На Сирни заговезни искаме прошка и прощаваме
Днес е Неделя Сиропустна, наричана още Сирни заговезни. Празникът се отбелязва седмица след Месни заговезни и седем седмици преди Великден. Казва се още Прошка и Поклади.
В понеделника след Сирни заговезни стартира Великият пост, който предшества Великден - за последно се ядат сирене, млечни артикули и яйца.
На този ден се напомнят Христовите думи: " Ако не простите на индивидите съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да елементарни съгрешенията ви ". Затова традицията изисква всеки да изиска амнистия от хората към себе си - близки и познати - за огорченията и обидите, които волно или несъзнателно им е предизвикал, както и самичък да потърси в себе си сили да елементарни на тези, които са го наранили.
За трапезата се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се прави и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от фамилията, основно децата, се пробва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
На този ден вечерта във всички епархии на Българската православна черква се отслужва Вечерня с взаимно опрощаване. В храмовете в страната християните се събират за вечерна работа, след която взаимно се опрощават, като всички - духовници и миряни - си желаят един от различен амнистия и си простят всичко сторено с дума, дело или мисъл.
Характерен бит за този ден е паленето на огньове (клади), които след като прегорят, се прескачат за здраве, напомня DarikNews. После към тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се назовава и Поклади.
В някои краища на България е публикуван обичаят оратници (огруглици) - това са факли от плява, които всеки собственик завърта към главата си и по този метод прогонва бълхите от къщата.
Много известен е и бил и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простоват, изработен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късно на Заговезни.
В седмицата преди Сирни заговезни в някои тракийски селища потеглят кукерски дружини. Маскирани мъже, облечени с кожи и накичени със звънци, обикалят по домовете, разиграват комични подиуми и благославят за здраве и изобилие. В групата нормално има лидер, именуван " хаджия ", и " кукерска младоженка " или " баба " - мъж, облечен в парцаливи женски облекла и с парцалено бебе в ръце.
В понеделника след Сирни заговезни стартира Великият пост, който предшества Великден - за последно се ядат сирене, млечни артикули и яйца.
На този ден се напомнят Христовите думи: " Ако не простите на индивидите съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да елементарни съгрешенията ви ". Затова традицията изисква всеки да изиска амнистия от хората към себе си - близки и познати - за огорченията и обидите, които волно или несъзнателно им е предизвикал, както и самичък да потърси в себе си сили да елементарни на тези, които са го наранили.
За трапезата се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се прави и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от фамилията, основно децата, се пробва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
На този ден вечерта във всички епархии на Българската православна черква се отслужва Вечерня с взаимно опрощаване. В храмовете в страната християните се събират за вечерна работа, след която взаимно се опрощават, като всички - духовници и миряни - си желаят един от различен амнистия и си простят всичко сторено с дума, дело или мисъл.
Характерен бит за този ден е паленето на огньове (клади), които след като прегорят, се прескачат за здраве, напомня DarikNews. После към тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се назовава и Поклади.
В някои краища на България е публикуван обичаят оратници (огруглици) - това са факли от плява, които всеки собственик завърта към главата си и по този метод прогонва бълхите от къщата.
Много известен е и бил и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простоват, изработен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късно на Заговезни.
В седмицата преди Сирни заговезни в някои тракийски селища потеглят кукерски дружини. Маскирани мъже, облечени с кожи и накичени със звънци, обикалят по домовете, разиграват комични подиуми и благославят за здраве и изобилие. В групата нормално има лидер, именуван " хаджия ", и " кукерска младоженка " или " баба " - мъж, облечен в парцаливи женски облекла и с парцалено бебе в ръце.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ