Кремъл предпочита да има играчи, а не победители в играта
Джулиан Асандж е задържан. Суданският президент Омар ал Башир е свален с прелом. Николас Мадуро е притиснат във Венецуела. Опитът на либийския лидер Халифа Хафтар да превземе Триполи срещна непредвидена опозиция.
Съюзниците, подставените лица и клиентите на Русия претърпяват сложни седмици, само че истината е, че това не пречи в Кремъл да са оптимисти.
Централният миг в политиката им в това, което бихме нарекли " доста далечна чужбина " - страните отвън зоната на непосредствените съветски геополитически ползи - е, че не е наложително да се поддържат спечелили, значимото е да се заобикаля да се оказва помощ на губещи.
Каква е задачата на Москва в последна сметка? Да сътвори нова империя от странни птици и непрестанно оплакващи се бунтари, ритащи против интернационалния ред, би било скъпо и в последна сметка невероятно за поддържане. Стига да имат късмет, вчерашните парии могат да се трансфорат в днешните съдружници на Запада или в най-хубавия случай районни " приятели-врагове " (като Иран), с които Русия ще би трябвало да се конкурира, стига те да преминат през избран предел на оцеляване и набиране на сили.
Освен това времената, когато да имаш империя означаваше да печелиш от нея, са, общо взето, отминали. Империята е игра за страни в дълбоки джобове и дълготрайни упоритости. Владимир Путин няма нито ресурсите за безконтролно харчене като Съветския съюз, нито търпението на Китай.
Във всеки случай той желае да го почитат или най-малко Съединени американски щати и останалите на Запад да го одобряват, въпреки и с отвращение, а не условните благодарности на поредност от силови водачи и демагози, които нормално са с теб през днешния ден, само че на следващия ден са си тръгнали, а лоялността им в най-хубавия случай се купува ден за ден.
По-скоро част от тактиката на Кремъл да претендира за статут на велика мощ - или по-точно да накара Запада да му признае това - е да е в играта, да се намеси в най-различни обстановки, които към този момент са или може да станат значими за Запада. По този метод Западът ще би трябвало да беседва с Москва и може би да подписва покупко-продажби с нея. Все отново - с изключение на сфера на въздействие и рекламация за " изключителност " да може да подценява интернационалните правила и правила - централен детайл за концепцията на Путин какво прави една страна велика мощ е, че тя би трябвало да се намесва във всичко и във всеки забележителен световен въпрос, без значение от това дали е обиден непосредствено ползата ѝ.
Леонид Бершидски е коментирал, че нормално това значи да играеш покер с хазартни видове, които постоянно се изнизват или се провалят. За Москва това не е проблем, защото тези новобранци също по този начин са дръзки, дейни и обичат някой да залага на тях. Те знаят, че стартират като подценявани играчи и - най-малко за миг - желаят да бъдат купени на каквато и да е цена, която Москва е подготвена да предложи. В последна сметка това е евтина империя, която не търси дълготраен надзор, а краткосрочно правене на бели.
Джулиан Асандж да вземем за пример, умишлено или не, трансформира " Уикилийкс " в желано място за разпространение на дезинформация от руснаците или просто за издание на истинска информация, която други желаят да запазят секретна. Може в този момент да е задържан, само че почитателите и симпатизантите му, за които може да е безспорна персона, той се трансформира в знак на свободата на достъп до информация и те ще продължат делото му.
Американците наподобява деликатно го преследват, пробвайки се да го разграничат от законните медии, разгласили публикуваното от него, само че това надали ще укроти неизбежния митинг. Асандж може в действителността дълго да е бил маргинална фигура, само че казусът му ще помогне да се раздуха това токсично разделяне в обществото, което Москва желае да популяризира на Запад.
В Судан може да е паднал от власт Омар Башир, само че първите сигнали са, че след краткотрайното военно ръководство по-голямата част от режима му ще оцелее. Изглежда, не са изгонени руснаците от частни компании, наети да засилят защитата на Башир. Добри са връзките сред Москва и суданската войска, която стартира да купува съветско оръжие. Кремъл не изпитва някакви специфични усеща и до момента в който суданците не намерят по-добра договорка някъде другаде - а сега нито европейците, нито американците наподобяват заинтересувани - надали ще последва смяна на посоката.
Във Венецуела разполагането на евентуално към 300 души - примес от частната група " Вагнер ", бойци и експерти по киберсигурност, накара Доналд Тръмп да заеме извънредно твърда линия и да съобщи, че " Русия би трябвало да се разкара ". Но Русия не се разкара и принуди Вашингтон да се прегрупира и да обмисли по какъв начин да продължи. За Москва задължението е най-малък, само че с евентуално огромна изгода.
Ако режимът на Мадуро падне - и Путин е стеснен в това до каква степен може да стигне, с цел да го предотврати - никой няма да се изненада, а руснаците най-малко ще са посочили, че не изоставят своите съдружници. От друга страна, в случай че режимът оцелее, тогава без значение дали ролята на Русия е била решителна, Кремъл ще може да претендира, че се е изправил против американците в личния им заден двор.
Независимо дали Хафтар ще реализира освен това в Либия, и тук Москва има късмет да завоюва просто от наличието си там. В Южна Европа се интересуват преди всичко от стабилността и съдействието на либийците в прекъсването на мигрантския поток. И в случай че руснаците могат да претендират, че имат въздействие върху Хафтар, това се трансформира в тематика, по която може да се договаря с тях. Ако пък се провали, той може да се окаже още по-отчаяно нуждаещ се от поддръжка, а това значи и да е по-открит за приемане на съветска помощ.
Това е тактика на асортимент и прагматично ангажиране. Няколкостотин наемници тук, несъгласие в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации там, може би малко помощ в правенето на избори тук-там като Демократична република Конго, развяване на байраци с наличието на военноморски сили в Куба. Нито едно от тези неща не коства толкоз скъпо, че Москва да пострада доста политически или стопански, в случай че се окаже, че на тези места единствено са пилели запаси. В реалност доста постоянно сходни инициативи се самофинансират - било в брой, било с даването на концесии за мини.
Ключовият миг е, че нито едно от начинанията няма значително значение. Това не е същинска империя, това е заемане на позиции и на принадлежности за напън в покупко-продажбите, които в действителност имат значение - тези със Запада. Това не е игра на геополитически риск, а " Монополи " - всичко е за обмен в името на облагата.
Марк Галеоти е старши откривател в английския Royal United Services Institute и учител в Училището за славянски и източноевропейски изследвания в University College London. Една от най-новите му книги се споделя " Трябва да поговорим за Путин ". Коментарът е от англоезичния вестник " Москоу таймс " и показва персоналното му мнение. Преводът е на " Дневник ".
Съюзниците, подставените лица и клиентите на Русия претърпяват сложни седмици, само че истината е, че това не пречи в Кремъл да са оптимисти.
Централният миг в политиката им в това, което бихме нарекли " доста далечна чужбина " - страните отвън зоната на непосредствените съветски геополитически ползи - е, че не е наложително да се поддържат спечелили, значимото е да се заобикаля да се оказва помощ на губещи.
Каква е задачата на Москва в последна сметка? Да сътвори нова империя от странни птици и непрестанно оплакващи се бунтари, ритащи против интернационалния ред, би било скъпо и в последна сметка невероятно за поддържане. Стига да имат късмет, вчерашните парии могат да се трансфорат в днешните съдружници на Запада или в най-хубавия случай районни " приятели-врагове " (като Иран), с които Русия ще би трябвало да се конкурира, стига те да преминат през избран предел на оцеляване и набиране на сили.
Освен това времената, когато да имаш империя означаваше да печелиш от нея, са, общо взето, отминали. Империята е игра за страни в дълбоки джобове и дълготрайни упоритости. Владимир Путин няма нито ресурсите за безконтролно харчене като Съветския съюз, нито търпението на Китай.
Във всеки случай той желае да го почитат или най-малко Съединени американски щати и останалите на Запад да го одобряват, въпреки и с отвращение, а не условните благодарности на поредност от силови водачи и демагози, които нормално са с теб през днешния ден, само че на следващия ден са си тръгнали, а лоялността им в най-хубавия случай се купува ден за ден.
По-скоро част от тактиката на Кремъл да претендира за статут на велика мощ - или по-точно да накара Запада да му признае това - е да е в играта, да се намеси в най-различни обстановки, които към този момент са или може да станат значими за Запада. По този метод Западът ще би трябвало да беседва с Москва и може би да подписва покупко-продажби с нея. Все отново - с изключение на сфера на въздействие и рекламация за " изключителност " да може да подценява интернационалните правила и правила - централен детайл за концепцията на Путин какво прави една страна велика мощ е, че тя би трябвало да се намесва във всичко и във всеки забележителен световен въпрос, без значение от това дали е обиден непосредствено ползата ѝ.
Леонид Бершидски е коментирал, че нормално това значи да играеш покер с хазартни видове, които постоянно се изнизват или се провалят. За Москва това не е проблем, защото тези новобранци също по този начин са дръзки, дейни и обичат някой да залага на тях. Те знаят, че стартират като подценявани играчи и - най-малко за миг - желаят да бъдат купени на каквато и да е цена, която Москва е подготвена да предложи. В последна сметка това е евтина империя, която не търси дълготраен надзор, а краткосрочно правене на бели.
Джулиан Асандж да вземем за пример, умишлено или не, трансформира " Уикилийкс " в желано място за разпространение на дезинформация от руснаците или просто за издание на истинска информация, която други желаят да запазят секретна. Може в този момент да е задържан, само че почитателите и симпатизантите му, за които може да е безспорна персона, той се трансформира в знак на свободата на достъп до информация и те ще продължат делото му.
Американците наподобява деликатно го преследват, пробвайки се да го разграничат от законните медии, разгласили публикуваното от него, само че това надали ще укроти неизбежния митинг. Асандж може в действителността дълго да е бил маргинална фигура, само че казусът му ще помогне да се раздуха това токсично разделяне в обществото, което Москва желае да популяризира на Запад.
В Судан може да е паднал от власт Омар Башир, само че първите сигнали са, че след краткотрайното военно ръководство по-голямата част от режима му ще оцелее. Изглежда, не са изгонени руснаците от частни компании, наети да засилят защитата на Башир. Добри са връзките сред Москва и суданската войска, която стартира да купува съветско оръжие. Кремъл не изпитва някакви специфични усеща и до момента в който суданците не намерят по-добра договорка някъде другаде - а сега нито европейците, нито американците наподобяват заинтересувани - надали ще последва смяна на посоката.
Във Венецуела разполагането на евентуално към 300 души - примес от частната група " Вагнер ", бойци и експерти по киберсигурност, накара Доналд Тръмп да заеме извънредно твърда линия и да съобщи, че " Русия би трябвало да се разкара ". Но Русия не се разкара и принуди Вашингтон да се прегрупира и да обмисли по какъв начин да продължи. За Москва задължението е най-малък, само че с евентуално огромна изгода.
Ако режимът на Мадуро падне - и Путин е стеснен в това до каква степен може да стигне, с цел да го предотврати - никой няма да се изненада, а руснаците най-малко ще са посочили, че не изоставят своите съдружници. От друга страна, в случай че режимът оцелее, тогава без значение дали ролята на Русия е била решителна, Кремъл ще може да претендира, че се е изправил против американците в личния им заден двор.
Независимо дали Хафтар ще реализира освен това в Либия, и тук Москва има късмет да завоюва просто от наличието си там. В Южна Европа се интересуват преди всичко от стабилността и съдействието на либийците в прекъсването на мигрантския поток. И в случай че руснаците могат да претендират, че имат въздействие върху Хафтар, това се трансформира в тематика, по която може да се договаря с тях. Ако пък се провали, той може да се окаже още по-отчаяно нуждаещ се от поддръжка, а това значи и да е по-открит за приемане на съветска помощ.
Това е тактика на асортимент и прагматично ангажиране. Няколкостотин наемници тук, несъгласие в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации там, може би малко помощ в правенето на избори тук-там като Демократична република Конго, развяване на байраци с наличието на военноморски сили в Куба. Нито едно от тези неща не коства толкоз скъпо, че Москва да пострада доста политически или стопански, в случай че се окаже, че на тези места единствено са пилели запаси. В реалност доста постоянно сходни инициативи се самофинансират - било в брой, било с даването на концесии за мини.
Ключовият миг е, че нито едно от начинанията няма значително значение. Това не е същинска империя, това е заемане на позиции и на принадлежности за напън в покупко-продажбите, които в действителност имат значение - тези със Запада. Това не е игра на геополитически риск, а " Монополи " - всичко е за обмен в името на облагата.
Марк Галеоти е старши откривател в английския Royal United Services Institute и учител в Училището за славянски и източноевропейски изследвания в University College London. Една от най-новите му книги се споделя " Трябва да поговорим за Путин ". Коментарът е от англоезичния вестник " Москоу таймс " и показва персоналното му мнение. Преводът е на " Дневник ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ