Безбройните пробиви в проекта за бонус-малус*
Днес, 3 декември, в зала 3 на Националния замък на културата през целия ден ще тече публично разискване на системата " бонус - малус " и при какви правила следва да се вкара тя. По тематиката свое мнение показва проф. доктор Радослав Габровски - човек, приключва компетентност " Застрахователно дело " при Стопанска академия “Д. А. Ценов”-Свищов през 1976 година.
Изложените по-долу въпроси и бележки са във връзка и по отношение на оповестеното публично разискване на плана на Наредбата за единните условия за коригирането на застрахователната награда при използването на системата " бонус-малус " при наложителната застраховка " Гражданска отговорност на автомобилистите " (ГО) в България.
В страните с развито обезпечаване, пазари и положителни практики използването на системата " бонус-малус " работи въз основата на правилото " самостоятелната история на вредите ", (на британски “claims history” или “claims experience”), т.е според от недопуснатите (за бонуса) или за малуса - от честотата и броя на ПТП и нанесените вреди в предходните години. По-конкретно казано, механизмът на системата се задейства и застрахованият се глоби или подтиква със съответните бонус-малус класове (стъпала) единствено при позволени, респективно недопуснати в предходните застрахователни интервали вреди .
ПЪРВО . Още в заглавието планът на Наредбата погрешно се ориентира и базира на член 490, алинея 5 от Кодекса за застраховането (КЗ), като член 1, алинея 1. на Наредбата отчасти перифразира и транспонира текста този член.
Аргументи за възражението: Според мен, а това е явно от текста, Кодексът за застраховането (КЗ) към този момент не третира и не контролира системата " бонус-малус ", защото тя към момента не съществува, дори въобще не е необятно и задълбочено обществено дебатирана, експериментирана, тествана и препоръчана за одобряване. В случая член 1, алинея 1. на Наредбата предписва промяна на застрахователните награди според от свободно общопризнат съвкупен (комбиниран) рисков фактор, образуван от други два фактора - държанието на лидера при придвижване по пътищата и/или породените вреди. Този метод се постанова преднамерено и посредством текста на т. 2.5 на Приложение № 2 на плана на Наредбата. А както посочихме нагоре, правилото и положителните задгранични практики на използването на системата " бонус - малус " са други - тя се задейства единствено въз основата на самостоятелната история (броя) на породените вреди. Това значи, че при подписване на застраховката Гражданско отделение държанието на водачите по пътищата не поражда предпоставки и съображение за стимулиране или санкциониране посредством прекосяването от един в различен клас (стъпало, коефициент) или посока (бонус или малус) на системата.
ВТОРО . В текста на член 1. алинея 2. безусловно погрешно и може би преднамерено се дефинира и твърди, че моторните транспортни средства (МПС) съставляват риск, ситуиран в Република България. Подобно разбиране за МПС като риск е озадачаващо, учудващо, само че и е неприемливо. Тази безусловно погрешна подготовка дава след това изцяло отражение, в алогична и неправилна посока на основни за системата понятия, текстове, концепции, постановки и трактовки в цялото наличие на плана на наредбата .
Учудващо подвеждащ и заблуждаващ е и отговорът на КФН на първия заложен въпрос от показаните на уеб страницата " Отговори на въпроси по …..системата " бонус-малус ", който гласи: " Защото в България наложителната застраховка " Гражданска отговорност на автомобилистите " се подписва по отношение на моторно транспортно средство ". Да, подписва се по отношение на притежанието на МПС, само че обект на застраховката съгласно Кодекса по застраховането е гражданската отговорност на автомобилистите и тя се подписва на името на субекта.
Логически и неизбежно сходни трактовки биха провокирали доста отрицателни последствия и основателни разногласия в бъдеще.
Длъжен съм тук да поясня, че при горните квалификации въобще не отхвърлям, а в противен случай, съм наясно и върша обективната и очевидна разлика сред същността на понятието " риск " и понятието " рискови фактори на МПС ", които могат да бъдат считани като утежняващи рисковата му изложеност условия, само че в текста на цитирания член те не се загатват.
Аргументи: Всеизвестно е, и всеки осигурител е безусловно наясно, че рискът е отрицателно вероятностно (потенциално) събитие, което може да възникне и да аргументи щета. Следователно, никога МПС не е и не може да бъде събитие, т.е. риск. То е неодушевена движимост, имущество, машина, която не може " да бъде отговорна " и не е в положение независимо да провокира случай (ПТП или друго събитие) без намесата на субективния фактор, т.е. индивида, без значение дали той е притежател или друго лице. В реалност МПС съставлява единствено инструмент, машина, в тази ситуация то е юридически факт, който е детайл на фактическия състав на системата " благосъстоятелност на застрахования ", посредством който може да настъпи деликтът и свързаната с него гражданска отговорност на застрахования индивид.
Освен това, както е известно, застраховането на МПС и компенсирането на настъпилите вреди по него се обезпечават посредством застраховка " Автокаско " и по тази причина, по принцип, то не може да бъде двойно застраховано .
ТРЕТО . Текстът на член 3, алинея 3, постановява: Клас бонус-малус по алинея 1 се дефинира на: (2) " всяко МПС, записано в Република България, като се изключи МПС, които са благосъстоятелност на страната или общините ".
С оглед на казаното нагоре, пораждат и се постановат още следните разсъждения и въпроси:
I. Както към този момент беше казано нагоре, МПС е неодушевена движимост, имущество, машина, която не може " да бъде отговорна " и не е в положение независимо да провокира случай. Следователно на МПС не може да му бъде определян клас " бонус-малус " и да бъде глобено и то да носи " срама от малуса " постоянно, на всички места и при всеки негов следващ приобретател. Просто, неуместно и смешно е. Трябва да е ясно, че при сключването на застраховката, а също и при използването на " бонус – малус " системата, МПС служи единствено като конкретизиращ и уточняващ " маркер ", т.е. кой е инструментът, движимостта, посредством която може да се нанесе щета и да възникне деликтната гражданска отговорност на застрахования, при което " малусът " остава в негова тежест.
II. Следва да се разсъждава още, че като се постанова (определя) " бонус-малус " на МПС с текста на плана на наредбата, която е подзаконов акт, дали с това не се подценява, не е ли в спор и не опонира ли на текста на член 50 на Закон за задълженията и договорите, който гласи: " За вредите, произлезли от каквито и да са движимости, дават отговор солидарно притежателят и лицето, под чийто контрол те се намират "? В случая имам поради, че:
а) Съгласно член 50 на Закон за задълженията и договорите движимости, принадлежности и прочие, затова и МПС, като движимости обективно, действително и юридически не носят отговорност и не могат да бъдат глобени с наказателни точки по " малуса ".
б) Освен това, по отношение на текста на член 15. (3) от Закона за нормативните актове гласи: " Ако разпореждане, устав, разпоредба или директива опонират на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи ползват по-високия по степен акт ". Според мен това значи, че никой подзаконов нормативен акт, в това число и бъдещата Наредба, не може да опонира на нормативните актове с по-висок сан и може да бъде атакувана и анулирана по административно-съдебен път. А сходни конфликтни положения и дейности биха довели до доста други отрицателни последствия – непотребни разноски, прахосване на време, ненужно ангажиране на институции, наложителни корекции на атакувания нормативен акт и прочие
в) Текстът на Чл. 3, алинея 3. т 2 приключва " …..с изключение на МПС, които са благосъстоятелност на страната или общините ". Още по-категорично, същото изключение категорично се удостоверява в § 1. на " Допълнителните разпореждания " на плана: " Бонус-малус не се ползва за моторните транспортни средства благосъстоятелност на страната и общините ".
Тук пораждат основателните въпроси: Тези текстове не са ли семантично, очевидно и изрично дискриминационни, т.е. не слагат ли в неравностойно състояние другите субекти, които по Конституция са равноправни? Доколко препоръчаните въпросни текстове са в сходство и не опонират на член 6. алинея 2. на Конституцията, който гласи: " Всички жители са равни пред закона. Не се позволяват никакви ограничавания на правата или привилегии, учредени на раса, националност, етническа принадлежност, пол, генезис, вяра, обучение, убеждения, политическа принадлежност, персонално и публично състояние или имуществено положение "? Следователно по Конституция всички субекти са равноправни?!
Твърде доверчив, лекомислен и несъвършен е аргументът в отговорите на КФН, съгласно който тези коли се застраховат въз основата на публични поръчки, в които всички транспортни средства се застраховат по лист, а не самостоятелно …. " и на процедура системата " бонус-малус " доста мъчно би могла да бъде съвместима с механизма на публичната поръчка …и по този начин не може да се наблюдава самостоятелна история за тези съответни МПС ". В ерата на " четвъртата индустриална гражданска война ", т.е. в наше време актуалните осведомителни технологии, техники и усройства са в положение да правят доста по-сложни интервенции и процеси, в това число и сходно следене на историята на МПС. Достатъчно е единствено да има предпочитание.
Освен това, не е изключено, че по този начин препоръчаните текстове евентуално, а може би и действително, биха могли да станат причина за налагането в бъдеще, без справедлива или рационална аргументация и причинно-следствена връзка, на дискриминационна процедура и съответни резултати посредством особеното и неравностойно отнасяне и влияние - облагодетелстване на държавните и общинските институции и наказания за всички други субекти (почти целия народ) в България. Подобно дискриминационно отнасяне не значи ли, че страната, като индивид, който посредством нормативни актове и правила, които сама основава, се самоизключва, защищава се и нормативно се пази, а постанова наказания на другите субекти на така наречен " суверен ", от който в действителност съвсем нищо не зависи?
ЧЕТВЪРТО . Смятам, че не е задоволително явен смисълът на текста на член 3, алинея 3 т. 3 в плана, който гласи: " Клас бонус-малус по алинея 1 се дефинира на всяко физическо лице, което ръководи МПС в Република България без да е притежател на МПС, записано в Република България ".
Сравнително сходен и потвърждаващ горното състояние, е и текстът на член 5, алинея 6, т.3 на плана, където се споделя: " За причиняването на всеки случай по смисъла на алинея 4 се дефинира по-висок рисков бонус-малус клас на лидера, виновен за причиняването на случая, когато е друг от притежателя ".
Във връзка с по този начин изложеното, основателно е да зародят следните въпроси:
а) Като се има поради, че формалният застрахован индивид по застрахователния контракт за " Гражданска отговорност " е лицето или лицата, които са вписани в регистрационното удостоверение (картон), който наложително се изисква при подписване на застраховката, на какво съображение и по какъв начин ще се дефинира клас бонус-малус на лицата, които не са притежатели на МПС, въобще не са вписани в " картона ", затова и не са застраховани?
б) Освен това, допустимо е въпросното лице да има постоянен документ и да има право да ръководи МПС, само че в никакъв случай да не е било и в никакъв случай няма да бъде притежател (да притежава) на МПС в бъдеще? Тогава къде и по какъв начин ще му бъдат налагани, отразявани и регистрирани " бонус-малус " класове?
в) В подобен случай, къде са логиката и резултатът, а по този начин също какви са смисълът и ролята на текста на цитирания член при възможното му одобряване?
ПЕТО . Твърде свободно, дори неуместно, а може би манипулативно и преднамерено, погрешно се дефинират, възприемат и очебийно се влага различен смисъл и наличие на понятия и категории, които юридически и на практика към този момент са одобрени и потвърдени в живота. С сходни подходи и трактовки сякаш се прави опит за неоснователна замяна на действителната им същина и употреба, което е нездравословно, тъй като те биха могли да бъдат прилагани и употребявани непозволено, в неправилни направления и разновидности във връзка и в случаи на извънредно комплицирани и значими за обществото ползи и области, каквато е застраховането.
В това отношение, като правя възражение, се позовавам на текста на член 5. алинея 4, който гласи: " Инцидент значи:
1. Изплатено застрахователно обезщетение по застрахователно събитие по наложителна застраховка „ Гражданска отговорност “ на автомобилистите, подписана по отношение на моторно транспортно средство, записано в Република България;
2. Влизането в действие на наказателно разпореждане или на присъда за административно нарушаване, надлежно за закононарушение, по отношение на нарушение на разпоредбите за придвижване по пътищата, осъществено на територията на Република България ".
Всички съответни " произшествия " (39 броя) по смисъла на плана на Наредбата и произлизащите от тях промени в класа бонус-малус са изредени в Приложение № 2, само че основателно пораждат несъгласие.
Аргументи за възражението:
1. По подчертаните нагоре текстове, показани в плана на Наредбата, всеки студент от втори курс по обезпечаване е безусловно наясно какво е застрахователното обезщетение и какво е случай и може безпогрешно да ги разграничава. А тук какво се цели, или манипулира и вменява?!?!?!
2. Смятам, че посочените в Приложение № 2 на плана множеството от така наречен " произшествия " (27 броя) са изцяло несъстоятелни, неуместни, тъй като са санкции (както написа: влезнало наказателно разпореждане и присъда), които нямат връзка с обекта и предмета на застраховката " Гражданска отговорност на автомобилистите ". Те са планувани наказания за действия, които се третират и глобяват по на Закона за придвижване по пътищата (ЗДвП), Закона за административните нарушавания и санкции (ЗАНН), Наказателния кодекс (НК) и други нормативни актове. Освен това, създателите на " плана " сами признават нарушаването на разпоредбите за придвижване по пътищата като административни нарушавания, само че все пак изместват действителната и юридическата им същина и настоятелно ги квалифицират като " произшествия ", годни при застраховането на Гражданско отделение . Административното нарушаване като разбиране е дефинирано в член 6. на Закон за административните нарушения и наказания и е оповестено за наказуемо с административно наказване, налагано по административен ред (пак там). Нещо повече - в цитирания текст тази категория " произшествия " още по-парадоксално се смесва дори с закононарушенията (обект на Наказателния кодекс), които се отличават с висока степен на социална заплаха, а наказванията за тях се постановат единствено от съда. Подобно е ситуацията при така наречен " умишлени телесни повреди ", посочени в приложение № 2.
До двойни наказания се стига и при използването на така наречен " произшествия ", като:
а) " Умишлено причиняване на обилни имуществени вреди при ръководство на МПС което се санкционира по член 342, алинея 3б, " а " Наказателен кодекс, а по препоръчаната в плана „ бонус-малус” система – глобата е 10 наказателни точки.
б) Телесни повреди (тук дори не става въпрос за вреди, а за повреди като при вещите), породени от съзнателно породено ПТП което се санкционира по член 342 алинея 3б. " б " Наказателен кодекс, и по препоръчаната система глобата е 19 наказателни точки.
в) При ПТП съзнателно причиняване на гибел на едно или повече лица (чл. 342, алинея 3б. " в " Наказателен кодекс, а по препоръчаната система глобата също е 19 наказателни точки).
След казаното дотук поражда въпросът: Така непосредствено заимстваните от други области, " модифицирани ", транспонирани и наложени в текста на плана на наредбата, " произшествия " не съставлява ли занемаряване и нарушаване на правилото " Non bis in idem " ( " не два пъти за едно и също нещо " ), който е неразделна част от наказателното и административно-наказателното право и съгласно Европейския съд е едно от главните човешки права. В това отношение и българското законодателство също постановява според член 17. на Закон за административните нарушения и наказания, че никой не може да бъде осъден наново за административно нарушаване, за което е бил към този момент осъден с влезнало в действие наказателно разпореждане или решение на съда.
ШЕСТО. Забелязва се, че наказателният " вкус " и стремежът към налагането на повече наказания още повече нарастват и ясно проличават в Приложение № 2 на плана на наредбата. Текстът на т. 2.5. на приложението е изумително още по-тенденциозно углавен и нечовечен, защото изрично постановява: " Когато едно действие съставлява по едно и също време административно нарушаване (или престъпление) и е довело до причиняване на вреди, за които е изплатено обезщетение по наложителна застраховка " Гражданска отговорност " на автомобилистите, същото се квалифицира като два случая и за всеки от тях се начисляват съответният брой наказателни точки ".
СЕДМО. Недоумение и комплициране, най-малко за мен, поражда пробата на Чл. 6. (1) на плана, а точно: " Когато класът за бонус-малус на моторното транспортно средство и на неговия притежател са разнообразни при подписване на наложителна застраховка " Гражданска отговорност на автомобилистите " се ползва по-високият клас. Когато едно физическо лице има повече от едно МПС и притежателят и МПС са с разнообразни бонус малус класове се ползва най-високият клас от всички ".
Тук поражда въпросът: Как класът за бонус-малус на моторното транспортно средство и на неговия притежател могат да бъдат разнообразни?
Подобни неясноти, свободни дефиниции, тълкувания и внушения съставляват и текстовете на всички алинеи на член 7.
Неясен е смисълът на текста на член 8. (1): " Класът за бонус-малус на притежателя на МПС - физическо лице, който няма приета дееспособност за ръководство на МПС, се резервира и откакто правото на благосъстоятелност върху МПС се приключи ".
Въпросът, който поражда е: Как ще се действа при притежател на МПС под 18 години, в случай че с изключение на него, родителите му също имат МПС?
Налице са и други грешки, само че считам, че посочените са по-съществени и заслужават по-сериозно внимание, оживени полемики и професионално прецизиране. Лично аз усещам, нека не е по този начин, че някои подходи, трактовки и текстове наподобяват като опити за вменяване и наложително налагане на наказания посредством несъдържателни постановки и правила, противоречащи на естествената национална и европейска застрахователна процедура и контролиране.
Последиците от пренебрегването на всевъзможни грешки и законови несъгласия биха засегнали ползите на доста бизнес браншове, юридически и физически лица, както у нас по този начин и от чужбина. Те биха се показали в доста разнообразни разновидности, формати, обстановки и прочие, Биха се основали ненужно напрежение и невиждан безпорядък в застрахователния бизнес, на целия осигурителен пазар, а по този начин и в застрахователното контролиране. При това не е изключено възникването на ненужно, неефикасно процедурно и осведомително натоварване, на директно и индиректно подвластни или свързани със застраховането бизнес браншове, юридически и физически субекти и институции подбудено от правосъдни каузи, оспорвания, непотребни финансови разноски и прахосване на време.
Убеден съм, че е безусловно належащо доста задълбочено разискване на плана и където е неотложно, внасянето на съответни корекции. В противоположен случай не е изключено качеството на бъдещият артикул, т.е. българската система " бонус-малус " в оферти тип да даде мотив за рецензии, неприятни мнения да се отрази на реномето на националното обезпечаване (вкл. и на застрахователната ни теория), регулиращите го институции и застрахователните сдружения.
В умозаключение декларирам, че направените нагоре бележки, въпроси и изказаните мнения по обособените въпроси са персонално мои, субективни и не отразяват друго самостоятелно (лично), групово или институционално мнение. Те въобще не ангажират и моя шеф – ВУЗФ-София. Заявявам, че не са направени по никаква поръчка или напън от страна на други субекти. Възможно е, да не съм доловил и задоволително ясно схванал директното значение или конотациите в някои от текстовете на плана, само че считам, че това е неизбежно, изключително при комплицирана проблематика и материя, които са присъщи за застраховането .
АВТОР: приключва компетентност " Застрахователно дело " при Стопанска академия " Д. А. Ценов " - Свищов през 1976 година. Защитил е докторат на тематика " Застраховане на строително-монтажни работи ".
Във Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси (ВУЗФ) – София изнася университетски лекции по " Презастраховане ", " Застрахователна математика " и " Управление на бизнес процесите в застрахователното сдружение ". Ръководител е на катедра " Застраховане и обезпечаване " при ВУЗФ. е хабилитиран по научните специалности 05.02.05. " Финанси, парично послание, заем и застраховка " (професор) и 05.02.18 " Икономика и ръководство (индустрия) " (доцент).
До 2013 година е водил университетски курсове по " Индустриален риск мениджмънт и застрахователна политика на индустриалното дружество ", " Икономика на предприятието ", " Пазарно държание на индустриалното дружество " в СА " Д. А. Ценов " - Свищов.
В Химико-технологичния и металургичен университет в София е изнасял лекции по " Екологически риск мениджмънт " в магистърската стратегия за европейска тапия по " Опазване на околната среда и стабилно развиване " (1991-2013 г.), а от 1997 година е водил университетски курсове по " Корпоративен риск мениджмънт " и " Застраховане " в Русенския университет " А. Кънчев ".
Научно-изследователските ползи и главните изявления на проф. Габровски са насочени към общото обезпечаване, презастраховането, индустриалния и застрахователния риск мениджмънт, бизнес риска, ръководството на бизнес процесите в бизнес организациите и застраховането. Някои от изявленията са в областта на стопанската система на предприятието, пазарното държание на предприятията и прочие
През интервала 1992-1997 година проф. Габровски е бил първият Председател на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ)-София. През същия интервал е бил деен Председател на Борда на шефовете на " Свилоза " АД-Свищов.
Проф. Габровски е специализирал обезпечаване, презастраховане и риск мениджмънт в влиятелни университети, застрахователни и презастрахователни компании във Англия и Германия, а по корпоративен и екологически риск мениджмънт в Белгия и Германия. През 1991 година е изпратен на дълготрайно образование и специализация по проблемите на застрахователния контрол в Германската застрахователна асоциация (GDV), Дирекцията на Германския осигурителен контрол, както и в редица немски застрахователни и презастрахователни компании. Включен в Международния указател на Harvard Business School за университетски преподаватели и техните проучвания “Profiles in Business and Management”- 1995 година
Проф. Габровски е създател на над 125 научни изявления (учебници, образователни пособия, публикации, студии, отчети и др.), от които 24 броя са оповестени в чужбина (САЩ, Япония, Германия, Испания, Русия, Чехия, Полша, Египет, Румъния и др.).
Изложените по-долу въпроси и бележки са във връзка и по отношение на оповестеното публично разискване на плана на Наредбата за единните условия за коригирането на застрахователната награда при използването на системата " бонус-малус " при наложителната застраховка " Гражданска отговорност на автомобилистите " (ГО) в България.
В страните с развито обезпечаване, пазари и положителни практики използването на системата " бонус-малус " работи въз основата на правилото " самостоятелната история на вредите ", (на британски “claims history” или “claims experience”), т.е според от недопуснатите (за бонуса) или за малуса - от честотата и броя на ПТП и нанесените вреди в предходните години. По-конкретно казано, механизмът на системата се задейства и застрахованият се глоби или подтиква със съответните бонус-малус класове (стъпала) единствено при позволени, респективно недопуснати в предходните застрахователни интервали вреди .
ПЪРВО . Още в заглавието планът на Наредбата погрешно се ориентира и базира на член 490, алинея 5 от Кодекса за застраховането (КЗ), като член 1, алинея 1. на Наредбата отчасти перифразира и транспонира текста този член.
Аргументи за възражението: Според мен, а това е явно от текста, Кодексът за застраховането (КЗ) към този момент не третира и не контролира системата " бонус-малус ", защото тя към момента не съществува, дори въобще не е необятно и задълбочено обществено дебатирана, експериментирана, тествана и препоръчана за одобряване. В случая член 1, алинея 1. на Наредбата предписва промяна на застрахователните награди според от свободно общопризнат съвкупен (комбиниран) рисков фактор, образуван от други два фактора - държанието на лидера при придвижване по пътищата и/или породените вреди. Този метод се постанова преднамерено и посредством текста на т. 2.5 на Приложение № 2 на плана на Наредбата. А както посочихме нагоре, правилото и положителните задгранични практики на използването на системата " бонус - малус " са други - тя се задейства единствено въз основата на самостоятелната история (броя) на породените вреди. Това значи, че при подписване на застраховката Гражданско отделение държанието на водачите по пътищата не поражда предпоставки и съображение за стимулиране или санкциониране посредством прекосяването от един в различен клас (стъпало, коефициент) или посока (бонус или малус) на системата.
ВТОРО . В текста на член 1. алинея 2. безусловно погрешно и може би преднамерено се дефинира и твърди, че моторните транспортни средства (МПС) съставляват риск, ситуиран в Република България. Подобно разбиране за МПС като риск е озадачаващо, учудващо, само че и е неприемливо. Тази безусловно погрешна подготовка дава след това изцяло отражение, в алогична и неправилна посока на основни за системата понятия, текстове, концепции, постановки и трактовки в цялото наличие на плана на наредбата .
Учудващо подвеждащ и заблуждаващ е и отговорът на КФН на първия заложен въпрос от показаните на уеб страницата " Отговори на въпроси по …..системата " бонус-малус ", който гласи: " Защото в България наложителната застраховка " Гражданска отговорност на автомобилистите " се подписва по отношение на моторно транспортно средство ". Да, подписва се по отношение на притежанието на МПС, само че обект на застраховката съгласно Кодекса по застраховането е гражданската отговорност на автомобилистите и тя се подписва на името на субекта.
Логически и неизбежно сходни трактовки биха провокирали доста отрицателни последствия и основателни разногласия в бъдеще.
Длъжен съм тук да поясня, че при горните квалификации въобще не отхвърлям, а в противен случай, съм наясно и върша обективната и очевидна разлика сред същността на понятието " риск " и понятието " рискови фактори на МПС ", които могат да бъдат считани като утежняващи рисковата му изложеност условия, само че в текста на цитирания член те не се загатват.
Аргументи: Всеизвестно е, и всеки осигурител е безусловно наясно, че рискът е отрицателно вероятностно (потенциално) събитие, което може да възникне и да аргументи щета. Следователно, никога МПС не е и не може да бъде събитие, т.е. риск. То е неодушевена движимост, имущество, машина, която не може " да бъде отговорна " и не е в положение независимо да провокира случай (ПТП или друго събитие) без намесата на субективния фактор, т.е. индивида, без значение дали той е притежател или друго лице. В реалност МПС съставлява единствено инструмент, машина, в тази ситуация то е юридически факт, който е детайл на фактическия състав на системата " благосъстоятелност на застрахования ", посредством който може да настъпи деликтът и свързаната с него гражданска отговорност на застрахования индивид.
Освен това, както е известно, застраховането на МПС и компенсирането на настъпилите вреди по него се обезпечават посредством застраховка " Автокаско " и по тази причина, по принцип, то не може да бъде двойно застраховано .
ТРЕТО . Текстът на член 3, алинея 3, постановява: Клас бонус-малус по алинея 1 се дефинира на: (2) " всяко МПС, записано в Република България, като се изключи МПС, които са благосъстоятелност на страната или общините ".
С оглед на казаното нагоре, пораждат и се постановат още следните разсъждения и въпроси:
I. Както към този момент беше казано нагоре, МПС е неодушевена движимост, имущество, машина, която не може " да бъде отговорна " и не е в положение независимо да провокира случай. Следователно на МПС не може да му бъде определян клас " бонус-малус " и да бъде глобено и то да носи " срама от малуса " постоянно, на всички места и при всеки негов следващ приобретател. Просто, неуместно и смешно е. Трябва да е ясно, че при сключването на застраховката, а също и при използването на " бонус – малус " системата, МПС служи единствено като конкретизиращ и уточняващ " маркер ", т.е. кой е инструментът, движимостта, посредством която може да се нанесе щета и да възникне деликтната гражданска отговорност на застрахования, при което " малусът " остава в негова тежест.
II. Следва да се разсъждава още, че като се постанова (определя) " бонус-малус " на МПС с текста на плана на наредбата, която е подзаконов акт, дали с това не се подценява, не е ли в спор и не опонира ли на текста на член 50 на Закон за задълженията и договорите, който гласи: " За вредите, произлезли от каквито и да са движимости, дават отговор солидарно притежателят и лицето, под чийто контрол те се намират "? В случая имам поради, че:
а) Съгласно член 50 на Закон за задълженията и договорите движимости, принадлежности и прочие, затова и МПС, като движимости обективно, действително и юридически не носят отговорност и не могат да бъдат глобени с наказателни точки по " малуса ".
б) Освен това, по отношение на текста на член 15. (3) от Закона за нормативните актове гласи: " Ако разпореждане, устав, разпоредба или директива опонират на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи ползват по-високия по степен акт ". Според мен това значи, че никой подзаконов нормативен акт, в това число и бъдещата Наредба, не може да опонира на нормативните актове с по-висок сан и може да бъде атакувана и анулирана по административно-съдебен път. А сходни конфликтни положения и дейности биха довели до доста други отрицателни последствия – непотребни разноски, прахосване на време, ненужно ангажиране на институции, наложителни корекции на атакувания нормативен акт и прочие
в) Текстът на Чл. 3, алинея 3. т 2 приключва " …..с изключение на МПС, които са благосъстоятелност на страната или общините ". Още по-категорично, същото изключение категорично се удостоверява в § 1. на " Допълнителните разпореждания " на плана: " Бонус-малус не се ползва за моторните транспортни средства благосъстоятелност на страната и общините ".
Тук пораждат основателните въпроси: Тези текстове не са ли семантично, очевидно и изрично дискриминационни, т.е. не слагат ли в неравностойно състояние другите субекти, които по Конституция са равноправни? Доколко препоръчаните въпросни текстове са в сходство и не опонират на член 6. алинея 2. на Конституцията, който гласи: " Всички жители са равни пред закона. Не се позволяват никакви ограничавания на правата или привилегии, учредени на раса, националност, етническа принадлежност, пол, генезис, вяра, обучение, убеждения, политическа принадлежност, персонално и публично състояние или имуществено положение "? Следователно по Конституция всички субекти са равноправни?!
Твърде доверчив, лекомислен и несъвършен е аргументът в отговорите на КФН, съгласно който тези коли се застраховат въз основата на публични поръчки, в които всички транспортни средства се застраховат по лист, а не самостоятелно …. " и на процедура системата " бонус-малус " доста мъчно би могла да бъде съвместима с механизма на публичната поръчка …и по този начин не може да се наблюдава самостоятелна история за тези съответни МПС ". В ерата на " четвъртата индустриална гражданска война ", т.е. в наше време актуалните осведомителни технологии, техники и усройства са в положение да правят доста по-сложни интервенции и процеси, в това число и сходно следене на историята на МПС. Достатъчно е единствено да има предпочитание.
Освен това, не е изключено, че по този начин препоръчаните текстове евентуално, а може би и действително, биха могли да станат причина за налагането в бъдеще, без справедлива или рационална аргументация и причинно-следствена връзка, на дискриминационна процедура и съответни резултати посредством особеното и неравностойно отнасяне и влияние - облагодетелстване на държавните и общинските институции и наказания за всички други субекти (почти целия народ) в България. Подобно дискриминационно отнасяне не значи ли, че страната, като индивид, който посредством нормативни актове и правила, които сама основава, се самоизключва, защищава се и нормативно се пази, а постанова наказания на другите субекти на така наречен " суверен ", от който в действителност съвсем нищо не зависи?
ЧЕТВЪРТО . Смятам, че не е задоволително явен смисълът на текста на член 3, алинея 3 т. 3 в плана, който гласи: " Клас бонус-малус по алинея 1 се дефинира на всяко физическо лице, което ръководи МПС в Република България без да е притежател на МПС, записано в Република България ".
Сравнително сходен и потвърждаващ горното състояние, е и текстът на член 5, алинея 6, т.3 на плана, където се споделя: " За причиняването на всеки случай по смисъла на алинея 4 се дефинира по-висок рисков бонус-малус клас на лидера, виновен за причиняването на случая, когато е друг от притежателя ".
Във връзка с по този начин изложеното, основателно е да зародят следните въпроси:
а) Като се има поради, че формалният застрахован индивид по застрахователния контракт за " Гражданска отговорност " е лицето или лицата, които са вписани в регистрационното удостоверение (картон), който наложително се изисква при подписване на застраховката, на какво съображение и по какъв начин ще се дефинира клас бонус-малус на лицата, които не са притежатели на МПС, въобще не са вписани в " картона ", затова и не са застраховани?
б) Освен това, допустимо е въпросното лице да има постоянен документ и да има право да ръководи МПС, само че в никакъв случай да не е било и в никакъв случай няма да бъде притежател (да притежава) на МПС в бъдеще? Тогава къде и по какъв начин ще му бъдат налагани, отразявани и регистрирани " бонус-малус " класове?
в) В подобен случай, къде са логиката и резултатът, а по този начин също какви са смисълът и ролята на текста на цитирания член при възможното му одобряване?
ПЕТО . Твърде свободно, дори неуместно, а може би манипулативно и преднамерено, погрешно се дефинират, възприемат и очебийно се влага различен смисъл и наличие на понятия и категории, които юридически и на практика към този момент са одобрени и потвърдени в живота. С сходни подходи и трактовки сякаш се прави опит за неоснователна замяна на действителната им същина и употреба, което е нездравословно, тъй като те биха могли да бъдат прилагани и употребявани непозволено, в неправилни направления и разновидности във връзка и в случаи на извънредно комплицирани и значими за обществото ползи и области, каквато е застраховането.
В това отношение, като правя възражение, се позовавам на текста на член 5. алинея 4, който гласи: " Инцидент значи:
1. Изплатено застрахователно обезщетение по застрахователно събитие по наложителна застраховка „ Гражданска отговорност “ на автомобилистите, подписана по отношение на моторно транспортно средство, записано в Република България;
2. Влизането в действие на наказателно разпореждане или на присъда за административно нарушаване, надлежно за закононарушение, по отношение на нарушение на разпоредбите за придвижване по пътищата, осъществено на територията на Република България ".
Всички съответни " произшествия " (39 броя) по смисъла на плана на Наредбата и произлизащите от тях промени в класа бонус-малус са изредени в Приложение № 2, само че основателно пораждат несъгласие.
Аргументи за възражението:
1. По подчертаните нагоре текстове, показани в плана на Наредбата, всеки студент от втори курс по обезпечаване е безусловно наясно какво е застрахователното обезщетение и какво е случай и може безпогрешно да ги разграничава. А тук какво се цели, или манипулира и вменява?!?!?!
2. Смятам, че посочените в Приложение № 2 на плана множеството от така наречен " произшествия " (27 броя) са изцяло несъстоятелни, неуместни, тъй като са санкции (както написа: влезнало наказателно разпореждане и присъда), които нямат връзка с обекта и предмета на застраховката " Гражданска отговорност на автомобилистите ". Те са планувани наказания за действия, които се третират и глобяват по на Закона за придвижване по пътищата (ЗДвП), Закона за административните нарушавания и санкции (ЗАНН), Наказателния кодекс (НК) и други нормативни актове. Освен това, създателите на " плана " сами признават нарушаването на разпоредбите за придвижване по пътищата като административни нарушавания, само че все пак изместват действителната и юридическата им същина и настоятелно ги квалифицират като " произшествия ", годни при застраховането на Гражданско отделение . Административното нарушаване като разбиране е дефинирано в член 6. на Закон за административните нарушения и наказания и е оповестено за наказуемо с административно наказване, налагано по административен ред (пак там). Нещо повече - в цитирания текст тази категория " произшествия " още по-парадоксално се смесва дори с закононарушенията (обект на Наказателния кодекс), които се отличават с висока степен на социална заплаха, а наказванията за тях се постановат единствено от съда. Подобно е ситуацията при така наречен " умишлени телесни повреди ", посочени в приложение № 2.
До двойни наказания се стига и при използването на така наречен " произшествия ", като:
а) " Умишлено причиняване на обилни имуществени вреди при ръководство на МПС което се санкционира по член 342, алинея 3б, " а " Наказателен кодекс, а по препоръчаната в плана „ бонус-малус” система – глобата е 10 наказателни точки.
б) Телесни повреди (тук дори не става въпрос за вреди, а за повреди като при вещите), породени от съзнателно породено ПТП което се санкционира по член 342 алинея 3б. " б " Наказателен кодекс, и по препоръчаната система глобата е 19 наказателни точки.
в) При ПТП съзнателно причиняване на гибел на едно или повече лица (чл. 342, алинея 3б. " в " Наказателен кодекс, а по препоръчаната система глобата също е 19 наказателни точки).
След казаното дотук поражда въпросът: Така непосредствено заимстваните от други области, " модифицирани ", транспонирани и наложени в текста на плана на наредбата, " произшествия " не съставлява ли занемаряване и нарушаване на правилото " Non bis in idem " ( " не два пъти за едно и също нещо " ), който е неразделна част от наказателното и административно-наказателното право и съгласно Европейския съд е едно от главните човешки права. В това отношение и българското законодателство също постановява според член 17. на Закон за административните нарушения и наказания, че никой не може да бъде осъден наново за административно нарушаване, за което е бил към този момент осъден с влезнало в действие наказателно разпореждане или решение на съда.
ШЕСТО. Забелязва се, че наказателният " вкус " и стремежът към налагането на повече наказания още повече нарастват и ясно проличават в Приложение № 2 на плана на наредбата. Текстът на т. 2.5. на приложението е изумително още по-тенденциозно углавен и нечовечен, защото изрично постановява: " Когато едно действие съставлява по едно и също време административно нарушаване (или престъпление) и е довело до причиняване на вреди, за които е изплатено обезщетение по наложителна застраховка " Гражданска отговорност " на автомобилистите, същото се квалифицира като два случая и за всеки от тях се начисляват съответният брой наказателни точки ".
СЕДМО. Недоумение и комплициране, най-малко за мен, поражда пробата на Чл. 6. (1) на плана, а точно: " Когато класът за бонус-малус на моторното транспортно средство и на неговия притежател са разнообразни при подписване на наложителна застраховка " Гражданска отговорност на автомобилистите " се ползва по-високият клас. Когато едно физическо лице има повече от едно МПС и притежателят и МПС са с разнообразни бонус малус класове се ползва най-високият клас от всички ".
Тук поражда въпросът: Как класът за бонус-малус на моторното транспортно средство и на неговия притежател могат да бъдат разнообразни?
Подобни неясноти, свободни дефиниции, тълкувания и внушения съставляват и текстовете на всички алинеи на член 7.
Неясен е смисълът на текста на член 8. (1): " Класът за бонус-малус на притежателя на МПС - физическо лице, който няма приета дееспособност за ръководство на МПС, се резервира и откакто правото на благосъстоятелност върху МПС се приключи ".
Въпросът, който поражда е: Как ще се действа при притежател на МПС под 18 години, в случай че с изключение на него, родителите му също имат МПС?
Налице са и други грешки, само че считам, че посочените са по-съществени и заслужават по-сериозно внимание, оживени полемики и професионално прецизиране. Лично аз усещам, нека не е по този начин, че някои подходи, трактовки и текстове наподобяват като опити за вменяване и наложително налагане на наказания посредством несъдържателни постановки и правила, противоречащи на естествената национална и европейска застрахователна процедура и контролиране.
Последиците от пренебрегването на всевъзможни грешки и законови несъгласия биха засегнали ползите на доста бизнес браншове, юридически и физически лица, както у нас по този начин и от чужбина. Те биха се показали в доста разнообразни разновидности, формати, обстановки и прочие, Биха се основали ненужно напрежение и невиждан безпорядък в застрахователния бизнес, на целия осигурителен пазар, а по този начин и в застрахователното контролиране. При това не е изключено възникването на ненужно, неефикасно процедурно и осведомително натоварване, на директно и индиректно подвластни или свързани със застраховането бизнес браншове, юридически и физически субекти и институции подбудено от правосъдни каузи, оспорвания, непотребни финансови разноски и прахосване на време.
Убеден съм, че е безусловно належащо доста задълбочено разискване на плана и където е неотложно, внасянето на съответни корекции. В противоположен случай не е изключено качеството на бъдещият артикул, т.е. българската система " бонус-малус " в оферти тип да даде мотив за рецензии, неприятни мнения да се отрази на реномето на националното обезпечаване (вкл. и на застрахователната ни теория), регулиращите го институции и застрахователните сдружения.
В умозаключение декларирам, че направените нагоре бележки, въпроси и изказаните мнения по обособените въпроси са персонално мои, субективни и не отразяват друго самостоятелно (лично), групово или институционално мнение. Те въобще не ангажират и моя шеф – ВУЗФ-София. Заявявам, че не са направени по никаква поръчка или напън от страна на други субекти. Възможно е, да не съм доловил и задоволително ясно схванал директното значение или конотациите в някои от текстовете на плана, само че считам, че това е неизбежно, изключително при комплицирана проблематика и материя, които са присъщи за застраховането .
АВТОР: приключва компетентност " Застрахователно дело " при Стопанска академия " Д. А. Ценов " - Свищов през 1976 година. Защитил е докторат на тематика " Застраховане на строително-монтажни работи ".
Във Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси (ВУЗФ) – София изнася университетски лекции по " Презастраховане ", " Застрахователна математика " и " Управление на бизнес процесите в застрахователното сдружение ". Ръководител е на катедра " Застраховане и обезпечаване " при ВУЗФ. е хабилитиран по научните специалности 05.02.05. " Финанси, парично послание, заем и застраховка " (професор) и 05.02.18 " Икономика и ръководство (индустрия) " (доцент).
До 2013 година е водил университетски курсове по " Индустриален риск мениджмънт и застрахователна политика на индустриалното дружество ", " Икономика на предприятието ", " Пазарно държание на индустриалното дружество " в СА " Д. А. Ценов " - Свищов.
В Химико-технологичния и металургичен университет в София е изнасял лекции по " Екологически риск мениджмънт " в магистърската стратегия за европейска тапия по " Опазване на околната среда и стабилно развиване " (1991-2013 г.), а от 1997 година е водил университетски курсове по " Корпоративен риск мениджмънт " и " Застраховане " в Русенския университет " А. Кънчев ".
Научно-изследователските ползи и главните изявления на проф. Габровски са насочени към общото обезпечаване, презастраховането, индустриалния и застрахователния риск мениджмънт, бизнес риска, ръководството на бизнес процесите в бизнес организациите и застраховането. Някои от изявленията са в областта на стопанската система на предприятието, пазарното държание на предприятията и прочие
През интервала 1992-1997 година проф. Габровски е бил първият Председател на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ)-София. През същия интервал е бил деен Председател на Борда на шефовете на " Свилоза " АД-Свищов.
Проф. Габровски е специализирал обезпечаване, презастраховане и риск мениджмънт в влиятелни университети, застрахователни и презастрахователни компании във Англия и Германия, а по корпоративен и екологически риск мениджмънт в Белгия и Германия. През 1991 година е изпратен на дълготрайно образование и специализация по проблемите на застрахователния контрол в Германската застрахователна асоциация (GDV), Дирекцията на Германския осигурителен контрол, както и в редица немски застрахователни и презастрахователни компании. Включен в Международния указател на Harvard Business School за университетски преподаватели и техните проучвания “Profiles in Business and Management”- 1995 година
Проф. Габровски е създател на над 125 научни изявления (учебници, образователни пособия, публикации, студии, отчети и др.), от които 24 броя са оповестени в чужбина (САЩ, Япония, Германия, Испания, Русия, Чехия, Полша, Египет, Румъния и др.).
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ