Длъжници сме на младото поколение за това, че не успяхме

Длъжници сме на младото потомство за това, че не успяхме да им подарим нашето чувство и благодарност към празника на Светите братя Кирил и Методий. Длъжници сме и във връзка с вероятността за развиване на България. Сдружение „ Инициатива Единение “ предлагаме съответни ограничения за осъществяване на национални цели, които би трябвало да се подхващат наложително в околните две години.

Това сподели в изявление пред БГНЕС акад. Стефан Воденичаров, потърсен по отношение на днешния църковен празник на Св. св. Кирил и Методий и присъединяване на учени и духовници от Република Македония в честванията както и по отношение на създадените съответни дейности, които би трябвало да бъдат разисквани и подхванати час по-скоро за превъзмогване на отрицателните политически и обществени процеси в страната.

Денят на Светите братя Кирил и Методий е най-българският празник

За хората от моето потомство Денят на Светите братя Кирил и Методий е извънреден празник. Защото още с възпитанието у дома, по-късно в учебно заведение, това е нещо, което е влезнало в нашето схващане доста надълбоко с това, че това е един извънредно български празник.

Ние сме първите, които като народ честваме науката и образованието като празник. Значи тази потребност е надълбоко вкоренена в нашите обичаи като българи. Мисля си, че вършим малко за това и подрастващите генерации да почувстват този празник по този метод. Този празник не би трябвало да се празнува като другите празници. В него има доста по-дълбок смисъл и душевността е тази, която изпитва най-дълбоко неспокойствие от неговото честване. Пак споделям – грешката е на нашето потомство, че ние не успяхме да подарим един подобен празник на младежите и те да го честват като нас.

Статутът на българския преподавател не е този, който би трябвало да бъде. Ще повторя нещо, което съм казвал няколко пъти. Преди седемдесет и няколко години в българското общество е имало три касти, които са определяли държанието и морала на обществото. Това е било учителството, лекарството и офицерството. И на трите касти сега общественият статус не е добър и това се отразява на държанието на всичките ни. За това не е отговорна единствено страната. Цялото общество промени своето държание. Ето сега берем плодовете на тази немарливост, която сме показали. Ако приказваме за учителите и преподавателите – не трябва всичко да се струпва единствено върху тях. Първо всяко дете би трябвало да бъде възпитано у дома. Някак си огромна част от родителите подценяват това. Скоро имаше статистически проучвания, съгласно които в едно приблизително статистическо семейство в България родителите отделят сред 15 и 20 минути дневно, с цел да приказват с децата си. Значи всички би трябвало да преосмислим нещата, би трябвало да разберем, че образование обучение – това са двете съставни елементи, които дават културата на един човек. А както споделя акад. Антон Дончев това са очилата, през които ти виждаш света. И представете си вашите очила са замъглени, зацапани – няма да разберете това, което е към вас.

За страдание ролята на интелектуалците за възвръщане на духовността като метод на мислене и на държание в едно общество не е осезаема. Не мога да кажа, че тази роля е с положителни резултати. Някак си доста от тях се затвориха вътре в себе си. Не вземат участие в публичния живот. Не е както в други страни интелектуалците да са водачите - хората, които оферират концепциите, които с висок глас изричат това, което мислят.

Стана традиция Св. св. Кирил и Методий да сплотяват учени на България и Македония

Тази година празникът на Светите братя Кирил и Методий ще бъде маркиран дружно с македонските ни сътрудници и с македонски духовници. От сряда към този момент са ни на посетители македонските сътрудници от Македонската академия на науката и изкуствата. В четвъртък в Големия салон на Българска академия на науките акад. Гюзелев, член кор. Куюмджиев и проф. Тотоманова показаха сборника „ Св. Климент Охридски и културата на Европа “. Това е обвързвано с една конференция, която организирахме предходната година в Македония. През последните 3 – 4 години от това съдействие сред двете академии имаме над 4 – 5 общи издания, несъмнено, написани на езиците, които се употребяват в двете страни. Председателят на македонската академия акад. Таки Фити и проф. Митко Димитров показаха техния алманах „ Последиците от европейската дългова рецесия върху икономическото развиване на България и Македония. А при извънреден интерес акад. Антон Дончев показа книгата на акад. Луан Старова романа "Балканвавилонци". Акад. Старова е македонски публицист и интелектуалец, зам.-председател на Македонската академия на науките и изкуствата. Това е доста забавна книга, която преглежда балканските характери. Нали корените ни са общи, та и държанието ни е общо. Обичайно за църковния празник на Св. Св. Кирил и Методий у нас идва и архиепископ Стефан. В 9.00 ч. дружно двете академии на науките ще отидем да поднесем цветя пред паметника на Светите братя пред Националната библиотека. Ще участват и представители на духовенството. След това в 9.30 ч. в катедралния храм „ Св. Александър Невски “ ще има света литургия. След това ще се върнем в Българска академия на науките, където представители на двете академии ще обменим нашите усеща, мисли и това, което вършим, с цел да продължим святата традиция на братята, настойници на цяла Европа. Още един път наблягам – ние сме с общи корени и би трябвало да вървим ръка за ръка.

И в двете страни духовниците са тези, които поддържат духовността на жителите на двете републики. Наистина хубаво е, че те сега намират общ език и общи цели. Ето преди дни на честването в Ново село бяха двамата президенти, беше техният свещеник. Да се пази паметта на българските монументи – това е да се пазят традициите. Хубаво е общите празнувания да не се случват единствено в София. От от дълго време желаем тези неща да се случат и в други градове в България и в Македония. Защо не следващата година мястото, където се е родил този празник – в Пловдив, да не се направи нещо. Дружбата сред жителите на двете републики е ясна, само че дано да има взаимни празнувания на разнообразни места в България и Македония е належащо да се прави. Това е доста значимо освен за опознаване на хората, само че и като образец за подрастващото потомство.

Как се трансформираха връзките България – Република Македония

Контактите сред двете страни се развиваха в доста области. Сега новото държавно управление на Зоран Заев и неговите доста положителни връзки с нашия министър-председател Бойко Борисов, само че като виждам и връзките сред двамата президенти стават все по-топли. Не бива да забравяме, че единствено преди две години техният го направихме лекар хонорис идея на Българска академия на науките. Много са областите, в които тези контакти се уголемяват. Вижте – ужасно беше, че на Гергьовския церемониал имаше и македонска част, която мина с тяхното знаме. От наша страна не беше обърнато задоволително внимание на тяхното присъединяване, само че нищо, идващия път несъмнено ще бъде избегнато.

Неотложни ограничения за установяване и осъществяване на национални цели и цели на България

В момента ние подготвихме един материал, който се споделя „ Неотложни ограничения за установяване и осъществяване на национални цели и цели на България “. Ще го представим в петък като Призив на будни интелектуалци и български индустриалци.

В този труд ние сме показали в границите на идващите две години кои са най-необходимите стъпки, които би трябвало да се създадат в българската страна. Това са доста остри ограничения, които българското общество би трябвало да поеме. Нашият апел към ръководещи, политици и българската общност е да седнем и тези ограничения да ги разгледаме, да ги обсъдим на колкото може повече места. Даже към този момент имаме предложения на доста места – на 17 май сме поканени да обсъдим тези ограничения във Велико Търново, имаме покана за среща в Сливен, Стара Загора и Ямбол след 24 май, имаме покана от индустриалци във Варна и в Пловдив. Нашето предпочитание е да тръгнем из страната, да приказваме с хората и всеки един да си намерения кои от тези неща са използвани в този миг и да настояваме пред ръководещите политици тези неща да се одобряват.

Например, първото нещо, което предлагаме е обвързвано с въпроса за държавното устройство. Всички знаем, че българската администрация не е доста услужлива и е много раздута. Предлагаме да се направи електронно ръководство, само че не в този тип, в който сега се прави. ЕГН да бъде по едно и също време и шофьорска брошура, здравна брошура, вашата благосъстоятелност и всичко, което е обвързвано към вас. Представяте ли си по какъв начин с една такава картичка ще отпаднат всичките ходения по гишета, събиране на данни и на информации. Следователно едно 30% от администрацията, която ни обслужва и която не постоянно е общителна, ще станат излишно.

В България има доста административни спънки пред хората, които желаят да развиват някаква концепция, произвеждане, търговия. Непрекъснато им се постановат разрешителни режими. Има над 2000 нормативни акта, които са отпреди 40 години. Трябва да се направи проверка и да се види кои сега работят и кои не. Има над 100 организации към министерствата, всяко едно от тях си е оградило един периметър на влияние. Ако речете да отворите някакво заведение за хранене или за забавление, могат да ви съсипят единствено за две седмици. Много е значимо да се направи по този начин, че администрацията да разбере, че е на това място, с цел да оказва помощ на хората.

Полша сега стана водеща страна в Централна Европа и в икономическо, и в политическо отношение. Това е тъй като поляците преди 9 години направиха един самоуверен модел на техния бюджет. В него 60% от събраните налози и такси остават на мястото, където са събрани. Ръководителят на съответното воеводство е заинтригуван да имат повече компании и произвеждане, да се въртят повече пари. Т.е. той не желае да му се върнат част от парите, които е внесъл. Той знае, че те са негови. Защо същото не направи и България, може и с 50%. Защо въпросът, който се слага от години – Данък добавена стойност за медикаменти и книги да е 10%, не се вкарва. Това е нещо, което на доста други места е направено, а ние изоставаме.

За опазването на здравето огромният проблем е в това, че преди години се направи една неверна стъпка – държавните и общински лечебни заведения станаха търговски сдружения и лекарите от лекари станаха търговци. Това промени в недобра посока цялата система за опазване на здравето. И нещо друго – в България въобще не се работи за предварителна защита. В Австрия, да вземем за пример, всеки жител има правото гратис един път в годината да си направи повсеместен обзор. Методът на профилактиката дава опция да се открият болесттите и, в случай че би трябвало, да се върви към някакво лекуване. Голяма част от българите това не го вършат и стигат до неприятни положения.

В региона на образованието ние в Българска академия на науките имаме задоволително опит в създаване и оферти по стратегии за метода на образование. Първото, което няколко пъти предлагаме, а в този момент настояваме да се случи е огромната лятна почивка да бъде съкратена и тези дни да бъдат трансферирани на другите ваканции. През, челната година да има повече ваканции, с цел да могат децата да се разтоварят от напрежението, което имат в учебно заведение и да имат опция да излизат на открито измежду природата. Въпросът за метода на образование на децата – те не би трябвало към този момент да се учат на обстоятелства. Електронната техника, с която разполагаме, обстоятелствата можете да ги получите след секунди. Децата би трябвало да се научат да вземат решение нови въпроси, нови задания, които ще пораждат, и да работят в колектив. Проблемите с висшето обучение – те могат да бъдат решени доста бързо, стига да има доброжелателност. При настоящия метод на администриране на университетите изборите стават от долу нагоре, води до недобър резултат. Начинът на оценка на университетите – организацията за оценка на университетите при 10-бална оценка, прави оценка 51 от тях на 8 или 9. Това значи, че или всичките са прелестни, или всичките не са положителни. Трябва да се направи една ефикасна система за оценки.

Въпросите по селското стопанство, които слагаме са свързани с това, че ние не използваме пълноценно плодородния климат, в който сме основани. 92% от износа на селскостопанска продукция е зърно, и то непреработено. Ние по този метод изнасяме принадена стойност, а по-късно ни го връщат като създадена продукция и принадената стойност остава при някой различен. Нашият климат подготвя към различен земеделие. Възвръщане на овощарството, скотовъдството с родове, основани особено за България. Нашата селскостопанска просвета беше изключителна. Много пъти съм припомнял, че през 1928 година тази алена постройка до БНР /Селскостопанската академия - бел.ред./ е издигната от фондацията на Рокфелер за развиването на българската земеделска просвета. Тогава фондацията Рокфелер е схванала, че в България има съществени учени в региона на земеделието. Те сътвориха страхотни сортове и при слънчогледа, и при пшеницата, и в отглеждането на животни. Просто би трябвало да се върнем в обувките, в които сме били по-рано.

Най-накрая на документа има една доста остра глава – по въпросите на правораздаването. Тя е създадена от адвокати от Съюза на юристите в България. В нея се оферират ограничения, зад които ние от съдружие „ Инициатива Единение “ заставаме. Предложението е да се промени избора на Висш съдебен съвет. В момента този избор се прави в Народното събрание. Тъй като в правилника е записано, че би трябвало да бъде определен с 2/3 болшинство според от паритета на партиите в Народно събрание, те си избират съответния Висш съдебен съвет. Трябва да се понижи въздействието на Народното събрание в избора на членове на Висш съдебен съвет. Парламентът избира Инспектората. Политиците по някакъв метод дано да не разгръщат своето въздействие върху правосъдната система.

Най-неотложни са ограниченията в региона на демографията. Експертите, които писаха по казуса, са безапелационни – до 2025 – 2027 година, в случай че не се подхващат ограничения за превъзмогване на демографския проблем, проблемите на нацията ни ще станат необратими. А това е извънредно.

Запознахме Министерски съвет със самата стратегия още предходната година. Имахме и диалози с тях. Сега този материал ще го раздадем още веднъж. Вярвам, че някои от нещата могат да се случат – с положително предпочитание и с проявлението, че никога ние нямаме никакви политически упоритости. Нашата работа е да мислим за стратегии и да съветваме. И да бъдем търсени, в случай че се счита, че може да бъдем потребни. /БГНЕС