Роден е Джузепе Верди
Джузепе Фортунино Франческо Верди е италиански композитор от интервала на Романтизма, създател основно на опери.
Един от най-влиятелните композитори на 19 век, негови произведения и през днешния ден се извършват постоянно от оперните театри по целия свят. Излизайки отвън рамките на жанра, някои тематики от тях, като „ La donna è mobile “ от „ Риголето “, „ Va, pensiero “ от „ Набуко “, „ Libiamo ne` lieti calici “ от „ Травиата “ или триумфалният марш от „ Аида “, са се трансформирали в дълготраен детайл на известната просвета.
Въпреки че композициите на Верди от време на време са подложени на критика поради тяхната лимитирана хроматичност, както и за мелодраматичния им уклон, шедьоврите на Верди доминират в нормалния оперен репертоар век и половина след своето основаване.
Ранни години
Джузепе Верди е роден на 10 октомври 1813 година в село Ронколе край градче Бусето в региона Парма, по това време част от френския департамент Таро. На 12-годишна възраст стартира да учи в Бусето, където постоянно посещава огромната библиотека на локалното йезуитско учебно заведение. Още от дребен е музикален и свири на орган в локалната черква. В Бусето той получава и първите си уроци по комбинация. През 1830 година прави първото си осъществяване пред аудитория в дома на локалния търговец Антонио Баредзи.
През 1833 година с финансовата помощ на Баредзи, Верди отпътува за Милано, с цел да продължи образованието си. Там той взима частни уроци по контрапункт и посещава оперни представления и концерти, основно с немска музика. Той посещава салона на Клара Мафеи, където го окуражават да се посвети на театралната комбинация.
След завръщането си в Бусето Джузепе Верди получава общинска работа като музикант. Баредзи го кани да дава уроци по музика на щерка му Маргaрита и малко по-късно, на 4 май 1836 година, двамата се женят. Семейството има две деца, Вирджиния Мария Луиджа (1837-1838) и Ичилио Романо (1838-1839), които умират дребни, последвани на 18 юни 1840 година от майка си. Верди, който по това време написа първите си опери, е покъртен от преждевременната им гибел.
Първоначален триумф
Първата опера на Джузепе Верди, „ Оберто, граф ди ранг Бонифачо “, е показана на 17 ноември 1839 година в миланския спектакъл Ла Скала. Тя реализира прочут триумф, след което импресариото на театъра Бартоломео Мерели подписва с Верди контракт за още две опери. Докато написа първата от тях, „ Мнимият Станислав или крал за един ден “, умира брачната половинка му, а нейното показване през септември 1840 година претърпява неуспех. Верди понася тежко тези персонални и професионални неуспехи и даже се зарича да се откаже от композирането, само че Мерели го убеждава да напише и втората опера, за която са се договорили.
Верди демонстрира придирчивост към всички страни на оперното изкуство - либретото, изпълнителите, режисурата, даже декорите и театралните костюми. Именно увлекателното либрето, което е концентрирано върху концепцията за нацията и нейната независимост, го притегля да напише идната си опера. Поставена през март 1842 година, „ Набуко “ става първият огромен триумф на Верди, донесъл му необятна популярност. Нейните мелодии излезли отвън операта и били изпълнявани на всевъзможни места. Операта била изтълкувана като апел за образуване на италианска страна, сплотяваща земите на тогавашните няколко дребни кралства. Верди става народен любим, знак на родолюбив интелектуалец. През идващото десетилетие, което по-късно той назовава „ каторжнически години “, Верди написа още 14 опери. С „ Ернани “, основана на известната едноименна пиеса на Виктор Юго, той се прочува и отвън границите на Италия и през 1847 година той слага първата си опера в Париж - „ Йерусалим “. Постановката следва френската традиция, включваща продължителни балетни подиуми, и „ Йерусалим “ става първата опера на Верди в жанра гран опера. По това време Верди написа и операта „ Макбет “, определяна постоянно като неговата най-оригинална опера. За пръв път той прави опит за опера без любовен сюжет, нарушавайки едно от главните правила на италианската опера от 19 век.
Между 1847 и 1849 година живее в Париж, където се среща с втората си брачна половинка - певицата Джузепина Стрепони.
Среден интервал
От 1851 година стартира нов интервал в творчеството на Верди. Първите три опери от този интервал, " Риголето " (либрето Пиаве), " Трубадур " (либрето Салваторе Камарано) и " Травиата " (либрето Пиаве), са отдадени на по-общочовешки сюжети и потвърждават умеенето на Верди да построява и развива до съвършенство оперната форма. Други опери на Верди са " Симоне Боканегра ", " Сицилиански вечерни ", " Бал с маски ", " Силата на ориста ", " Дон Карлос ". По това време Верди написва и едно друго огромно и също по този начин постоянно произведение - " Реквием ", отдаден на поета Алесандро Мандзони.
Последни години
В последния си креативен интервал написва единствено три музикално-сценични произведения - " Аида ", " Отело ", " Фалстаф ". Тези опери се смятат за връх на неговото изкуство. Верди написва малко творби отвън оперите. През 1873 година изнася струнен квартет. Написва и две църковни песни по текст на Данте.
Джузепе Верди умира на 27 януари 1901 година в Милано.
Източник: wikipedia.org
Един от най-влиятелните композитори на 19 век, негови произведения и през днешния ден се извършват постоянно от оперните театри по целия свят. Излизайки отвън рамките на жанра, някои тематики от тях, като „ La donna è mobile “ от „ Риголето “, „ Va, pensiero “ от „ Набуко “, „ Libiamo ne` lieti calici “ от „ Травиата “ или триумфалният марш от „ Аида “, са се трансформирали в дълготраен детайл на известната просвета.
Въпреки че композициите на Верди от време на време са подложени на критика поради тяхната лимитирана хроматичност, както и за мелодраматичния им уклон, шедьоврите на Верди доминират в нормалния оперен репертоар век и половина след своето основаване.
Ранни години
Джузепе Верди е роден на 10 октомври 1813 година в село Ронколе край градче Бусето в региона Парма, по това време част от френския департамент Таро. На 12-годишна възраст стартира да учи в Бусето, където постоянно посещава огромната библиотека на локалното йезуитско учебно заведение. Още от дребен е музикален и свири на орган в локалната черква. В Бусето той получава и първите си уроци по комбинация. През 1830 година прави първото си осъществяване пред аудитория в дома на локалния търговец Антонио Баредзи.
През 1833 година с финансовата помощ на Баредзи, Верди отпътува за Милано, с цел да продължи образованието си. Там той взима частни уроци по контрапункт и посещава оперни представления и концерти, основно с немска музика. Той посещава салона на Клара Мафеи, където го окуражават да се посвети на театралната комбинация.
След завръщането си в Бусето Джузепе Верди получава общинска работа като музикант. Баредзи го кани да дава уроци по музика на щерка му Маргaрита и малко по-късно, на 4 май 1836 година, двамата се женят. Семейството има две деца, Вирджиния Мария Луиджа (1837-1838) и Ичилио Романо (1838-1839), които умират дребни, последвани на 18 юни 1840 година от майка си. Верди, който по това време написа първите си опери, е покъртен от преждевременната им гибел.
Първоначален триумф
Първата опера на Джузепе Верди, „ Оберто, граф ди ранг Бонифачо “, е показана на 17 ноември 1839 година в миланския спектакъл Ла Скала. Тя реализира прочут триумф, след което импресариото на театъра Бартоломео Мерели подписва с Верди контракт за още две опери. Докато написа първата от тях, „ Мнимият Станислав или крал за един ден “, умира брачната половинка му, а нейното показване през септември 1840 година претърпява неуспех. Верди понася тежко тези персонални и професионални неуспехи и даже се зарича да се откаже от композирането, само че Мерели го убеждава да напише и втората опера, за която са се договорили.
Верди демонстрира придирчивост към всички страни на оперното изкуство - либретото, изпълнителите, режисурата, даже декорите и театралните костюми. Именно увлекателното либрето, което е концентрирано върху концепцията за нацията и нейната независимост, го притегля да напише идната си опера. Поставена през март 1842 година, „ Набуко “ става първият огромен триумф на Верди, донесъл му необятна популярност. Нейните мелодии излезли отвън операта и били изпълнявани на всевъзможни места. Операта била изтълкувана като апел за образуване на италианска страна, сплотяваща земите на тогавашните няколко дребни кралства. Верди става народен любим, знак на родолюбив интелектуалец. През идващото десетилетие, което по-късно той назовава „ каторжнически години “, Верди написа още 14 опери. С „ Ернани “, основана на известната едноименна пиеса на Виктор Юго, той се прочува и отвън границите на Италия и през 1847 година той слага първата си опера в Париж - „ Йерусалим “. Постановката следва френската традиция, включваща продължителни балетни подиуми, и „ Йерусалим “ става първата опера на Верди в жанра гран опера. По това време Верди написа и операта „ Макбет “, определяна постоянно като неговата най-оригинална опера. За пръв път той прави опит за опера без любовен сюжет, нарушавайки едно от главните правила на италианската опера от 19 век.
Между 1847 и 1849 година живее в Париж, където се среща с втората си брачна половинка - певицата Джузепина Стрепони.
Среден интервал
От 1851 година стартира нов интервал в творчеството на Верди. Първите три опери от този интервал, " Риголето " (либрето Пиаве), " Трубадур " (либрето Салваторе Камарано) и " Травиата " (либрето Пиаве), са отдадени на по-общочовешки сюжети и потвърждават умеенето на Верди да построява и развива до съвършенство оперната форма. Други опери на Верди са " Симоне Боканегра ", " Сицилиански вечерни ", " Бал с маски ", " Силата на ориста ", " Дон Карлос ". По това време Верди написва и едно друго огромно и също по този начин постоянно произведение - " Реквием ", отдаден на поета Алесандро Мандзони.
Последни години
В последния си креативен интервал написва единствено три музикално-сценични произведения - " Аида ", " Отело ", " Фалстаф ". Тези опери се смятат за връх на неговото изкуство. Верди написва малко творби отвън оперите. През 1873 година изнася струнен квартет. Написва и две църковни песни по текст на Данте.
Джузепе Верди умира на 27 януари 1901 година в Милано.
Източник: wikipedia.org
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ