Хейтминутка: За Цвета, Мария и пълната липса на морал
Днес две реплики кънтят в ушите ми – " Да не вършим на ниска цена ПР от гибелта на едно дете " и " В тези неща бързо се натрупа опит – по какъв начин да се слагаш на мъже и на аудитория ".
Първата е във връзка трагичната гибел на 16-годишния Людмил и е на Цвета Караянчева, печално известна не като Председател на Народно събрание, а по различен метод. Втората е на Иван Добчев, до момента прочут единствено като режисьор, от през днешния ден – с помощта на изявлението му във връзка триумфа на Мария Бакалова – прочут и като злорад, наскърбен човечец с искания. На пръв взор тези две реплики нямат връзка.
На второ четене те са двете страни на една и съща монета – цялостна, поголовна и безспорна липса на морал. И най-много – на цялостна липса на позор от този факт. Защото – добре, нямаш морални ориентири, безсъвестен си, порочен си, злорад си, несбъднат си, несъвършен си. Но по какъв начин нямаш пък никакво предпочитание да го прикриеш? Как не те е позор да се покажеш в цялата си незначителност, че чак и изявленията даваш, изказваш се...
Иначе, да, жалост ми беше за тая Цвета, че я назовава по този начин шефът й, а тя мълчи. Както ми е жалост, че една надарена българка е сведена до елементарна естрадна артистка, която се " поставя " на публиката. Мъчно ми е и за общество, в което такива реплики освен са вероятни, а и на никого не вършат чак такова усещане...
За нелепите произшествия и страната, в която всички са почтени
Първата е във връзка трагичната гибел на 16-годишния Людмил и е на Цвета Караянчева, печално известна не като Председател на Народно събрание, а по различен метод. Втората е на Иван Добчев, до момента прочут единствено като режисьор, от през днешния ден – с помощта на изявлението му във връзка триумфа на Мария Бакалова – прочут и като злорад, наскърбен човечец с искания. На пръв взор тези две реплики нямат връзка.
На второ четене те са двете страни на една и съща монета – цялостна, поголовна и безспорна липса на морал. И най-много – на цялостна липса на позор от този факт. Защото – добре, нямаш морални ориентири, безсъвестен си, порочен си, злорад си, несбъднат си, несъвършен си. Но по какъв начин нямаш пък никакво предпочитание да го прикриеш? Как не те е позор да се покажеш в цялата си незначителност, че чак и изявленията даваш, изказваш се...
Иначе, да, жалост ми беше за тая Цвета, че я назовава по този начин шефът й, а тя мълчи. Както ми е жалост, че една надарена българка е сведена до елементарна естрадна артистка, която се " поставя " на публиката. Мъчно ми е и за общество, в което такива реплики освен са вероятни, а и на никого не вършат чак такова усещане...
За нелепите произшествия и страната, в която всички са почтени
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ