Изгубихме чувство за България!
Днес е един огромен народен празник - Денят на оповестяване на независимостта на 22.09.1908 година Когато България гордо декларира, че никому не е васал. Едва освободила се от робството, счупва оковите и декларира на света, че българите не са плебеи никому. Заявяваме го със гибелта на българските мъже в Балканските, Междусъюзническата и Сръбско-Българската война. Заявяваме го с труда и на българските дами, на които се крепи стопанската система на България, до момента в който убиват мъжете и синовете им по фронтовете на България.
Толкова доста кръв сме дали за България, за Родината си. Толкова доста незнайни и знайни гробове, в които небрежно са заровени млади български мъже, дали живота си за свободата ни.
Вие, епилираните и с изскубаните вежди, вземащи добавки за мускули, знаете ли по какъв начин се спи в окоп? Знаете ли по какъв начин се тича с крясъци " на нож " против надминаващ по бройка съперник? Знаете ли по какъв начин Вашите прадядовци са писали писма сред две борби? Знаете ли по какъв начин да се биете до гибел, тъй като зад вас е България?
По време на робството всяко българче в килийното учебно заведение учеше българската писменост, да чете и да написа, да помни, че е българин, християнин. Петстотин години помнихме, че най-важното е България.
Къде отиде това възприятие? Умря с американската царевица, която подхвърляха на гладните българи през деветдесетте, с книгите и лекциите на Сорос, с които инфектираха мозъците на младите българи, с първите манифестации, на които като съществена цел се сложи не България, а Европа, НАТО и евроатлантическата ориентировка на България. Когато стартира да става срамно да си родолюбец. Когато стана срамно да наричаш нещата с същинските им имена. Когато стана срамно ДА СИ БЪЛГАРИН.
Сега най-важното не е България. Тя умира. Заради нас. Защото вместо за нея, за България, за Родината си, за единственото си Отечество, българите се грижим единствено за задниците и комфорта си! Предците няма да ни простят. Поколенията след нас няма да ни простят! Вие простите ли си за избора?
Елена Гунчева/фейсбук
Толкова доста кръв сме дали за България, за Родината си. Толкова доста незнайни и знайни гробове, в които небрежно са заровени млади български мъже, дали живота си за свободата ни.
Вие, епилираните и с изскубаните вежди, вземащи добавки за мускули, знаете ли по какъв начин се спи в окоп? Знаете ли по какъв начин се тича с крясъци " на нож " против надминаващ по бройка съперник? Знаете ли по какъв начин Вашите прадядовци са писали писма сред две борби? Знаете ли по какъв начин да се биете до гибел, тъй като зад вас е България?
По време на робството всяко българче в килийното учебно заведение учеше българската писменост, да чете и да написа, да помни, че е българин, християнин. Петстотин години помнихме, че най-важното е България.
Къде отиде това възприятие? Умря с американската царевица, която подхвърляха на гладните българи през деветдесетте, с книгите и лекциите на Сорос, с които инфектираха мозъците на младите българи, с първите манифестации, на които като съществена цел се сложи не България, а Европа, НАТО и евроатлантическата ориентировка на България. Когато стартира да става срамно да си родолюбец. Когато стана срамно да наричаш нещата с същинските им имена. Когато стана срамно ДА СИ БЪЛГАРИН.
Сега най-важното не е България. Тя умира. Заради нас. Защото вместо за нея, за България, за Родината си, за единственото си Отечество, българите се грижим единствено за задниците и комфорта си! Предците няма да ни простят. Поколенията след нас няма да ни простят! Вие простите ли си за избора?
Елена Гунчева/фейсбук
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ