Легендарният Асен Златев на 60: Боли ме не само за щангите, а и за целия ни спорт
Днес една от най-големите фигури освен в българските щанги, а в българския спорт изобщо, става на 60 години. Каквото и да се каже за Асен Златев, ще бъде малко, с цел да опише величието на този свръхестествен тежкоатлет, спечелил 45 медала (22 златни, 19 сребърни и 4 бронзови) от огромни шампионати.
Ето какво сподели той за “Меридиан Мач” точно на юбилея си.
- 60 години са една сериозна, само че в същото време и прелестна възраст, господин Златев. Правите ли се постоянно равносметка на постигнатото, на претърпяното... Чувствате ли се почитан и оценен през днешния ден поради това, което сте направил през годините?
- Да, усещам се оценен, даже преоценен (смее се). Хората демонстрират своята благодарност към мен, а аз не съм доста по хвалебствията. Но въпреки всичко се чудя, от кое място с такива детайлности си спомнят моите надпревари и до ден-днешен. Когато ме стопират, с цел да поговорим, помнят резултати, имена, противници... Може би значително това се дължи и на обстоятелството, че сега няма такива достижения и хората все по-често се обръщат с носталгия обратно във времето, когато бяха огромните триумфи на щангите ни и на българския спорт като цяло. Защото в този момент колкото и да ни убеждават, че спортът ни върви, това явно не е по този начин. Боли ме освен за положението на щангите ни, само че и за целия наш спорт.
" Пътят на Скитника " - четиво във време на изолираност - Качвате доста млад олимпийския връх, едвам на 20 години. После не излизате от призовата тройка на всяко състезание, на което участвате. Трите ви международни трофеи пък са все с невероятни достижения...
- Да, имам над 40 медала от огромни шампионати. Не помня какъв брой са тъкмо. В Москва 1980 бе огромна борба с Александър Первий в кат.75 кг. С 200 кг в изтласкването станах първенец. Той не съумя на 205, след това и аз не съумях. Обаче, в ексклузивен четвърти опит, който не важеше за класирането в дуела, а единствено за международен връх, Первий въпреки всичко подвигна 205 кг, с цел да покаже, че е по-добър от мен. Аз незабавно желаех за 205,5, с което направих последната корекция на международния връх. В Любляна през 1982-а отново борбата бе с Первий. Там също излязох победител. Взех и наградата „ Златния кг “ за най-хубав щангист на шампионата. В София 1986 пък бяха тези рекордни 225 кг в изтласкването и събран дуел от 405 кг, който бе подравнен международен връх на Варданян. Когато той ги направи, смятаха, че няма човек, който да повтори това достижение. Това остана и единствения международен връх на Варданян, който единствено изравних, всички други навреме ги усъвършенствах.
Ето какво сподели той за “Меридиан Мач” точно на юбилея си.
- 60 години са една сериозна, само че в същото време и прелестна възраст, господин Златев. Правите ли се постоянно равносметка на постигнатото, на претърпяното... Чувствате ли се почитан и оценен през днешния ден поради това, което сте направил през годините?
- Да, усещам се оценен, даже преоценен (смее се). Хората демонстрират своята благодарност към мен, а аз не съм доста по хвалебствията. Но въпреки всичко се чудя, от кое място с такива детайлности си спомнят моите надпревари и до ден-днешен. Когато ме стопират, с цел да поговорим, помнят резултати, имена, противници... Може би значително това се дължи и на обстоятелството, че сега няма такива достижения и хората все по-често се обръщат с носталгия обратно във времето, когато бяха огромните триумфи на щангите ни и на българския спорт като цяло. Защото в този момент колкото и да ни убеждават, че спортът ни върви, това явно не е по този начин. Боли ме освен за положението на щангите ни, само че и за целия наш спорт.
" Пътят на Скитника " - четиво във време на изолираност - Качвате доста млад олимпийския връх, едвам на 20 години. После не излизате от призовата тройка на всяко състезание, на което участвате. Трите ви международни трофеи пък са все с невероятни достижения... - Да, имам над 40 медала от огромни шампионати. Не помня какъв брой са тъкмо. В Москва 1980 бе огромна борба с Александър Первий в кат.75 кг. С 200 кг в изтласкването станах първенец. Той не съумя на 205, след това и аз не съумях. Обаче, в ексклузивен четвърти опит, който не важеше за класирането в дуела, а единствено за международен връх, Первий въпреки всичко подвигна 205 кг, с цел да покаже, че е по-добър от мен. Аз незабавно желаех за 205,5, с което направих последната корекция на международния връх. В Любляна през 1982-а отново борбата бе с Первий. Там също излязох победител. Взех и наградата „ Златния кг “ за най-хубав щангист на шампионата. В София 1986 пък бяха тези рекордни 225 кг в изтласкването и събран дуел от 405 кг, който бе подравнен международен връх на Варданян. Когато той ги направи, смятаха, че няма човек, който да повтори това достижение. Това остана и единствения международен връх на Варданян, който единствено изравних, всички други навреме ги усъвършенствах.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ