Заради украинските неуспехи на бойното поле В КИЕВ ДОЙДЕ ВРЕМЕ ЗА ПЛАН Б
Джейми ДЕТМЪР
На украинския фронт страните в спора стигнаха до задънена улица. Преговорите надали ще стартират, до момента в който Путин не получи тласък за това. Какво ни чака по-нататък?
През ноември предходната година американският военачалник Марк Мили - ръководител на Обединения комитет на началник-щабовете, вбеси Киев, както и някои войнствено настроени чиновници от администрацията на Байдън, като съпостави спора в Украйна с Първата международна война и допусна, че обстановката на фронта е стигнала до задънена улица.
Мили съобщи: " Около Коледа през 1914-а в Европа бе настъпила онази фаза, в която не можеше да се победи по боен път... "
Генералът обаче грешеше за Първата международна война. Оказа се допустимо да се завоюва във военно отношение - и това направиха западните съдружници, значително с помощта на икономическите фактори и на тяхното превъзхождащо равнище на софтуерно развиване, което им разреши да хвърлят повече запаси в ужасяващата месомелачка.
Да, успеха беше реализирана, само че с цената на страшни жертви. По съществуващите оценки, до цялостното затихване на боевете на Западния фронт общият брой на починалите, включващ бойци и цивилни лица, е надхвърлил 37 милиона. Това направи Първата международна война един от най-смъртоносните спорове в историята на човечеството.
И ето - ноември е към този момент напълно близо, скоро есенните дъждове ще дойдат в Украйна, което доста ще затрудни военните дейности на нейна територия. Всичко върви към това: в случай че до тогава Киев не обезпечи пробив на южния си фронт и не раздра и трите равнища на страшната отбранителна линия на Суровикин (което до този миг украинските въоръжени сили не съумяха да създадат за три месеца яростни боеве), апелите за договаряния ще нарастват, защото в Европа и Съединени американски щати наближава година на избори, които ще трансформират вътрешнополитическата обстановка в страните от НАТО.
В момента
цялото внимание е приковано към Запорожието
с което бяха свързани очакванията на Украйна и Запада, откакто беше реализиран пробив на добре минираната първа линия на съветската защита към село Работино. Има вяра, че отсам Украйна може да пробие главните укрепления.
Само времето ще покаже дали украинската войска ще успее да реализира цялостен пробив и дали тогава Украйна ще може да се придвижи напред, с цел да се приближи до задачата - да пресече сухопътната връзка сред Кримския полуостров и южноукраинските територии, завладяни от Русия. Един факт обаче постанова огромна нерешителност - от началото на контранастъплението през юни украинските сили съумяха да си върнат единствено 108 кв. км следена от Русия територия...
Разбира се, в случай че Украйна не реализира забележителен прогрес на бойното поле до ноември, предпазливостта на военачалник Мили ще се трансформира в хор, в който от ден на ден участници ще си задават този въпрос:
Може ли въобще да се победи в този спор?
Но тогава ще се сблъскаме с проблем, който преследва западните съдружници през цялото време, защото те по този начин и не дефинираха ясни цели, които биха желали да реализират в украинската рецесия. Това частично се дължи на обстоятелството, че опитът да се формулират задачите евентуално би заплашил единството на съюза. И по тази причина " печелившият вид " в никакъв случай не бе показан.
Вместо това Западът се измъкваше, като засилваше изразителност, съгласно която залогът са демокрацията и нуждата да се отбрани правото на нациите на суверенитет и самостоятелност. В противоположен случай, съгласно Съединени американски щати и Европейски Съюз, ще им се наложи да видят по какъв начин така и така нестабилният международен ред ще рухне в интерес на автократите, отбелязвайки зараждането на нова " тъмна епоха ". Например, Украйна през днешния ден, Тайван и Балтийските страни - на следващия ден...
Но в случай че това е по този начин, за какво западните съдружници не поддържаха думите си с каузи, употребявайки с цялостна мощ икономическата си мощност и поставяйки заводите си във боен режим, както направиха по време на по този начин наречената Велика война? Защо при доставките на муниции и оръжейни системи за Украйна те действаха с съмнения и закъснения, осъществявайки ги в най-хубавия случай почти в период или, в най-лошия случай, с огромно закъснение от графика,
за голямо отчаяние на украинците
Част от аргументите бе опитът за реализиране на единодушие сред съдружниците. Друга причина бе страхът, въпреки и отдалечен, от нуклеарна ескалация, както и съпътстващата оценка, че е належащо деликатно дозиране на помощта за Украйна, с цел да се понижи този риск. " Съединени американски щати направиха задоволително, с цел да предотвратят успеха на Русия, само че не толкоз, че да реализират нейното проваляне (и идната след него евентуална нуклеарна ескалация) " - означи Джеймс Никси от Chatham House.
С развиването на украинския спор чувството за заплаха на Запад освен не пораства, само че даже понижава. В последна сметка, в случай че огромната " съветска мечка " не може да подчини своя по-малък непосредствен комшия, по какъв начин ще може да превземе страните от НАТО, камо ли да заплашва Съединени американски щати?
За украинците, несъмнено, всичко стои по различен метод. И не е изненадващо, че Киев кристално ясно е определил своите военни цели, а точно: възобновяване на цялата суверенна територия, в това число Крим, военни репарации от Русия и стоманени гаранции за сигурност от Запада, а още по-добре -
участие на Украйна в НАТО
Русия и Украйна имат една обща линия: техните съдружници не имат вяра, че някоя от страните може да си обезпечи цялостна победа. За Пекин това може даже да е желателно единствено по себе си: отклоняването на сериозния фокус на Запада към Русия е от изгода за Китай, а отслабената Русия ще знае мястото си на младши сътрудник в двустранните им връзки. За други обаче, в това число за разкъсваната от военния спор Украйна, продължителните бойни дейности са нежелателни. С течение на времето евентуално ще чуем все по-често да звучат апели за започване на договаряния.
Този проект " Б " има обаче три огромни казуса
Ниски уточни първия от тях: " Отслабването на поддръжката в този момент ще направи Украйна по-уязвима (с последици за по-широката европейска и световна сигурност), ще заплаши постигнатите към този момент триумфи и ще даде на Путин лостове за въздействие, които той сега не има. "
Второ, даже в случай че Зеленски би се съгласил на договаряния (а няма никакви признаци, че той е в въодушевление да го направи), елементарните украинци няма да имат решимостта да договарят с Русия. Те към момента са обхванати от студена гняв.
Трето, даже Путин да се съгласи да седне на масата за договаряния, ние към този момент видяхме по какъв начин завършиха договарянията с него и с министъра на външните работи Сергей Лавров.
За съветския водач договарянията са още едно оръжие, употребявано, с цел да отвлече вниманието на врага, да го спре, да получи време за маневриране за реализиране на военни и дипломатически цели и да примами съперника в капан - нещо, което видяхме в интервала 2014-2017 година, когато Лавров преговаряше по тематиката " Сирия " с държавния секретар на Съединени американски щати Джим Кери.
Тогава тези договаряния помогнаха на Русия да избави сирийския президент Башар Асад от проваляне и убедиха Барак Обама да смъкна пръста си от спусъка и пренебрегва личната си " алена линия " за потреблението на химическо оръжие от Дамаск.
Е, някой има ли проект " Б "?
На украинския фронт страните в спора стигнаха до задънена улица. Преговорите надали ще стартират, до момента в който Путин не получи тласък за това. Какво ни чака по-нататък?
През ноември предходната година американският военачалник Марк Мили - ръководител на Обединения комитет на началник-щабовете, вбеси Киев, както и някои войнствено настроени чиновници от администрацията на Байдън, като съпостави спора в Украйна с Първата международна война и допусна, че обстановката на фронта е стигнала до задънена улица.
Мили съобщи: " Около Коледа през 1914-а в Европа бе настъпила онази фаза, в която не можеше да се победи по боен път... "
Генералът обаче грешеше за Първата международна война. Оказа се допустимо да се завоюва във военно отношение - и това направиха западните съдружници, значително с помощта на икономическите фактори и на тяхното превъзхождащо равнище на софтуерно развиване, което им разреши да хвърлят повече запаси в ужасяващата месомелачка.
Да, успеха беше реализирана, само че с цената на страшни жертви. По съществуващите оценки, до цялостното затихване на боевете на Западния фронт общият брой на починалите, включващ бойци и цивилни лица, е надхвърлил 37 милиона. Това направи Първата международна война един от най-смъртоносните спорове в историята на човечеството.
И ето - ноември е към този момент напълно близо, скоро есенните дъждове ще дойдат в Украйна, което доста ще затрудни военните дейности на нейна територия. Всичко върви към това: в случай че до тогава Киев не обезпечи пробив на южния си фронт и не раздра и трите равнища на страшната отбранителна линия на Суровикин (което до този миг украинските въоръжени сили не съумяха да създадат за три месеца яростни боеве), апелите за договаряния ще нарастват, защото в Европа и Съединени американски щати наближава година на избори, които ще трансформират вътрешнополитическата обстановка в страните от НАТО.
В момента
цялото внимание е приковано към Запорожието
с което бяха свързани очакванията на Украйна и Запада, откакто беше реализиран пробив на добре минираната първа линия на съветската защита към село Работино. Има вяра, че отсам Украйна може да пробие главните укрепления.
Само времето ще покаже дали украинската войска ще успее да реализира цялостен пробив и дали тогава Украйна ще може да се придвижи напред, с цел да се приближи до задачата - да пресече сухопътната връзка сред Кримския полуостров и южноукраинските територии, завладяни от Русия. Един факт обаче постанова огромна нерешителност - от началото на контранастъплението през юни украинските сили съумяха да си върнат единствено 108 кв. км следена от Русия територия...
Разбира се, в случай че Украйна не реализира забележителен прогрес на бойното поле до ноември, предпазливостта на военачалник Мили ще се трансформира в хор, в който от ден на ден участници ще си задават този въпрос:
Може ли въобще да се победи в този спор?
Но тогава ще се сблъскаме с проблем, който преследва западните съдружници през цялото време, защото те по този начин и не дефинираха ясни цели, които биха желали да реализират в украинската рецесия. Това частично се дължи на обстоятелството, че опитът да се формулират задачите евентуално би заплашил единството на съюза. И по тази причина " печелившият вид " в никакъв случай не бе показан.
Вместо това Западът се измъкваше, като засилваше изразителност, съгласно която залогът са демокрацията и нуждата да се отбрани правото на нациите на суверенитет и самостоятелност. В противоположен случай, съгласно Съединени американски щати и Европейски Съюз, ще им се наложи да видят по какъв начин така и така нестабилният международен ред ще рухне в интерес на автократите, отбелязвайки зараждането на нова " тъмна епоха ". Например, Украйна през днешния ден, Тайван и Балтийските страни - на следващия ден...
Но в случай че това е по този начин, за какво западните съдружници не поддържаха думите си с каузи, употребявайки с цялостна мощ икономическата си мощност и поставяйки заводите си във боен режим, както направиха по време на по този начин наречената Велика война? Защо при доставките на муниции и оръжейни системи за Украйна те действаха с съмнения и закъснения, осъществявайки ги в най-хубавия случай почти в период или, в най-лошия случай, с огромно закъснение от графика,
за голямо отчаяние на украинците
Част от аргументите бе опитът за реализиране на единодушие сред съдружниците. Друга причина бе страхът, въпреки и отдалечен, от нуклеарна ескалация, както и съпътстващата оценка, че е належащо деликатно дозиране на помощта за Украйна, с цел да се понижи този риск. " Съединени американски щати направиха задоволително, с цел да предотвратят успеха на Русия, само че не толкоз, че да реализират нейното проваляне (и идната след него евентуална нуклеарна ескалация) " - означи Джеймс Никси от Chatham House.
С развиването на украинския спор чувството за заплаха на Запад освен не пораства, само че даже понижава. В последна сметка, в случай че огромната " съветска мечка " не може да подчини своя по-малък непосредствен комшия, по какъв начин ще може да превземе страните от НАТО, камо ли да заплашва Съединени американски щати?
За украинците, несъмнено, всичко стои по различен метод. И не е изненадващо, че Киев кристално ясно е определил своите военни цели, а точно: възобновяване на цялата суверенна територия, в това число Крим, военни репарации от Русия и стоманени гаранции за сигурност от Запада, а още по-добре -
участие на Украйна в НАТО
Русия и Украйна имат една обща линия: техните съдружници не имат вяра, че някоя от страните може да си обезпечи цялостна победа. За Пекин това може даже да е желателно единствено по себе си: отклоняването на сериозния фокус на Запада към Русия е от изгода за Китай, а отслабената Русия ще знае мястото си на младши сътрудник в двустранните им връзки. За други обаче, в това число за разкъсваната от военния спор Украйна, продължителните бойни дейности са нежелателни. С течение на времето евентуално ще чуем все по-често да звучат апели за започване на договаряния.
Този проект " Б " има обаче три огромни казуса
Ниски уточни първия от тях: " Отслабването на поддръжката в този момент ще направи Украйна по-уязвима (с последици за по-широката европейска и световна сигурност), ще заплаши постигнатите към този момент триумфи и ще даде на Путин лостове за въздействие, които той сега не има. "
Второ, даже в случай че Зеленски би се съгласил на договаряния (а няма никакви признаци, че той е в въодушевление да го направи), елементарните украинци няма да имат решимостта да договарят с Русия. Те към момента са обхванати от студена гняв.
Трето, даже Путин да се съгласи да седне на масата за договаряния, ние към този момент видяхме по какъв начин завършиха договарянията с него и с министъра на външните работи Сергей Лавров.
За съветския водач договарянията са още едно оръжие, употребявано, с цел да отвлече вниманието на врага, да го спре, да получи време за маневриране за реализиране на военни и дипломатически цели и да примами съперника в капан - нещо, което видяхме в интервала 2014-2017 година, когато Лавров преговаряше по тематиката " Сирия " с държавния секретар на Съединени американски щати Джим Кери.
Тогава тези договаряния помогнаха на Русия да избави сирийския президент Башар Асад от проваляне и убедиха Барак Обама да смъкна пръста си от спусъка и пренебрегва личната си " алена линия " за потреблението на химическо оръжие от Дамаск.
Е, някой има ли проект " Б "?
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ