Световeн ден на психичното здраве
Днес е Световният ден на психологичното здраве. Той е маркиран за първи път през 1992 година и започва като годишна демонстрация на Световната федерация за психологично здраве, основана през 1948 година.
Психичното здраве е положение на благоденствие, при което индивидите имат умения да се оправят с ежедневните стресови фактори. Психичното здраве може да бъде причина за възникването на редица болести. Профилактиката е от изключително значение, защото всички сме подложени на всекидневен стрес. Той се смята за един от главните рискови фактори за нарушаванията в психологичното здраве и възникването на редица болести. Комбиниран с други рискови фактори като тютюнопушенето, двигателен инактивитет и нездравословното хранене, води до неведнъж повишение на риска от пораждане и развиване на хроничните неинфекциозни заболявания.
Есенно-зимните сезони са обострящи за някои характерни психологични болести и по-специално за сезонните афективни разстройства и ендогенните депресии. Счита се, че 30% от популацията страда от есенна меланхолия. Една от главните аргументи е намаляването на слънчевата светлина. Без нея човешкото тяло създава по-малко серотонин - хормонът на щастието. Това има отношение и към депресията.
Според данните на Световната здравна организация над 450 млн. души по света имат психологични разстройства. Българите най-често страдат от тревожни разстройства - 11.4% от популацията, разстройства на настроението (депресии и афективни състояния) - 6.2%, злоупотреби с субстанции - 3.3 %. Статистиката демонстрира, че у нас по-често боледуват дамите, също така те по-често се обръщат за професионална помощ от мъжете, означават от пресслужбата на здравното министерство. По възрастови групи най-голям риск от заболяване от тежка меланхолия има групата от 20 до 34 години. За страдание все по-рядко хората с сходни проблеми се обръщат за помощ към лекарите.
Основната причина за поява на тези разстройства е стресът в всекидневието и особеностите на метода на живот. Социално-икономическите фактори, генетичната предразположеност и особеностите на съответната просвета са измежду другите фактори, които водят до тези разстройства. Първите признаци, които биха могли да издават съществуването на проблеми са бодърствуване, честа отмалялост, неприятно въодушевление нервност. В тези случаи човек би трябвало да потърси здравна помощ при съответния експерт –психиатър, психотерапевт, психолог. При хронични болести, свързани с недостиг на обществени умения и благоприятни условия за независим живот, в лечението е належащо да се включват и обществени служащи, които да организират психосоциална рехабилитация на пострадалите. Нужно е и обществото да преодолее стигмата към психиатричната помощ и проблеми, с цел да се получи съответно лекуване още в ранните стадии на разстройството. /moreto.net
Психичното здраве е положение на благоденствие, при което индивидите имат умения да се оправят с ежедневните стресови фактори. Психичното здраве може да бъде причина за възникването на редица болести. Профилактиката е от изключително значение, защото всички сме подложени на всекидневен стрес. Той се смята за един от главните рискови фактори за нарушаванията в психологичното здраве и възникването на редица болести. Комбиниран с други рискови фактори като тютюнопушенето, двигателен инактивитет и нездравословното хранене, води до неведнъж повишение на риска от пораждане и развиване на хроничните неинфекциозни заболявания.
Есенно-зимните сезони са обострящи за някои характерни психологични болести и по-специално за сезонните афективни разстройства и ендогенните депресии. Счита се, че 30% от популацията страда от есенна меланхолия. Една от главните аргументи е намаляването на слънчевата светлина. Без нея човешкото тяло създава по-малко серотонин - хормонът на щастието. Това има отношение и към депресията.
Според данните на Световната здравна организация над 450 млн. души по света имат психологични разстройства. Българите най-често страдат от тревожни разстройства - 11.4% от популацията, разстройства на настроението (депресии и афективни състояния) - 6.2%, злоупотреби с субстанции - 3.3 %. Статистиката демонстрира, че у нас по-често боледуват дамите, също така те по-често се обръщат за професионална помощ от мъжете, означават от пресслужбата на здравното министерство. По възрастови групи най-голям риск от заболяване от тежка меланхолия има групата от 20 до 34 години. За страдание все по-рядко хората с сходни проблеми се обръщат за помощ към лекарите.
Основната причина за поява на тези разстройства е стресът в всекидневието и особеностите на метода на живот. Социално-икономическите фактори, генетичната предразположеност и особеностите на съответната просвета са измежду другите фактори, които водят до тези разстройства. Първите признаци, които биха могли да издават съществуването на проблеми са бодърствуване, честа отмалялост, неприятно въодушевление нервност. В тези случаи човек би трябвало да потърси здравна помощ при съответния експерт –психиатър, психотерапевт, психолог. При хронични болести, свързани с недостиг на обществени умения и благоприятни условия за независим живот, в лечението е належащо да се включват и обществени служащи, които да организират психосоциална рехабилитация на пострадалите. Нужно е и обществото да преодолее стигмата към психиатричната помощ и проблеми, с цел да се получи съответно лекуване още в ранните стадии на разстройството. /moreto.net
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ