Рождество христово
Днес, 25 декември, християнският свят чества Коледа. Светият ден е прочут в България под имената Рождество Христово, Божик или Божич. Екипът на организация КРОСС честити празника на всички свои читатели и пожелава доста здраве, топлота, уют и благоденствие! Според религиозния календар тъкмо в среднощ във Витлеем проплаква Божият наследник. На 25 декември, един от най-големите църковни празници, фамилията се събира на обща софра и не се пропущат радостните гостувания за отбелязване на щастливия мотив.
Празникът стартира в първите часове на 25 декември. Той е своебразно продължение на Бъдни вечер. Коледа се чества три дни - в първия, Голяма Коледа, сутринта празнично се върви на черква, а трапезата не се подвига целия ден. Народното вярване сочи, че за благополучие на площада се извива кръшно хоро.
Според Евангелието Христос се ражда в пещера в гр. Витлеем, провинция Юдея. В момента на рождеството в небето пламва невероятна светлина и ангел възвестява, че на света е пристигнал Спасителят. Витлеемските пастири са първите хора, които се покланят на Бога-Син. Почитат го и трима източни царе, доведени на мястото от изгрялата над небето звезда. Следвайки обичаите на времето, царете подаряват злато, ливан и смирна.
Наименованието Коледа се допуска, че идва от римските празници Календи, отдадени на зимното слънцестоене (от думата " календе " ). До IV век в Календара на православната черква няма празник, отдаден на рождеството на Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение. Разделянето на двата празника става едвам в IV-V в. под въздействие на античните езически вярвания. Именно в дните сред 17 и 23 декември представителите на остарялата религия в Рим чествали господ Сатурн, а на 25 декември римляните славели слънцето и успеха му над тъмнината. Календарните обреди у славяните са свързани със започването на годината, със слънчевия кръговрат през декември. С все по-широкото разпространяване на християнската вяра, раждането на слънчевия Бог било обвързвано със символичното име-определение, обещано на Христос като " слънце на правдата ". Постепенно Богът на слънцето се разпознава със слънцето на правдата - Христос, а рождения ден на езическия господ се трансформира в негово рождество.
През ХХ век българите прибавят към коледната обредност още един детайл, привнесен от Западна Европа - сияещата елха. Христос идва на земята, с цел да освети хората и тяхното царство. С идването си той донася парченце от светостта на небесния мир - красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова елхата се отрупва с фигурки на ангелчета, Дядо Коледа, гирлянди, топчици, свещички, символизиращи Христовата същина (светлината, знанието, чистотата, истината). Народната традиция е обвързвана с обичая коледуване. Основни участници са момци в предженитбена възраст. Подготовката им стартира от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, основават се коледарските групи, дефинира се лидера на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят " шарени тояги ". Времето за коледуване е строго несъмнено от традицията - от среднощ до изгрев слънце на Коледа. В националните показа тогава се появяват караконджоли, вампири, таласъми и други свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.
Коледарите обхождат домовете, като потеглят постоянно в източна посока. Във всеки дом извършват песни за възхвала на стопаните и доброжелание. Стопанинът кани към трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а след това момата ги подарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, фасул, брашно, вино и други След като си разпределят краваите, останалите артикули коледарите разпродават, а събраните средства подаряват на бедните, църквата, на учебното заведение или читалището.
Всички вървят на черква. Прави се обичайното общоселско хоро. На Рождество Христово свършват постите и обядът е благословен и доста богат. На него наложително се сервира баница с най-различни плънки - месо, зеле, гъби, праз, тиква и други Основните ястия през този и идващите са приготвени от свинско месо.
Трапеза: пита, баница, пача, печен дроб, пастърма със зеле, свинсо с праз, печена кокошка.
Днес честват: Емил, Ицо, Ичо, Младен, Радомир, Радомира, Радослав, Радослава, Радостин, Радостина, Христалина, Христо, Христи, Христин, Христина, Христофор
Празникът стартира в първите часове на 25 декември. Той е своебразно продължение на Бъдни вечер. Коледа се чества три дни - в първия, Голяма Коледа, сутринта празнично се върви на черква, а трапезата не се подвига целия ден. Народното вярване сочи, че за благополучие на площада се извива кръшно хоро.
Според Евангелието Христос се ражда в пещера в гр. Витлеем, провинция Юдея. В момента на рождеството в небето пламва невероятна светлина и ангел възвестява, че на света е пристигнал Спасителят. Витлеемските пастири са първите хора, които се покланят на Бога-Син. Почитат го и трима източни царе, доведени на мястото от изгрялата над небето звезда. Следвайки обичаите на времето, царете подаряват злато, ливан и смирна.
Наименованието Коледа се допуска, че идва от римските празници Календи, отдадени на зимното слънцестоене (от думата " календе " ). До IV век в Календара на православната черква няма празник, отдаден на рождеството на Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение. Разделянето на двата празника става едвам в IV-V в. под въздействие на античните езически вярвания. Именно в дните сред 17 и 23 декември представителите на остарялата религия в Рим чествали господ Сатурн, а на 25 декември римляните славели слънцето и успеха му над тъмнината. Календарните обреди у славяните са свързани със започването на годината, със слънчевия кръговрат през декември. С все по-широкото разпространяване на християнската вяра, раждането на слънчевия Бог било обвързвано със символичното име-определение, обещано на Христос като " слънце на правдата ". Постепенно Богът на слънцето се разпознава със слънцето на правдата - Христос, а рождения ден на езическия господ се трансформира в негово рождество.
През ХХ век българите прибавят към коледната обредност още един детайл, привнесен от Западна Европа - сияещата елха. Христос идва на земята, с цел да освети хората и тяхното царство. С идването си той донася парченце от светостта на небесния мир - красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова елхата се отрупва с фигурки на ангелчета, Дядо Коледа, гирлянди, топчици, свещички, символизиращи Христовата същина (светлината, знанието, чистотата, истината). Народната традиция е обвързвана с обичая коледуване. Основни участници са момци в предженитбена възраст. Подготовката им стартира от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, основават се коледарските групи, дефинира се лидера на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят " шарени тояги ". Времето за коледуване е строго несъмнено от традицията - от среднощ до изгрев слънце на Коледа. В националните показа тогава се появяват караконджоли, вампири, таласъми и други свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.
Коледарите обхождат домовете, като потеглят постоянно в източна посока. Във всеки дом извършват песни за възхвала на стопаните и доброжелание. Стопанинът кани към трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а след това момата ги подарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, фасул, брашно, вино и други След като си разпределят краваите, останалите артикули коледарите разпродават, а събраните средства подаряват на бедните, църквата, на учебното заведение или читалището.
Всички вървят на черква. Прави се обичайното общоселско хоро. На Рождество Христово свършват постите и обядът е благословен и доста богат. На него наложително се сервира баница с най-различни плънки - месо, зеле, гъби, праз, тиква и други Основните ястия през този и идващите са приготвени от свинско месо.
Трапеза: пита, баница, пача, печен дроб, пастърма със зеле, свинсо с праз, печена кокошка.
Днес честват: Емил, Ицо, Ичо, Младен, Радомир, Радомира, Радослав, Радослава, Радостин, Радостина, Христалина, Христо, Христи, Христин, Христина, Христофор
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ