Показват ръкописи на Никола Вапцаров по случай 110 г. от рождението му
Днес Къщата музей „ Никола Вапцаров “ към Националния книжовен музей ще посрещне 110-годишнината на поета със събитието „ ЧАКА МЕ СВЕТЪТ “, което включва три прояви, оповестиха от музея.
Първата е галерия с извънредно скъпи и рядко показвани ръкописи, документи и фотоси на поета и първи издания на книги, измежду които обичаният „ Фауст “, който високообразованата майка Елена Вапцарова е четяла при започване на по-миналия век на децата си. От нея в действителност стартира срещата на бъдещия стихотворец с европейската класика. В обособена витрина ще бъдат показани Тетрадката с реферата „ Морето “, Албумът на 26-ти випуск на Машинното морско учебно заведение със стихотворението „ Марш “ на младия стихотворец, документи от курсантските му години (1926 – 1932 г.), в които поетът потегля към света посредством срещата си с Морето.
Сред най-интересните истински реликви от зрелия интервал на поета са „ Сивата тетрадка “ (прототип на „ Моторни песни “ с цикъла „ Песни за една страна “ и с единствения запис на стихотворението „ Испания “), Кафявата тетрадка с шедьовъра „ История “, Червеният бележник с непубликуваната (и незавършена) творба „ Не, в този момент не е за лирика “, писана по време на тримесечното му интерниране в Годеч през 1941 година, сп. „ Летец “ с „ Романтика “, удостоено с влиятелната премия за произведение „ на въздухоплавателна тематика “ през 1937 година, железничарското фенерче и легигитимацията на огняр от БДЖ, предсмъртната тетрадка „ Сампа “ с оригиналите на „ Прощално “ и „ Предсмъртно “, Синята тетрадка с изрязани листове (проект за втора стихосбирка на Вапцаров).
Сродяването на поета с Морето и машините, сантименталните му полети в Небето, тръпното прекарване на ориста на Фернандес и Долорес в Испанската революция, всеобхватният Свят във Вапцаровото поетическо въображение и човешка сензитивност, са показани и в 17 фототабла, разкриващи творчеството на българския Огняроинтелигент в европейски и международен небосвод. В двете експозиционни зали на „ Високото пространство “ на музея е проследена хрониката на международното самопризнание на Вапцаровата лирика – Почетната премия за мир от 1952 година, на която той е единственият български притежател, уви, посмъртно; високите оценки на европейски, американски, британски, латиноамерикански, азиатски и африкански писатели – свидетелства за международното му признание; преводните му книги в над 40 страни на към 60 езика (софийският музей има най-богатата им колекция). До последните интерпретатции в навечерието на Вапцаровата 110-годишнина – на световноизвестния образен актьор Франсиско Босолети и на иранския универитетски учител, публицист и преводач Фарид Гадами, които пристигнаха в България това лято и ни дадоха „ урок “ за съвременен прочит на поезията му.
След откриването на изложбата със слово на основната уредничка Катя Зографова, вечерта ще продължи с поетично четене на Вапцаровата лирика на повече от 10 езика, измежду които освен главните европейски, само че и персийски, арменски, китайски. Най-активни участници в четенето ще бъдат възпитаниците на 32 СОУ в София, академични преподаватели – преводачи, военноморски офицери и курсанти, сътрудници от музеите. Могат да се включат и всички, обичащи поезията на Вапцаров и владеещи непознати езици.
Гостите ще видят и презентация със записи на преводачи и чужестранни фенове на Вапцаров, които не могат да бъдат в България на 7 декември – Фарид Гадами – превел за пръв път на фарси „ Моторни песни “ това лято, рецитал на строителния инженер от Турция Бирдал Боздаг, както и превъзходно женско осъществяване на ария на турски език по „ Прощално “.
Специално за събитието от прилежаща Гърция идва доктор Христос Хартомацидис, надарен публицист и драматург, създател на книги на гръцки и на български език. Негов е последният превод на „ Прощално “ и „ Предсмъртно “ на гръцки.
Първата е галерия с извънредно скъпи и рядко показвани ръкописи, документи и фотоси на поета и първи издания на книги, измежду които обичаният „ Фауст “, който високообразованата майка Елена Вапцарова е четяла при започване на по-миналия век на децата си. От нея в действителност стартира срещата на бъдещия стихотворец с европейската класика. В обособена витрина ще бъдат показани Тетрадката с реферата „ Морето “, Албумът на 26-ти випуск на Машинното морско учебно заведение със стихотворението „ Марш “ на младия стихотворец, документи от курсантските му години (1926 – 1932 г.), в които поетът потегля към света посредством срещата си с Морето.
Сред най-интересните истински реликви от зрелия интервал на поета са „ Сивата тетрадка “ (прототип на „ Моторни песни “ с цикъла „ Песни за една страна “ и с единствения запис на стихотворението „ Испания “), Кафявата тетрадка с шедьовъра „ История “, Червеният бележник с непубликуваната (и незавършена) творба „ Не, в този момент не е за лирика “, писана по време на тримесечното му интерниране в Годеч през 1941 година, сп. „ Летец “ с „ Романтика “, удостоено с влиятелната премия за произведение „ на въздухоплавателна тематика “ през 1937 година, железничарското фенерче и легигитимацията на огняр от БДЖ, предсмъртната тетрадка „ Сампа “ с оригиналите на „ Прощално “ и „ Предсмъртно “, Синята тетрадка с изрязани листове (проект за втора стихосбирка на Вапцаров).
Сродяването на поета с Морето и машините, сантименталните му полети в Небето, тръпното прекарване на ориста на Фернандес и Долорес в Испанската революция, всеобхватният Свят във Вапцаровото поетическо въображение и човешка сензитивност, са показани и в 17 фототабла, разкриващи творчеството на българския Огняроинтелигент в европейски и международен небосвод. В двете експозиционни зали на „ Високото пространство “ на музея е проследена хрониката на международното самопризнание на Вапцаровата лирика – Почетната премия за мир от 1952 година, на която той е единственият български притежател, уви, посмъртно; високите оценки на европейски, американски, британски, латиноамерикански, азиатски и африкански писатели – свидетелства за международното му признание; преводните му книги в над 40 страни на към 60 езика (софийският музей има най-богатата им колекция). До последните интерпретатции в навечерието на Вапцаровата 110-годишнина – на световноизвестния образен актьор Франсиско Босолети и на иранския универитетски учител, публицист и преводач Фарид Гадами, които пристигнаха в България това лято и ни дадоха „ урок “ за съвременен прочит на поезията му.
След откриването на изложбата със слово на основната уредничка Катя Зографова, вечерта ще продължи с поетично четене на Вапцаровата лирика на повече от 10 езика, измежду които освен главните европейски, само че и персийски, арменски, китайски. Най-активни участници в четенето ще бъдат възпитаниците на 32 СОУ в София, академични преподаватели – преводачи, военноморски офицери и курсанти, сътрудници от музеите. Могат да се включат и всички, обичащи поезията на Вапцаров и владеещи непознати езици.
Гостите ще видят и презентация със записи на преводачи и чужестранни фенове на Вапцаров, които не могат да бъдат в България на 7 декември – Фарид Гадами – превел за пръв път на фарси „ Моторни песни “ това лято, рецитал на строителния инженер от Турция Бирдал Боздаг, както и превъзходно женско осъществяване на ария на турски език по „ Прощално “.
Специално за събитието от прилежаща Гърция идва доктор Христос Хартомацидис, надарен публицист и драматург, създател на книги на гръцки и на български език. Негов е последният превод на „ Прощално “ и „ Предсмъртно “ на гръцки.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ