Днес честваме 140 години от рождението на поета Пейо Яворов.

...
Днес честваме 140 години от рождението на поета Пейо Яворов.
Коментари Харесай

ЧЕСТВАМЕ 140 години от рождението на Яворов!

Днес честваме 140 години от рождението на поета Пейо Яворов. Годишнината се отбелязва в цялата страна с разнообразни събития.

В къщата музей на поета актрисите Йоана Буковска и Силвия Лулчева рецитираха част от най-известните стихове на Яворов, като „ Две хубави очи”, „ Вълшебница” и „ Стон”.

Проявите не престават до 17:30 ч.

Пейо Тотев Крачолов, по-известен като Пейо Яворов, е български стихотворец символист и бунтовник, челник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, считан за един от най-големите български поети на 20 век. Използва псевдоними като Джемо, И. Крачев, Отело, Пейчо

Роден е в град Чирпан на 13 януари (1 януари остарял стил) 1878 година. Завършва V гимназиален клас в Пловдив. От 1897 до 1901 година работи като телеграфопощенец, сменяйки разнообразни селища – Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало, София. По това време той симпатизира на Българската работническа социалдемократическа партия. След 1897 година влиза в контакти с Вътрешната македоно-одринска революционна организация. От 1901 до 1902 година редактира нейния законен орган вестник „ Дело “. През 1902 година на Х македонски конгрес е определен за член на ВМОК Станишев-Карайовов.

За пръв път влиза в Македония като въстаник на Михаил Чаков през 1902 година. Пленен е скоро по-късно от върховистка чета и се завръща в България. Първоначално той е редактор на разнообразни издания, свързани с македоно-одринското революционно придвижване – „ Дело “, „ Свобода или гибел “, „ Автономия “, „ Илинден “. Първата му оповестена творба е стихотворението „ Напред “ във вестник „ Глас македонски “. Четник е на Яне Сандански и става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф – „ Гоце Делчев “ (1904). На Кюстендилския конгрес на ВМОРО е определен за спомагателен член на Задграничното посланичество на ВМОРО. В 1909 година издава мемоарно-есеистичната си книга „ Хайдушки копнения. Спомени от Македония 1902 – 1903 “. Личен другар на Пейо Яворов е и Пейо Гарвалов – драмски челник на ВМОРО, също от Чирпан[2].

Озовал се в София със съдействието на доктор Кръстьо Кръстев и Пенчо Славейков, Яворов става помощник и редактор на издаваното от тях литературно списание „ Мисъл “. Първата негова творба, която мощно впечатлява естетите от кръга „ Мисъл “ и се трансформира в неделима част от него, е поемата „ Калиопа “. През 1901 година издава първата си стихосбирка „ Стихотворения “, чието второ издание от 1904 година е с увод от Пенчо Славейков. В този интервал поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния спектакъл. Плод на работата му в театъра са две пиеси – „ В полите на Витоша “ (1910) и „ Когато гръм удари, по какъв начин ехото заглъхва “ (1912).

Командирован на няколко пъти в чужбина за рационализиране по литература – в Нанси, Женева, Виена, Париж, Яворов интензивно чете съвременна френска лирика. През 1905 година става непосредствен другар с Дора Габе. През 1906 година се влюбва в Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров, само че скоро по-късно, при едно от своите пътувания (1910 година) изпраща към последния ѝ дом своята изгора, която умира от туберкулоза в санаториум и е заровена в Париж, Франция. През 1907 година излиза втората му стихосбирка „ Безсъници “, която дефинитивно проправя пътя на модерната българска поезия. Символистичната лирика на Яворов, метафизична, пропита с бездънен песимизъм и прозрения за безконечните въпроси, що никой век не позволи, трансформира коренно българското литературно мислене и постанова нов метод на писане.

През март 1908 година, по време на Кюстендилския конгрес на ВМОРО, макар че не участва персонално, е определен единомислещо от делегатите за консултант (допълнителен член) на нейното задгранично посланичество. Няколко дни по-късно напуща работата си в Народната библиотека в София и се заема напълно с проблемите на ВМОРО. [3]

През 1910 година излиза от щемпел антологичната книга на поета „ Подир сенките на облаците “, чието второ издание от 1914 година показва равносметка на поетическия път, сравняван с този на Христо Ботев. Същата година взе участие във възобновяване на революционната организация и е определен за запасен член на нейния Централен комитет.[4]

Партизански взвод 15 на Македоно-одринското опълчение, седналият е Пейо Яворов. Отпред Коста Митев Саракостов(Адмирала) от Доганхисар и Иван Цървенков (Червенков) от Прилеп, откъм гърба Любен Казаски от Търново, Григор Белокапов от Кюстендил, Тодор Ветренски от Ветрен, Георги Венедиков от Самоков и Христо Иванов от Долно Драглища, Кавала, 8 октомври 1912 година Източник Държавна организация „ Архиви “

При експлоадирането на Балканската война през 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и оглавява партизанска чета №15, формирана от 9 души.[5][6] Придвижва се по долината на река Места и излиза на Бяло море при Кавала[7]. Награден е с кръст „ За смелост “.[8] Става първият кмет на Неврокоп след освобождението му в 1912 година.[9]

Лора Каравелова, щерка на държавника Петко Каравелов, с която се венчава през 1912 година, малко преди да замине за фронта в Кюстендил, е дамата, чиято обич се оказва съдбовна за него. Запазената преписка сред тях, сама по себе си литература, свидетелства за една пламенна и бурна обич, белязана с доста подозрения и доста пристрастености. Трагичният край идва на 29 ноември 1913 година, когато Лора се прострелва, а Яворов прави опит да се самоубие (оставя предсмъртно писмо от един ред: „ Моята блага Лора се простреля сама. Ида и аз след нея “). Изстрелът единствено пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от правосъдния развой и от мълвата, която го упреква, че е палач, на 29 октомври 1914 година поетът взема огромна доза отроваи се прострелва.

Творчеството и поезията на Яворов са пропити с трагизъм, подбуден от трагичния му живот, цялостен с разочарования. Голямо отчаяние му нанася решението на татко му да приключи образованието му и да стартира работа в телеграфната работа. В кръга „ Мисъл “ той среща схващане и получава псевдонима си Яворов от Пенчо Славейков, само че поезията не го удовлетворява – той буйно желае да взе участие в битките за избавление на Македония. Силен нравствен удар му нанася гибелта на Гоце Делчев през 1903 година, когато той отчасти се отделя от революционната си активност заради недоразумение с Яне Сандански.

Последната капка за Яворов са гибелта на Мина Тодорова и обвиняванията в убийството на Лора, които го довеждат до самоубийство. До края на живота си другарува и кореспондира с лидера на ВМОРО Тодор Александров, а също и извършва негови поръчки.[10]Смята се, че отровата и револвера, послужили за самоубийството на Пейо Яворов, са дадени по молба на самия публицист от Тодор Александров.[11] Дългогодишното им другарство е крито дълги години от социалистическата историография.[12]

Родната къща на поета в Чирпан е превърната в музей през 1954 година. Домът му в София също е музей, и макар че самата постройка се нуждае незабавно от ремонт, музеят продължава да има огромен брой гости.
Източник: bnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР