Днес е 11 Неделя след Петдесетница и Неделя след Преображение.

...
Днес е 11 Неделя след Петдесетница и Неделя след Преображение.
Коментари Харесай

Днес почитаме знатен християнин и негов роднина

Днес е 11 Неделя след Петдесетница и Неделя след Преображение. Почитаме паметта на Св. мчци Фотий и Аникита, Преп. Паламон Египетски
В памет на светите мъченици Фотий и Аникита
В Никомидия, град във Витинска област, нечестивият цар Диоклетиан повдигнал огромно гонение против християните. По негова заповед посред града били изложени оръдията за изтезание: мечове, секири, ръжени, стоманени куки, скари, колела, котли и други безчовечни изобретения от този тип. Били приготвени и зверове. С всичко това Диоклетиан желал да уплаши тези, които призовавали Христовото име. По всички краища на римското царство той разпратил страшни укази, с които на всички места заповядвал да се преследват християните - да бъдат мъчени, убивани, като против Единородния Божий Син били изречени доста чули.
По това време в Никомидия живеел един доблестен и благороден комит на име Аникита. Изпълнен с ревнивост по Бога, той се явил пред царя и храбро изповядал Господа Иисуса Христа, същинския Син Божий. Свети Аникита красноречиво разказал на царя за безначалното раждане на Сина Божий и Неговото въплъщаване, откакто годините се изпълнили, поради нашето избавление. В същото време той осъдил заблуждението на идолопоклонниците и наричал езическите богове глухи и безчувствени. Накрая той се обърнал към царя със следните думи:
- Твоите мъчения, царю, приготвени за християните, по никакъв начин не ни плашат. За нас тъгите са нищо и ние в никакъв случай не ще се поклоним на бездушните идоли.
Царят, изпълнен с яд и гняв, не могъл да изслуша боговдъхновената проповед на свети Аникита и заповядал незабавно да му отрежат езика, само че той и по-късно говорел ясно, славейки Христа Бога. След това го били с волски жили по този начин грубо и дълго, че се посочили костите му. Но свети Аникита - като че ли не той, а някой различен бил подложен на мъчения - мъжествено понасял страданията и високо проповядвал на хората, които го гледали, че Христос е единственият същински Бог.
След това царят заповядал да дадат свети Аникита на зверовете, с цел да го раздерат. Бил пуснат колосален лъв, който със заплашителен плач се доближил към мъченика, само че ненадейно станал по-кротък от агне. Той се галел към светеца и изтрил с лапа потта по челото и страните му, която се появила поради мъченията. А свети Аникита мощно извикал:
- Благодаря Ти, Господи Иисусе Христе, че ме избави от зъбите на този звяр! Моля те, Владико, и в идния ми героизъм простри десницата Си на помощ на Твоя раб, с цел да мога да победя яростта на мъчителя и да се удостоя от Теб с страдалчески венец.
След молитвата на светеца почнало земетресение, при което капището на Херкулес дружно с неговия кумир и част от градската стена паднали, а мнозина от езичниците погинали под руините. Тогава Диоклетиан заповядал да бъде отсечена с меч главата на светия страдалец, само че когато боецът вдигнал меча, с цел да извърши заповедта на царя, незабавно ръцете му отслабнали, а той паднал на земята и бил имобилен, като безсърдечен.
Като видял това, Диоклетиан заповядал да привържат свети Аникита към колелото, което се намирало измежду остри стоманени пръти, да възпламенят изпод огън и да въртят колелото. Гой желал светият страдалец да почине разкъсван на части от желязото и обгарян от огъня. Но свети Аникита, завързан към колелото, се молел по този начин:
- Господи Иисусе Христе, освободи ме от мъчения поради тези, които стоят тук, та като видят бързата помощ, да могат мъжествено да застанат пред мъчителя и да одобряват страдалчески венец от Теб. И незабавно въжетата се развързали, колелото спряло и огънят угаснал. Тогава мъчителят заповядал да изпълнят казан с олово, да го разтопят и да хвърлят в него светия страдалец. Всички видели Божия ангел, който влезнал дружно със свети Аникита в котела, и щом мъченикът се докоснал до котела, оловото изстинало и се втвърдило като лед.
Сродникът на свети Аникита, на име Фотий, като видял неговите подвизи и силата на Христа, Който пази Своя раб, отхвърлил всевъзможен боязън. Той излязъл от народа на самото място на мъченията, доближил се към светия страдалец и с обич го прегърнал и разцелувал, наричайки го татко и ходатай на своето избавление. С тази постъпка Фотий ясно посочил, че е подготвен да претърпи за Христа всевъзможни мъчения. След това той се обърнал към царя и споделил:
- Засрами се, идолопоклоннико! Твоите богове са нищо. Тогава Диоклетиан с яд извикал на воините:
- Убийте го с меч!
Но когато един от воините вдигнал оголения меч, с цел да удари мъченика, ръката му, посредством силата Божия, се обърнала против самия него, той се блъснал по колената, паднал на земята и умрял. След това свети Аникита и Фотий били оковани в стоманени вериги и хвърлени в тъмницата. След три дни Диоклетиан ги извикал при себе си и споделил:
- Ако ме послушате и принесете жертва на боговете, аз ще ви издигна и обогатя.
- Твоята чест и благосъстояние - дали отговор светците - дано останат при тебе, за погибел на теб.
В яростта си мъчителят заповядал изначало да ги окачат на уреда за разпъване на тела и да стържат телата им с стоманени куки, да изгарят раните им с огън, а след това да ги бият с камъни. Но всички тези страдания светците понасяли с наслада и благодарили на Бога, защото не чувствали никаква болежка. Господ, поради славата на Своето свято име, ги пазел невредими. След това били завързани за краката за диви коне, които ги влачили. Но и с тези мъчения Диоклетиан нищо не постигнал: Господ още веднъж ги запазил невредими - светите мъченици, когато били влачени, като че ли се намирали в каляска, славели непобедимата Божия мощ и се подкрепяли един-друг. Дивите коне ненадейно спрели, краката на светците се освободили от въжетата и те се изправили напълно здрави. Мъчителят още веднъж заповядал да ги подмятат на нечовечен побой и да поливат раните им с оцет, разбъркан със сол. След това те още веднъж били хвърлени в тюрма, където прекарали три години. Тогава светците били изведени за нови мъчения.
По заповед на Диоклетиан три дни разгаряли общата каменна баня, в която по-късно затворили светите мъченици. Но свети Аникита и Фотий се помолили, банята се разцепила и потекъл извор, който им давал хладина. Когато на третия ден стражата отворила банята, видяла, че светците вървят из нея невредими, като въздават хвала на Бога. За това било доложено на царя. Той като че ли не повярвал на известието и отишъл самичък да се убеди дали това е истина. Светците, като видели царя, му споделили:
- Ето, мъчителю, ние сме спечелили на всички страдания, а ти си надвит и опозорен.
Царят се върнал вкъщи си със позор. Той заповядал да държат мъчениците в окови, до момента в който измисли по какъв начин да ги погуби. По негова заповед била направена грамадна пещ, укрепена от четири стоманени стълба. В нея можело да се съберат доста хора. Както в миналото Навуходоносор, той заповядал да разпалят тази пещ, възнамерявайки да изгори в нея освен двамата свети мъченици, само че и всички християни, които откри.
Християните не чакали езичниците да ги хвърлят в пещта, а сами дружно с дамите и децата тръгнали към нея, като възкликвали:
- Ние сме християни и почитаме Единия Бог! Отначало в пещта влезнали светите мъченици Аникита и Фотий, а след тях и цялото голям брой от събраните християни, с молитва и издигнати към небето ръце се отправили към огъня. От пламъка християните извикали:
- Благодарим Ти, Отче и Боже всесилни, че Ти с вярата в Твоя Единороден Син и наш Господ Иисус Христос си ни събрал за страдалчески венец. Молим Те, Милосърдни, простри от ръцете Си небесата и приеми душите ни във безконечния покой, който си приготвил за тези, които Те изповядват.
По време на тази молитва те умряли в Господа. Свети Аникита и Фотий прекарали в тази пещ три часа, а по-късно се помолили и предали душите си в Божиите ръце. Когато прислужниците извлекли с желязо телата на светите Аникита и Фотий, видели, че те въобще не са потърпевши от огъня, и дори косите им били цели. Мнозина от езичниците повярвали в Христа нашия Бог, на Когото популярност с Отца и Светия Дух во веки. Амин.
Източник: bulnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР