Дмитрий Нагиев е един от най-известните и обичаните актьори в

Дмитрий Нагиев е един от най-известните и обичаните артисти в Русия. Той се употребява с голяма известност измежду женската част от популацията, поради облика, който медиите му постановат – на жесток мъжага и мощна персона. 

Уважавам мъжете, които умеят да вземат решение проблем с едно позвъняване по телефона. Важното е, това позвъняване да не е до мама!

Днес дамите непрекъснато се оплакват, че към тях нямало същински мъже. Но когато станат майки нямат нищо срещу да ги възпитават като момиченца, нали? Да ги лигавят до момента в който тръгнат на учебно заведение, да извършват всяка една волност, да изпадат в нервности, когато си ударят ръката или ожулят коляно…

А недей си Боже, в случай че благото то се покатери по-високо, в сравнение с му е разрешено от мама и залитне… „ На мама златото, удари ли се доста? “.

Естествено, че и резултатът ще е логически: капризни „ момченца “ с хлътнали гърди, съвременни кецове и лачена чантичка, вид диагоналка, за които единственото, което е значимо, е по какъв начин родителите им да натрупат благосъстояние най-малко за един боен цех.

Какво е включено в понятието „ мъж “? Най-важното е, че мъжът би трябвало да е мощен. А това какво значи? Ами ясно и простичко казано, да взема бързи решения и да носи цялостна отговорност за същите тези решения. И тук изниква един въпрос към родителите: „ Синът ви теоретичен ли е да взима независими решения и може ли да поеме отговорност за дейностите си? “ Да вземаш решения и да носиш отговорност за тях, са двете страни на един и същи орден. Свободата от една и ограничението й от друга.

Например по какъв начин смятате – в случай че един мъж вземе някакво решение, само че не носи отговорност за него, а остави това на жена си, то това мъж ли е? Естествено, че не, това си е същинско мамино детенце! Когато обаче, мъжът не взема решения самичък, само че по една или друга причина носи отговорност за тях, то това не е мъж, а мъжленце. Така нареченият мъж под чехъл.

Свободата стартира със самоограничението. Една известна източна сентенция гласи: „ Първи пият вода камилите, тъй като нямат ръце. Втори пият мъжете, тъй като нямат самообладание. Последни пият дамите “.

Така, в съответната скица за образование, разпоредбите би трябвало да са по-различни: „ Най-хубавото – естествено, на мама. Защото тя е момиченце. След това на котката, тъй като е безпомощна и зависи от нас. А след това сме ние с теб. Защото сме мъже “.

На каква възраст детето става мъж? Точно тогава, когато осъзнае себе си като персона. Или другояче казано – на 3 години! Да, благи мои мами. Още на три годинки вашето малко момченце е или мъж, или при него стартират полови изкривявания. И запомнете, че колкото повече се отнасяте с него не като с мъж, а като с момиченце, толкоз повече ще се визира мъжкото му начало. А всички потиснати и погрешно разрастващи се мъжки инстинкти по-късно ще се проявят под формата на експанзия, извращения, злоба или тотално пренебрежение към женския пол…

Когато детето ви стане на 3 годиники му повтаряйте „ Ти си мъж “. Нямате визия какъв брой доста дами, а и самият той ще са ви признателни след време!

Тъжно е, само че е реалност, че вашите изречения като „ желая да го направиш както ти споделям и не ме интересува нищо повече! “ или „ споделих по този начин, тъй като си задължен “ водят до развиването на социопатична персона. Огледайте се и ще видите тълпи от мъжленца, неспособни да се накарат да извършат каквото и да било деяние.

Запомнете, че един същински Мъж, а не женчо, е задължен:

Да може да търпи.

Да може да преодолява себе си.

Да умее да бърка.

Да умее да бъде гальовен.

Да умее да бъде недодялан.

Да умее да бъде друг.

Да умее да дава отговор за думите и дейностите си.

И най-важното – да умее да бъде Мъж!

Да, към детето би трябвало да се отнасяте като към възрастен. Това, несъмнено, не значи да не си играете с него, да му опрощавате всяка неточност, да не бъдете нежната и любвеобвилна майка и да не му се усмихвате. Детето е дете и като всяко едно и то има правото да бърка.

Момчето изследва света в близост и неговите граници. Знаете ли за какво мъжете наподобяват на деца? Защото мъжете също реалокират границите на този свят. Момчето не би трябвало да бъде наказвано за грешките си. Те би трябвало да бъдат поправени. От него самия и то независимо, само че и с ваша помощ от време на време. – Миличък, това е твоята стая. Ти би трябвало да се грижиш за нея, тъй като щом самичък разхвърляш, самичък би трябвало и да я подреждаш. – Мама също е момиченце. Колкото повече ѝ оказваме помощ, толкоз по-доволна ще бъде тя и няма да мрънка. – Прекалил си – би трябвало да понесеш последствията от дейностите си! – Ти можеш всичко самичък! Не го забравяй! – Ти преди всичко си бранител на фамилията! – Не забравяй – ние сме едно цяло. – Ако има проблем, значи има и решение.

Казвате, че същинският мъж е правилен на думата си, а сипете празни обещания наляво и надясно.

Повечето от вас имат потребност от нежна, ласкава и грижовна жена, само че случи ли се нещо с нея – оставяте я сама да си оправя проблемите.

Ненавиждате нервностите, само че не вършиме нищо, с цел да успокоите своята жена…

Изобщо, за какво желаете нещо от дамите, когато самите вие нищо не можете да дадете на обичаните си?!

Знайте, че единствено достойният мъж получава почтена жена. Грижовният – любяща и вярна.

В живота на всеки мъж би трябвало да има двама души – другар и обичана жена. Аз не разбирам по какъв начин е допустимо да бъдат съвместени в една персона. Но това, че аз не разбирам, не значи, че не може да има такова нещо.