Четири красиви имена черпят днес! Почитаме живота и делото на светец, роден в Силистра и бил роб дълги години
Днес Българската Православна Църква отбелязва деня на страдалчество на свети страдалец Емилиан. Той е роден и живял в гр. Доростол (днешна Силистра), бил плебей у един грък и изповядвал вярата на Христа Иисуса. В това време по десния бряг на Дунава живеели славяни. Затова е прекомерно допустимо св. Емилиан да е бил славянин.
Отстъпникът Юлиан изпратил в Доростол един нечовечен шеф, с цел да подложи на страдания всички християни там, в случай че откажат да почитат боговете. Управителят дошъл в града и при първата си среща с жителите запитал: “Кои са тук християни?” Гражданите били изплашени от мълвата за жестокостта на шефа. Затова дали отговор, че всред тях няма нито един християнин – всички се кланят на боговете. Във екстаз от мисълта, че единствено името му е разсеяло християнската религия в Доростол, надменнният шеф дал луксозно пиршество на жителите. Тежко било за блажения Емилиан да слуша самохвалството на един богохулник и да вижда, че неналичието на неотстъпчивост у християните се обръща в срам за християнството. И ето, когато шефът пирувал, той взел чук, отишъл в капището и строшил идолите.
Поклониците на езичеството не знаели кой е изпочупил идолите им. По съмнение те заловили един почтен земеделец. Като чул за това, Емилиан се явил при бранителите на боговете и им декларирал: “Аз строших вашите мощни богове!” Той бил заловен и заведен при шефа.
- Кой те научи по този начин да безчестиш боговете? – запитал го ядосаният шеф.
- Бог и душата ми! – умерено дал отговор изповедникът. Сетне прибавил: - Сега и умният шеф и всеки различен да видят какъв брой са безсилни, какъв брой са глухи и неми вашите идоли, считани за богове! Камък и дърво, модифицирани в идоли – ни един не се отбрани.
Разярен от смелия глас на правдата, шефът заповядал да прострат изповедника на земята и да го бият с волски жилка. Слугите немилостиво го били. Кръв шуртяла от раните.
- Как посмя да безчестиш идолите? Аз ще те науча да ги почиташ! – крещял свирепият шеф.
- Това, което направих, не е непочтеност, а популярност и хвала за същинския Бог, - дал отговор страдалецът.
Управителят заповядал да го извърнат на другата страна и да го бият по гърдите и корема. Дълго още веднъж били страдалеца.
- Роб ли си ти или свободен? – запитал го шефът.
- Роб съм на градоначалника, - дал отговор страдалецът.
Тогава шефът издал строга заповед: Градоначалникът да внесе в интерес на царската хазна един фунт сребро, загдето държи у себе си прислужник, непослушен на боговете, а от жителите изискал да внесат фунт злато, загдето споделили, че сред тях няма християни. Той заповядал още Емилиан да бъде изгорял в огън.
Вън от града, на брега на Дунава, била приготвена и запалена огромна клада. В нея хвърлили мъченика. Чрез дамата на шефа, която била загадка християнка, християните получили позволение да погребат тялото на мъченика, потърпевш на 18 юли 362 година
Мъжеството на св. Емилиан въодушевило с неотстъпчивост и другите християни, които до тогава се криели от боязън. Свирепият шеф погубил мнозина от тях, свидетелстват Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Страдание на свети страдалец Емилиан
При царуването на нечестивия Юлиан богоотстъпник било повдигнато грубо гонение против християните, което сходно на ураган или стихия смутило цялата галактика. До всички области и градове на цялата Римска империя била изпратена заповед, съгласно която християните от двата пола и от всички възрасти, без значение към кое племе или народ принадлежали, се предавали без благосклонност на разнообразни страдания и жестока гибел. С тази несправедлива заповед богоненавистният император нарушил правните закони и обагрил целия изток и запад с проливаната безпощадно християнска кръв, като пламтял от яд и омраза против Христос и Неговите раби. Наред с другите жестоки шефове, които той разпратил в разнообразни области и градове да мъчат християните, в град Доростол (днешния български град Силистра) в региона Мизия той назначил безсърдечен изтезател, на име Капитолин, губител на хора и чиновник на идолите. Като дошъл в града, той отишъл първо в идолското капище, принесъл жертва на бесовете и се поклонил на бездушните идоли.
На идващия ден излязъл на съдилището, което се намирало на площада, седнал на високия престол, гордо и застрашително за боязън на християните и като оповестил императорската заповед, почнал усърдно да разпитва има ли в града съперници на боговете и дали някой не се назовава християнин. Гражданите с клетва твърдели, че при тях в града няма нито един подобен, само че всички се покланят на боговете и всекидневно им принасят жертви. Като чул това, шефът Капитолин доста се зарадвал и поканил всички именити жители при себе си на обяд, като споделил:
- Тъй като виждам, че вие старателно почитате отеческите богове, през днешния ден би трябвало дружно да хапнем, да пийнем и да се повеселим.
В този град имало един скришен християнин, на име Емилиан, плебей на един почитан шеф, богохулник. По време на пиршеството на шефа с началниците, като използувал комфортния миг, той влезнал, без никой да го види в идолското капище, като носел със себе си стоманен чук и почнал да удря идолите; той ги разрушил на части, разрушил олтарите им, разпръснал жертвите им, счупил големите светилници, които стояли пред идолите, и като опустошил всичко, като смел боец, си тръгнал, като се радвал и тържествувал в душата си. След него в капището влезнал някой от езичниците; като видял, че всичко е опустошено, той изпаднал в смут и побързал да каже за това на шефа и на обядващите дружно с него жители. Всички незабавно се разтревожили, шефът изпаднал в гняв и заповядал да проверяват кой е направил това. Изпратените побързали и скоро видели някакъв селяндур, който идвал от полето и минавал около капището. Те го хванали и го завлекли при шефа, при което го биели сякаш е злодей; и доста хора дружно с жреците вървели зад тях, освен това, всички говорели за поругаването на своите богове и изпадали в гняв. А блаженият Емилиан, като видял това, помислил в себе си:
- Ако скрия делото си, каква изгода ще имам от това? Само ще обременя съвестта си или поради мен ще убият почтен човек и пред Бога ще бъда палач.
Като размислил по този начин, той се обърнал към тези, които водели и биели селянина, и се опитал да ги спре, като викал мощно:
- Пуснете този почтен човек! Хванете мен! Аз разруших и потъпках вашите бездушни богове!
Те оставили селянина, сграбчили с гняв свети Емилиан и с побой и оскърбления го повели към шефа. Управителят, като седнал на нормалното място в съда пред целия народ и като видял доведения при него Емилиан, попитал жителите:
- Кой е този?
Гражданите дали отговор:
- Това е злодеят, който разруши боговете и потъпка жертвите. Управителят, като се преизпълнил с яд, се обърнал с укор към жителите:
- А вие казахте по-рано, че във вашия град няма нито един съперник на боговете. Ето, с помощта на вашето безгрижие, се откри подобен. За тази виновност вие ще внесете в царската хазна един литър злато.
Като споделил това на жителите, той се обърнал към Емилиан и яростно почнал да го разпитва:
- Кажи ни, нечестивецо, по какъв начин се казваш?
Доблестният Христов боец дал отговор:
- Аз съм християнин.
Управителят, като се разгневил още повече и споделил:
- Кажи ни името си, мерзавецо!
Мъченикът дал отговор:
- Родителите ми са ме нарекли Емилиан, а Христос, истинният Бог, ме удостои да стана и да се назовавам християнин.
Управителят попитал:
- Кажи, нечестивецо, кой те научи да нанесеш такова огорчение на безсмъртните богове?
Христовият раб отвърнал:
- Бог и душата ми ми заповядаха да разруша бездушните истукани, които вие наричате богове, с цел да видят всички, че те са бездушни, глухи и неми, че в тях няма разсъдък, само че че те са камък и дърво, което не усеща нищо. Знай, че не съм оскърбил истинния Бог, Който е сътворил всичко, а оскърбих вашите лъжливи богове, които нищо не са сътворили, само че самите те са направени от вас. И аз ги хвърлих на земята, с цел да загинат вечно!
Управителят споделил:
- Ти самичък ли изпочупи боговете или имаше още някой с тебе?
Светецът дал отговор:
- Аз самичък, благодарение на моя Христос, стрих на прахуляк вашите идоли и стъпках с краката си жертвите и светилниците им. И нито един от тях не можа да ми отмъсти за обидата, даже не можа да избяга от ръцете ми, защото те са безсилни и безчувствени. Такива сте и вие, които ги вършиме, и всички, които се надявате на тях.
Разярен, шефът заповядал да съблекат Христовия раб, с цел да го бият. Докато сваляли облеклата от тялото на мъченика, шефът му споделил:
- Кажи ни, окаянико, кой те научи да счупиш боговете?
Светецът дал отговор:
- Вече ти споделих по-рано и отново ще кажа, че никой различен, а единствено Бог и душата ми ми заповядаха да направя това.
Тогава шефът заповядал на прислужниците:
- Разголете го и го бийте по-силно, с цел да разбере, че дързостта му няма да му помогне и никой няма да го избави от ръцете ми!
И почнали да го бият грубо.
Когато към този момент го пребили от пердах, тъй че земята се обагрила от кръв, шефът попитал светеца:
- Кажи, нещастнико, кой те научи да извършиш това разбойничество?
А мъченикът, до момента в който го биели, дал отговор:
- Казах ти, че Бог и моята душа ми заповядаха да направя това, а ти все не ми вярваш. Освен това аз не съм направил зло, а положително, тъй като посрамих беса и популяризирах Бога.
Управителят споделил на прислужниците:
- Обърнете го и го удряйте по корема и гърдите! Той е горделив и не се подчинява на императорските закони.
Дълго и безпощадно били мъченика. После шефът заповядал да престанат да бият светеца и го попитал:
- Роб ли си, или си свободен?
- Роб съм на градоначалника - дал отговор светецът.
Тогава шефът се разгневил на градоначалника - господаря на Емилиан, за това, че държи при себе си подобен плебей - съперник на боговете и непослушен на царската заповед. Наказал го да заплати санкция, като внесе в царската хазна един литър сребро, а мъченика осъдил на изгаряне. Веднага прислужници и голям брой народ хванали светеца и го повели вън от града. После запалили голям огън на брега на река Дунав и хвърлили в него мъченика. Огненият пламък обкръжавал светеца, само че не го докосвал. После се популяризирал в кръг на огромно разстояние и изгорил всички неверници, до които достигнал, някои мощно обгорил, а други едвам съумели да избягат. Тайните християни, които били измежду народа, не получили никаква щета от огъня, макар че пламъкът достигал и до тях. Светецът стоял в огъня, с лице на изток, като се оградил с кръстния знак и благославял Бога. Като се помолил, колкото желал, той споделил:
- Господи Иисусе Христе, приеми духа ми! С тези думи той лежащ и умрял в Господа, когато огънят към този момент угасвал. Тялото му ни минимум не било развалено от огъня, даже косата му не се запалила. Тези от жителите, които били секрети християни, отишли при дамата на шефа, също изповядваща скрито християнската религия, разказали й всичко за светеца и я убедили да измоли от мъжа си непокътнатото по превъзходен метод от огъня тяло на мъченика, с цел да го погребат. Тя помолила мъжа си и той й разрешил гладко да вземе тялото на светеца. Верните го взели, повили го с траурен саван с аромати и го погребали с чест на едно място, наречено Гизидина, намиращо се на три поприща от града. Светият страдалец Емилиан потърпевш поради Христа от шефа Капитолин на осемнадесети юли, петък, при царуването над римляните и гърците на Юлиан Отстъпник, а над нас - на нашия Владика Иисус Христос, на Когото, дружно с Отца и Светия Дух, се отдава чест и популярност, в този момент и във безконечни епохи. Амин.
Какво приказва първата писмен знак от името ви:Какъв сте, в случай че името ви стартира с буквата Е Е символизира нуждата от самоизява, от обмяна на хрумвания, както и дипломатически качества, прозорливост и известна приказливост. Тази писмен знак допуска опция за нервни сривове, основани на комплицираните взаимоотношения с околните хора. „ Е” приказва за лесна приспособяемост, нараснала половост, постоянно потискана от комплексираност. Подсъзнателно звукът се възприема умерено, без неспокойствие.
Днес имен ден честват всички с имената Емил, Емилия и Емилиян/а.
Отстъпникът Юлиан изпратил в Доростол един нечовечен шеф, с цел да подложи на страдания всички християни там, в случай че откажат да почитат боговете. Управителят дошъл в града и при първата си среща с жителите запитал: “Кои са тук християни?” Гражданите били изплашени от мълвата за жестокостта на шефа. Затова дали отговор, че всред тях няма нито един християнин – всички се кланят на боговете. Във екстаз от мисълта, че единствено името му е разсеяло християнската религия в Доростол, надменнният шеф дал луксозно пиршество на жителите. Тежко било за блажения Емилиан да слуша самохвалството на един богохулник и да вижда, че неналичието на неотстъпчивост у християните се обръща в срам за християнството. И ето, когато шефът пирувал, той взел чук, отишъл в капището и строшил идолите.
Поклониците на езичеството не знаели кой е изпочупил идолите им. По съмнение те заловили един почтен земеделец. Като чул за това, Емилиан се явил при бранителите на боговете и им декларирал: “Аз строших вашите мощни богове!” Той бил заловен и заведен при шефа.
- Кой те научи по този начин да безчестиш боговете? – запитал го ядосаният шеф.
- Бог и душата ми! – умерено дал отговор изповедникът. Сетне прибавил: - Сега и умният шеф и всеки различен да видят какъв брой са безсилни, какъв брой са глухи и неми вашите идоли, считани за богове! Камък и дърво, модифицирани в идоли – ни един не се отбрани.
Разярен от смелия глас на правдата, шефът заповядал да прострат изповедника на земята и да го бият с волски жилка. Слугите немилостиво го били. Кръв шуртяла от раните.
- Как посмя да безчестиш идолите? Аз ще те науча да ги почиташ! – крещял свирепият шеф.
- Това, което направих, не е непочтеност, а популярност и хвала за същинския Бог, - дал отговор страдалецът.
Управителят заповядал да го извърнат на другата страна и да го бият по гърдите и корема. Дълго още веднъж били страдалеца.
- Роб ли си ти или свободен? – запитал го шефът.
- Роб съм на градоначалника, - дал отговор страдалецът.
Тогава шефът издал строга заповед: Градоначалникът да внесе в интерес на царската хазна един фунт сребро, загдето държи у себе си прислужник, непослушен на боговете, а от жителите изискал да внесат фунт злато, загдето споделили, че сред тях няма християни. Той заповядал още Емилиан да бъде изгорял в огън.
Вън от града, на брега на Дунава, била приготвена и запалена огромна клада. В нея хвърлили мъченика. Чрез дамата на шефа, която била загадка християнка, християните получили позволение да погребат тялото на мъченика, потърпевш на 18 юли 362 година
Мъжеството на св. Емилиан въодушевило с неотстъпчивост и другите християни, които до тогава се криели от боязън. Свирепият шеф погубил мнозина от тях, свидетелстват Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Страдание на свети страдалец Емилиан
При царуването на нечестивия Юлиан богоотстъпник било повдигнато грубо гонение против християните, което сходно на ураган или стихия смутило цялата галактика. До всички области и градове на цялата Римска империя била изпратена заповед, съгласно която християните от двата пола и от всички възрасти, без значение към кое племе или народ принадлежали, се предавали без благосклонност на разнообразни страдания и жестока гибел. С тази несправедлива заповед богоненавистният император нарушил правните закони и обагрил целия изток и запад с проливаната безпощадно християнска кръв, като пламтял от яд и омраза против Христос и Неговите раби. Наред с другите жестоки шефове, които той разпратил в разнообразни области и градове да мъчат християните, в град Доростол (днешния български град Силистра) в региона Мизия той назначил безсърдечен изтезател, на име Капитолин, губител на хора и чиновник на идолите. Като дошъл в града, той отишъл първо в идолското капище, принесъл жертва на бесовете и се поклонил на бездушните идоли.
На идващия ден излязъл на съдилището, което се намирало на площада, седнал на високия престол, гордо и застрашително за боязън на християните и като оповестил императорската заповед, почнал усърдно да разпитва има ли в града съперници на боговете и дали някой не се назовава християнин. Гражданите с клетва твърдели, че при тях в града няма нито един подобен, само че всички се покланят на боговете и всекидневно им принасят жертви. Като чул това, шефът Капитолин доста се зарадвал и поканил всички именити жители при себе си на обяд, като споделил:
- Тъй като виждам, че вие старателно почитате отеческите богове, през днешния ден би трябвало дружно да хапнем, да пийнем и да се повеселим.
В този град имало един скришен християнин, на име Емилиан, плебей на един почитан шеф, богохулник. По време на пиршеството на шефа с началниците, като използувал комфортния миг, той влезнал, без никой да го види в идолското капище, като носел със себе си стоманен чук и почнал да удря идолите; той ги разрушил на части, разрушил олтарите им, разпръснал жертвите им, счупил големите светилници, които стояли пред идолите, и като опустошил всичко, като смел боец, си тръгнал, като се радвал и тържествувал в душата си. След него в капището влезнал някой от езичниците; като видял, че всичко е опустошено, той изпаднал в смут и побързал да каже за това на шефа и на обядващите дружно с него жители. Всички незабавно се разтревожили, шефът изпаднал в гняв и заповядал да проверяват кой е направил това. Изпратените побързали и скоро видели някакъв селяндур, който идвал от полето и минавал около капището. Те го хванали и го завлекли при шефа, при което го биели сякаш е злодей; и доста хора дружно с жреците вървели зад тях, освен това, всички говорели за поругаването на своите богове и изпадали в гняв. А блаженият Емилиан, като видял това, помислил в себе си:
- Ако скрия делото си, каква изгода ще имам от това? Само ще обременя съвестта си или поради мен ще убият почтен човек и пред Бога ще бъда палач.
Като размислил по този начин, той се обърнал към тези, които водели и биели селянина, и се опитал да ги спре, като викал мощно:
- Пуснете този почтен човек! Хванете мен! Аз разруших и потъпках вашите бездушни богове!
Те оставили селянина, сграбчили с гняв свети Емилиан и с побой и оскърбления го повели към шефа. Управителят, като седнал на нормалното място в съда пред целия народ и като видял доведения при него Емилиан, попитал жителите:
- Кой е този?
Гражданите дали отговор:
- Това е злодеят, който разруши боговете и потъпка жертвите. Управителят, като се преизпълнил с яд, се обърнал с укор към жителите:
- А вие казахте по-рано, че във вашия град няма нито един съперник на боговете. Ето, с помощта на вашето безгрижие, се откри подобен. За тази виновност вие ще внесете в царската хазна един литър злато.
Като споделил това на жителите, той се обърнал към Емилиан и яростно почнал да го разпитва:
- Кажи ни, нечестивецо, по какъв начин се казваш?
Доблестният Христов боец дал отговор:
- Аз съм християнин.
Управителят, като се разгневил още повече и споделил:
- Кажи ни името си, мерзавецо!
Мъченикът дал отговор:
- Родителите ми са ме нарекли Емилиан, а Христос, истинният Бог, ме удостои да стана и да се назовавам християнин.
Управителят попитал:
- Кажи, нечестивецо, кой те научи да нанесеш такова огорчение на безсмъртните богове?
Христовият раб отвърнал:
- Бог и душата ми ми заповядаха да разруша бездушните истукани, които вие наричате богове, с цел да видят всички, че те са бездушни, глухи и неми, че в тях няма разсъдък, само че че те са камък и дърво, което не усеща нищо. Знай, че не съм оскърбил истинния Бог, Който е сътворил всичко, а оскърбих вашите лъжливи богове, които нищо не са сътворили, само че самите те са направени от вас. И аз ги хвърлих на земята, с цел да загинат вечно!
Управителят споделил:
- Ти самичък ли изпочупи боговете или имаше още някой с тебе?
Светецът дал отговор:
- Аз самичък, благодарение на моя Христос, стрих на прахуляк вашите идоли и стъпках с краката си жертвите и светилниците им. И нито един от тях не можа да ми отмъсти за обидата, даже не можа да избяга от ръцете ми, защото те са безсилни и безчувствени. Такива сте и вие, които ги вършиме, и всички, които се надявате на тях.
Разярен, шефът заповядал да съблекат Христовия раб, с цел да го бият. Докато сваляли облеклата от тялото на мъченика, шефът му споделил:
- Кажи ни, окаянико, кой те научи да счупиш боговете?
Светецът дал отговор:
- Вече ти споделих по-рано и отново ще кажа, че никой различен, а единствено Бог и душата ми ми заповядаха да направя това.
Тогава шефът заповядал на прислужниците:
- Разголете го и го бийте по-силно, с цел да разбере, че дързостта му няма да му помогне и никой няма да го избави от ръцете ми!
И почнали да го бият грубо.
Когато към този момент го пребили от пердах, тъй че земята се обагрила от кръв, шефът попитал светеца:
- Кажи, нещастнико, кой те научи да извършиш това разбойничество?
А мъченикът, до момента в който го биели, дал отговор:
- Казах ти, че Бог и моята душа ми заповядаха да направя това, а ти все не ми вярваш. Освен това аз не съм направил зло, а положително, тъй като посрамих беса и популяризирах Бога.
Управителят споделил на прислужниците:
- Обърнете го и го удряйте по корема и гърдите! Той е горделив и не се подчинява на императорските закони.
Дълго и безпощадно били мъченика. После шефът заповядал да престанат да бият светеца и го попитал:
- Роб ли си, или си свободен?
- Роб съм на градоначалника - дал отговор светецът.
Тогава шефът се разгневил на градоначалника - господаря на Емилиан, за това, че държи при себе си подобен плебей - съперник на боговете и непослушен на царската заповед. Наказал го да заплати санкция, като внесе в царската хазна един литър сребро, а мъченика осъдил на изгаряне. Веднага прислужници и голям брой народ хванали светеца и го повели вън от града. После запалили голям огън на брега на река Дунав и хвърлили в него мъченика. Огненият пламък обкръжавал светеца, само че не го докосвал. После се популяризирал в кръг на огромно разстояние и изгорил всички неверници, до които достигнал, някои мощно обгорил, а други едвам съумели да избягат. Тайните християни, които били измежду народа, не получили никаква щета от огъня, макар че пламъкът достигал и до тях. Светецът стоял в огъня, с лице на изток, като се оградил с кръстния знак и благославял Бога. Като се помолил, колкото желал, той споделил:
- Господи Иисусе Христе, приеми духа ми! С тези думи той лежащ и умрял в Господа, когато огънят към този момент угасвал. Тялото му ни минимум не било развалено от огъня, даже косата му не се запалила. Тези от жителите, които били секрети християни, отишли при дамата на шефа, също изповядваща скрито християнската религия, разказали й всичко за светеца и я убедили да измоли от мъжа си непокътнатото по превъзходен метод от огъня тяло на мъченика, с цел да го погребат. Тя помолила мъжа си и той й разрешил гладко да вземе тялото на светеца. Верните го взели, повили го с траурен саван с аромати и го погребали с чест на едно място, наречено Гизидина, намиращо се на три поприща от града. Светият страдалец Емилиан потърпевш поради Христа от шефа Капитолин на осемнадесети юли, петък, при царуването над римляните и гърците на Юлиан Отстъпник, а над нас - на нашия Владика Иисус Христос, на Когото, дружно с Отца и Светия Дух, се отдава чест и популярност, в този момент и във безконечни епохи. Амин.
Какво приказва първата писмен знак от името ви:Какъв сте, в случай че името ви стартира с буквата Е Е символизира нуждата от самоизява, от обмяна на хрумвания, както и дипломатически качества, прозорливост и известна приказливост. Тази писмен знак допуска опция за нервни сривове, основани на комплицираните взаимоотношения с околните хора. „ Е” приказва за лесна приспособяемост, нараснала половост, постоянно потискана от комплексираност. Подсъзнателно звукът се възприема умерено, без неспокойствие.
Днес имен ден честват всички с имената Емил, Емилия и Емилиян/а.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ