Джейкъб Шапиро: Войната между САЩ и Китай ще трябва да почака
Джейкъб Шапиро: Войната сред Съединени американски щати и Китай ще би трябвало да изчака
Лесно е да си представим сюжета, когато настъпи Деня на страшния съд при експлоадиране на Трета международна война, в която Съединени американски щати и Китай са основните воюващи.
Китай налива запаси в своите въоръжени сили и милитаризира Южнокитайско море. Основната цел не е да се трансформира богатият на риба риф Скарбъро Шол в Судетите на 21 век, а да се открият слабите точки в ръководения от Съединени американски щати Съюз за сигурност на архипелага. Досега, основният отговор на Съединени американски щати е стопански. Въпреки свободата в избрани случаи при навигационни интервенции, американската тактика се развива в посока да удари Китай, където е най-уязвим. Ако историята е някакъв индикатор, това може би е решителната, повратната точка, от която няма връщане обратно. Все отново, американското петролно ембарго беше това, което докара Япония до заключението, че войната е единствената опция да се оправи с Америка през 1941 година Търговията е към момента виталната мощ на китайската икономика; идващите генерации могат да запомнят митническите цени, наложени от Съединени американски щати, като първата яростна битка в доста по-голям спор.
Но това втренчване един в различен замъглява истината, а тя е, че единствения курс на конфликт Китай и Съединени американски щати сега, е курс на конфликт на всеки един от тях със самия себе си. Богатството и неравноправие в приходите и в двете страни са достигнали астрономически равнища и не демонстрират признаци за превъзмогването им. Политическите институции и в двете страни се борят да се оправят с проблемите, с които се сблъскват техните жители. Евентуално Съединени американски щати и Китай могат да се трансфорат в стратегически противници, само че към този момент и двете страни имат надалеч по-неотложни за решение проблеми вкъщи.
Китай
Китай самичък по себе си като страна е едно несъгласие. Той има втората по величина стопанска система в света и въпреки всичко 550 милиона души в Китай живеят с по-малко от 5 $ и 50 цента дневно. Китайските крайбрежни провинции и градове са блестящи маяци от най-изискана инфраструктура с технология на 21 век, до момента в който множеството от вътрешните й провинции спадат изрично към Третия свят. Китай показва себе си като страж на околната среда и покровител на режима на световната търговия, до момента в който описът с данни за нарушение на човешките права е безконечен и комерсиалните й практики надалеч не са обективни. Така елементарно е да заключиш, че Китай е предопределена за международна мощ, колкото и да стигнеш до извода, че страната безславно ще се разпадне в общ брой от воюващи страни.
И въпреки всичко, без значение от сложността на Китай, неговата дълга история е определяна от непрекъснато повтарящи се закономерности. Силни династии идват на власт, с цел да обединят страната в името на просперитета и ръководят, до момента в който икономическите ползи на крайбрежието и вътрешността станат толкоз безредни, че революция довежда до рухването на страната. Хаос, регионализъм и даже непознато владичество се трансформират в статукво, до момента в който ново придвижване не се появи, с цел да сплоти китайския народ и не възвърне славното минало на Средното царство. Американската история е къса спрямо китайската, в която един образцов откъслек с дълготрайност от няколко хилядолетия демонстрира повторението на този модел ера след ера.
Бъдещето на Китай, затова, се свежда до релативно елементарния въпрос: В кой миг от този цикъл, понастоящем, е Китай? Комунистическата партийна династия ръководи Китай от 1948, и в случай че в този момент е на ръба на неуспеха, това ще трансформира Комунистическата партия в най-късо просъществувалата династия в китайската история. Династиите Тан, Мин и Цин са управлявали епохи преди да претърпят провал. Но и бързината на триумфа на Комунистическата партия е невиждан в историята на Китай. В края на Втората международна война Китай е малко повече от мочурище, от геополитически остров от 19 век, озовал се в света на 20 век. Дори Съюз на съветските социалистически републики не претърпява такава бърза рационализация като тази, която Китай изживява през последните 70 години.
Китай се е трансформира в извънредно богата и мощна страна. Но както постоянно се случва, Китай заплати за напредъка с неравноправие. В Китай е извънредно мъчно да бъдат интерпретирани икономическите данни, само че скорошно проучване на Пекинския университет сподели, че от 2014 година, 25 % от популацията на Китай има единствено 1 % от общото благосъстояние на страната. Най-богатите, които са 1 %, въпреки това имат 33 % от благосъстоянието на Китай. Неравенството в приходите изрично пораства. Според отчет на Националното бюро за икономическо изследване най-богатите 10 % от работещите китайци вършат 40 % от общия народен доход в Китай. През 1978 съгласно съвсем всеки знак, Китай беше бедна, само че една от стопански най-справедливите страни в света. Сега Китай е богата, само че е една от стопански най-елитарните страни в света.
Обемът на стопански напредък на Китай – и по едно и също време се усилва неравно – стартира след 1978, когато Китай реформира и отвори своята стопанска система към света. Правителството, ръководено от Дън Сяопин, почувства, че Китай би могъл да се оправи със напрежението, който капитализма би предизвикал на китайската система – и евентуално също усети, че вливането на благосъстояние е належащо, с цел да разреши на Китай да преодолее изоставането. Дън, в края на краищата, се оказа прав. Китай забогатя неимоверно, измъквайки стотици милиони души от бедността. Политиката на Дън Сяопин и политическите съглашения, въведени след Мао, представляваха мини политическа гражданска война вътре в Китай, и в следствие имаше забележителен вътрешен конфликт; площад Тянанмън е най-драматичният образец.
Китай доближи и различен подобен миг. Когато Си Цзинпин пристигна на власт през 2013, той наследи една система, колкото богата, толкоз и корумпирана. Проблемът беше, че Китай не може да устои повече на гневните темпове на напредък – това стана извънредно скъпо и задграничните компании откриха по-евтини и с повече преимущества места за бизнес. В добавка, камшикът на неравенството стартира да раздира тъканта на китайското общество. Китайската стопанска система се нуждаеше от преструктуриране. Хората се нуждаеха от идеология, с цел да осмислят настъпващите промени. И Си се нуждаеше от повече власт, в сравнение с политическата система му оферираше. И по този начин Си трябваше да в профил своите съперници и за 5 години построи фетиш към личността. Той е толкоз сполучлив, а е единствено при започване на процеса, който към този момент сътвори в Китай фракции от заслужили членове на китайското общество, от ветерани от армията до елита от крайбрежието.
Съединени американски щати
Съединените щати също са страна на несъгласията. Американската стопанска система е най-голямата в света - и въпреки всичко над 43 милиона американци живеят в беднотия. От 2009 година насам най-силната демократична народна власт в света е станала очевидец на 288 стрелби в учебните заведения, тя е в мъка, подбудена от наркотичната взаимозависимост, умъртвила над 64 000 души през 2016 година (за 2017 година към момента не са налични статистически данни) и, съгласно Съвета на икономическите съветници на Съединени американски щати, това коства на страната над 500 милиарда $. Съединени американски щати са една от най-свободните страни в света във връзка с правата на личността и въпреки всичко в пандизите попада по-голям дял от популацията на страната, от която и да е друга страна в света - доста повече спрямо Китай или Русия. Външната политика на Съединени американски щати също по този начин е безредна. Съединени американски щати се пробват да понижат своите задължения в чужбина, а американските стратегически противници и сътрудници приказват за появяването на многополюсен свят - и въпреки всичко, когато някоя рецесия настъпи, първият въпрос, който е задаван е какво ще създадат Съединени американски щати и ще го създадат ли допустимо най-скоро.
Американската история е по-кратка от китайската, тъй че е мъчно да се приказва обосновано за широкообхватни интервали в американската политика. Но Съединени американски щати са се сблъсквали с сходни провокации минимум два пъти преди този момент: при започване на 20-ти век, в края на тъй наречените „ Позлатена ера “ и в навечерието на Голямата меланхолия, както и „ Бурните или Ревящи двадесети години “, наслаждаващи се на последните глътки развлечение. И двата интервала бяха белязани от замогването и неравенството на приходите в Съединените щати, както и от несигурността по отношение на ролята на Америка в света. И двете провокираха дълбоки обществени и политически рецесии в американското общество, довели до изцяло ново установяване на статуквото, подкрепяно от политическите партии. Т.н. „ Позлатена ера “ даде път на прогресивизма, на „ разбиването на тръстовете “ при Теди Рузвелт и на приемането на промени в трудовото законодателство. Голямата меланхолия отстъпи място на „ Новия курс “, откри многочислени федерално финансирани стратегии за обществени придобивки и стартира нови диалози за расовите връзки в Съединени американски щати, които доведоха до придвижването за цивилен права през 60-те години.
Днес, както и в предходните епизоди, неравенството в благосъстоянието и приходите в Съединените щати доближава зашеметяващи равнища. 10 % от лицата с най-високи приходи, преди облагането им с налози, вършат половината от всички такива приходи в Съединени американски щати. Това е по-високо в съпоставяне, с който и да е предходен миг в документираната история на Съединени американски щати - в това число в разгара на Голямата меланхолия. Растежът на приходите е в застой. 50% от лицата с най-ниски приходи в Съединени американски щати са отбелязали спад от 1% в действителния кумулиран напредък от 1978 година до 2015 година Дори в Китай, където най-добре платените служащи печелят надалеч повече от тези 50% с най-нисък приход, действителният напредък през същия интервал е бил 550% за междинната половина най-ниско платените лица.
Вглеждайки се във финансовото неравноправие пред нас се разкрива една мрачна картина. От 1932 година до 1986 година 90% от хората с най-ниски приходи в американското общество усилва своя дял от общото благосъстояние в Съединени американски щати, достигайки връх от към 35%. От 1986 година насам, най-бедните лица в страната, които съставляват 90%, са най-тежко наранени. Днес те имат малко над 20% от благосъстоянието на Съединени американски щати. Междувременно 0,1% от най-богатите имат 20 % от благосъстоянието на семействата. Последният път, когато благосъстоянието е било толкоз съсредоточено е в навечерието на Голямата меланхолия.
Въпреки тези злокобни индикатори, може би най-тревожно от всичко е, че американците настойчиво не престават да харчат повече. Частният дълг в този момент е по-много по-голям спрямо този по време на финансовата рецесия през 2008 година – отговорностите по жилищни заеми е достигнал съвсем върха от 2008 година Смята се, че делът на кредитните карти се усилва, до момента в който дългът на студентските заеми се е повишен с близо 1 трилион $ от 2008 година насам. Според отчет на Ройтерс, оповестен във вторник, през последните две години потребителските разноски на Съединени американски щати са се нараснали по отношение на 60% от лицата, чиито приходи и заплати са в застоялост и които постоянно харчат повече, задлъжнявайки.
Както в Китай, политическите институции в Съединени американски щати се борят да се приспособяват към времената. Силата да афишира война се упражнява от Конгреса. Конгресът не е обявявал война от 1941 година насам, и въпреки всичко от този момент Съединени американски щати е водила много войни. Администрацията на Тръмп съумя да консолидира контрола върху комерсиалната политика на Съединени американски щати, базирайки се на закони от 70-те години на предишния век, които дават на президента изключителни пълномощия върху цените за отбрана на националната сигурност. Конгресът се е отказал от тези отговорности също. Възможността на законодателната власт да управлява изпълнителната е доста отслабена.
Способността на клона на правосъдната власт да управлява и другите две разклонения също е отслабена. През 2013 година Демократите се отърваха от разпоредбите за несъгласие против юридически назначения отвън Върховния съд. Когато Републиканците си върнаха Парламента и Сената през 2014 година, те използваха новосъздадените си позиции на болшинство, с цел да блокират назначенията на препоръчаните от Обама претенденти във Върховния съд. Когато президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп направи първото си предопределение за Върховния съд предходната година, Републиканците отстраниха последния останал протокол за несъгласие против назначенията във Върховния съд. В реалност и двете партии помогнаха да се отхвърлят разпоредбите, основани, с цел да попречват назначението на правосъдни заседатели, заложници на партийната политика. Тези промени могат да имат трагични последствия за бъдещите решения на Върховния съд по отношение на абортите, акциите за финансови промени и гей-браковете - всички те още повече ще раздробят американския електорат.
Избирането на Тръмп не беше единично събитие. Това беше първия политически израз на доста по-дълбок обществен и честен крах и незадоволеност в Съединени американски щати от политиката на ръководещите. Вляво, да вземем за пример, опозиционните претенденти започваха да декларират своето наличие, една шеста от номинациите на Конгреса на Демократическата партия в идните междинни избори през 2018 година имат публична принадлежност към групи, които водят акция против титулярите на Демократите – образувайки лявото крило - Чаената партия.
Макар че стопанската система е извънредно дейна, жива (и получава в допълнение подкрепяне от неотдавна признатия данъчен закон), политиката на неравноправие, която докара Тръмп на власт, стана по-тиха, и се концентрира върху въпроси като коленичене по време на националния химн по спортни събития или срещи на върха с Владимир Путин. В последна сметка тиктакащата бомба на исторически невижданото неравноправие ще съвпадне с края на един от най-дългите интервали на непрестанен стопански напредък в историята на Съединени американски щати и когато това се случи, ще възникне някаква политическа метаморфоза от мащаба на прогресивизма и „ Новия курс “.
Два пътя се разделят
По подигравка на ориста, Съединени американски щати и Китай са изправени пред сходни провокации. И двете страни са сили със международни апетити и ползи. И двете се сблъскват с високи и възходящи проценти на неравноправие и в следствие се следи появяване на публично напрежение. И Китай, и Съединени американски щати се борят да приспособяват своите политически институции, с цел да могат да отговорят на провокациите, пред които са изправени. Но там се крие най-голямата разлика сред двете - и ключът към разбирането какво ще се случи по-нататък. Съединените щати са демократична народна власт, а Китай е властническа, комунистическа страна. Те ще отговорят на тези провокации по диаметрално противоположни способи.
В кратковременен проект това прави Китай по-последователен в съпоставяне със Съединените щати. Това е по този начин, тъй като Китай е по-последователен от Съединените щати, най-малко към този момент. Диктатурите могат да бъдат по-праволинейни от демокрациите. Основните промени в политиката на Съединени американски щати се случват единствено по време същинска рецесия, като да вземем за пример по време на война или огромна икономическа меланхолия. А фактът е, че Съединени американски щати към момента не са достигнали миг на същинска рецесия. Силната отрицателна реакция против и поддръжката за Тръмп бледнеят спрямо политическите убийства на 60-те години, или японските бомбардировки на Пърл Харбър или Южна Каролина, която се отделят от Съюза.
В своето есе “Федералист № 10 ” Джеймс Медисън, пишейки под псевдонима Publius, разказва заплахите, които кликите (котериите, фракциите) слагат пред държавните управления. Заслужава да цитираме определението на Мадисън за клика:
"Група жители, без значение дали съставляват болшинство или малцинство от цялото, които са обединени и подтикнати от някакъв общ подтик на пристрастеност или интерес, и които се опълчват гневно на правата на други жители или на трайните и общи ползи на общността."
Мадисън продължава да разисква по какъв начин най-добре да се борим с появяването на фракции в границите на едно политическо общество и предлага две осъществими тактики: премахване на аргументите за фракции или управление на последствията, породени от тях. За да се отстранен аргументите за фракциите, Мадисън показва, че би трябвало или да се унищожи свободата или да се подсигурява единомислието на жителите (че всеки от тях споделя същото мнения). Това е пътя, по който Китай потегли. За да се управляват последствията от дейностите на фракциите, Медисън и „ The Founders ” сътвориха актуалната система на ръководство на Съединени американски щати, чиито инспекции и салда имаха за цел да овладеят пристрастеностите и да наложат компромис. Това е пътят на Съединени американски щати.
Американската система на ръководство не постоянно е работила. Гражданската война, най-кървавата спекулация в историята на Съединени американски щати, беше единствено преди 153 години. От позиция на Китай, 153 години е едно мигване на окото, половината интервал от ръководство на умерено сполучлива династия. Съединени американски щати гледа към Китай, клонящ към робия и вижда още една друга неправилна версия на “The Crown ”, по отношение на която преди е недоволен и съперниците, против които се е борил през историята.
И въпреки всичко, за всички големи запаси и капацитет на Китай, тя към момента е страна, чиито недостатъци изискват мощен държавен надзор над всички аспекти на живота на жителите и където човешкият живот се смята за сменяем. Въпреки всички неточности на Съединените щати, тя към момента е страна, в която се пазят самостоятелните права, където творчеството е нецензурирано и където хората могат да отстранят един водач, който не харесват, на всеки четири години на избори.
Повечето разглеждайки положението на американската политика считат, че Съединени американски щати към този момент не е силата, която беше (отслабва). Всъщност актуалният безпорядък на локалната политика в Съединени американски щати е най-голямата мощ на страната. Ако американската система на ръководство се провали, както това се случи през 1861 година, вероятност, която наподобява нереалистична, макар поляризацията на американската политика и разрушаването на някои политически институции в Съединени американски щати, е, че за Китай даже няма да е належащо да води война, с цел да се трансформира в международна мощ. От друга страна, в случай че Китай излезе от актуалните си тествания по-силна - в случай че нейната система на ръководство може да реализира това, което не е постигнала нито една китайска система на ръководство преди нея – световната война сред Съединени американски щати и Китай може да се реализира. Но това слага каруцата пред коня. Има по-важни въпроси, на които първо да се отдели внимание. /БГНЕС
------------
Джейкъб Шапиро, "Геополитикал фючърс".
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ
Лесно е да си представим сюжета, когато настъпи Деня на страшния съд при експлоадиране на Трета международна война, в която Съединени американски щати и Китай са основните воюващи.
Китай налива запаси в своите въоръжени сили и милитаризира Южнокитайско море. Основната цел не е да се трансформира богатият на риба риф Скарбъро Шол в Судетите на 21 век, а да се открият слабите точки в ръководения от Съединени американски щати Съюз за сигурност на архипелага. Досега, основният отговор на Съединени американски щати е стопански. Въпреки свободата в избрани случаи при навигационни интервенции, американската тактика се развива в посока да удари Китай, където е най-уязвим. Ако историята е някакъв индикатор, това може би е решителната, повратната точка, от която няма връщане обратно. Все отново, американското петролно ембарго беше това, което докара Япония до заключението, че войната е единствената опция да се оправи с Америка през 1941 година Търговията е към момента виталната мощ на китайската икономика; идващите генерации могат да запомнят митническите цени, наложени от Съединени американски щати, като първата яростна битка в доста по-голям спор.
Но това втренчване един в различен замъглява истината, а тя е, че единствения курс на конфликт Китай и Съединени американски щати сега, е курс на конфликт на всеки един от тях със самия себе си. Богатството и неравноправие в приходите и в двете страни са достигнали астрономически равнища и не демонстрират признаци за превъзмогването им. Политическите институции и в двете страни се борят да се оправят с проблемите, с които се сблъскват техните жители. Евентуално Съединени американски щати и Китай могат да се трансфорат в стратегически противници, само че към този момент и двете страни имат надалеч по-неотложни за решение проблеми вкъщи.
Китай
Китай самичък по себе си като страна е едно несъгласие. Той има втората по величина стопанска система в света и въпреки всичко 550 милиона души в Китай живеят с по-малко от 5 $ и 50 цента дневно. Китайските крайбрежни провинции и градове са блестящи маяци от най-изискана инфраструктура с технология на 21 век, до момента в който множеството от вътрешните й провинции спадат изрично към Третия свят. Китай показва себе си като страж на околната среда и покровител на режима на световната търговия, до момента в който описът с данни за нарушение на човешките права е безконечен и комерсиалните й практики надалеч не са обективни. Така елементарно е да заключиш, че Китай е предопределена за международна мощ, колкото и да стигнеш до извода, че страната безславно ще се разпадне в общ брой от воюващи страни.
И въпреки всичко, без значение от сложността на Китай, неговата дълга история е определяна от непрекъснато повтарящи се закономерности. Силни династии идват на власт, с цел да обединят страната в името на просперитета и ръководят, до момента в който икономическите ползи на крайбрежието и вътрешността станат толкоз безредни, че революция довежда до рухването на страната. Хаос, регионализъм и даже непознато владичество се трансформират в статукво, до момента в който ново придвижване не се появи, с цел да сплоти китайския народ и не възвърне славното минало на Средното царство. Американската история е къса спрямо китайската, в която един образцов откъслек с дълготрайност от няколко хилядолетия демонстрира повторението на този модел ера след ера.
Бъдещето на Китай, затова, се свежда до релативно елементарния въпрос: В кой миг от този цикъл, понастоящем, е Китай? Комунистическата партийна династия ръководи Китай от 1948, и в случай че в този момент е на ръба на неуспеха, това ще трансформира Комунистическата партия в най-късо просъществувалата династия в китайската история. Династиите Тан, Мин и Цин са управлявали епохи преди да претърпят провал. Но и бързината на триумфа на Комунистическата партия е невиждан в историята на Китай. В края на Втората международна война Китай е малко повече от мочурище, от геополитически остров от 19 век, озовал се в света на 20 век. Дори Съюз на съветските социалистически републики не претърпява такава бърза рационализация като тази, която Китай изживява през последните 70 години.
Китай се е трансформира в извънредно богата и мощна страна. Но както постоянно се случва, Китай заплати за напредъка с неравноправие. В Китай е извънредно мъчно да бъдат интерпретирани икономическите данни, само че скорошно проучване на Пекинския университет сподели, че от 2014 година, 25 % от популацията на Китай има единствено 1 % от общото благосъстояние на страната. Най-богатите, които са 1 %, въпреки това имат 33 % от благосъстоянието на Китай. Неравенството в приходите изрично пораства. Според отчет на Националното бюро за икономическо изследване най-богатите 10 % от работещите китайци вършат 40 % от общия народен доход в Китай. През 1978 съгласно съвсем всеки знак, Китай беше бедна, само че една от стопански най-справедливите страни в света. Сега Китай е богата, само че е една от стопански най-елитарните страни в света.
Обемът на стопански напредък на Китай – и по едно и също време се усилва неравно – стартира след 1978, когато Китай реформира и отвори своята стопанска система към света. Правителството, ръководено от Дън Сяопин, почувства, че Китай би могъл да се оправи със напрежението, който капитализма би предизвикал на китайската система – и евентуално също усети, че вливането на благосъстояние е належащо, с цел да разреши на Китай да преодолее изоставането. Дън, в края на краищата, се оказа прав. Китай забогатя неимоверно, измъквайки стотици милиони души от бедността. Политиката на Дън Сяопин и политическите съглашения, въведени след Мао, представляваха мини политическа гражданска война вътре в Китай, и в следствие имаше забележителен вътрешен конфликт; площад Тянанмън е най-драматичният образец.
Китай доближи и различен подобен миг. Когато Си Цзинпин пристигна на власт през 2013, той наследи една система, колкото богата, толкоз и корумпирана. Проблемът беше, че Китай не може да устои повече на гневните темпове на напредък – това стана извънредно скъпо и задграничните компании откриха по-евтини и с повече преимущества места за бизнес. В добавка, камшикът на неравенството стартира да раздира тъканта на китайското общество. Китайската стопанска система се нуждаеше от преструктуриране. Хората се нуждаеха от идеология, с цел да осмислят настъпващите промени. И Си се нуждаеше от повече власт, в сравнение с политическата система му оферираше. И по този начин Си трябваше да в профил своите съперници и за 5 години построи фетиш към личността. Той е толкоз сполучлив, а е единствено при започване на процеса, който към този момент сътвори в Китай фракции от заслужили членове на китайското общество, от ветерани от армията до елита от крайбрежието.
Съединени американски щати
Съединените щати също са страна на несъгласията. Американската стопанска система е най-голямата в света - и въпреки всичко над 43 милиона американци живеят в беднотия. От 2009 година насам най-силната демократична народна власт в света е станала очевидец на 288 стрелби в учебните заведения, тя е в мъка, подбудена от наркотичната взаимозависимост, умъртвила над 64 000 души през 2016 година (за 2017 година към момента не са налични статистически данни) и, съгласно Съвета на икономическите съветници на Съединени американски щати, това коства на страната над 500 милиарда $. Съединени американски щати са една от най-свободните страни в света във връзка с правата на личността и въпреки всичко в пандизите попада по-голям дял от популацията на страната, от която и да е друга страна в света - доста повече спрямо Китай или Русия. Външната политика на Съединени американски щати също по този начин е безредна. Съединени американски щати се пробват да понижат своите задължения в чужбина, а американските стратегически противници и сътрудници приказват за появяването на многополюсен свят - и въпреки всичко, когато някоя рецесия настъпи, първият въпрос, който е задаван е какво ще създадат Съединени американски щати и ще го създадат ли допустимо най-скоро.
Американската история е по-кратка от китайската, тъй че е мъчно да се приказва обосновано за широкообхватни интервали в американската политика. Но Съединени американски щати са се сблъсквали с сходни провокации минимум два пъти преди този момент: при започване на 20-ти век, в края на тъй наречените „ Позлатена ера “ и в навечерието на Голямата меланхолия, както и „ Бурните или Ревящи двадесети години “, наслаждаващи се на последните глътки развлечение. И двата интервала бяха белязани от замогването и неравенството на приходите в Съединените щати, както и от несигурността по отношение на ролята на Америка в света. И двете провокираха дълбоки обществени и политически рецесии в американското общество, довели до изцяло ново установяване на статуквото, подкрепяно от политическите партии. Т.н. „ Позлатена ера “ даде път на прогресивизма, на „ разбиването на тръстовете “ при Теди Рузвелт и на приемането на промени в трудовото законодателство. Голямата меланхолия отстъпи място на „ Новия курс “, откри многочислени федерално финансирани стратегии за обществени придобивки и стартира нови диалози за расовите връзки в Съединени американски щати, които доведоха до придвижването за цивилен права през 60-те години.
Днес, както и в предходните епизоди, неравенството в благосъстоянието и приходите в Съединените щати доближава зашеметяващи равнища. 10 % от лицата с най-високи приходи, преди облагането им с налози, вършат половината от всички такива приходи в Съединени американски щати. Това е по-високо в съпоставяне, с който и да е предходен миг в документираната история на Съединени американски щати - в това число в разгара на Голямата меланхолия. Растежът на приходите е в застой. 50% от лицата с най-ниски приходи в Съединени американски щати са отбелязали спад от 1% в действителния кумулиран напредък от 1978 година до 2015 година Дори в Китай, където най-добре платените служащи печелят надалеч повече от тези 50% с най-нисък приход, действителният напредък през същия интервал е бил 550% за междинната половина най-ниско платените лица.
Вглеждайки се във финансовото неравноправие пред нас се разкрива една мрачна картина. От 1932 година до 1986 година 90% от хората с най-ниски приходи в американското общество усилва своя дял от общото благосъстояние в Съединени американски щати, достигайки връх от към 35%. От 1986 година насам, най-бедните лица в страната, които съставляват 90%, са най-тежко наранени. Днес те имат малко над 20% от благосъстоянието на Съединени американски щати. Междувременно 0,1% от най-богатите имат 20 % от благосъстоянието на семействата. Последният път, когато благосъстоянието е било толкоз съсредоточено е в навечерието на Голямата меланхолия.
Въпреки тези злокобни индикатори, може би най-тревожно от всичко е, че американците настойчиво не престават да харчат повече. Частният дълг в този момент е по-много по-голям спрямо този по време на финансовата рецесия през 2008 година – отговорностите по жилищни заеми е достигнал съвсем върха от 2008 година Смята се, че делът на кредитните карти се усилва, до момента в който дългът на студентските заеми се е повишен с близо 1 трилион $ от 2008 година насам. Според отчет на Ройтерс, оповестен във вторник, през последните две години потребителските разноски на Съединени американски щати са се нараснали по отношение на 60% от лицата, чиито приходи и заплати са в застоялост и които постоянно харчат повече, задлъжнявайки.
Както в Китай, политическите институции в Съединени американски щати се борят да се приспособяват към времената. Силата да афишира война се упражнява от Конгреса. Конгресът не е обявявал война от 1941 година насам, и въпреки всичко от този момент Съединени американски щати е водила много войни. Администрацията на Тръмп съумя да консолидира контрола върху комерсиалната политика на Съединени американски щати, базирайки се на закони от 70-те години на предишния век, които дават на президента изключителни пълномощия върху цените за отбрана на националната сигурност. Конгресът се е отказал от тези отговорности също. Възможността на законодателната власт да управлява изпълнителната е доста отслабена.
Способността на клона на правосъдната власт да управлява и другите две разклонения също е отслабена. През 2013 година Демократите се отърваха от разпоредбите за несъгласие против юридически назначения отвън Върховния съд. Когато Републиканците си върнаха Парламента и Сената през 2014 година, те използваха новосъздадените си позиции на болшинство, с цел да блокират назначенията на препоръчаните от Обама претенденти във Върховния съд. Когато президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп направи първото си предопределение за Върховния съд предходната година, Републиканците отстраниха последния останал протокол за несъгласие против назначенията във Върховния съд. В реалност и двете партии помогнаха да се отхвърлят разпоредбите, основани, с цел да попречват назначението на правосъдни заседатели, заложници на партийната политика. Тези промени могат да имат трагични последствия за бъдещите решения на Върховния съд по отношение на абортите, акциите за финансови промени и гей-браковете - всички те още повече ще раздробят американския електорат.
Избирането на Тръмп не беше единично събитие. Това беше първия политически израз на доста по-дълбок обществен и честен крах и незадоволеност в Съединени американски щати от политиката на ръководещите. Вляво, да вземем за пример, опозиционните претенденти започваха да декларират своето наличие, една шеста от номинациите на Конгреса на Демократическата партия в идните междинни избори през 2018 година имат публична принадлежност към групи, които водят акция против титулярите на Демократите – образувайки лявото крило - Чаената партия.
Макар че стопанската система е извънредно дейна, жива (и получава в допълнение подкрепяне от неотдавна признатия данъчен закон), политиката на неравноправие, която докара Тръмп на власт, стана по-тиха, и се концентрира върху въпроси като коленичене по време на националния химн по спортни събития или срещи на върха с Владимир Путин. В последна сметка тиктакащата бомба на исторически невижданото неравноправие ще съвпадне с края на един от най-дългите интервали на непрестанен стопански напредък в историята на Съединени американски щати и когато това се случи, ще възникне някаква политическа метаморфоза от мащаба на прогресивизма и „ Новия курс “.
Два пътя се разделят
По подигравка на ориста, Съединени американски щати и Китай са изправени пред сходни провокации. И двете страни са сили със международни апетити и ползи. И двете се сблъскват с високи и възходящи проценти на неравноправие и в следствие се следи появяване на публично напрежение. И Китай, и Съединени американски щати се борят да приспособяват своите политически институции, с цел да могат да отговорят на провокациите, пред които са изправени. Но там се крие най-голямата разлика сред двете - и ключът към разбирането какво ще се случи по-нататък. Съединените щати са демократична народна власт, а Китай е властническа, комунистическа страна. Те ще отговорят на тези провокации по диаметрално противоположни способи.
В кратковременен проект това прави Китай по-последователен в съпоставяне със Съединените щати. Това е по този начин, тъй като Китай е по-последователен от Съединените щати, най-малко към този момент. Диктатурите могат да бъдат по-праволинейни от демокрациите. Основните промени в политиката на Съединени американски щати се случват единствено по време същинска рецесия, като да вземем за пример по време на война или огромна икономическа меланхолия. А фактът е, че Съединени американски щати към момента не са достигнали миг на същинска рецесия. Силната отрицателна реакция против и поддръжката за Тръмп бледнеят спрямо политическите убийства на 60-те години, или японските бомбардировки на Пърл Харбър или Южна Каролина, която се отделят от Съюза.
В своето есе “Федералист № 10 ” Джеймс Медисън, пишейки под псевдонима Publius, разказва заплахите, които кликите (котериите, фракциите) слагат пред държавните управления. Заслужава да цитираме определението на Мадисън за клика:
"Група жители, без значение дали съставляват болшинство или малцинство от цялото, които са обединени и подтикнати от някакъв общ подтик на пристрастеност или интерес, и които се опълчват гневно на правата на други жители или на трайните и общи ползи на общността."
Мадисън продължава да разисква по какъв начин най-добре да се борим с появяването на фракции в границите на едно политическо общество и предлага две осъществими тактики: премахване на аргументите за фракции или управление на последствията, породени от тях. За да се отстранен аргументите за фракциите, Мадисън показва, че би трябвало или да се унищожи свободата или да се подсигурява единомислието на жителите (че всеки от тях споделя същото мнения). Това е пътя, по който Китай потегли. За да се управляват последствията от дейностите на фракциите, Медисън и „ The Founders ” сътвориха актуалната система на ръководство на Съединени американски щати, чиито инспекции и салда имаха за цел да овладеят пристрастеностите и да наложат компромис. Това е пътят на Съединени американски щати.
Американската система на ръководство не постоянно е работила. Гражданската война, най-кървавата спекулация в историята на Съединени американски щати, беше единствено преди 153 години. От позиция на Китай, 153 години е едно мигване на окото, половината интервал от ръководство на умерено сполучлива династия. Съединени американски щати гледа към Китай, клонящ към робия и вижда още една друга неправилна версия на “The Crown ”, по отношение на която преди е недоволен и съперниците, против които се е борил през историята.
И въпреки всичко, за всички големи запаси и капацитет на Китай, тя към момента е страна, чиито недостатъци изискват мощен държавен надзор над всички аспекти на живота на жителите и където човешкият живот се смята за сменяем. Въпреки всички неточности на Съединените щати, тя към момента е страна, в която се пазят самостоятелните права, където творчеството е нецензурирано и където хората могат да отстранят един водач, който не харесват, на всеки четири години на избори.
Повечето разглеждайки положението на американската политика считат, че Съединени американски щати към този момент не е силата, която беше (отслабва). Всъщност актуалният безпорядък на локалната политика в Съединени американски щати е най-голямата мощ на страната. Ако американската система на ръководство се провали, както това се случи през 1861 година, вероятност, която наподобява нереалистична, макар поляризацията на американската политика и разрушаването на някои политически институции в Съединени американски щати, е, че за Китай даже няма да е належащо да води война, с цел да се трансформира в международна мощ. От друга страна, в случай че Китай излезе от актуалните си тествания по-силна - в случай че нейната система на ръководство може да реализира това, което не е постигнала нито една китайска система на ръководство преди нея – световната война сред Съединени американски щати и Китай може да се реализира. Но това слага каруцата пред коня. Има по-важни въпроси, на които първо да се отдели внимание. /БГНЕС
------------
Джейкъб Шапиро, "Геополитикал фючърс".