С тревога и загриженост за общото ни бъдеще със Северна Македония
Днес група български учени, адвокати, религиозни, публични и политически дейци с родови корени в Македония изпратиха до медиите Декларация по Рамковата позиция на българското държавно управление за Македония. Документът проучва Рамковата позиция на българското държавно управление, призната през вчерашния ден, слага редица наболели въпроси и дава потребни оферти за създаване на стратегическо партньорство и за развиване на добросъседските връзки с Република Северна Македония.
Ние,
Граждани на Република България и Република Северна Македония, без разлика на политически пристрастия и национална еднаквост, общественици, български жители, потомци на родове с корен от Македония,
Изразяваме нашето отчаяние и дълбока паника от огласената Рамкова позиция на българското държавно управление по договарянията на Република Северна Македония за бъдещо участие в Европейския съюз. Смятаме това завръщане към езика на националкомунизма за безусловно неприемливо.
Отчитаме като рационални залегналите условия за ускорение работата на Смесената комисията по исторически и просветителни въпроси и реализиране на по-бързи резултати от нея, както и за по-голям публичен отзив от работата ѝ. Смятаме в действителност за удачно към този момент постигнатите договорености да се отразяват и в разнообразни осведомителни табели с историческа устременост, в образователни стратегии по дадени дисциплини в учебно заведение, при монументи, плочи, гробища и други, както и в изявления и мнения на държавници, политически фигури и медии, свързани с отразяване на исторически събития.
Заедно с това не можем да не установяваме, че цялостният звук на така наречен Рамкова позиция по отношение на Република Северна Македония е неприемлив. В нея се съдържат редица притеснителни и проблематични условия. Заложено е, освен това неколкократно и като алена нишка, авансово и мъчно защитимо от научна позиция недискусионно фундаментално схващане за „ общата ни история до 1944 година “ Няколко пъти тя се загатва като история единствено на един народ – „ българския народ “.
На процедура се упорства македонската страна да препише досегашната българска история до тази година. Всъщност днешна България и днешна Северна Македония са равноправни наследници на вековна просвета и цивилизация. Затова осъждаме постоянно употребяваното от някои националисти и от двете страни разбиране „ кражба на история “.
Рамковата позиция съдържа в себе си и наивното схващане, че по въпросите за идентичността на всички исторически персони съществуват лесни и еднопосочни отговори от днешна позиция, заради което слага въпроса върху плоскостта „ или българин-или македонец “.
В нея се съдържа и едно дискриминационно по отношение на македонските подрастващи условие. То е обвързвано с настояването съответните „ исторически и литературни извори от XIX в. и XX в., паралелно с приспособените текстове, да се показват и учат на езиковата норма, на която са написани автентично “. Имайки поради указаните хронологически рамки, в тази ситуация очевидно не става дума за угриженост учениците в България и Македония да се срещнат с истинските исторически извори. То е ориентирано единствено против едната от двете страни с нескрити по-далечни цели.
В Рамковата позиция се съдържа изрично условие, обвързвано с интервала 1941-1944 година, без той към момента да е бил подложен на сериозен теоретичен разбор оттатък прекомерно идеологизираните българска и македонска (бивша югославска комунистическа) историографска позиция.
Пропуска се, че в Република Македония има голям брой към този момент оправдани жертви на югославския комунистически режим, репресирани освен заради българското им съзнание, а и като уверени македонци и последователи точно на свободна и самостоятелна Македония.
Но най-притеснителното е, че в Рамковата позиция на българското държавно управление се препотвърждава категорично извънредно необяснимото за интернационалната общественост неуважително отношение към политическата и културна еднаквост на Република Северна Македония. Отричането и понижаването на основаната през последните десетилетия македонска просвета може единствено да нагнети ненавист към България. По този метод българската рамкова позиция вместо да ускори връзките ни на база нашата обща история, ще се трансформира в нова разграничителна линия на съмнение и злост. Всичко това е надълбоко тревожно и слага под подозрение цялостното развиване на договарянията в бъдеще.
Вместо да се слагаме ултиматуми, за следващ път желаеме да обърнем внимание, че би трябвало да бъде дефинирана по-активна българска политика по отношение на западната ни съседка. Кога ще има репортери на БНР и Българска национална телевизия в Скопие? Кога ще има по-трайно културно наличие на България там? Кога ще бъде възобновена сполучливата процедура за побратимяване сред градове от двете страни? Защо не се вършат взаимни планове, финансирани от България? Колко още ще чакаме да стартира строителството на Коридор № 8, от който потвърдена изгода имат България, Северна Македония и Албания? Още какъв брой години би трябвало да минат, с цел да бъде издигната ж.п. линията София – Скопие? Защо не се гледа българска телевизия в Скопие и македонска в София в случай, че това сякаш бе контрактувано?
Изказваме нашата дълбока паника, че чисто конюнктурни и евентуално предизборни съображения и упоритости рискуват за следващ път да слагат пред
тестване процесите, чието начало бе сложено през последните повече от две години.
За нас построяването на стратегическо партньорство с Република Северна Македония е от извънредно значение за одобряването на българските национални ползи и национална сигурност.
Обръщаме се към управителните кръгове в двете страни, както и към участниците в Смесената комисия, да се повдигнат на висотата, която им дава историята и да не разрешават възможностите за доближаване на двата приятелски народа и за предстоящ общ живот в Европейски съюз да бъдат пропилени.
Подписката е отворена за всички жители на България и на Северна Македония.
Автори на текста са:
Атанас Шарков, ИТ експерт
Николай Василев, политолог
Кирил Чуканов, историк
Димитър Атанасов, етнолог
Даниел Пангев, икономист
Стефан Дечев, историк
Емил Георгиев, юрист
доктор Васил Попов
Мирослав Ризински, публицист
Николай Стоименов (йеродякон Донат), свещеник от БПЦ
Ние,
Граждани на Република България и Република Северна Македония, без разлика на политически пристрастия и национална еднаквост, общественици, български жители, потомци на родове с корен от Македония,
Изразяваме нашето отчаяние и дълбока паника от огласената Рамкова позиция на българското държавно управление по договарянията на Република Северна Македония за бъдещо участие в Европейския съюз. Смятаме това завръщане към езика на националкомунизма за безусловно неприемливо.
Отчитаме като рационални залегналите условия за ускорение работата на Смесената комисията по исторически и просветителни въпроси и реализиране на по-бързи резултати от нея, както и за по-голям публичен отзив от работата ѝ. Смятаме в действителност за удачно към този момент постигнатите договорености да се отразяват и в разнообразни осведомителни табели с историческа устременост, в образователни стратегии по дадени дисциплини в учебно заведение, при монументи, плочи, гробища и други, както и в изявления и мнения на държавници, политически фигури и медии, свързани с отразяване на исторически събития.
Заедно с това не можем да не установяваме, че цялостният звук на така наречен Рамкова позиция по отношение на Република Северна Македония е неприемлив. В нея се съдържат редица притеснителни и проблематични условия. Заложено е, освен това неколкократно и като алена нишка, авансово и мъчно защитимо от научна позиция недискусионно фундаментално схващане за „ общата ни история до 1944 година “ Няколко пъти тя се загатва като история единствено на един народ – „ българския народ “.
На процедура се упорства македонската страна да препише досегашната българска история до тази година. Всъщност днешна България и днешна Северна Македония са равноправни наследници на вековна просвета и цивилизация. Затова осъждаме постоянно употребяваното от някои националисти и от двете страни разбиране „ кражба на история “.
Рамковата позиция съдържа в себе си и наивното схващане, че по въпросите за идентичността на всички исторически персони съществуват лесни и еднопосочни отговори от днешна позиция, заради което слага въпроса върху плоскостта „ или българин-или македонец “.
В нея се съдържа и едно дискриминационно по отношение на македонските подрастващи условие. То е обвързвано с настояването съответните „ исторически и литературни извори от XIX в. и XX в., паралелно с приспособените текстове, да се показват и учат на езиковата норма, на която са написани автентично “. Имайки поради указаните хронологически рамки, в тази ситуация очевидно не става дума за угриженост учениците в България и Македония да се срещнат с истинските исторически извори. То е ориентирано единствено против едната от двете страни с нескрити по-далечни цели.
В Рамковата позиция се съдържа изрично условие, обвързвано с интервала 1941-1944 година, без той към момента да е бил подложен на сериозен теоретичен разбор оттатък прекомерно идеологизираните българска и македонска (бивша югославска комунистическа) историографска позиция.
Пропуска се, че в Република Македония има голям брой към този момент оправдани жертви на югославския комунистически режим, репресирани освен заради българското им съзнание, а и като уверени македонци и последователи точно на свободна и самостоятелна Македония.
Но най-притеснителното е, че в Рамковата позиция на българското държавно управление се препотвърждава категорично извънредно необяснимото за интернационалната общественост неуважително отношение към политическата и културна еднаквост на Република Северна Македония. Отричането и понижаването на основаната през последните десетилетия македонска просвета може единствено да нагнети ненавист към България. По този метод българската рамкова позиция вместо да ускори връзките ни на база нашата обща история, ще се трансформира в нова разграничителна линия на съмнение и злост. Всичко това е надълбоко тревожно и слага под подозрение цялостното развиване на договарянията в бъдеще.
Вместо да се слагаме ултиматуми, за следващ път желаеме да обърнем внимание, че би трябвало да бъде дефинирана по-активна българска политика по отношение на западната ни съседка. Кога ще има репортери на БНР и Българска национална телевизия в Скопие? Кога ще има по-трайно културно наличие на България там? Кога ще бъде възобновена сполучливата процедура за побратимяване сред градове от двете страни? Защо не се вършат взаимни планове, финансирани от България? Колко още ще чакаме да стартира строителството на Коридор № 8, от който потвърдена изгода имат България, Северна Македония и Албания? Още какъв брой години би трябвало да минат, с цел да бъде издигната ж.п. линията София – Скопие? Защо не се гледа българска телевизия в Скопие и македонска в София в случай, че това сякаш бе контрактувано?
Изказваме нашата дълбока паника, че чисто конюнктурни и евентуално предизборни съображения и упоритости рискуват за следващ път да слагат пред
тестване процесите, чието начало бе сложено през последните повече от две години.
За нас построяването на стратегическо партньорство с Република Северна Македония е от извънредно значение за одобряването на българските национални ползи и национална сигурност.
Обръщаме се към управителните кръгове в двете страни, както и към участниците в Смесената комисия, да се повдигнат на висотата, която им дава историята и да не разрешават възможностите за доближаване на двата приятелски народа и за предстоящ общ живот в Европейски съюз да бъдат пропилени.
Подписката е отворена за всички жители на България и на Северна Македония.
Автори на текста са:
Атанас Шарков, ИТ експерт
Николай Василев, политолог
Кирил Чуканов, историк
Димитър Атанасов, етнолог
Даниел Пангев, икономист
Стефан Дечев, историк
Емил Георгиев, юрист
доктор Васил Попов
Мирослав Ризински, публицист
Николай Стоименов (йеродякон Донат), свещеник от БПЦ
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ