Празнуваме Игнажден: Почитаме св. Игнатий Богоносец
Днес е Игнажден. Според фолклорната традиция на този ден стартират родилните страдания на Богородица, по тази причина в националните песни се пее: „ Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа “. Счита се, че това е начало на прехода от остарялата към новата година.
В този ден се уважава св. Игнатий Богоносец. Той е първият свети отец и преподавател на Църквата, както и първият богослов след апостолите. Роден е в Антиохия - в този момент незначимо селце на име Антакия, в източната част на Турция. Бил е вторият свещеник на Антиохия. При гоненията на римския император Траян против християните св. Игнатий бил хванат и наказан на скъсване от зверове в римския Колизеум.
Обредността за Игнажден е обвързвана с концепцията за новото начало. Вечерта против 20 декември в Източна България се подготвят постни храни, като в житото или на пресенчаната питка се забожда църковна свещ. Трапезата се прекадява с тамян, а на вечерята се вършат наричания за изобилие. Вярва се в предпазващата мощ на пепелта от каденето, недогорялата свещ, житото и орехите. Ето за какво те се пазят до идната заран.
В Западна България се вършат специфични обредни хлебчета, а в Югозападна България против Игнажден в огнището се възпламенява коладник – особено отрязано крушово или дъбово дърво, което би трябвало да гори чак до Йордановден.
Най-характерен за празника е обичаят „ Полязване “ – от това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде идната година. Първият, пристигнал в дома, се назовава полазник. Ако той е добър човек, късметлия или е с огромно имане, то годината за цялото фамилията ще бъде доста добра, всички ще са здрави, в оборите ще има животни, а полята ще дадат богат берекет.
Полазникът внася в къщата тресчици или плява, поставя ги край огнището или зад вратата и прави дейности съгласно обичаите в другите краища на България. За него се поставя софра, дават му се и блага (риза, забрадка, чорапи).
Ролята на полазник може да извършва и оня член на фамилията, който сутринта излезе пръв и при връщането си внесе в къщата тресчици или плява. Той също прави ритуални дейности и действително дефинира каква ще е годината за цялото семейство.
В националните вярвания този временен интервал (между остарялата и новата година) се свързва с появяването на разнообразни демонични същества (лоши хора) и по тази причина рано сутринта на Игнажден дамите посипват към къщата жито/просо и пепел от кадилницата, събрана от предходната вечер, с цел да се защищити дома от беди и несгоди.
Имен ден през днешния ден имат Игнат, Игната и техните производни: Игнатий, Ина, Инна, Игнатка, Искра, Искрен, Игнасия, Игнасио, Огнян, Огняна, Пламен и Пламена.
В този ден се уважава св. Игнатий Богоносец. Той е първият свети отец и преподавател на Църквата, както и първият богослов след апостолите. Роден е в Антиохия - в този момент незначимо селце на име Антакия, в източната част на Турция. Бил е вторият свещеник на Антиохия. При гоненията на римския император Траян против християните св. Игнатий бил хванат и наказан на скъсване от зверове в римския Колизеум.
Обредността за Игнажден е обвързвана с концепцията за новото начало. Вечерта против 20 декември в Източна България се подготвят постни храни, като в житото или на пресенчаната питка се забожда църковна свещ. Трапезата се прекадява с тамян, а на вечерята се вършат наричания за изобилие. Вярва се в предпазващата мощ на пепелта от каденето, недогорялата свещ, житото и орехите. Ето за какво те се пазят до идната заран.
В Западна България се вършат специфични обредни хлебчета, а в Югозападна България против Игнажден в огнището се възпламенява коладник – особено отрязано крушово или дъбово дърво, което би трябвало да гори чак до Йордановден.
Най-характерен за празника е обичаят „ Полязване “ – от това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде идната година. Първият, пристигнал в дома, се назовава полазник. Ако той е добър човек, късметлия или е с огромно имане, то годината за цялото фамилията ще бъде доста добра, всички ще са здрави, в оборите ще има животни, а полята ще дадат богат берекет.
Полазникът внася в къщата тресчици или плява, поставя ги край огнището или зад вратата и прави дейности съгласно обичаите в другите краища на България. За него се поставя софра, дават му се и блага (риза, забрадка, чорапи).
Ролята на полазник може да извършва и оня член на фамилията, който сутринта излезе пръв и при връщането си внесе в къщата тресчици или плява. Той също прави ритуални дейности и действително дефинира каква ще е годината за цялото семейство.
В националните вярвания този временен интервал (между остарялата и новата година) се свързва с появяването на разнообразни демонични същества (лоши хора) и по тази причина рано сутринта на Игнажден дамите посипват към къщата жито/просо и пепел от кадилницата, събрана от предходната вечер, с цел да се защищити дома от беди и несгоди.
Имен ден през днешния ден имат Игнат, Игната и техните производни: Игнатий, Ина, Инна, Игнатка, Искра, Искрен, Игнасия, Игнасио, Огнян, Огняна, Пламен и Пламена.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ