Гео в Народен театър Иван Вазов
" Днес българският народ стои като че ли пред неумолимата паст на своето духовно обезличаване и самозаличаване. Днес креативният подтик на българския дух е понижен до мъртвата нула на духовния термометър.
Унинието е всеобщо, мъртвилото е безплодно, порабощението на духовете е безизходно и всички погледи чакат избавление. Спасение, което би било знамение.
Всички, до през днешния ден управлявали партии, са дефинитивно дискредитирани в очите на народа. Тяхното непочтеност ги сплотява в една обща купчина гнила плява, която би трябвало да се изгори, тъй като те – всички досегашни " политически дейци " – нямат нищо общо с народа. "
Тези думи на Гео Милев не наподобяват ни минимум остарели или по-слабо настоящи през днешния ден, 120 години след рождението му и 90 години след гибелта му. Тези две годишнини прочее са миналогодишният мотив за постановката на Иван Добчев " Гео ", която аз съумях да видя едвам този сезон. " Гео " е тип спектакъл, на който родната аудитория въобще не е привикнала. Текстът е извънредно комплициран и изисква непрекъсната централизация, разговори съвсем липсват, всичко е един разказ, мъчително настоящ и плашещ, тъй че провокира осезателен дискомфорт. Проблемът не е в това, че историята на и неговата ера са обгърнати колкото в мъглата на историческата давност, толкоз и в сантименталния ореол на царска България. Главното е в осъзнаването, че нещата не са се трансформирали и в още веднъж междинният знаменател е измамен на най-ниското равнище. А страшното е във обстоятелството, че, в случай че по времето на Гео Милев е имало някаква опция, един културен декор, някакво случване на хрумвания и събития, сказки, постановки, съществени периодически издания, освен това доста от тях в дребните градове на България, през днешния ден това липсва изцяло. Днес живеем в едноизмерната действителност на тези, чиито прародители са решили казуса с културата генерално, премахвайки Гео и всичко, което той символизира, вечно.
Леонид Йовчев е Гео – в смисъл, не просто играе Гео, а е точно оня облик, който тази пиеса допуска – целият е единствено дух, думи и драма. Валентин Ганев е съвършен както постоянно, останалите 30 артисти на сцената са малко или доста древногръцки хор.
И до момента в който в на половина празната зала слушахме думите на безсмъртния Гео, на една ръка разстояние, на Орлов мост, се организираше по този начин обсъжданият концерт на знаете кого. Пред хиляди пъти повече хора и това е точно трагичната развръзка на тази пиеса, която даже самият Гео надали би могъл да допусна.
Унинието е всеобщо, мъртвилото е безплодно, порабощението на духовете е безизходно и всички погледи чакат избавление. Спасение, което би било знамение.
Всички, до през днешния ден управлявали партии, са дефинитивно дискредитирани в очите на народа. Тяхното непочтеност ги сплотява в една обща купчина гнила плява, която би трябвало да се изгори, тъй като те – всички досегашни " политически дейци " – нямат нищо общо с народа. "
Тези думи на Гео Милев не наподобяват ни минимум остарели или по-слабо настоящи през днешния ден, 120 години след рождението му и 90 години след гибелта му. Тези две годишнини прочее са миналогодишният мотив за постановката на Иван Добчев " Гео ", която аз съумях да видя едвам този сезон. " Гео " е тип спектакъл, на който родната аудитория въобще не е привикнала. Текстът е извънредно комплициран и изисква непрекъсната централизация, разговори съвсем липсват, всичко е един разказ, мъчително настоящ и плашещ, тъй че провокира осезателен дискомфорт. Проблемът не е в това, че историята на и неговата ера са обгърнати колкото в мъглата на историческата давност, толкоз и в сантименталния ореол на царска България. Главното е в осъзнаването, че нещата не са се трансформирали и в още веднъж междинният знаменател е измамен на най-ниското равнище. А страшното е във обстоятелството, че, в случай че по времето на Гео Милев е имало някаква опция, един културен декор, някакво случване на хрумвания и събития, сказки, постановки, съществени периодически издания, освен това доста от тях в дребните градове на България, през днешния ден това липсва изцяло. Днес живеем в едноизмерната действителност на тези, чиито прародители са решили казуса с културата генерално, премахвайки Гео и всичко, което той символизира, вечно.
Леонид Йовчев е Гео – в смисъл, не просто играе Гео, а е точно оня облик, който тази пиеса допуска – целият е единствено дух, думи и драма. Валентин Ганев е съвършен както постоянно, останалите 30 артисти на сцената са малко или доста древногръцки хор.
И до момента в който в на половина празната зала слушахме думите на безсмъртния Гео, на една ръка разстояние, на Орлов мост, се организираше по този начин обсъжданият концерт на знаете кого. Пред хиляди пъти повече хора и това е точно трагичната развръзка на тази пиеса, която даже самият Гео надали би могъл да допусна.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ