо с квалификацията на уволнените и потърпевши от пладнешкия обир на „ справедливия преход “ чиновници.
9. На 03 октомври 2023 година сякаш беше реализирано съглашение. Да се споразумееш с откровени лъжци и крадци каквито са ППДБ/ГЕРБ/ДПС обаче е сляпа религия, тъй като обстоятелствата досега демонстрират, че когато човек не държи на думата си – и подписът му не коства. На миньори и енергетици, честито! На българската обществена система, също.
Накратко – националният ни интерес към момента не е предпазен. Закриваме над 4 000 MW базови мощности, които към днешна дата са гръбнакът на енергийната сигурност на страната. Сякаш бързо забравихме, че в ранната фаза на войната в Украйна тъкмо тези мощности изиграха съществена стабилизираща роля освен за България, само че и за целия район. Помогнаха ни да преминем през рецесията релативно гладко и безболезнено.
Няма подозрение също, че някой ден в бъдещето още веднъж ще попаднем в рецесия. Тогава обаче “Мариците” няма да ги има. Ще ни се наложи да внесем електричество, само че няма да има от кое място. Защото едни наведени политици през днешния ден са решили да продадат националния интерес. Но какъв е той?
По думите на Димитър Манолов, президент на КТ Подкрепа: “Българският народен интерес през днешния ден е преди всичко да има ток!”
Иван Гешев
Източник:
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ