Проф. Дамян Попхристов: Сбъдват се пророчества на богомилите. Заобичахме вещите повече от хората
Днес е време за добра централизация, на взор във вътрешността, самокритика, преценка на полезности. Тъй като прекомерно доста залитнахме в материалните неща, заобичахме движимостите повече от хората и се постанова това нещо да бъде променено и преоценено.
Това споделя пред БНР проф. Дамян Попхристов, режисьор и учител у нас и в Америка, както и един от най-задълбочените откриватели на богомилството. Повече от 20 години проф. Попхристов работи в Ню Йорк.
„ Докато работех в Ню-Йорк направих магистратура по относително религиознание. Попаднах на доста забавни документи за нас, българите, които не подозирах, че съществуват, които ми отвориха очите за една друга истина - кои сме ние и от кое място сме, и изключително за богомилите. Това ме накара да се върна в България и да стартира да работя в тази посока “, споделя той.
Събитията към нас в този момент са загатнати и в фамозното знамение на катарите от 1247 година, в което се приказва, че тъкмо в този интервал ще стартира построяването на Църквата на Любовта, което ще докара до промяна на прадигмата - материалното да отстъпи пред духовното и духовното да образува метода, по който действа материалното, а не назад.
„ Още едно знамение приказва за дните, в които живеем: последният изгорял богомил катар - Гийом Белибаст, в Тулуза през 1321 година, от кладата той насочва едно знамение, че след 700 години богомилският подтик ще бъде съживен и светът ще се промени. Най-простата сметка демонстрира 1321 + 700 = 2021 година. Т.е. ние сме в навечерието на сбъдването на това знамение на Гийом Белибаст”, счита проф. Дамян Попхристов.
" Страхът е най-големият грях на индивида. Обратната страна на любовта не е злобата или омразата, а е страхът. И превъзмогването на страха е нещо безусловно наложително, в случай че приказваме за нахлуване на някаква нова ера, някакъв нов метод на живот, в качествено други правила и стойности. "
" Страхът при всички положения е отрова и блокира целия нравствен живот на индивида - отдалечава го от синхрона, контакта, от координацията му с висшата действителност, от цялата естетика, на която се базира съзиданието, защото то е рационално, математически точно. Ние не сме свободни атоми, водени безотговорно от егото си. Така че превъзмогването на страха е безусловно наложително. Иначе не живеем живота си. "
" Трансформацията е наложителна. В пророчеството на катарите се споделя, че новата епоха на Църквата на любовта ще стартира с алхимичния акт на превръщане на егото и връщане към божественото цяло. т.е. егото по някакъв метод да бъде изкоренено. Това не е нова концепция. Във всички огромни религии и езотерични учения се приказва за това, че егото е нещо, с което човек би трябвало да се оправя в живота - повишено е неимоверно доста в наше време и то би трябвало да бъде преодоляно. “
Всеки ли е кадърен да го направи и да отстъпи от егото си? Трябва да имаш откровеното предпочитание това да стане и отнякъде да получиш " начална скорост ", с цел да може да го направиш, твърди откривателят на богомилите.
„ Сега е идеалното време това да се случи. Както се споделяше в пророчеството на катарите: в случай че ние успеем да променим себе си, светът тогава ще се промени, само че би трябвало да стартираме от себе си. Тази смяна няма да стане стремително, само че е развой, който би трябвало наложително да стартира. След две години, като се обърнем обратно към днешния ден, ще разберем, че тази обстановка на обществена изолираност по причина на ковид, е била най-големият подарък на човечеството - в случай че успеем рационално да го използваме “, разяснява Попхристов.
Богомилското посвещение стартира с една доста сериозна работа на всеки човек върху себе си - в продължение на 4 години да се откаже от 15 отрицателни неща от своя темперамент. Той би трябвало самичък да ги дефинира кои са тези 15 неща, прецизира Дамян Попхристов.
„ След четири години висшите отдадени го подлагат на изпит, в който би трябвало да потвърди на процедура това, от което се е отказал. Изпитът се показва в това, че човек е гневно и нападателно предизвикан, с цел да се види дали всичко това, което той анонсира като отричане, не е единствено приказки и нещо в главата му, а е станало негова действителна същина.
Това богомилите дефинират като създаване на Христовото схващане вътре в себе си.”
Основните неща, от които би трябвало да се откаже стремящият се по пътя, са все детайли на егото – „ гордостта, завистта, злобата, агресивността, непрекъснатото предпочитание да обсъждаш другите, да им даваш оценка, да се намесваш в живота им “.
„ Това са неща, които се коренят в желанието на всеки да бъде от горната страна, да бъде освен това от останалите. Да не приказваме за властовите лостове - да бъдеш шеф, да властваш над другите хора. Тези неща, които построяват и подхранват егото “, добавя проф. Попхристов.
Богомилите са обичали хората освен на думи, а с действителни дейности, които да потвърждават безусловна обич, без очакване на резултат, награди, потупване по рамото, споделя той.
" Казвали са: радвайте се и се веселете, този живот е основан с обич за наслада и нямаме право да оскверняваме с нашите отрицателни мисли. Но ние сме склонни доста да хленчим, непрестанно да се оплакваме и да търсим отрицателните неща. Ако това не го изкореним, каквото и да вършим, непрестанно ще имаме кол в колелото. "
Това е формулата, която богомилите ползват като метод на превъзмогване на егото. Когато е буквално, напълно, без очакване на награди, предоставяш най-хубавите си качества, благоприятни условия и каузи на всички останали. Когато това се реализира в общиарията, в която те са живеели, човек получава най-хубавото от всички останали, безплатно.
Това споделя пред БНР проф. Дамян Попхристов, режисьор и учител у нас и в Америка, както и един от най-задълбочените откриватели на богомилството. Повече от 20 години проф. Попхристов работи в Ню Йорк.
„ Докато работех в Ню-Йорк направих магистратура по относително религиознание. Попаднах на доста забавни документи за нас, българите, които не подозирах, че съществуват, които ми отвориха очите за една друга истина - кои сме ние и от кое място сме, и изключително за богомилите. Това ме накара да се върна в България и да стартира да работя в тази посока “, споделя той.
Събитията към нас в този момент са загатнати и в фамозното знамение на катарите от 1247 година, в което се приказва, че тъкмо в този интервал ще стартира построяването на Църквата на Любовта, което ще докара до промяна на прадигмата - материалното да отстъпи пред духовното и духовното да образува метода, по който действа материалното, а не назад.
„ Още едно знамение приказва за дните, в които живеем: последният изгорял богомил катар - Гийом Белибаст, в Тулуза през 1321 година, от кладата той насочва едно знамение, че след 700 години богомилският подтик ще бъде съживен и светът ще се промени. Най-простата сметка демонстрира 1321 + 700 = 2021 година. Т.е. ние сме в навечерието на сбъдването на това знамение на Гийом Белибаст”, счита проф. Дамян Попхристов.
" Страхът е най-големият грях на индивида. Обратната страна на любовта не е злобата или омразата, а е страхът. И превъзмогването на страха е нещо безусловно наложително, в случай че приказваме за нахлуване на някаква нова ера, някакъв нов метод на живот, в качествено други правила и стойности. "
" Страхът при всички положения е отрова и блокира целия нравствен живот на индивида - отдалечава го от синхрона, контакта, от координацията му с висшата действителност, от цялата естетика, на която се базира съзиданието, защото то е рационално, математически точно. Ние не сме свободни атоми, водени безотговорно от егото си. Така че превъзмогването на страха е безусловно наложително. Иначе не живеем живота си. "
" Трансформацията е наложителна. В пророчеството на катарите се споделя, че новата епоха на Църквата на любовта ще стартира с алхимичния акт на превръщане на егото и връщане към божественото цяло. т.е. егото по някакъв метод да бъде изкоренено. Това не е нова концепция. Във всички огромни религии и езотерични учения се приказва за това, че егото е нещо, с което човек би трябвало да се оправя в живота - повишено е неимоверно доста в наше време и то би трябвало да бъде преодоляно. “
Всеки ли е кадърен да го направи и да отстъпи от егото си? Трябва да имаш откровеното предпочитание това да стане и отнякъде да получиш " начална скорост ", с цел да може да го направиш, твърди откривателят на богомилите.
„ Сега е идеалното време това да се случи. Както се споделяше в пророчеството на катарите: в случай че ние успеем да променим себе си, светът тогава ще се промени, само че би трябвало да стартираме от себе си. Тази смяна няма да стане стремително, само че е развой, който би трябвало наложително да стартира. След две години, като се обърнем обратно към днешния ден, ще разберем, че тази обстановка на обществена изолираност по причина на ковид, е била най-големият подарък на човечеството - в случай че успеем рационално да го използваме “, разяснява Попхристов.
Богомилското посвещение стартира с една доста сериозна работа на всеки човек върху себе си - в продължение на 4 години да се откаже от 15 отрицателни неща от своя темперамент. Той би трябвало самичък да ги дефинира кои са тези 15 неща, прецизира Дамян Попхристов.
„ След четири години висшите отдадени го подлагат на изпит, в който би трябвало да потвърди на процедура това, от което се е отказал. Изпитът се показва в това, че човек е гневно и нападателно предизвикан, с цел да се види дали всичко това, което той анонсира като отричане, не е единствено приказки и нещо в главата му, а е станало негова действителна същина.
Това богомилите дефинират като създаване на Христовото схващане вътре в себе си.”
Основните неща, от които би трябвало да се откаже стремящият се по пътя, са все детайли на егото – „ гордостта, завистта, злобата, агресивността, непрекъснатото предпочитание да обсъждаш другите, да им даваш оценка, да се намесваш в живота им “.
„ Това са неща, които се коренят в желанието на всеки да бъде от горната страна, да бъде освен това от останалите. Да не приказваме за властовите лостове - да бъдеш шеф, да властваш над другите хора. Тези неща, които построяват и подхранват егото “, добавя проф. Попхристов.
Богомилите са обичали хората освен на думи, а с действителни дейности, които да потвърждават безусловна обич, без очакване на резултат, награди, потупване по рамото, споделя той.
" Казвали са: радвайте се и се веселете, този живот е основан с обич за наслада и нямаме право да оскверняваме с нашите отрицателни мисли. Но ние сме склонни доста да хленчим, непрестанно да се оплакваме и да търсим отрицателните неща. Ако това не го изкореним, каквото и да вършим, непрестанно ще имаме кол в колелото. "
Това е формулата, която богомилите ползват като метод на превъзмогване на егото. Когато е буквално, напълно, без очакване на награди, предоставяш най-хубавите си качества, благоприятни условия и каузи на всички останали. Когато това се реализира в общиарията, в която те са живеели, човек получава най-хубавото от всички останали, безплатно.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ