Със спешни мерки за 9.3 млрд. лева БНБ ще стабилизира банковата система днес
Днес Българска народна банка се намеси прекомерно уверено в отбрана на валутния ръб, наличното парично обращение и на платежните системи, подтиквана от възходящите упования за допустима дълбока криза още тази пролет или през лятото на 2020 година, поради икономическите и финансови последствия от пандемията на вируса Коронавирус 19 у нас и по света. Подобно на Федералния запас и на ЕЦБ, Народна банка разгласи пакет от ограничения за гарантиране на стабилността на българската банкова система.
Разбира се, изборът на средства за ваксиниране на трезорите у нас против надигащата се вълна от продължителна стагфлация - комбиниране от висока инфлация и стопански спад за един по-дълъг интервал от време, е по-различен от избора на Федералния запас и на ЕЦБ, които сходна на битката с рецесията от 2018 година, залагат най-много на печатането на пари и на увеличение на корпоративния дълг посредством изкупуване на облигации на фирмите. Пътят на Българска народна банка е друг е и от пътя, общопризнат от Руската централна банка, която единствено за последните две седмици изкупи на пазара над 11 милиарда $, залагайки върху трупането на запаси от непозната конвертируема валута и пренебрегвайки действителната опасност от една по-висока инфлация - до 6% годишно.
На този декор, Българска народна банка подчертава най-много върху запазване на наличното парично обращение и на платежните системи. Затова Народна банка се концентрира върху постигането на две цели - опазване устойчивостта на банковата система и усилване на опциите й за ограничение на отрицателните резултати от икономическия спад за жителите и за компаниите. Явно Българска народна банка се вижда по-ангажирана с запазването на стабилността през днешния ден, в сравнение с със основаването на условия за провеждането на една насърчителна парична политика в по-далечно бъдеще - след привършване на пандемията и настъпването на момента за икономическото възобновяване.
Главната цел на Централната банка е подсилване на финансовата база и на ликвидността на банките посредством приемането на три съществени ограничения:
- Капитализиране на цялостния размер на облагата в банковата система в размер на 1.6 милиарда лева Това е добре решение, само че има заплаха тази мярка да е използвана единствено и само във връзка с тези трезори, които към момента не са провели годишните събрания на своите акционери и не е налице решение за погашение на дял за 2019 година Ясно е, че най-малко от официална юридическа позиция, в случай че акционерите на обособени трезори са си дали своят вот дял - или даже са го получили, ще бъде мъчно те да се събират още веднъж и да одобряват решение за капитализация и т. н. Но в случай че банките имат разполагаем неразпределена облага от предишни години, тя може да се капитализира и по този метод да се извърши тутакси решението на Българска народна банка. Но в случай че събранието на акционерите към момента следва, няма никакви спънки облагата за 2019 година да се капитализира незабавно.
- Отменяне на плануваните за 2020 година и 2021 година нараствания на антицикличния финансов буфер с резултат от 0.7 милиарда лева Това решение е елементарно за осъществяване и надали ще провокира компликации пред мениджмънта на влогонабиращите институции, пък и не би трябвало да вълнува техните акционери.
- Увеличаване на ликвидността на банковата система със 7 милиарда лева посредством понижаване на задграничните експозиции на комерсиалните банки. Това е същински деликатна мярка, а нейното реализиране би трябвало да обезпечи над 75% от общата финансова инжекция в българската банкова система. Напълно е допустимо тази експозиция да са добити корпоративни или държавни облигации зад граница и най-много в страните от Европейски Съюз, от Еврозоната, в офшорни юрисдикции, във Англия или в Съединени американски щати.
Възможно е тези експозиции да са и под формата на акционерно присъединяване в чужбина или като депозити в банките-майки или в други трезори или финансови структури от групите на майките. Имаше един миг по времена огромната рецесия в Гърция, когато съвсем всички пари на български трезори с мажоритарно гръцко присъединяване бяха изнесени оттатък южната ни граница. Но в този момент надали има такива прецеденти.
Проблемът е, на каква цена могат да се осъществят сходни активи и дали депозитите зад граница могат да се върнат у нас бързо или в цялостен размер. Затова събирането на тези 7 милиарда лв. от чужбина в българските банки не е въпрос на един ден или даже на един месец, а нормата на сконтиране на един актив след срутва на финансовите пазари и обнуляването на лихвите в Съединени американски щати и Европа, ще сложи на огромно тестване банковите мениджъри у нас.
А тъй като никой не може да наднича даже в близкото бъдеще и да каже какво ще се случи там, Българска народна банка дава обещание да предприеме и други спомагателни ограничения, с които подсигурява безпроблемното действие на валутния ръб, наличното парично обращение, платежните системи и банковия контрол. Впрочем, най-после, с цел да озапти популисти и демагози от всевъзможен политически тип и сан, Българска народна банка приканва властта и опозицията у нас, както и синдикатите и работодателите, да се въздържат от такива административни и законодателни решения, които могат да имат разрушително влияние върху финансовата система на страната.
А това е сериозен знак за отговорността на Централната банка пред страната.
Разбира се, изборът на средства за ваксиниране на трезорите у нас против надигащата се вълна от продължителна стагфлация - комбиниране от висока инфлация и стопански спад за един по-дълъг интервал от време, е по-различен от избора на Федералния запас и на ЕЦБ, които сходна на битката с рецесията от 2018 година, залагат най-много на печатането на пари и на увеличение на корпоративния дълг посредством изкупуване на облигации на фирмите. Пътят на Българска народна банка е друг е и от пътя, общопризнат от Руската централна банка, която единствено за последните две седмици изкупи на пазара над 11 милиарда $, залагайки върху трупането на запаси от непозната конвертируема валута и пренебрегвайки действителната опасност от една по-висока инфлация - до 6% годишно.
На този декор, Българска народна банка подчертава най-много върху запазване на наличното парично обращение и на платежните системи. Затова Народна банка се концентрира върху постигането на две цели - опазване устойчивостта на банковата система и усилване на опциите й за ограничение на отрицателните резултати от икономическия спад за жителите и за компаниите. Явно Българска народна банка се вижда по-ангажирана с запазването на стабилността през днешния ден, в сравнение с със основаването на условия за провеждането на една насърчителна парична политика в по-далечно бъдеще - след привършване на пандемията и настъпването на момента за икономическото възобновяване.
Главната цел на Централната банка е подсилване на финансовата база и на ликвидността на банките посредством приемането на три съществени ограничения:
- Капитализиране на цялостния размер на облагата в банковата система в размер на 1.6 милиарда лева Това е добре решение, само че има заплаха тази мярка да е използвана единствено и само във връзка с тези трезори, които към момента не са провели годишните събрания на своите акционери и не е налице решение за погашение на дял за 2019 година Ясно е, че най-малко от официална юридическа позиция, в случай че акционерите на обособени трезори са си дали своят вот дял - или даже са го получили, ще бъде мъчно те да се събират още веднъж и да одобряват решение за капитализация и т. н. Но в случай че банките имат разполагаем неразпределена облага от предишни години, тя може да се капитализира и по този метод да се извърши тутакси решението на Българска народна банка. Но в случай че събранието на акционерите към момента следва, няма никакви спънки облагата за 2019 година да се капитализира незабавно.
- Отменяне на плануваните за 2020 година и 2021 година нараствания на антицикличния финансов буфер с резултат от 0.7 милиарда лева Това решение е елементарно за осъществяване и надали ще провокира компликации пред мениджмънта на влогонабиращите институции, пък и не би трябвало да вълнува техните акционери.
- Увеличаване на ликвидността на банковата система със 7 милиарда лева посредством понижаване на задграничните експозиции на комерсиалните банки. Това е същински деликатна мярка, а нейното реализиране би трябвало да обезпечи над 75% от общата финансова инжекция в българската банкова система. Напълно е допустимо тази експозиция да са добити корпоративни или държавни облигации зад граница и най-много в страните от Европейски Съюз, от Еврозоната, в офшорни юрисдикции, във Англия или в Съединени американски щати.
Възможно е тези експозиции да са и под формата на акционерно присъединяване в чужбина или като депозити в банките-майки или в други трезори или финансови структури от групите на майките. Имаше един миг по времена огромната рецесия в Гърция, когато съвсем всички пари на български трезори с мажоритарно гръцко присъединяване бяха изнесени оттатък южната ни граница. Но в този момент надали има такива прецеденти.
Проблемът е, на каква цена могат да се осъществят сходни активи и дали депозитите зад граница могат да се върнат у нас бързо или в цялостен размер. Затова събирането на тези 7 милиарда лв. от чужбина в българските банки не е въпрос на един ден или даже на един месец, а нормата на сконтиране на един актив след срутва на финансовите пазари и обнуляването на лихвите в Съединени американски щати и Европа, ще сложи на огромно тестване банковите мениджъри у нас.
А тъй като никой не може да наднича даже в близкото бъдеще и да каже какво ще се случи там, Българска народна банка дава обещание да предприеме и други спомагателни ограничения, с които подсигурява безпроблемното действие на валутния ръб, наличното парично обращение, платежните системи и банковия контрол. Впрочем, най-после, с цел да озапти популисти и демагози от всевъзможен политически тип и сан, Българска народна банка приканва властта и опозицията у нас, както и синдикатите и работодателите, да се въздържат от такива административни и законодателни решения, които могат да имат разрушително влияние върху финансовата система на страната.
А това е сериозен знак за отговорността на Централната банка пред страната.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ