Професор Христо Бонджолов: ВТУ трябва да бъде свободна територия
Днес, 11 май 2019 година, Великотърновският университет „ Св. Св. Кирил и Методий “ празнува своя патронен празник. Пред паметника на светите братя Кирил и Методий бяха поднесени венци и цветя.
В своето празнично одобрение, ректорът проф. доктор Христо Бонджолов се разгласи за единство за запазването на Университета като свободна територия, неприкосновена за партийни участия. Той съобщи: „ Днешният ден е доста значим за нас, тъй като в темелите на този университет като патрони, покровители и спасители стоят нашите първоучители братята Кирил и Методий, съпокровители на Европа, освен на Великотърновския университет, на България и на славянството. Днес за нас и за Европа са сложни времена и имаме потребност от тези настойници. Нуждаем се от тяхната помощ, с цел да се оправим не толкоз с необразованите и нашествениците, а с тези, които се пробват да попречат на нашата независимост “.
Професор Бонджолов уточни, че си е представял този празник по различен метод. „ За страдание се връщаме 30 години обратно, когато тук, от тези стълби, стартира апелът за независимост и народна власт във Великотърновския университет, като територия свободна от намесата на каквото и да е партийно присъединяване, като място, където могат да бъдат единствено представители на академичната общественост. Не съм си представял, че 30 години по-късно ще застанем в отбрана на същата тази независимост. Затова желая да благодаря на всички, които застанаха зад тази концепция, по тази причина, че никой няма право от територията на Великотърновския университет да прави политика – по този начин е записано в закона.
И апелирам тези, които би трябвало да съблюдават закона, да се намесят. Академичната общественост заслужава това, заслужават го младежите, заслужават го всички преподаватели и чиновници, всички, които към този момент не са преподаватели и чиновници, и които ни поддържаха, и които застанаха зад това, че нашата алма-матер би трябвало да бъде свободна територия, територия на свободния дух “, прикани ректорът.
„ Дано след 30 години не се постанова някой да повтаря от тази естрада същото. Но по тази причина би трябвало всички да сме единни и да застанем зад идеята. Университетът на светите братя Кирил и Методий на Света гора е свещена и неприкосновена територия “, моли ректорът на ВТУ.
Академично слово за светите равноапостоли братята Кирил и Методий произнесе проф. доктор Радослав Радев - ръководител на Общото заседание на Университета. Той означи: „ В България има два университета, които са замислени като концепция за братството – Софийският университет „ Св. Климент Охридски ”, който съгласно наследствата и волята на донорите е трябвало да се споделя „ Братя Евлоги и Христо Георгиеви ” и Великотърновският университет „ Св. св. Кирил и Методий ”. Сега сме останали единствено ние. В тази воля на първооснователите стои концепцията за единство, признание, избавление и животворност. Там, където е мозъкът на Кирил, са били и очите на Методий. Там където е сърцето на единия, душата на другия е постигала своя полет. Това е необичаен късмет, който се дава на един университет “.
Професор Радев акцентира, че в своята дълголетна история, Великотърновският университет е давал образец за координация, когато се твори просвета. „ Случвало се е и друго – провинциалното възприятие ни е пречило да се остойностим, тъй като сме търсили признанието оттатък нас “, призна той. Радослав Радев напомни, че нашият език и словесност са основани посредством духовно и посредством родово приятелство.
„ Кирил и Методий стоят толкоз близо един от различен. Няма мощ, която да ги раздели, без значение че в житията единият е посочван като мъдрец, а другият – като преподавател. Когато Кирил се нуждае от вглъбяване, отива не другаде, а при брат си на Олимп – там „ непрекъснато ” чете и разисква с Методий книгите; когато би трябвало да извършва задача, кани и брат си, тъй като, в случай че той е мощен в словото, Методий е бездънен в молитвите. Смисълът на братството демонстрира най-добре притчата за пречистената вода, която утолява духовната жадност посредством силата на вярата. Накратко: Кирил открива опция мръсната и застояла вода да стане животворна, само че се обръща към своя брат с молба той да извърши свещенодействието. „ Не мога към този момент да понасям жаждата, гребни от тази вода. Онзи, който едно време трансформира за израилтяните горчивата вода в сладка, той ще даде и на нас разтуха. Добре е да имаме пред очите и в мозъка си тази алегория. Великотърновският университет трансформира към този момент 56 години горчивата вода на науката в наслада за младежите. Нека да не променяме това посредством връзки, които стоят надалеч от академизма. Нека да не трансформираме сладката вода в горчива. Как тогава ще утоляваме жаждата си? “, попита преподавателят.
Професор Радев посочи, че Методий е по-големият брат, който е разбирал силата на Кирил. „ За него житиеписецът отбелязва: „ Помагаше като прислужник на по-малкия си брат, като му се подчиняваше. ” Прозрението всеки да прави оценка силата на другия е същинското прояснение, и в този случай подчинеността не се мисли като оскърбление и беззащитност, а като очакване във опциите на обособения човек. В признанието на опциите на своя брат, Методий е стигнал до всеобхватността на учителството, изразено в елементарното празненство на изречението: „ За всички беше всичко, с цел да завоюва всички ”. Да внесеш зърно в квалифицираната равнища е късмет да добиеш пшеница за личния си самун. В своята единодушие св. Кирил и св. Методий са били по едно и също време равнищата и зърното, с цел да пребъдат нашето слово и нашият дух. “ – сподели още той.
Председателят на Общото заседание на ВТУ регистрира, че Великотърновският университет към този момент има няколко генерации изявени учени и възпитаници, чието самопризнание надвишава националните граници. „ Това, което творим тук, отзвучава в цяла България “, поясни той и добави, че от аудиториите словото е полетяло и живее в мозъка и душите на младите, и на тези, които към този момент събират плодовете на своята зрялост. Професорът акцентира, че това е задоволство, само че и огромна отговорност по отношение на държанието и мислите ни, по отношение на постъпките и словата ни. „ Силата, добита от познанието, не би трябвало да бъде придружена от простота в връзките. Великотърновският университет е жива същност, сходна на езика ни, и името му би трябвало да се загатва с респект и почитание. Споровете на свободните учени са инициативи, родени от толерантността “, добави той и посочи, че „ езикът ни учи да не стигаме до крайности, да имаме коректив и противоположното да е за опора, а не за подбудителство на експанзия “.
Според професор Радев, няма положително без пот, както е споделил народът ни. „ С доста пот на челата сме постигнали това, което имаме през днешния ден. Нека още по-големи да са напъните ни, с цел да го запазим и да останем почтени за името си, означаващо великата концепция за братството на духа. в умозаключение професор Радев.
Тържеството бе почетено от публични лица, измежду които - народни представители, предходни ректори, оставили почтена диря в историята на ВТУ, студенти, академични ученици, преподаватели и чиновници, жители. Празникът продължи с връчване на „ Почетен знак на ректора “ за Даниел Панов - кмет на община Велико Търново. Той бе почетен със званието за неговия принос и за заслугите му за издигане и подсилване на престижа на Великотърновския университет.
В своето празнично одобрение, ректорът проф. доктор Христо Бонджолов се разгласи за единство за запазването на Университета като свободна територия, неприкосновена за партийни участия. Той съобщи: „ Днешният ден е доста значим за нас, тъй като в темелите на този университет като патрони, покровители и спасители стоят нашите първоучители братята Кирил и Методий, съпокровители на Европа, освен на Великотърновския университет, на България и на славянството. Днес за нас и за Европа са сложни времена и имаме потребност от тези настойници. Нуждаем се от тяхната помощ, с цел да се оправим не толкоз с необразованите и нашествениците, а с тези, които се пробват да попречат на нашата независимост “.
Професор Бонджолов уточни, че си е представял този празник по различен метод. „ За страдание се връщаме 30 години обратно, когато тук, от тези стълби, стартира апелът за независимост и народна власт във Великотърновския университет, като територия свободна от намесата на каквото и да е партийно присъединяване, като място, където могат да бъдат единствено представители на академичната общественост. Не съм си представял, че 30 години по-късно ще застанем в отбрана на същата тази независимост. Затова желая да благодаря на всички, които застанаха зад тази концепция, по тази причина, че никой няма право от територията на Великотърновския университет да прави политика – по този начин е записано в закона.
И апелирам тези, които би трябвало да съблюдават закона, да се намесят. Академичната общественост заслужава това, заслужават го младежите, заслужават го всички преподаватели и чиновници, всички, които към този момент не са преподаватели и чиновници, и които ни поддържаха, и които застанаха зад това, че нашата алма-матер би трябвало да бъде свободна територия, територия на свободния дух “, прикани ректорът.
„ Дано след 30 години не се постанова някой да повтаря от тази естрада същото. Но по тази причина би трябвало всички да сме единни и да застанем зад идеята. Университетът на светите братя Кирил и Методий на Света гора е свещена и неприкосновена територия “, моли ректорът на ВТУ.
Академично слово за светите равноапостоли братята Кирил и Методий произнесе проф. доктор Радослав Радев - ръководител на Общото заседание на Университета. Той означи: „ В България има два университета, които са замислени като концепция за братството – Софийският университет „ Св. Климент Охридски ”, който съгласно наследствата и волята на донорите е трябвало да се споделя „ Братя Евлоги и Христо Георгиеви ” и Великотърновският университет „ Св. св. Кирил и Методий ”. Сега сме останали единствено ние. В тази воля на първооснователите стои концепцията за единство, признание, избавление и животворност. Там, където е мозъкът на Кирил, са били и очите на Методий. Там където е сърцето на единия, душата на другия е постигала своя полет. Това е необичаен късмет, който се дава на един университет “.
Професор Радев акцентира, че в своята дълголетна история, Великотърновският университет е давал образец за координация, когато се твори просвета. „ Случвало се е и друго – провинциалното възприятие ни е пречило да се остойностим, тъй като сме търсили признанието оттатък нас “, призна той. Радослав Радев напомни, че нашият език и словесност са основани посредством духовно и посредством родово приятелство.
„ Кирил и Методий стоят толкоз близо един от различен. Няма мощ, която да ги раздели, без значение че в житията единият е посочван като мъдрец, а другият – като преподавател. Когато Кирил се нуждае от вглъбяване, отива не другаде, а при брат си на Олимп – там „ непрекъснато ” чете и разисква с Методий книгите; когато би трябвало да извършва задача, кани и брат си, тъй като, в случай че той е мощен в словото, Методий е бездънен в молитвите. Смисълът на братството демонстрира най-добре притчата за пречистената вода, която утолява духовната жадност посредством силата на вярата. Накратко: Кирил открива опция мръсната и застояла вода да стане животворна, само че се обръща към своя брат с молба той да извърши свещенодействието. „ Не мога към този момент да понасям жаждата, гребни от тази вода. Онзи, който едно време трансформира за израилтяните горчивата вода в сладка, той ще даде и на нас разтуха. Добре е да имаме пред очите и в мозъка си тази алегория. Великотърновският университет трансформира към този момент 56 години горчивата вода на науката в наслада за младежите. Нека да не променяме това посредством връзки, които стоят надалеч от академизма. Нека да не трансформираме сладката вода в горчива. Как тогава ще утоляваме жаждата си? “, попита преподавателят.
Професор Радев посочи, че Методий е по-големият брат, който е разбирал силата на Кирил. „ За него житиеписецът отбелязва: „ Помагаше като прислужник на по-малкия си брат, като му се подчиняваше. ” Прозрението всеки да прави оценка силата на другия е същинското прояснение, и в този случай подчинеността не се мисли като оскърбление и беззащитност, а като очакване във опциите на обособения човек. В признанието на опциите на своя брат, Методий е стигнал до всеобхватността на учителството, изразено в елементарното празненство на изречението: „ За всички беше всичко, с цел да завоюва всички ”. Да внесеш зърно в квалифицираната равнища е късмет да добиеш пшеница за личния си самун. В своята единодушие св. Кирил и св. Методий са били по едно и също време равнищата и зърното, с цел да пребъдат нашето слово и нашият дух. “ – сподели още той.
Председателят на Общото заседание на ВТУ регистрира, че Великотърновският университет към този момент има няколко генерации изявени учени и възпитаници, чието самопризнание надвишава националните граници. „ Това, което творим тук, отзвучава в цяла България “, поясни той и добави, че от аудиториите словото е полетяло и живее в мозъка и душите на младите, и на тези, които към този момент събират плодовете на своята зрялост. Професорът акцентира, че това е задоволство, само че и огромна отговорност по отношение на държанието и мислите ни, по отношение на постъпките и словата ни. „ Силата, добита от познанието, не би трябвало да бъде придружена от простота в връзките. Великотърновският университет е жива същност, сходна на езика ни, и името му би трябвало да се загатва с респект и почитание. Споровете на свободните учени са инициативи, родени от толерантността “, добави той и посочи, че „ езикът ни учи да не стигаме до крайности, да имаме коректив и противоположното да е за опора, а не за подбудителство на експанзия “.
Според професор Радев, няма положително без пот, както е споделил народът ни. „ С доста пот на челата сме постигнали това, което имаме през днешния ден. Нека още по-големи да са напъните ни, с цел да го запазим и да останем почтени за името си, означаващо великата концепция за братството на духа. в умозаключение професор Радев.
Тържеството бе почетено от публични лица, измежду които - народни представители, предходни ректори, оставили почтена диря в историята на ВТУ, студенти, академични ученици, преподаватели и чиновници, жители. Празникът продължи с връчване на „ Почетен знак на ректора “ за Даниел Панов - кмет на община Велико Търново. Той бе почетен със званието за неговия принос и за заслугите му за издигане и подсилване на престижа на Великотърновския университет.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ