Google почита виновникът, на бял свят да се появи филмът "Броненосецът „Потьомкин“
Днес Гугъл ни припомня за Сергей Михайлович Айзенщайн, руски кинорежисьор и кинотеоретик. Сергей Айзенщайн е роден на 22 януари 1898 година в Рига, тогава част от Руската империя, в семейство от междинната класа. Негов татко е Михаил Айзенщайн, балтийски германец, съгласно някои създатели с еврейски корени, който е прочут локален проектант.
Майка му, Юлия Конецкая, е рускиня, щерка на състоятелен търговец. И двамата му родители са православни и Айзенщайн получава християнско образование, само че по-късно става безбожник.
Юлия напуща Рига в годината на революцията в Русия от 1905 година и взима Сергей с нея в Санкт Петербург. Той постоянно се връща да види татко си, който към 1910 година се причислява към тях. Последва бракоразвод и Юлия се реалокира да живее във Франция.
В Инженеро-строителен институт в Петербург Сергей учи архитектура и инженерство, специалността на своя татко. Заедно със състудентите си той се записва доброволец на страната на революцията, което го разделя с татко му.
През 1918 година Сергей се причислява към Червената войска, до момента в който татко му Михаил поддържа противоположната страна. След загубата татко му отива в Германия, а Сергей в Санкт Петербург, Вологда и Двинск.
През 1920 година Айзенщайн е изместен на управителна позиция в Минск поради сполучливо обезпечаване на агитация за Октомврийската гражданска война.
google Източник: Гугъл
„ Стачка “ е първият пълнометражен филм на Айзенщайн. „ Броненосецът „ Потьомкин “ е посрещнат добре от рецензията в целия свят. След него Айзенщайн режисира „ Октомври “ и „ Старо и ново “ като част от тържествените празненства по случай десетата годишнина от Октомврийската гражданска война през 1917 година.
Критиците в чужбина ги приветстват, само че в Съветския съюз ракурсите и монтажът, които Айзенщайн употребява, не се харесват на руската кино общественост и той трябвало да разгласява публикации със самооценка и уверения, че ще промени метода си на фотоси, с цел да подхожда на ученията на социалистическия натурализъм.
През април 1930 година, Парамаунт Пикчърс му оферират опция да снима филм в Съединените щати.Той приема кратковременен контракт за 100 хиляди $ и идва в Холивуд през май 1930 година.
Споразумението се проваля.
Особеният метод на Айзенщайн към киното се оказва несъответстващ с по-стриктния и комерсиален метод за правене на филми в Съединени американски щати. Прекараното време на запад карат вярната сталиниска кино промишленост да гледат на Айзенщайн с съмнение.
На Айзенщайн бива даден „ още един късмет “ и той избира от две оферти – задачата за филм за живота на Александър Невски, с музика от Сергей Прокофиев. Този път обаче му причисляват и съсценарист, който да направи приключен сюжет, професионални артисти за функциите и асистент-режисьор, с цел да форсира фотосите. Резултатът е филм, който е признат добре в Съветския съюз и му печели Орденът на Ленин и Наградата на Сталин.
Айзенщайн получава сърдечен удар по време на фотосите на трилогията за Иван Грозни. На 11 февруари 1948 година умира от различен удар на 50-годишна възраст. Погребан е в Москва.
Майка му, Юлия Конецкая, е рускиня, щерка на състоятелен търговец. И двамата му родители са православни и Айзенщайн получава християнско образование, само че по-късно става безбожник.
Юлия напуща Рига в годината на революцията в Русия от 1905 година и взима Сергей с нея в Санкт Петербург. Той постоянно се връща да види татко си, който към 1910 година се причислява към тях. Последва бракоразвод и Юлия се реалокира да живее във Франция.
В Инженеро-строителен институт в Петербург Сергей учи архитектура и инженерство, специалността на своя татко. Заедно със състудентите си той се записва доброволец на страната на революцията, което го разделя с татко му.
През 1918 година Сергей се причислява към Червената войска, до момента в който татко му Михаил поддържа противоположната страна. След загубата татко му отива в Германия, а Сергей в Санкт Петербург, Вологда и Двинск.
През 1920 година Айзенщайн е изместен на управителна позиция в Минск поради сполучливо обезпечаване на агитация за Октомврийската гражданска война.
google Източник: Гугъл „ Стачка “ е първият пълнометражен филм на Айзенщайн. „ Броненосецът „ Потьомкин “ е посрещнат добре от рецензията в целия свят. След него Айзенщайн режисира „ Октомври “ и „ Старо и ново “ като част от тържествените празненства по случай десетата годишнина от Октомврийската гражданска война през 1917 година.
Критиците в чужбина ги приветстват, само че в Съветския съюз ракурсите и монтажът, които Айзенщайн употребява, не се харесват на руската кино общественост и той трябвало да разгласява публикации със самооценка и уверения, че ще промени метода си на фотоси, с цел да подхожда на ученията на социалистическия натурализъм.
През април 1930 година, Парамаунт Пикчърс му оферират опция да снима филм в Съединените щати.Той приема кратковременен контракт за 100 хиляди $ и идва в Холивуд през май 1930 година.
Споразумението се проваля.
Особеният метод на Айзенщайн към киното се оказва несъответстващ с по-стриктния и комерсиален метод за правене на филми в Съединени американски щати. Прекараното време на запад карат вярната сталиниска кино промишленост да гледат на Айзенщайн с съмнение.
На Айзенщайн бива даден „ още един късмет “ и той избира от две оферти – задачата за филм за живота на Александър Невски, с музика от Сергей Прокофиев. Този път обаче му причисляват и съсценарист, който да направи приключен сюжет, професионални артисти за функциите и асистент-режисьор, с цел да форсира фотосите. Резултатът е филм, който е признат добре в Съветския съюз и му печели Орденът на Ленин и Наградата на Сталин.
Айзенщайн получава сърдечен удар по време на фотосите на трилогията за Иван Грозни. На 11 февруари 1948 година умира от различен удар на 50-годишна възраст. Погребан е в Москва.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ