Джон Прайн [www.johnprine.com] Глобалните последствия от пандемията върху музиката са

Джон Прайн

[www.johnprine.com] Глобалните последици от пандемията върху музиката са към този момент печално известни - анулацията на турнетата, затварянето на зали, клубове и музикални магазини кара цяла промишленост, по този начин или другояче с от дълго време натежали проблеми, да се държи на тъничък лед. Ефектът не се мери единствено в изгубени милиони, само че и в гении.

Тъй като коронавирусът визира освен, само че най-много възрастните, музиката даде жертви в жанрове, които имаха комерсиалния си пик в предходни десетилетия. Така през последните два месеца от затруднения след COVID-19 си отидоха основни персони от музиката, само че най-много от джаз, блус, кънтри жанровете . Тъжните събития в действителност отключиха богат списък от истории и биографии, които рядко бяха припомняни.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Дибанго онлайн през 2019 година

Фотограф: Laurent Sabathe Сред първите умряли беше камерунецът Ману Дибанго , една от главните фигури на африканския джаз. В началото на 70-те става един от първите от континента, чиято музика стига до топ 40 в Съединени американски щати. Творчеството му обгръща 70 албума. Както Майкъл Джексън, по този начин и Риана употребяват претекстове от песните му, съгласно него - непозволено. Дибанго умря в Париж на 20 март на 86 години.

Джон Прайн е един от изпълнителите с най-нетипична креативна траектория. Той намира популярност при започване на 70-те, съгласно някои поради покровителството на Крис Кристофърсън, съгласно други - на именития американски критик Робърт Ебърт. Преди това служи в американската войска по време на войната във Виетнам (взима китарата със себе си) и по-късно години наред работи като куриер в щата Илинойс. Заради това в една от първите публикации за него е наименуван " пеещият куриер ". Травмите от войната и обществените проблеми на Съединени американски щати са продължителна тематика в музиката му, която след това се разпростира в осемнадесет албума, последният от 2018 година През последните две десетилетия от живота си Прайн е преследван от ракови болести, само че постоянно съумява да се завърне на сцената. Боб Дилън назовава Прайн " Марк Твен измежду композиторите ", а през годините той е представен като въздействие от Роджър Уотърс и Джони Кеш. Прайн умря на 7 април на 73-годишна възраст. Творчеството му се оказа оценено и от днешното потомство - в дните след гибелта му кавъри на негови песни направиха по-млади реализатори като Кевин Морби и Фийби Бриджърс. Мемоариална стена с портрети и изписани негови текстове беше открита в град Остин.

Елис Марсалис и афроамериканската история на Ню Орлийнс са неразривно свързани. Баща му е собственик на мотел, приютявал Мартин Лутър Кинг, Ета Джеймс, Рей Чарлз. Елис от дребен влиза в музиката, само че признанието идва едвам когато към този момент е основал семейство, а през последните десетилетия е оценен най-много като наставник и учител. Той е татко на Уинтън и Бранфорд Марсалис, също потвърдени имена в джаза. Популярността им кара лейбъли като Blue Note и Columbia да преиздадат творчеството на татко им. " Той отдаде всичко, което можеше, с цел да ни направи това, което сме ", сподели след гибелта му Бранфорд Марсалис, който свири в София през 2016 година Елис Марсалис умря на 10 април на 85-годишна възраст. С по-леки признаци и изгледи за цялостно възобновяване заболяването мина през Ед О`Брайън от Radiohead, Джон Тейлър от Duran Duran, Дейвид Брайън от Bon Jovi, поп певицата Пинк, оперната легенда Пласидо Доминго, Мариан Фейтфул.

Контрабасистът Хенри Граймс е измежду фигурите в джаза, обхванати в мистичност. Той е едно от водещите имена през 60-те години, а последователно музиката му стартира от ден на ден да бяга от конвенцията и да отива към авангарда и импровизацията. През 1968 година отпътува за Калифорния, само че вместо още по-солидни триумфи следва интервал на несигурни специалности и даже бездомничество. В някои ретроспективни изявления за джаз сцената през 60-те той даже е посочван като умрял. Десетилетия по-късно общественият служащ Маршъл Марот се заема с детективската задача да го открие и стартира благотворителна акция, която да го върне към музиката.

Илюстрация
Хенри Граймс

Увеличаване

Хенри Граймс

Автор: Nick Ruechel Смаляване

През 2003 година Граймс се завръща на сцена в Ню Йорк след цели 35 години пауза. Следват стотици концерти по света и няколко нови албума, един от които с посетилия София през 2018 година Марк Рибо. Граймс умря (този път наистина) на 15 април на 84 години.

Странно сходна е и историята на саксофониста Джузепе Логан, който след триумфи през 60-те изчезва за десетилетия около наркотична взаимозависимост, ментални проблеми и бездомничество. В края на 90-те документални режисьори и музикални публицисти стартират да събират пъзела и в последна сметка да засилят още веднъж интереса към работата му. Той издава нов албум през 2010 година и от този момент отново е на сцената. Логан умря на 17 април, също като Хенри Граймс, на 84-годишна възраст.

Майлс Дейвис, Чарли Мингъс, Бил Евънс - в групите и на тримата в разнообразни интервали е бил Лий Кониц . Саксофонистът умря на 15 април на 92-годишна възраст. На 19 април си отиде 64-годишният Матю Селигма н, басист на Дейвид Боуи през 80-те години (включително в записването на саундтрака към " Лабиринт " и присъединяване му на Live Aid), а по-късно работил с Мориси, Шиниъд О`Конър, Тори Еймъс.

Китаристът Адам Шлезингер от американската пънк-поп група Fountaines of Wayne също умря прибързано. Извън нея през годините работата му като продуцент и композитор оставя отпечатък върху филмите " Ледена ера ", " Ах, тази Мери ", " Аз, моя благосклонност и Айрийн ", сериалите " Ориндж каунти " и " Клюкарката ", шоуто на Стивън Кобер и Saturday Night Live, както и постановки на Бродуей. Той си отиде на 1 април на 52-годишна възраст.