Иво Тренчев: Нямам сантименти към ЦСКА Левски, аз съм от Пирин
Днес Иво Тренчев навършва 50 години.
В кариерата си той е носил екипите на Пирин, Локо София, ЦСКА, Левски, Славия, Терек, а близо 4 години се подвизава в Китай. Централният бранител си навлече гнева на почитателите на армейците, когато мина непосредствено на стадион „ Георги Аспарухов “. Бил е треньор на Пирин, Септември Симитли, Беласица. Той се съгласи да се върне обратно във времето, а и приказва за сегашното в родния футбол. Ето какво сподели Тренчев особено за „ Тема Спорт “.
Г-н Тренчев, каква е равносметката, когато се обърнете обратно?
– Имах премеждия, тъй като трябваше да потегли от най-ниските равнища на футбола и апелът ми към младите е да не се отхвърлят. С доста труд и непримиримост съумях. Не мога да бъда непризнателен на ориста, само че това ми костваше доста старания. Пожелавам на младите да последват моя образец и да не се пречупват и предават при най-малкото затруднение. Трябва да не престават да търсят своето място, тъй като когато се затвори една врата, то се отваря друга. Първоначално ми споделиха, че не ставам за Пирин, и се наложи да играя в аматьорските групи, само че там с доста труд се потвърдих и от родния ми клуб ми дадоха късмет.
Съжалявате ли за прекосяването от ЦСКА в Левски, когато си навлякохте гнева на алените почитатели?
– Нямам сантименти към ЦСКА и Левски, аз съм от Пирин и постоянно съм се стремял да отида на място, което ще ми даде повече благоприятни условия за развиване. Каквото и да кажа в този момент, едните почитатели няма да го одобряват, само че те би трябвало да схванат, че аз съм търсил развиването в персонален проект. Бях задължен да одобрявам всяко по-добро предложение и да се възползвам от всяка една опция. Не мога да кажа дали е било неточност или не, само че където и да съм играл, съм се стремял да бъда правилен и безрезервен.
А кой е върхът в пирамидата на вашата кариера?
– Преминавайки през ЦСКА, Левски, Локо София и Славия, не съм го осъзнавал, само че това е мъчно постижимо. Мога да се гордея, че се постанових и в Китай (б.а. – в Сиан и Хънан Дзяне), и в Русия. В азиатската страна те посрещат и одобряват като чужденец и с цел да се наложиш, то би трябвало да даваш доста повече от локалните играчи. Няма я толерантността, която се следи към чужденците, които идват в България. Ако играеш добре – всички те почитат. В противоположен случай незабавно усещаш отрицателното отношение. Аз съумях. Така беше и в Терек. В Русия футболът е на доста високо равнище и изисква доста старания, там не се попада инцидентно.
Ако в този момент още веднъж би трябвало да изиграете това състояние, какво бихте създали, с цел да попречите на Георги Иванов-Гонзо да означи „ кървавия гол “ на 13 май 2000 година, когато ЦСКА губи с 0:1 от Левски на „ Герена “?
– Тук би трябвало да поговорим за случилото се преди този момент в срещата. Този дуел направи Левски първенец, а при победа на ЦСКА обстановката се променяше. Можехме да спечелим, само че гафът на съдията при автогола на Бисер Иванов наклони везните. Гонзо вкара от доста сложна обстановка, а аз бях прекомерно долепен до него. Ако бях малко по-добре пласиран, може би щях да съумея да упорствувам по-добре. В този мач обаче съществена роля изиграха съдиите, които анулираха автогол и ни попречиха да победим (б.а. – основен съдия е Атанас Узунов, а непряк Иван Леков, който подвига засада). Ако бяхме го създали, ни предстояха мачове с Шумен и Литекс, които щяхме да вземем, и ставахме първенци. Тогава за Левски щеше да е комплицирано, тъй като бяха вложени доста пари и някои хора се притесняваха какво ще се случи. Тогава бяхте съотборник и с Бербатов, а по-късно и с Гонзо. Те сега са в разнообразни лагери…
– За всички е ясно, че футболът ни има потребност от крещящи промени. Който и да е отпред на БФС, то трябват радикални дейности най-много в името на младите. Най-важното е да се влага в материални бази, с цел да можем да построяваме футболисти.
Още на 33 години седнахте на треньорския стол. Трябва ли да се даде повече късмет на младите треньори?
– Необходимо е да се даде късмет на знаещи и можещи. За задачата притежателите на клубове би трябвало да имат ясна визия за това какво желаят да реализират. Те би трябвало да си създадат преценка на равнището на тима. Ще дам образец с Пирин. За този тим няма вид да се гонят резултати и триумфи след две години, те би трябвало да се реализират в този момент, тъй като сега разполага с опитни и можещи играчи, които след две години към този момент може да са отвън футбола. Затова ме беше гняв на Уорън Фийни, който имаше задоволително време и разполагаше с най-голямата спортно-техническа власт. Той пристигна надали не с ореола и обещанието, че ще промени българския футбол като цяло, а видяхте какво направи. Грешка е да се прекланяме пред чужденци, а да подценяваме нашите фрагменти. Затова са нужни задълбочени разбори, да се слага действителна оценка на опциите и задачите. Да се търси треньор с нужния профил. Проблемите във футбола ни са доста – от материална база до възнаграждение. Пирамидата е ясна – ДЮШ, аматьорски футбол, а по-късно професионален футбол и когато нишката се скъса, то в действителност се получава сериозна дупка и би трябвало смяна. Ние желаеме повече пари от телевизионни права, само че дано се замислим какъв артикул предлагаме. Поради тази причина би трябвало да се понижи броят на професионалните тимове, тъй като доста от тях не дават отговор на изискванията. Още повече има голям брой чужденци, което затруднява работата на националния селекционер, който няма задоволително богат избор на добре готови родни фрагменти.
Автор на изявлението: Мартин ВЛАДИМИРОВ
В кариерата си той е носил екипите на Пирин, Локо София, ЦСКА, Левски, Славия, Терек, а близо 4 години се подвизава в Китай. Централният бранител си навлече гнева на почитателите на армейците, когато мина непосредствено на стадион „ Георги Аспарухов “. Бил е треньор на Пирин, Септември Симитли, Беласица. Той се съгласи да се върне обратно във времето, а и приказва за сегашното в родния футбол. Ето какво сподели Тренчев особено за „ Тема Спорт “.
Г-н Тренчев, каква е равносметката, когато се обърнете обратно?
– Имах премеждия, тъй като трябваше да потегли от най-ниските равнища на футбола и апелът ми към младите е да не се отхвърлят. С доста труд и непримиримост съумях. Не мога да бъда непризнателен на ориста, само че това ми костваше доста старания. Пожелавам на младите да последват моя образец и да не се пречупват и предават при най-малкото затруднение. Трябва да не престават да търсят своето място, тъй като когато се затвори една врата, то се отваря друга. Първоначално ми споделиха, че не ставам за Пирин, и се наложи да играя в аматьорските групи, само че там с доста труд се потвърдих и от родния ми клуб ми дадоха късмет.
Съжалявате ли за прекосяването от ЦСКА в Левски, когато си навлякохте гнева на алените почитатели?
– Нямам сантименти към ЦСКА и Левски, аз съм от Пирин и постоянно съм се стремял да отида на място, което ще ми даде повече благоприятни условия за развиване. Каквото и да кажа в този момент, едните почитатели няма да го одобряват, само че те би трябвало да схванат, че аз съм търсил развиването в персонален проект. Бях задължен да одобрявам всяко по-добро предложение и да се възползвам от всяка една опция. Не мога да кажа дали е било неточност или не, само че където и да съм играл, съм се стремял да бъда правилен и безрезервен.
А кой е върхът в пирамидата на вашата кариера?
– Преминавайки през ЦСКА, Левски, Локо София и Славия, не съм го осъзнавал, само че това е мъчно постижимо. Мога да се гордея, че се постанових и в Китай (б.а. – в Сиан и Хънан Дзяне), и в Русия. В азиатската страна те посрещат и одобряват като чужденец и с цел да се наложиш, то би трябвало да даваш доста повече от локалните играчи. Няма я толерантността, която се следи към чужденците, които идват в България. Ако играеш добре – всички те почитат. В противоположен случай незабавно усещаш отрицателното отношение. Аз съумях. Така беше и в Терек. В Русия футболът е на доста високо равнище и изисква доста старания, там не се попада инцидентно.
Ако в този момент още веднъж би трябвало да изиграете това състояние, какво бихте създали, с цел да попречите на Георги Иванов-Гонзо да означи „ кървавия гол “ на 13 май 2000 година, когато ЦСКА губи с 0:1 от Левски на „ Герена “?
– Тук би трябвало да поговорим за случилото се преди този момент в срещата. Този дуел направи Левски първенец, а при победа на ЦСКА обстановката се променяше. Можехме да спечелим, само че гафът на съдията при автогола на Бисер Иванов наклони везните. Гонзо вкара от доста сложна обстановка, а аз бях прекомерно долепен до него. Ако бях малко по-добре пласиран, може би щях да съумея да упорствувам по-добре. В този мач обаче съществена роля изиграха съдиите, които анулираха автогол и ни попречиха да победим (б.а. – основен съдия е Атанас Узунов, а непряк Иван Леков, който подвига засада). Ако бяхме го създали, ни предстояха мачове с Шумен и Литекс, които щяхме да вземем, и ставахме първенци. Тогава за Левски щеше да е комплицирано, тъй като бяха вложени доста пари и някои хора се притесняваха какво ще се случи. Тогава бяхте съотборник и с Бербатов, а по-късно и с Гонзо. Те сега са в разнообразни лагери…
– За всички е ясно, че футболът ни има потребност от крещящи промени. Който и да е отпред на БФС, то трябват радикални дейности най-много в името на младите. Най-важното е да се влага в материални бази, с цел да можем да построяваме футболисти.
Още на 33 години седнахте на треньорския стол. Трябва ли да се даде повече късмет на младите треньори?
– Необходимо е да се даде късмет на знаещи и можещи. За задачата притежателите на клубове би трябвало да имат ясна визия за това какво желаят да реализират. Те би трябвало да си създадат преценка на равнището на тима. Ще дам образец с Пирин. За този тим няма вид да се гонят резултати и триумфи след две години, те би трябвало да се реализират в този момент, тъй като сега разполага с опитни и можещи играчи, които след две години към този момент може да са отвън футбола. Затова ме беше гняв на Уорън Фийни, който имаше задоволително време и разполагаше с най-голямата спортно-техническа власт. Той пристигна надали не с ореола и обещанието, че ще промени българския футбол като цяло, а видяхте какво направи. Грешка е да се прекланяме пред чужденци, а да подценяваме нашите фрагменти. Затова са нужни задълбочени разбори, да се слага действителна оценка на опциите и задачите. Да се търси треньор с нужния профил. Проблемите във футбола ни са доста – от материална база до възнаграждение. Пирамидата е ясна – ДЮШ, аматьорски футбол, а по-късно професионален футбол и когато нишката се скъса, то в действителност се получава сериозна дупка и би трябвало смяна. Ние желаеме повече пари от телевизионни права, само че дано се замислим какъв артикул предлагаме. Поради тази причина би трябвало да се понижи броят на професионалните тимове, тъй като доста от тях не дават отговор на изискванията. Още повече има голям брой чужденци, което затруднява работата на националния селекционер, който няма задоволително богат избор на добре готови родни фрагменти.
Автор на изявлението: Мартин ВЛАДИМИРОВ
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ