Десетилетия между живота и смъртта е съдбата на една медицинска сестра
Днес е Световният ден на сестринството . Отбелязваме го неслучайно на 12 май - денят, в който е родена Флорънс Найтингейл , считана за създател на модерното сестринство и за една от 100-те най-влиятелни дами на всички времена . Тя прави същинска гражданска война в обслужването на ранените и заболели бойци по време на Кримската война.
Сестра Найтингейл управлява група от медицински сестри , подготвени от нея, която поема напълно медицинските грижи за пациентите, без значение от скептицизма на лекарите. Още нейните дейности демонстрират, че сестринската роля е незаменима и не по-малко значима от тази на лекарите.
За това пред какви провокации са изправени днешните фенки на сестра Найтингейл попитахме една от тях - Валентина Цекова - старша здравна сестра в Спешен болничен контузия център на ВМА.
Преди броени дни тя получи първа премия от столичната гилдия на Българската асоциация на експертите по здравни грижи в категория " Ръководител по здравни грижи ".
Сестра Цекова идва във военна болница едвам 18-годишна , като стажантка в далечната 1983 година. Избрана е по най-голям триумф в сестринското учебно заведение и изпратена по систематизиране. Започва като сестра в Операционния блок, а през 2005 година го сменя със " сериозния адреналин " - Спешен болничен контузия център.
Десетилетия наред сред живота и гибелта...
Спешното е най-рисковото звено във всяка болница - идват доста пациенти, които са изнервени и които съгласно тях са най-спешни и те би трябвало да бъдат прегледани на момента, отбелязва сестра Цекова. За цялата си процедура не помни случай, в който пациент да й е посягал . Много пъти обаче й се е налагало да потушава вербални " пожари ": Винаги подобавам към пациента с усмивка. Особено, когато го видя, че е сърдит и обиден. Смятам, че усмивката и една добра дума в подобен миг са решаващи.
Не във всички обстановки обаче съумява да " извади " усмивката. И незабавно се сеща за тежките произшествия край Хитрино, Микре, Сарафово... Най-жестоките си мемоари обаче е запечатала през 2007 година, когато в Охридското езеро потъва корабчето " Илинден " и умират 15 български туристи.
Беше една неделя. Около обяд ми се обади заместник-началникът на Академията и ми подреди незабавно да образувам екип и да тръгнем за Македония. Заминахме дружно с министъра на опазването на здравето - аз, още една сестра, двама лекари и психолози. Трагедията беше голяма, а гледката смазваща - доста майки бяха изгубили децата си. Шокът беше огромен. Спомням си една жена, която като ме видя, се хвана за престилката ми и от самото начало ходеше с мен. Тя беше изгубила едното си момиче, а другото - избавено, прегръщаше мощно. Как да оставиш тези хора сами да се борят с тъгата си?, спомня си сестра Валентина Цекова.
Има и други пациенти, които не може да не помни. Те са свързани най-вече с работата й като част от експлантационния екип на ВМА: " Години наред съм един до друг с проф. Венцислав Мутафчийски и проф. Никола Владов. Във всевъзможни обстановки съм изпадала, доста неща съм научила от тях. Те ме научиха на самообладание, на почитание и на взаимопомощ . "
Има и пациенти, с които отхвърля да " работи " - това са нейните деца.
Всички тук знаят, че аз на моите дъщери и една игла не мога да забия . Тук възприятията надвиват, споделя медсестрата. Кошмарно за нея е и когато се постанова да прави някаква операция на другари, сътрудници:
За страдание това е най-трудният момент и в действителност прекарването е кошмарно. Това е моментът, в който би трябвало да се събереш и да мислиш единствено и само за пациента - в случай че се поддам на усеща и страсти, нещата не отиват на добре .
Работата като предопределение, само че лишава от фамилията...
Във ВМА е минал целият ми живот - тук съм се омъжила, тук съм родила децата си, тук съм ги отгледала. Работата е моето второ семейство, тя ме е построила като човек и експерт, споделя Валентина Цекова.
Просълзява се в мига, в който я питаме: Работата доста ти е дала, само че какво ти е лишила?
Времето със фамилията споделя: " Имам две девойки. Едната е учителка, другата искаше да учи за здравна сестра, аз не й дадох , за което малко скърбя. Но аз съм безпределно признателна на фамилията си за голямата поддръжка, която получавам, от тях, даже, когато пристигам на работа през почивните дни. Но за мен тази специалност е мое предопределение , безапелационна е медсестрата ".
Благодари и на екипа, с който дълги години работи. Споделя, че премията от БАПЗГ е споделена: Тя не е единствено моя, тя е на целия екип на Спешен болничен контузия център. Ако те не са зад мен, аз съм нищо. Колеги, благодаря ви .
А за празника им пожелава да бъдат здрави, да бъдат все по този начин положителни експерти, в никакъв случай да не подценяват пациента и постоянно да се слагат на негово място.
Сестра Найтингейл управлява група от медицински сестри , подготвени от нея, която поема напълно медицинските грижи за пациентите, без значение от скептицизма на лекарите. Още нейните дейности демонстрират, че сестринската роля е незаменима и не по-малко значима от тази на лекарите.
За това пред какви провокации са изправени днешните фенки на сестра Найтингейл попитахме една от тях - Валентина Цекова - старша здравна сестра в Спешен болничен контузия център на ВМА.
Преди броени дни тя получи първа премия от столичната гилдия на Българската асоциация на експертите по здравни грижи в категория " Ръководител по здравни грижи ".
Сестра Цекова идва във военна болница едвам 18-годишна , като стажантка в далечната 1983 година. Избрана е по най-голям триумф в сестринското учебно заведение и изпратена по систематизиране. Започва като сестра в Операционния блок, а през 2005 година го сменя със " сериозния адреналин " - Спешен болничен контузия център.
Десетилетия наред сред живота и гибелта...
Спешното е най-рисковото звено във всяка болница - идват доста пациенти, които са изнервени и които съгласно тях са най-спешни и те би трябвало да бъдат прегледани на момента, отбелязва сестра Цекова. За цялата си процедура не помни случай, в който пациент да й е посягал . Много пъти обаче й се е налагало да потушава вербални " пожари ": Винаги подобавам към пациента с усмивка. Особено, когато го видя, че е сърдит и обиден. Смятам, че усмивката и една добра дума в подобен миг са решаващи.
Не във всички обстановки обаче съумява да " извади " усмивката. И незабавно се сеща за тежките произшествия край Хитрино, Микре, Сарафово... Най-жестоките си мемоари обаче е запечатала през 2007 година, когато в Охридското езеро потъва корабчето " Илинден " и умират 15 български туристи.
Беше една неделя. Около обяд ми се обади заместник-началникът на Академията и ми подреди незабавно да образувам екип и да тръгнем за Македония. Заминахме дружно с министъра на опазването на здравето - аз, още една сестра, двама лекари и психолози. Трагедията беше голяма, а гледката смазваща - доста майки бяха изгубили децата си. Шокът беше огромен. Спомням си една жена, която като ме видя, се хвана за престилката ми и от самото начало ходеше с мен. Тя беше изгубила едното си момиче, а другото - избавено, прегръщаше мощно. Как да оставиш тези хора сами да се борят с тъгата си?, спомня си сестра Валентина Цекова.
Има и други пациенти, които не може да не помни. Те са свързани най-вече с работата й като част от експлантационния екип на ВМА: " Години наред съм един до друг с проф. Венцислав Мутафчийски и проф. Никола Владов. Във всевъзможни обстановки съм изпадала, доста неща съм научила от тях. Те ме научиха на самообладание, на почитание и на взаимопомощ . "
Има и пациенти, с които отхвърля да " работи " - това са нейните деца.
Всички тук знаят, че аз на моите дъщери и една игла не мога да забия . Тук възприятията надвиват, споделя медсестрата. Кошмарно за нея е и когато се постанова да прави някаква операция на другари, сътрудници:
За страдание това е най-трудният момент и в действителност прекарването е кошмарно. Това е моментът, в който би трябвало да се събереш и да мислиш единствено и само за пациента - в случай че се поддам на усеща и страсти, нещата не отиват на добре .
Работата като предопределение, само че лишава от фамилията...
Във ВМА е минал целият ми живот - тук съм се омъжила, тук съм родила децата си, тук съм ги отгледала. Работата е моето второ семейство, тя ме е построила като човек и експерт, споделя Валентина Цекова.
Просълзява се в мига, в който я питаме: Работата доста ти е дала, само че какво ти е лишила?
Времето със фамилията споделя: " Имам две девойки. Едната е учителка, другата искаше да учи за здравна сестра, аз не й дадох , за което малко скърбя. Но аз съм безпределно признателна на фамилията си за голямата поддръжка, която получавам, от тях, даже, когато пристигам на работа през почивните дни. Но за мен тази специалност е мое предопределение , безапелационна е медсестрата ".
Благодари и на екипа, с който дълги години работи. Споделя, че премията от БАПЗГ е споделена: Тя не е единствено моя, тя е на целия екип на Спешен болничен контузия център. Ако те не са зад мен, аз съм нищо. Колеги, благодаря ви .
А за празника им пожелава да бъдат здрави, да бъдат все по този начин положителни експерти, в никакъв случай да не подценяват пациента и постоянно да се слагат на негово място.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ