Дж. Гатоу: Колко от вас смятат на ръка днес?
Джон Тейлър Гатоу (15 декември 1935 - 25 октомври 2018) е американски създател и преподавател, който преподава в класната стая съвсем 30 години. Той посвещава огромна част от своята сила на преподавателската си кариера. Автор е на няколко книги за модерното обучение, критикувайки неговата идеологията на казионното обучение, неговата история и следствията от използването му. Гатоу става прочут по света с безкомпромисната си книга " Затъпяване — скритата цел на държавното обучение ".
Джон Гатоу изрича мнението, че с цел да се научат децата да считат, както и да четат и пишат, не е нужно да посещават учебно заведение 12 години. Основните умения за четене и броене изискват към 100 образователни часа. Нека си напомним някои от постулатите в заклеймяващото произведение на някогашния преподавател.
Школуването се крепи на византийската тактичност на премиите и заканите, моркова и тоягата. Благоволението на властимащите, оценките и другите дрънкалки на подчинението нямат никаква връзка с образованието; те са аксесоари на робията, не на свободата.Децата научават това, което претърпяват на процедура. Разпределете децата в класове и те ще изживеят живота си в невидима клетка, изолирани от общността; прекъсвайте децата със звънци от самото начало и те ще се научат, че няма нищо важно; принудете ги да се молят за естественото си право да вървят до тоалетна и те ще се трансфорат в лъжци и подлизурковци; подигравайте им се и те ще се откажат да основават тесни връзки с хората; засрамвайте ги и те ще изнамерят хиляди способи да ви го върнат…Помислете за нещата, които ни убиват като нация: пристрастяващите медикаменти, безумната конкуренция, сексът като средство за забавление, насилието, излагано нахално на показ, хазартът и алкохолът. Най-голямата порнография е това, че милиони хора посвещават живота си на извършване на покупки и са приели трупането на притежания за своя житейска философия. Всичко това са разнообразни типове привързаност на подвластни хора — неизменимият артикул на нашия вид учебно заведение.Децата, на които преподавам, са жестоки едно към друго; те не изпитват никакво състрадание към изпадналия в нещастие; те се надсмиват над слабостта; те презират хората, чиято потребност от помощ е прекомерно очевидна.В момента лишаваме от нашите деца цялото време, което им е належащо, с цел да развият способността си да учат независимо. На това би трябвало да се постави край. Налага се да изобретим учебни прекарвания, които да им върнат огромна част от това време. Трябва да се доверяваме на децата да учат без значение от доста ранна възраст. Темата може да се задава в учебно заведение, само че проучването й би трябвало да става отвън институционалния подтекст. Трябва да създадем стратегия, която да дава опция на всяко дете да развие независимо своята уникалност и да израсне решително, че може да разчита на себе си.В сегашния си тип учебното заведение е значим дирек в един обществен модел, който обрича множеството хора на живот като безгласна основа във властовата пирамида. Училището основава чувството за наложителност на тази пирамидална обществена конструкция, без значение че тя е в крещящо несъгласие с правилата на Американската гражданска война. Тук не е имало учебни заведения нито по времето на колониална Америка, нито по времето на Републиката - прочетете автобиографията на Бенджамин Франклин и ще видите човек, който не е имал време за губене в учебно заведение. Въпреки това демокрацията е почнала да прохожда. Загърбили сме я, когато сме възкресили античната фараонска фантазия на Египет: наложително всеобщо послушание.
Понастоящем има две институции, които управляват живота на децата ни: малкия екран и учебното заведение, и то точно в този ред. С дружни старания те принизяват същинския живот, изпълнен с мъдрост, мощ на духа, самоограничение и правдивост, свеждайки го до една безкрайна, непресекваща абстракция. През отминалите епохи детството и юношеството са прекосявали в същинска работа, същинска щедрост, същински завършения и същинско търсене на ментори, способни да те научат на това, което мечтаеш. Голяма част от времето на децата е била отдадена на социална активност, демонстриране на обич на процедура, запознаване с всички пластове на общността, учене по какъв начин се основава дом и други сходни занимания, нужни, с цел да израснеш като пълностоен човек.Колко от вас считат на ръка сега, в случай че им се наложи нещо по-сериозно като сметки – в работата ви, в бизнеса ви, в семейството или персоналния ви живот? И чувствате ли се същински по-умни, като вършиме сметките на ръка? Аз персонално не си припомням от по кое време не съм считал на ръка, на компютъра си имам “елка ”, както и вкъщи – употребявам тях и се усещам добре при мисълта, че няма да позволи неточност в сметките. Да, знам по какъв начин се умножават две двуцифрени цифри на ръка, и какво от това?
Джон Гатоу изрича мнението, че с цел да се научат децата да считат, както и да четат и пишат, не е нужно да посещават учебно заведение 12 години. Основните умения за четене и броене изискват към 100 образователни часа. Нека си напомним някои от постулатите в заклеймяващото произведение на някогашния преподавател.
Школуването се крепи на византийската тактичност на премиите и заканите, моркова и тоягата. Благоволението на властимащите, оценките и другите дрънкалки на подчинението нямат никаква връзка с образованието; те са аксесоари на робията, не на свободата.Децата научават това, което претърпяват на процедура. Разпределете децата в класове и те ще изживеят живота си в невидима клетка, изолирани от общността; прекъсвайте децата със звънци от самото начало и те ще се научат, че няма нищо важно; принудете ги да се молят за естественото си право да вървят до тоалетна и те ще се трансфорат в лъжци и подлизурковци; подигравайте им се и те ще се откажат да основават тесни връзки с хората; засрамвайте ги и те ще изнамерят хиляди способи да ви го върнат…Помислете за нещата, които ни убиват като нация: пристрастяващите медикаменти, безумната конкуренция, сексът като средство за забавление, насилието, излагано нахално на показ, хазартът и алкохолът. Най-голямата порнография е това, че милиони хора посвещават живота си на извършване на покупки и са приели трупането на притежания за своя житейска философия. Всичко това са разнообразни типове привързаност на подвластни хора — неизменимият артикул на нашия вид учебно заведение.Децата, на които преподавам, са жестоки едно към друго; те не изпитват никакво състрадание към изпадналия в нещастие; те се надсмиват над слабостта; те презират хората, чиято потребност от помощ е прекомерно очевидна.В момента лишаваме от нашите деца цялото време, което им е належащо, с цел да развият способността си да учат независимо. На това би трябвало да се постави край. Налага се да изобретим учебни прекарвания, които да им върнат огромна част от това време. Трябва да се доверяваме на децата да учат без значение от доста ранна възраст. Темата може да се задава в учебно заведение, само че проучването й би трябвало да става отвън институционалния подтекст. Трябва да създадем стратегия, която да дава опция на всяко дете да развие независимо своята уникалност и да израсне решително, че може да разчита на себе си.В сегашния си тип учебното заведение е значим дирек в един обществен модел, който обрича множеството хора на живот като безгласна основа във властовата пирамида. Училището основава чувството за наложителност на тази пирамидална обществена конструкция, без значение че тя е в крещящо несъгласие с правилата на Американската гражданска война. Тук не е имало учебни заведения нито по времето на колониална Америка, нито по времето на Републиката - прочетете автобиографията на Бенджамин Франклин и ще видите човек, който не е имал време за губене в учебно заведение. Въпреки това демокрацията е почнала да прохожда. Загърбили сме я, когато сме възкресили античната фараонска фантазия на Египет: наложително всеобщо послушание.
Понастоящем има две институции, които управляват живота на децата ни: малкия екран и учебното заведение, и то точно в този ред. С дружни старания те принизяват същинския живот, изпълнен с мъдрост, мощ на духа, самоограничение и правдивост, свеждайки го до една безкрайна, непресекваща абстракция. През отминалите епохи детството и юношеството са прекосявали в същинска работа, същинска щедрост, същински завършения и същинско търсене на ментори, способни да те научат на това, което мечтаеш. Голяма част от времето на децата е била отдадена на социална активност, демонстриране на обич на процедура, запознаване с всички пластове на общността, учене по какъв начин се основава дом и други сходни занимания, нужни, с цел да израснеш като пълностоен човек.Колко от вас считат на ръка сега, в случай че им се наложи нещо по-сериозно като сметки – в работата ви, в бизнеса ви, в семейството или персоналния ви живот? И чувствате ли се същински по-умни, като вършиме сметките на ръка? Аз персонално не си припомням от по кое време не съм считал на ръка, на компютъра си имам “елка ”, както и вкъщи – употребявам тях и се усещам добре при мисълта, че няма да позволи неточност в сметките. Да, знам по какъв начин се умножават две двуцифрени цифри на ръка, и какво от това?
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ