„Болестта на целувката“: За кого може да е опасна и как да я открием
Днес е Световния ден на целувката . Сигурно един от най-приятните интернационалните дни. Лекарите от ВМА обаче предизвестяват, че тя крие и рискове .
Една от тях е инфекциозната мононуклеоза или известна още като „ Болестта на целувката “.
Близо 95% от възрастните хора у нас са се срещнали с „ заболяването на целувката “ . Някои от тях даже не подозират.
Инфекциозната мононуклеоза се предизвика от Епщайн-Бар вируса (EBV ). За разлика от други респираторни болести, тя не е толкоз заразна. За да се инфектираме, е необходим по-близък контакт – със тайни, най-често със слюнка , откъдето идва и наименованието й, разяснява доктор Радина Андонова, част от екипа на Катедрата по инфекциозни заболявания на ВМА.
Най-честа „ цел ” на болестта са юношите , по тази причина и до - години множеството са основали имунитет против Епщайн-Бар вируса – нормално, без даже да схванат. Инфекциозната мононуклеоза се среща и при дребните деца, само че при тях не всеки път се следи типичната клинична картина. Причината е, че имунната им система не е толкоз реактивна и съвършена.
Специалистите признават, че диагнозата нерядко се слага с известно забавяне. А повода е, че „ заболяването на целувката “ може на пръв взор да заблуди лекарите и да бъде объркана с грип или ангина . Започва с много висока температура – към 39- 40 градуса , мощна изнемощялост, болки в мускулите и ставите. Затова и първото съмнение на персоналните лекари е грип.
За инфекциозната мононуклеоза доста присъщ е и ангинозният синдром – появяват се доста характерни, снежнобели налепи по сливиците. Има заплаха обаче да се обърка с бактериална ангина и да се предпише антибиотик, какъвто за лекуването на вирусна зараза по принцип не е необходим. Ако той е от групата на бета-лактамите, изключително пеницилиновите, пациентите получават присъщ обрив. Наричаме го „ ампицилиново морбили “, тъй като прилича дребната шарка, прецизира експертът.
В някои случаи лекарите отдават обрива на алергична реакция към антибиотика и предписват нов. А същинската диагноза още остава „ скрита “. Затова е добре да бъде назначена кръвна картина за повече изясненост.
Упоритата висока температура, която не се повлиява от лекуването, обаче най-често издава инфекциозната мононуклеоза. При тривиално вирусно заболяване фибрилитетът би трябвало да се овладее за 7-10 дни . Ако инфекцията е бактериална, на база антибиотичното лекуване, това нормално става до 2 седмици. Но при пациенти, които поддържат температура от 3-4 седмици, отпаднали са, а ангината им не се е излекувала от антибиотиците, приказва за напълно друго.
Друг характерен белег на инфекциозната мононуклеоза са увеличените лимфни възли – най-често в региона на шията. Отокът постоянно е мъчителен . Възлите може да доближат размера на орех, а подуването – да провокира характерен носов диалект.
Освен увеличените лимфни възли – както външно, по този начин и вътрешно, типично за пациентите е и уголемяването на черния дроб и слезката . Причината - EBV е вторично хепатотропен, визира чернодробната клетка и в някои случаи може да провокира така наречен Епщайн-Бар вирусен хепатит.
„ Болестта на целувката “ е доброкачествена и доста рядко се стига до тежки затруднения , успокоява доктор Радина Андонова.
В случай, че заболелите развият тежка ангина и са с огромен оток, може да се наложи банкет на кортикостероиди, с цел да се овладее задухът. Големият риск обаче е за пациентите с имуносупресия – трансплантираните, прекаралите химио- или лъчетерапия, инфектираните с ХИВ и болните от СПИН .
Няма ваксина за мононуклеозата, единствената предварителна защита е персоналната хигиена. Хубаво би трябвало да се почистват играчките при децата, както и да се дизенфикцират приборите за хранене.
Една от тях е инфекциозната мононуклеоза или известна още като „ Болестта на целувката “.
Близо 95% от възрастните хора у нас са се срещнали с „ заболяването на целувката “ . Някои от тях даже не подозират.
Инфекциозната мононуклеоза се предизвика от Епщайн-Бар вируса (EBV ). За разлика от други респираторни болести, тя не е толкоз заразна. За да се инфектираме, е необходим по-близък контакт – със тайни, най-често със слюнка , откъдето идва и наименованието й, разяснява доктор Радина Андонова, част от екипа на Катедрата по инфекциозни заболявания на ВМА.
Най-честа „ цел ” на болестта са юношите , по тази причина и до - години множеството са основали имунитет против Епщайн-Бар вируса – нормално, без даже да схванат. Инфекциозната мононуклеоза се среща и при дребните деца, само че при тях не всеки път се следи типичната клинична картина. Причината е, че имунната им система не е толкоз реактивна и съвършена.
Специалистите признават, че диагнозата нерядко се слага с известно забавяне. А повода е, че „ заболяването на целувката “ може на пръв взор да заблуди лекарите и да бъде объркана с грип или ангина . Започва с много висока температура – към 39- 40 градуса , мощна изнемощялост, болки в мускулите и ставите. Затова и първото съмнение на персоналните лекари е грип.
За инфекциозната мононуклеоза доста присъщ е и ангинозният синдром – появяват се доста характерни, снежнобели налепи по сливиците. Има заплаха обаче да се обърка с бактериална ангина и да се предпише антибиотик, какъвто за лекуването на вирусна зараза по принцип не е необходим. Ако той е от групата на бета-лактамите, изключително пеницилиновите, пациентите получават присъщ обрив. Наричаме го „ ампицилиново морбили “, тъй като прилича дребната шарка, прецизира експертът.
В някои случаи лекарите отдават обрива на алергична реакция към антибиотика и предписват нов. А същинската диагноза още остава „ скрита “. Затова е добре да бъде назначена кръвна картина за повече изясненост.
Упоритата висока температура, която не се повлиява от лекуването, обаче най-често издава инфекциозната мононуклеоза. При тривиално вирусно заболяване фибрилитетът би трябвало да се овладее за 7-10 дни . Ако инфекцията е бактериална, на база антибиотичното лекуване, това нормално става до 2 седмици. Но при пациенти, които поддържат температура от 3-4 седмици, отпаднали са, а ангината им не се е излекувала от антибиотиците, приказва за напълно друго.
Друг характерен белег на инфекциозната мононуклеоза са увеличените лимфни възли – най-често в региона на шията. Отокът постоянно е мъчителен . Възлите може да доближат размера на орех, а подуването – да провокира характерен носов диалект.
Освен увеличените лимфни възли – както външно, по този начин и вътрешно, типично за пациентите е и уголемяването на черния дроб и слезката . Причината - EBV е вторично хепатотропен, визира чернодробната клетка и в някои случаи може да провокира така наречен Епщайн-Бар вирусен хепатит.
„ Болестта на целувката “ е доброкачествена и доста рядко се стига до тежки затруднения , успокоява доктор Радина Андонова.
В случай, че заболелите развият тежка ангина и са с огромен оток, може да се наложи банкет на кортикостероиди, с цел да се овладее задухът. Големият риск обаче е за пациентите с имуносупресия – трансплантираните, прекаралите химио- или лъчетерапия, инфектираните с ХИВ и болните от СПИН .
Няма ваксина за мононуклеозата, единствената предварителна защита е персоналната хигиена. Хубаво би трябвало да се почистват играчките при децата, както и да се дизенфикцират приборите за хранене.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ