Милена Върбанова: Илион, Илиада и името на Хектор
Днес, 20 април - Денят на Априлското въстание - на бял свят излиза моята четвърта книга " Кръвен налог ". Издава я Врачанското издателство БГ Принт. Посветена е на светлия дух на моето само дете - щерка ми Елена.
В тази книга са събрани както мои юношески стихове и поема, по този начин и журналистика от последните години, месеци и дни. Заглавието на публицистичния дял е " Плесници ". Публикувам за първи път моя пиеса и поетични преводи. Включвам в книгата и три мои исторически студии с значими, бих споделила даже революционни открития - само че не желая да бъда нескромна, интересуващите се от история ще преценяват.
Творбите, прекомерно разнородни по род, са обединени от една тематика - България. Тя прави книгата компактна.
Статията " Илион, Илиада и името на Хектор " е част от книгата " Кръвен налог " на Милена Върбанова
Илион, Илиада и името на Хектор
Ако днешните средства за информация отразяваха Троянската война, представяте ли си какъв брой и какво бихме научили за нея? Щяха ли хората - не потомците след три хилядолетия, а даже нейните съвременници - да схванат, че въобще се е състояла? Ако единствено една позиция бе натрапена на света, какво щеше да узнае той за подбудите, подозренията, страданията, доблестта и измените в другия лагер? Как щеше да си даде сметка за триумфа и нещастието на спечелили и победени? Троянската война - най-великото събитие на дълбоката античност, насочна точка в летоброенето на старите нации, щеше да остави лъжлива диря или да не остави никаква диря в историята - и нейните величави герои щяха дважди да погинат - един път под стените на града или в неговите пепелища, и повторно - в паметта на човешкия жанр.
Какво благополучие за тевкри ( троянци ) и пеласги от лагера на завоевателите ( все по-ясно става, че гърците не са участници в това събитие ), е фактът, че Омир - колосът на поезията и правдата, е съвременник на тази война, съвсем съизмерима с борбата сред богове и титани! Не имам вяра в заблудите, че създателят на " Илиада " е " групова персона " или че е основал творбата си епохи след Троянската война - по смътни разкази. Поемата кипи от жизнеспособност и детайлности, които могат да бъдат разказани единствено от талантлив свидетел - един единствен, определен от Провидението, създател.
Лъжата и полуистината са най- рисковият Троянски кон в една война. Само правдата, изречена от наблюдаващия, за двете страни в един спор, може за бъде демонстрация на неговото почитание към всяка от тях.
Въпреки осезаемия превес на благосклонност, която артистът питае към троянци - поради трагичната им орис или заради родствени връзки с тях - той изобразява с обич и състрадание всички герои на своята поема. Ето за какво в продължение на три хиляди години Хектор и Ахил, Сарпедон и Аякс Теламонид, Приам и Нестор, Парис и Менелай, Андромаха и Елена, са по-живи от живите на тази земя. Какво би бил Илион без " Илиада " - искра, угаснала в мрака на времето, безименно пепелище под Хисарлъка на Мраморно море. И какъв би бил индивидът без Илион и " Илиада "?
Величието на един единствен стихотворец е избавило античния свят от давност. Спасило го е от замяна на историята и човечността. Но през днешния ден, трийсет века по-късно, няма талантлив създател, няма политик с мъдростта на Нестор, нито боец със сърцето на Хектор. Светът умира под удара на личната си подлост, сломен от личните си неистини. Лъжата е несъвместима с живота.
Изобличаващите образци за алчността на Агамемнон, коварството на Одисей, кръвожадността на Диомед и страхливия нарцисизъм на Парис, са дребни греховни петънца на фона на катранените пороци освен на днешните водачи, само че и на елементарната маса от оскотели пострадали. Критиката на Терсит, хвърлена в лицата на царете, е несравнимо по-достойна от бръщолевенето на платения трол, прикрит зад компютъра.
В този текст желая да оглася мое значимо изобретение - смисълът на името на Хектор, дирек на Троя и любим на Омир. Смятах да стартира напряко с него - само че по какъв начин да приказвам за Илион, без да разоблича АнтИлион, отрицанието на всички морални правила на човечеството? И кой труп в тази модерна морга се вълнува от живия Илион и неговите герои? Защо да увещавам мъртвец, ням за моята тирада? Както е изрекъл Гео Милев - " Какво е за него Хекуба? Душата му дива и груба не чува... "?
Но в случай че нейде посред мъртвилото, в непретенциозен български дом, към момента тупти учестен български пулс и святкат будни български зеници - към тях е отправено моето обръщение! Ако още пламти жив български дух, който търси избавление от настъпилата " филантропична рецесия " и настъпващата Трета международна война не в продажбата на своята и националната чест, не в пазаруването на парцели и акции, не в запасяването с олио и злато, не в незаконните схеми и не в бомбоубежищата, а в образеца на античните герои - на него обричам моето изобретение. Хуманитарните рецесии ни заливат, тъй като в рецесия е човечността - а човещина и чест са равнозначни. Призивът за " човечност " на телевизионните оплаквачки е евтина реплика, подправена джунджурия. Никой не е " човечен ", в случай че се е отрекъл от достойнството си, няма " хуманен " безчестник.
Сигурна съм, че в планетарните трансформации, които предстоят, на българския народ - в действителност на дребното му останали почтени синове - е отредена велика роля. Тя е планувана от нашия генезис. Защото колкото и да не ни се има вяра, ние сме най-чистите потомци на Илион. Името Хектор - мистерия, измъчвала хиляди мозъци, може да бъде разкрита единствено посредством българския език.
Хектор е наследник на цар Приам ( чието име значи " Първи " ), внук на Лаомедонт и правнук на Ил, създател на Илион. Името Ил ще рече " Бог, възвишен " на арамейски и затова Илион значи " възвишен град ". Омир назовава Хектор с непрекъснатия епитет " шлемовеецът " и с любов го зове " Приамид ", с цел да уточни изключителния му сан на престолонаследник и заслуженото му първо място измежду 50-те синове на царя от разнообразни дами. Хектор е най- огромният наследник на царицата - Хекуба, щерка на фригийския държател. Името му явно е директно обвързвано с нейното - Хектор и Хекуба. Той стои в центъра на поемата и личността му концентрира всички троянски очаквания за освобождение. Хектор е
млад, само че зрял лидер, умел боец, образец за смелост и правдивост. Дарен е от природата освен с здравомислещ разум, само че и с мъжествена красота - обичан и любящ брачен партньор на Андромаха, гальовен татко на Скамандрий ( Астианакс ). Него едничък поетът показва в най- трогателната и мъчителна - поради осъзнатата безнадежност - фамилна сцена в международната литература. В Песен Шеста " Среща на Хектор и Андромаха ", героят, върнал се за малко от бойното поле, с цел да призове с укор брат си Парис към дълга му, в няколко томителни мига бърза да види обичаната брачна половинка и детето си, излезли на крепостната стена да следят сражението от градската кула. Нарочно вграждам в текста си дълъг откъс от тази Песен, тъй като - от една страна - единствено достоверният Омиров стих може да съобщи тая тревожна среща на две сърца и да изрази душевното великолепие на Хектор, а от друга - тъй като по този начин биха я прочели повече младежи, които в никакъв случай не са разлиствали " Илиада ":
" Той се усмихна тогава, втренчен безмълвно в детето.
Близо до него се спря Андромаха, проливайки сълзи.
Тя за ръката го хвана и думи такива му рече:
" Хекторе клети, погубва те твоята смелост. Не жалиш
свойто невръстно детенце, ни мене, злочестата майка.
(...)
Хекторе, ти си ми всичко: и баща, и майка честна,
ти си ми брат и брачен партньор неразлъчен във възраст цветуща!
Хайде, смили се в този момент, не напущай високата кула,
да не оставиш жена си вдовица, детето - сираче.
(...)
А шлемовеецът, славният Хектор, тогава й сподели:
" Мила съпруго, това и за мене е грижа огромна,
само че ме е позор от троянци и от дългополи троянки,
в случай че избягам надалеч от борбата като страхливец.
Мен ми не дава сърцето, тъй като съм привикнал да бъда
постоянно героичен, пръв със троянци да влизам във багра,
с цел да спечелвам най-хубава популярност за мене и баща.
Вече разбирам в сърцето си и във
душата:
ден ще настане, когато свещената Троя ще падне,
дружно с нея Приам и народът на царя Приама.
(...)
В Аргос робиня ще бъдеш, платно ще тъчеш ти за друга,
от Месеида или Хиперея вода ще пренасяш
щеш не щеш със болка; насила над тебе ще тегне.
Всеки ще каже, когато те види проливаща сълзи:
" Ето дамата на Хектора, който по смелост бе първи
от конеборци троянци, когато се биха при Троя ".
Някой по този начин ще приказва и тъгата отново ще те сграбчи,
защото няма да имаш брачен партньор да ти робството снеме.
Мъртъв нека ми покрие надгробна могила в земята,
с цел да не слушам вика ти и твойта злочестина не виждам! "
Рече блестящият Хектор, протегна ръце към сина си.
С рев се пригуши детето в гърдите на своята дойка,
мощно сепнато от външния тип на татко си обичан:
светлата лъскава мед го уплаши и конската грива,
щом я видя да се вее ужасно от горната страна на шлема.
Милият баща и нежната майка за момент се засмяха.
Снажният Хектор незабавно смъкна от главата си шлема
и на земята го постави, излъчващ зарево блестящо.
После целуна обичаното чадо, в ръце го подруса
и се обърна с молитва към Зевса и други безсмъртни:
" Зевсе и други безсмъртни! Дарете сина ми обичен,
както татко си да стане прочут измежду всички троянци,
така да е мощен и смел и Троя със мощност да владее!
Нека да споделят за него, когато от борба се връща:
" Той и татко си по смелост надмина ". След тежка победа
кървава плячка да носи и своята майка да радва! "
Рече и постави детето в ръцете на свойта брачна половинка.
Тя се усмихна през сълзи, пое го на пазви уханни.
Хектор това видя и жалост му обхвана душата,
нежно с ръка я погали и думи такива й сподели:
" Свидна, недей изтезава сърцето си с толкоз печал!
Мимо ориста не може човек да ме прати при Хадес "...
Но ориста към този момент е произнесла своята присъда. В Песен Двадесет и втора " Убиването на Хектор ", тя я извършва с неумолимото копие на Ахил. Яростен на Хектор, задето е погубил Патрокъл, синът на богиня Тетида даже отхвърля заравяне на съкрушения троянски водач. Лишаването от заравяне и траурен обряд, е най-страшната орис за човешкото тяло и душа съгласно разбиранията на античните. Но освен това - " гневният наследник на Пелей " устройва в полето невиждана подигравка с бездиханното тяло на Хектор пред погледа на цяла Троя, ступана на крепостните стени и пред обезумелите очи на неговите майка, татко, брачна половинка, сестри и братя:
" Каза и дело позорно замисли за мъртвия Хектор.
Той му прободе двете сухожилия задни в нозете,
сред петата и глезена, с ремък говежди ги стегна.
Върза го за колесницата, с цел да се тътри главата;
подвигна доспехите славни и самичък в колесницата скочи,
с бича подкара конете и те полетяха драговолно.
Облак от прахуляк се развихри, когато бе Хектор понесен,
черните къдри се пръснаха, в прахуляк се оваля главата,
в миналото доста красива, а Зевс я в този момент даде
да я сквернят враговете жестоки в земята му родна ".
Повествованието се пречупва, унинието гълтам даже самия стихотворец. Последните песни също са
превъзходни, само че се усеща празнина, която се разстила и над стана на бъдещите спечелили. Действието се забавя в очакване на предизвестената всеобща крах, която при целия си смут като че ли носи облекчение и за двете страни - толкоз дълго са я чакали, че към този момент част от душите им е умъртвена. Най-страшното се е случило. Няма го моторът, няма го Хектор.
Но какъв смисъл е вложен в името на този воин, който през вековете се трансформира в знак на бранител на Родината и в идеален образец за рицарство?
Диодор Сикул в своята " Историческа библиотека " дава безапелационно удостоверение, че името Хектор е тракийско и в дълбоката античност е било публикувано в тракийския свят. Разказвайки за първичното заселване на Цикладските острови, историкът загатва имената на двама тракийски царе - Секел и Хекетор - очевидно второто е идентично с Хектор. Наставката " -ор " в това име демонстрира, че то произлиза от нарицателния субстантив за лице, заето с някаква специалност или извършващо избрана активност. Тя е същата като " -ар " в актуалния български език и като " - eur " във френския. В " Илиада ", безбрежен океан от пеласго-тракийски понятия и имена, Омир ни дава голям брой сходни образци - Нестор, Аластор, Аминтор. Името Актор, носено и от дядото на Патрокъл, ясно демонстрира, че преди да се трансформира в лично, е било нарицателно за човек, обвързван с деяние. Ментор е личното име на възпитателя на Телемах, само че то е и нарицателно - " Наставник " - " този, който наставлява ". Пример за такова име в по-късна ера е Виктор - " Победител " - " този, който побеждава ".
Колкото до корена " Хек " в името Хектор, той явно е обвързван с името на богиня Хеката. От Хеката произлиза известното в антична Мала Азия име Хекатей, прославено от известни персони като Хекатей от Абдера. Хеката е доста антично провидение, чийто фетиш претърпява много преображения, само че главно тя е обвързвана с края на земния живот на индивида и прекосяването му в отвъдното. Веднага ни идва на мислено думата " хекатомба " - жертва от 100 вола и ядрото на цялото смислово гнездо от понятия с корена " хек " - словото " хекато " - " 100 ".
Разковничето е в първичния смисъл на понятието " хекато ". Няма " древногръцки " - има тракийски език, чийто правоприемник е българският. Само българският език може вярно да ни ориентира за най-древния генезис на " хекато " - 100. Другите модерни езици са безпомощни да отключат тази секретна брава.
На санскритски " 100 " е " shata " - шата. В българския език междуметието " шат! " значи " отрязвам " - най-често с един удар. Ето какво ще рече " хекато " - " секато ", " отсечено " - " отсек ". Името на богиня Хеката значи " Сечащата ", " тази, която пресича земния живот ". Всъщност латинската дума " centum " - " 100 " - е леко променен вид на " сек " - отсек.
Смисълът на тракийското име Хектор е " Сечащият ". Същото ще рече и името на майката на бранителя на Троя - кралица Хекуба. Наставката " -уба ", съгласно мен, е равнозначна с познатия тракийски умалителен постфикс " -уза ". Тази наставка - " уба " срещаме и в името на куманката Целгуба, брачната половинка на цар Калоян, което удостоверява мненията за близостта на куманите с тракийския и българския етнос.
Не се отричай от паметта си и не продавай своята чест, потиснат сегашен българино! Те са защитавани в предишното от най-великите герои на човечеството, чиято кръв нямаш право да предадеш!
В тази книга са събрани както мои юношески стихове и поема, по този начин и журналистика от последните години, месеци и дни. Заглавието на публицистичния дял е " Плесници ". Публикувам за първи път моя пиеса и поетични преводи. Включвам в книгата и три мои исторически студии с значими, бих споделила даже революционни открития - само че не желая да бъда нескромна, интересуващите се от история ще преценяват.
Творбите, прекомерно разнородни по род, са обединени от една тематика - България. Тя прави книгата компактна.
Статията " Илион, Илиада и името на Хектор " е част от книгата " Кръвен налог " на Милена Върбанова
Илион, Илиада и името на Хектор
Ако днешните средства за информация отразяваха Троянската война, представяте ли си какъв брой и какво бихме научили за нея? Щяха ли хората - не потомците след три хилядолетия, а даже нейните съвременници - да схванат, че въобще се е състояла? Ако единствено една позиция бе натрапена на света, какво щеше да узнае той за подбудите, подозренията, страданията, доблестта и измените в другия лагер? Как щеше да си даде сметка за триумфа и нещастието на спечелили и победени? Троянската война - най-великото събитие на дълбоката античност, насочна точка в летоброенето на старите нации, щеше да остави лъжлива диря или да не остави никаква диря в историята - и нейните величави герои щяха дважди да погинат - един път под стените на града или в неговите пепелища, и повторно - в паметта на човешкия жанр.
Какво благополучие за тевкри ( троянци ) и пеласги от лагера на завоевателите ( все по-ясно става, че гърците не са участници в това събитие ), е фактът, че Омир - колосът на поезията и правдата, е съвременник на тази война, съвсем съизмерима с борбата сред богове и титани! Не имам вяра в заблудите, че създателят на " Илиада " е " групова персона " или че е основал творбата си епохи след Троянската война - по смътни разкази. Поемата кипи от жизнеспособност и детайлности, които могат да бъдат разказани единствено от талантлив свидетел - един единствен, определен от Провидението, създател.
Лъжата и полуистината са най- рисковият Троянски кон в една война. Само правдата, изречена от наблюдаващия, за двете страни в един спор, може за бъде демонстрация на неговото почитание към всяка от тях.
Въпреки осезаемия превес на благосклонност, която артистът питае към троянци - поради трагичната им орис или заради родствени връзки с тях - той изобразява с обич и състрадание всички герои на своята поема. Ето за какво в продължение на три хиляди години Хектор и Ахил, Сарпедон и Аякс Теламонид, Приам и Нестор, Парис и Менелай, Андромаха и Елена, са по-живи от живите на тази земя. Какво би бил Илион без " Илиада " - искра, угаснала в мрака на времето, безименно пепелище под Хисарлъка на Мраморно море. И какъв би бил индивидът без Илион и " Илиада "?
Величието на един единствен стихотворец е избавило античния свят от давност. Спасило го е от замяна на историята и човечността. Но през днешния ден, трийсет века по-късно, няма талантлив създател, няма политик с мъдростта на Нестор, нито боец със сърцето на Хектор. Светът умира под удара на личната си подлост, сломен от личните си неистини. Лъжата е несъвместима с живота.
Изобличаващите образци за алчността на Агамемнон, коварството на Одисей, кръвожадността на Диомед и страхливия нарцисизъм на Парис, са дребни греховни петънца на фона на катранените пороци освен на днешните водачи, само че и на елементарната маса от оскотели пострадали. Критиката на Терсит, хвърлена в лицата на царете, е несравнимо по-достойна от бръщолевенето на платения трол, прикрит зад компютъра.
В този текст желая да оглася мое значимо изобретение - смисълът на името на Хектор, дирек на Троя и любим на Омир. Смятах да стартира напряко с него - само че по какъв начин да приказвам за Илион, без да разоблича АнтИлион, отрицанието на всички морални правила на човечеството? И кой труп в тази модерна морга се вълнува от живия Илион и неговите герои? Защо да увещавам мъртвец, ням за моята тирада? Както е изрекъл Гео Милев - " Какво е за него Хекуба? Душата му дива и груба не чува... "?
Но в случай че нейде посред мъртвилото, в непретенциозен български дом, към момента тупти учестен български пулс и святкат будни български зеници - към тях е отправено моето обръщение! Ако още пламти жив български дух, който търси избавление от настъпилата " филантропична рецесия " и настъпващата Трета международна война не в продажбата на своята и националната чест, не в пазаруването на парцели и акции, не в запасяването с олио и злато, не в незаконните схеми и не в бомбоубежищата, а в образеца на античните герои - на него обричам моето изобретение. Хуманитарните рецесии ни заливат, тъй като в рецесия е човечността - а човещина и чест са равнозначни. Призивът за " човечност " на телевизионните оплаквачки е евтина реплика, подправена джунджурия. Никой не е " човечен ", в случай че се е отрекъл от достойнството си, няма " хуманен " безчестник.
Сигурна съм, че в планетарните трансформации, които предстоят, на българския народ - в действителност на дребното му останали почтени синове - е отредена велика роля. Тя е планувана от нашия генезис. Защото колкото и да не ни се има вяра, ние сме най-чистите потомци на Илион. Името Хектор - мистерия, измъчвала хиляди мозъци, може да бъде разкрита единствено посредством българския език.
Хектор е наследник на цар Приам ( чието име значи " Първи " ), внук на Лаомедонт и правнук на Ил, създател на Илион. Името Ил ще рече " Бог, възвишен " на арамейски и затова Илион значи " възвишен град ". Омир назовава Хектор с непрекъснатия епитет " шлемовеецът " и с любов го зове " Приамид ", с цел да уточни изключителния му сан на престолонаследник и заслуженото му първо място измежду 50-те синове на царя от разнообразни дами. Хектор е най- огромният наследник на царицата - Хекуба, щерка на фригийския държател. Името му явно е директно обвързвано с нейното - Хектор и Хекуба. Той стои в центъра на поемата и личността му концентрира всички троянски очаквания за освобождение. Хектор е
млад, само че зрял лидер, умел боец, образец за смелост и правдивост. Дарен е от природата освен с здравомислещ разум, само че и с мъжествена красота - обичан и любящ брачен партньор на Андромаха, гальовен татко на Скамандрий ( Астианакс ). Него едничък поетът показва в най- трогателната и мъчителна - поради осъзнатата безнадежност - фамилна сцена в международната литература. В Песен Шеста " Среща на Хектор и Андромаха ", героят, върнал се за малко от бойното поле, с цел да призове с укор брат си Парис към дълга му, в няколко томителни мига бърза да види обичаната брачна половинка и детето си, излезли на крепостната стена да следят сражението от градската кула. Нарочно вграждам в текста си дълъг откъс от тази Песен, тъй като - от една страна - единствено достоверният Омиров стих може да съобщи тая тревожна среща на две сърца и да изрази душевното великолепие на Хектор, а от друга - тъй като по този начин биха я прочели повече младежи, които в никакъв случай не са разлиствали " Илиада ":
" Той се усмихна тогава, втренчен безмълвно в детето.
Близо до него се спря Андромаха, проливайки сълзи.
Тя за ръката го хвана и думи такива му рече:
" Хекторе клети, погубва те твоята смелост. Не жалиш
свойто невръстно детенце, ни мене, злочестата майка.
(...)
Хекторе, ти си ми всичко: и баща, и майка честна,
ти си ми брат и брачен партньор неразлъчен във възраст цветуща!
Хайде, смили се в този момент, не напущай високата кула,
да не оставиш жена си вдовица, детето - сираче.
(...)
А шлемовеецът, славният Хектор, тогава й сподели:
" Мила съпруго, това и за мене е грижа огромна,
само че ме е позор от троянци и от дългополи троянки,
в случай че избягам надалеч от борбата като страхливец.
Мен ми не дава сърцето, тъй като съм привикнал да бъда
постоянно героичен, пръв със троянци да влизам във багра,
с цел да спечелвам най-хубава популярност за мене и баща.
Вече разбирам в сърцето си и във
душата:
ден ще настане, когато свещената Троя ще падне,
дружно с нея Приам и народът на царя Приама.
(...)
В Аргос робиня ще бъдеш, платно ще тъчеш ти за друга,
от Месеида или Хиперея вода ще пренасяш
щеш не щеш със болка; насила над тебе ще тегне.
Всеки ще каже, когато те види проливаща сълзи:
" Ето дамата на Хектора, който по смелост бе първи
от конеборци троянци, когато се биха при Троя ".
Някой по този начин ще приказва и тъгата отново ще те сграбчи,
защото няма да имаш брачен партньор да ти робството снеме.
Мъртъв нека ми покрие надгробна могила в земята,
с цел да не слушам вика ти и твойта злочестина не виждам! "
Рече блестящият Хектор, протегна ръце към сина си.
С рев се пригуши детето в гърдите на своята дойка,
мощно сепнато от външния тип на татко си обичан:
светлата лъскава мед го уплаши и конската грива,
щом я видя да се вее ужасно от горната страна на шлема.
Милият баща и нежната майка за момент се засмяха.
Снажният Хектор незабавно смъкна от главата си шлема
и на земята го постави, излъчващ зарево блестящо.
После целуна обичаното чадо, в ръце го подруса
и се обърна с молитва към Зевса и други безсмъртни:
" Зевсе и други безсмъртни! Дарете сина ми обичен,
както татко си да стане прочут измежду всички троянци,
така да е мощен и смел и Троя със мощност да владее!
Нека да споделят за него, когато от борба се връща:
" Той и татко си по смелост надмина ". След тежка победа
кървава плячка да носи и своята майка да радва! "
Рече и постави детето в ръцете на свойта брачна половинка.
Тя се усмихна през сълзи, пое го на пазви уханни.
Хектор това видя и жалост му обхвана душата,
нежно с ръка я погали и думи такива й сподели:
" Свидна, недей изтезава сърцето си с толкоз печал!
Мимо ориста не може човек да ме прати при Хадес "...
Но ориста към този момент е произнесла своята присъда. В Песен Двадесет и втора " Убиването на Хектор ", тя я извършва с неумолимото копие на Ахил. Яростен на Хектор, задето е погубил Патрокъл, синът на богиня Тетида даже отхвърля заравяне на съкрушения троянски водач. Лишаването от заравяне и траурен обряд, е най-страшната орис за човешкото тяло и душа съгласно разбиранията на античните. Но освен това - " гневният наследник на Пелей " устройва в полето невиждана подигравка с бездиханното тяло на Хектор пред погледа на цяла Троя, ступана на крепостните стени и пред обезумелите очи на неговите майка, татко, брачна половинка, сестри и братя:
" Каза и дело позорно замисли за мъртвия Хектор.
Той му прободе двете сухожилия задни в нозете,
сред петата и глезена, с ремък говежди ги стегна.
Върза го за колесницата, с цел да се тътри главата;
подвигна доспехите славни и самичък в колесницата скочи,
с бича подкара конете и те полетяха драговолно.
Облак от прахуляк се развихри, когато бе Хектор понесен,
черните къдри се пръснаха, в прахуляк се оваля главата,
в миналото доста красива, а Зевс я в този момент даде
да я сквернят враговете жестоки в земята му родна ".
Повествованието се пречупва, унинието гълтам даже самия стихотворец. Последните песни също са
превъзходни, само че се усеща празнина, която се разстила и над стана на бъдещите спечелили. Действието се забавя в очакване на предизвестената всеобща крах, която при целия си смут като че ли носи облекчение и за двете страни - толкоз дълго са я чакали, че към този момент част от душите им е умъртвена. Най-страшното се е случило. Няма го моторът, няма го Хектор.
Но какъв смисъл е вложен в името на този воин, който през вековете се трансформира в знак на бранител на Родината и в идеален образец за рицарство?
Диодор Сикул в своята " Историческа библиотека " дава безапелационно удостоверение, че името Хектор е тракийско и в дълбоката античност е било публикувано в тракийския свят. Разказвайки за първичното заселване на Цикладските острови, историкът загатва имената на двама тракийски царе - Секел и Хекетор - очевидно второто е идентично с Хектор. Наставката " -ор " в това име демонстрира, че то произлиза от нарицателния субстантив за лице, заето с някаква специалност или извършващо избрана активност. Тя е същата като " -ар " в актуалния български език и като " - eur " във френския. В " Илиада ", безбрежен океан от пеласго-тракийски понятия и имена, Омир ни дава голям брой сходни образци - Нестор, Аластор, Аминтор. Името Актор, носено и от дядото на Патрокъл, ясно демонстрира, че преди да се трансформира в лично, е било нарицателно за човек, обвързван с деяние. Ментор е личното име на възпитателя на Телемах, само че то е и нарицателно - " Наставник " - " този, който наставлява ". Пример за такова име в по-късна ера е Виктор - " Победител " - " този, който побеждава ".
Колкото до корена " Хек " в името Хектор, той явно е обвързван с името на богиня Хеката. От Хеката произлиза известното в антична Мала Азия име Хекатей, прославено от известни персони като Хекатей от Абдера. Хеката е доста антично провидение, чийто фетиш претърпява много преображения, само че главно тя е обвързвана с края на земния живот на индивида и прекосяването му в отвъдното. Веднага ни идва на мислено думата " хекатомба " - жертва от 100 вола и ядрото на цялото смислово гнездо от понятия с корена " хек " - словото " хекато " - " 100 ".
Разковничето е в първичния смисъл на понятието " хекато ". Няма " древногръцки " - има тракийски език, чийто правоприемник е българският. Само българският език може вярно да ни ориентира за най-древния генезис на " хекато " - 100. Другите модерни езици са безпомощни да отключат тази секретна брава.
На санскритски " 100 " е " shata " - шата. В българския език междуметието " шат! " значи " отрязвам " - най-често с един удар. Ето какво ще рече " хекато " - " секато ", " отсечено " - " отсек ". Името на богиня Хеката значи " Сечащата ", " тази, която пресича земния живот ". Всъщност латинската дума " centum " - " 100 " - е леко променен вид на " сек " - отсек.
Смисълът на тракийското име Хектор е " Сечащият ". Същото ще рече и името на майката на бранителя на Троя - кралица Хекуба. Наставката " -уба ", съгласно мен, е равнозначна с познатия тракийски умалителен постфикс " -уза ". Тази наставка - " уба " срещаме и в името на куманката Целгуба, брачната половинка на цар Калоян, което удостоверява мненията за близостта на куманите с тракийския и българския етнос.
Не се отричай от паметта си и не продавай своята чест, потиснат сегашен българино! Те са защитавани в предишното от най-великите герои на човечеството, чиято кръв нямаш право да предадеш!
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ