Джим Кроу – кой е той и какви са законите му
Джим Кроу е името, което системата за расова сегрегация в Съединени американски щати – най-вече на юг, само че с въздействие в цялата страна – получава в периода директно след Американската революция до придвижването за цивилен права през 60-те години.
С мотото „ обособени, само че равни “ като водеща теория, държавните и локалните закони лимитират правата на чернокожите – неразрешено правото на глас; просветителни, стопански и професионални възможности; и съществени човешки достолепия. И въпреки всичко Джим Кроу е освен това от това: тази политика е изчерпателен напор да постави афроамериканците като жители от втора класа, като глоби и възстановява тяхното подтисничество в страната след робството и го наложи с непрекъснатата опасност от съд, принуждение и гибел.
Не, Законите на Джим Кроу получават името си от програмата на местрела (странстващ поет-певец), изпълнявана през 20-те и 30-те години на 19 век в Ню Йорк от белия артист Томас Дартмут Райс. С почернено лице той изиграва позорен стандартен облик на негър мъж, като част от репертоара му е ария, наречена „ Jump Jim Crow “ (Скачай, Джим Кроу). Макар че не е първото сходно зрелище, Райс е извънредно известен в Съединени американски щати и даже върви на турнета във Англия и Ирландия. Така „ Джим Кроу “ се трансформира в епитет за всички чернокожи хора – а по-късно дава име и на системата за сегрегация.
Отделни щати вкарват голям брой ограничавания и изисквания като възнаграждение на публичен налог или проби за просветеност, като и двете са ориентирани към възпрепятстване на афроамериканците да се записват като жители, защото те са най-вече небогати и необразовани служащи. Тъй като в същото време по този начин се стопират и бедните бели мъже да гласоподават, клаузи разрешиха на всеки, чийто предходник е бил гласуващ преди Гражданската война, да бъде освободен от таксата или теста. Това, несъмнено, не може да се отнесе за нито един негър, защото техните предшественици са били плебеи.
Тези ограничения смалява делът на чернокожите гласоподаватели на юг от 90% през ерата на Реконструкцията до 3% до 1940 година Разбира се, освен законовите условия пречат на чернокожите да гласоподават. Друг брутално ефикасен способ за преодоляване на чернокожото население е страхът.
Появяват се редица радикални групи, които със сплашване и принуждение тероризират черните общности на юг. Сред тях бяха по-открито настоящите са Бялата лига и Червените ризи, докато Ку Клукс Клан е по-подземна и загадка организация. Тя се образува незабавно след края на Гражданската война от ветерани от Конфедерацията в Тенеси.
KKK атакува и убива афроамериканци и унищожава домовете им, само че актът на принуждение, който най-добре обобщава ужасите на законите на Джим Кроу, е линчът – обществена проява, с която се сблъскват черните общности всеки ден. Според института Tuskegee сред 1882 година до 1968 година са линчувани общо 4743 души – 72,7% от които са чернокожи. Линчовете се организират в южната част на страната, а малко убийци са наказани.
Джим Кроу получава най-силната си конституционна поддръжка през 1896 година със знаково решение от Върховния съд, озаглавено „ Плеси против Фъргюсън “. Обущар на име Омир Плеси провокира личния си арест, като седи в трамвай, предопределен единствено за бели, в символ на митинг на Закона за разделението на публичния превоз в Луизиана от 1890 година, който гласи, че пасажерите в белите и черните трамваи не могат да седят в една и съща мотриса. Плеси е 1/8 негър, което го направи „ цветнокож “ съгласно закона.
Делото му обаче се проваля, както и жалбата пред Върховния съд. Решението от 18 май 1896 година заявява, че обособените места и уреди не нарушават клаузата за равна отбрана от 14-та корекция, стига те да са идентични. И по този начин, се ражда доктрината „ обособени, само че идентични “. Тя кодифицира това, което Юга прави по този начин или другояче: образува две общества, с ръководеща бяла класа от едната страна и второкласна, лишена и потиснати афроамериканска класа от друга. „ Отделни, само че равни “ е основата за стотици произтекли закони на Джим Кроу.
Съдиите по делото „ Браун против Образователния ръб “
Подобно на делото Плеси против Фъргюсън, което основава прецедента „ обособени, само че равни “, решението на Върховния съд ще ги отстрани. На 17 май 1954 година в Решение по дело Браун против Образователния ръб на Топека е единомислещо постановено, че разделянето на държавните учебни заведения е противоконституционно, което отваря вратата за учебните заведения да бъдат интегрирани и законите на Джим Кроу да бъдат последователно анулирани.
