Христо Данов - човекът, който дари книгата на българския народ
Днес България чества Денят на националните будители. Един от тях несъмнено е Христо Данов - индивидът, дарил книгата на българския народ. Препечатваме историята му от уеб страницата " Българска история ".
Тази история стартира на 27 август 1828 година Мястото е измежду средищата на Българското възобновление – Подбалкана или по-точно, дребното градче Клисура, наоколо до Карлово. Там е роден индивидът, който „ дава “ книгата на българския народ, Христо Груев Данов.
Още като възпитаник бъдещият литератор има щастието да черпи познания и опит от двама бележити будители в Копривщица – Йоаким Груев и Найден Геров. Преди това той учи в килийните учебни заведения в родния си град и в Панагюрище. След довеждане докрай на образованието си, Данов учителства в продължение на 9 години, от 1849 година до 1858 година Именно по това време той осъзнава потребността от всеобщо разпространяване на книги и учебници за всенародна култура във всички обитаеми с българи региони.
Следващите години от живота му са отдадени на самодейността за просвещение посредством разпространение на книгата измежду българите. Тази концепция намира своята реализация през 1862 година, когато основаната 5 година по-рано в Пловдив „ Дружествена книговезница “ в съдружничество с Йоаким Груев се трансформира в „ Книгоиздателство Христо Данов и с-ие “. През идващите години то се разраства, отваряйки клонове първо в Русе и Велес (1867 г.), а след това в София и Лом (1880 г.).
Сред заслугите на просветителския, всемирски и реформаторски дух на будителя се подреждат основаването на Първото неделно учебно заведение в България, което отваря порти в Стрелча през 1850 година, първите български стенни географски карти, първият общонационален вестник „ Марица ”, който е най-авторитетният вестник в България след Освобождението, а първият му брой излиза директно след Берлинския конгрес. И това не е единственият принос на Христо Г. Данов към националната просвета и култура. Той също по този начин ни завещава първите търговски каталози на книги, наречени от него „ расписи “. Те се издават в продължение на 8 години в Дановия календар „ Летоструй “.
Издателството на Данов продължава своята активност и в наши дни. След гибелта на създателя, делото му е продължено от неговите синове до 1947 година, когато е ликвидирано, а през 1960 година възобновява своята активност, въпреки и към този момент национализирано. Дружеството има необятен подбор българска и задгранична литература, учебници, карти, списания и вестници. Броят им до одържавяването доближава 1000, а по-късно 2400 заглавия. Освен издателска, то развива и необятна книгоразпространителна активност най-много в македонския край – Щип, Велес, Солун, Скопие, Куманово, Охрид, Ресен, Сер, Дойран, Струмица, Неврокоп и други Печатарството се прави главно във Виена, където през 1874 година е отворена българска печатница, преместена в Пловдив след Освобождението, благодарение на княз Черкаски и краткотрайното съветско ръководство.
Бащата на книгоиздаването в България взе участие интензивно и в публичния и политическия живот на страната. Той е депутат в регионалното заседание на Източна Румелия, а след това и кмет на Пловдив (1897-1899). Любопитен факт е, че като градоначалник Данов се отхвърля от заплатата си, а най- огромните му заслуги са залесяването на две от тепетата на града и основаването на първия съвременен градоустройствен проект, направен от чешкия проектант Йосиф Шнитер. Именно Шнитер построява и камбанарията на гроба на Христо Данов в църквата „ Света Богородица “ след гибелта му на 11 декември 1911 година
Признателността на българите към живота и личността на духовния просветник намира израз в именуването с „ Христо Г. Данов “ на улици, учебни заведения и читалища. Ежегодно от 1999 година насам Министерството на културата присъжда национална премия на негово име за „ принос към книжовната просвета “. Церемонията се организира в къщата-музей на възрожденеца в остарелия Пловдив, чиито каменни основи се вплитат в скалите по доста хубав метод, а експозицията в нея предлага оригинали от кабинета и книжарницата на книгоиздателя.
Въпреки голямото значение и принос на активността на Данов за „ събуждането “ на българския народ, името му остава настрана от тези на възрожденците-революционери, а в действителност духовната и физическата гражданска война са неразривно свързани и с цел да може робът да изпита нужда да хване оръжието и да се бори за изконното си право на независимост, той първо би трябвало да хване книгата, която да освободи съзнанието му. В края на доста от материалите ни, отдадени на огромни персони от българската история, прилагаме техен откъс, тъй като съгласно нас това е един сигурен метод да илюстрираме техния мащаб. Ето и цитатът от Христо Г. Данов:
„ Но завладяни от разнообразни пристрастености, ядем се като риби един различен. Всякой се обладал от най-горна степен себелюбие, всякой работи единствено за себе си, а за другиго не ще и да знае: жителят не промишлява за селянина, а селянинът нехае за гражданина; ученият не поучава елементарния, а елементарният не взема от учения; богатият не оказва помощ на сиромаха, само че и сиромахът не доближава до богатия. И по този начин на една страна владее охола и надменност, а на друга – бясно безгрижие, па – и двамата в ямата! Тук никой и не помишлява, че всички ние сме едно тяло, че ползите ни са общи и че всички еднообразно би трябвало да се стараем за общото ни усъвършенстване както нравствено, така и материално, в случай че желаеме да бъдем и частно всякой за себе добре. Но всякой блъснал по своему и единствено за себе, па где пукнало, да пукнало. Според това чудно ли е, гдето всички наши общи работи у всяко място вървят така наобратно? “
Тази история стартира на 27 август 1828 година Мястото е измежду средищата на Българското възобновление – Подбалкана или по-точно, дребното градче Клисура, наоколо до Карлово. Там е роден индивидът, който „ дава “ книгата на българския народ, Христо Груев Данов.
Още като възпитаник бъдещият литератор има щастието да черпи познания и опит от двама бележити будители в Копривщица – Йоаким Груев и Найден Геров. Преди това той учи в килийните учебни заведения в родния си град и в Панагюрище. След довеждане докрай на образованието си, Данов учителства в продължение на 9 години, от 1849 година до 1858 година Именно по това време той осъзнава потребността от всеобщо разпространяване на книги и учебници за всенародна култура във всички обитаеми с българи региони.
Следващите години от живота му са отдадени на самодейността за просвещение посредством разпространение на книгата измежду българите. Тази концепция намира своята реализация през 1862 година, когато основаната 5 година по-рано в Пловдив „ Дружествена книговезница “ в съдружничество с Йоаким Груев се трансформира в „ Книгоиздателство Христо Данов и с-ие “. През идващите години то се разраства, отваряйки клонове първо в Русе и Велес (1867 г.), а след това в София и Лом (1880 г.).
Сред заслугите на просветителския, всемирски и реформаторски дух на будителя се подреждат основаването на Първото неделно учебно заведение в България, което отваря порти в Стрелча през 1850 година, първите български стенни географски карти, първият общонационален вестник „ Марица ”, който е най-авторитетният вестник в България след Освобождението, а първият му брой излиза директно след Берлинския конгрес. И това не е единственият принос на Христо Г. Данов към националната просвета и култура. Той също по този начин ни завещава първите търговски каталози на книги, наречени от него „ расписи “. Те се издават в продължение на 8 години в Дановия календар „ Летоструй “.
Издателството на Данов продължава своята активност и в наши дни. След гибелта на създателя, делото му е продължено от неговите синове до 1947 година, когато е ликвидирано, а през 1960 година възобновява своята активност, въпреки и към този момент национализирано. Дружеството има необятен подбор българска и задгранична литература, учебници, карти, списания и вестници. Броят им до одържавяването доближава 1000, а по-късно 2400 заглавия. Освен издателска, то развива и необятна книгоразпространителна активност най-много в македонския край – Щип, Велес, Солун, Скопие, Куманово, Охрид, Ресен, Сер, Дойран, Струмица, Неврокоп и други Печатарството се прави главно във Виена, където през 1874 година е отворена българска печатница, преместена в Пловдив след Освобождението, благодарение на княз Черкаски и краткотрайното съветско ръководство.
Бащата на книгоиздаването в България взе участие интензивно и в публичния и политическия живот на страната. Той е депутат в регионалното заседание на Източна Румелия, а след това и кмет на Пловдив (1897-1899). Любопитен факт е, че като градоначалник Данов се отхвърля от заплатата си, а най- огромните му заслуги са залесяването на две от тепетата на града и основаването на първия съвременен градоустройствен проект, направен от чешкия проектант Йосиф Шнитер. Именно Шнитер построява и камбанарията на гроба на Христо Данов в църквата „ Света Богородица “ след гибелта му на 11 декември 1911 година
Признателността на българите към живота и личността на духовния просветник намира израз в именуването с „ Христо Г. Данов “ на улици, учебни заведения и читалища. Ежегодно от 1999 година насам Министерството на културата присъжда национална премия на негово име за „ принос към книжовната просвета “. Церемонията се организира в къщата-музей на възрожденеца в остарелия Пловдив, чиито каменни основи се вплитат в скалите по доста хубав метод, а експозицията в нея предлага оригинали от кабинета и книжарницата на книгоиздателя.
Въпреки голямото значение и принос на активността на Данов за „ събуждането “ на българския народ, името му остава настрана от тези на възрожденците-революционери, а в действителност духовната и физическата гражданска война са неразривно свързани и с цел да може робът да изпита нужда да хване оръжието и да се бори за изконното си право на независимост, той първо би трябвало да хване книгата, която да освободи съзнанието му. В края на доста от материалите ни, отдадени на огромни персони от българската история, прилагаме техен откъс, тъй като съгласно нас това е един сигурен метод да илюстрираме техния мащаб. Ето и цитатът от Христо Г. Данов:
„ Но завладяни от разнообразни пристрастености, ядем се като риби един различен. Всякой се обладал от най-горна степен себелюбие, всякой работи единствено за себе си, а за другиго не ще и да знае: жителят не промишлява за селянина, а селянинът нехае за гражданина; ученият не поучава елементарния, а елементарният не взема от учения; богатият не оказва помощ на сиромаха, само че и сиромахът не доближава до богатия. И по този начин на една страна владее охола и надменност, а на друга – бясно безгрижие, па – и двамата в ямата! Тук никой и не помишлява, че всички ние сме едно тяло, че ползите ни са общи и че всички еднообразно би трябвало да се стараем за общото ни усъвършенстване както нравствено, така и материално, в случай че желаеме да бъдем и частно всякой за себе добре. Но всякой блъснал по своему и единствено за себе, па где пукнало, да пукнало. Според това чудно ли е, гдето всички наши общи работи у всяко място вървят така наобратно? “
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ