Джесика Частейн е една от най-атрактивните и надарени американски актриси. След триумфа на философската и импресионистична драма “Дървото на живота ” на Терънс Малик, където Частейн направи страхотна роля, тя се радва на голям триумф в киното.
Най-новото заглавие в нейната филмография е “Играта на моли ”, който е въодушевен от действителни събития и споделя за ски шампионка, която нагазва в подземния свят и стартира да провежда ъндърграунд покер игри с големи
залози и световноизвестни имена, идващи при нея, с цел да усетят хазартната тръпка.
– Какво ви стимулира да се съгласите да участвате в “Играта на Моли ”?
– В началото бях от хората, които първосигнално осъждат Моли и раздават морални присъди за нейните дейности още преди да я опознят и да научат в дълбочина и елементи целия подтекст на нейната обстановка. Когато прочетох сюжета на Арън Соркин се съврзах с него и организирахме няколко диалози и в тези връзки открих, че в облика на Моли има доста нюанси и измерения, които не съм и подозирала, че съществуват. После се срещнах със самата Моли Блуум и колкото повече време прекарвах с нея, толкоз повече започвах да разбирам нейната позиция, да и влизам в ситуацията, по този начин да се каже. В един миг от нейната история излиза наяве, че тя е била подложен в ъгъла, натикана в обстановка, в която е нямала доста потребни ходове. Тя минава от света на професионалния спорт, където има ясни правила, в една промишленост, които е доминирана от мъже и те са хората, създаващи разпоредбите. Те са казвали на Моли по какъв начин да се облича. Още първоначално виждаме нейният началник да разяснява обувките и роклите на Моли, да споделя, че са грозни. В тази среда нейното богатство е било сложено според от моментните настроения и егото на мъжете, които са били над нея в йерархията. Заради тази обстановка аз съумях да се разпознавам прочувствено с нея и да изпитам емпатия към облика. После започнах да чета за света на покера. Отидох да виждам надпревари в Ню Йорк и се срещнах с хора, които са взели участие и в игрите на Моли.
– Кое е най-интригуващото нещо в този персонаж?
– За мен най-ценното нещо е подтекстът. Много обичам облици, в които се преплитат няколко линии и тематики. В началото на кино лентата, Моли споделя на холата коя е тя и изяснява своята промяна. Самата тя влиза в роля, с цел да може да бъде призната в избрана среда и да действа съответно измежду определената група хора.
В края на кино лентата, тя към този момент е извървяла дълъг път, минала е през огромно премеждие и взема решение, че ще направи това, което счита за най-важно и вярно. Всеки може да е срещу нея, да споделя, че прави неточност, само че тя знае коя и тя има автономията да вземе това решение.
Харесва ми и чувството за напрежение, което прорязва персонажа и цялото премеждие на Моли. Харесва ми по какъв начин тя изплува от цялата обстановка и в прочут смисъл се връща там, откъдето е тръгнала, само че по-мъдра. Тя е чиста и наивна, когато я виждаме за пръв път във кино лентата. Моли е от хората, които ще станат на краката си без значение от това какъв брой пъти са били събаряни на земята. Поради тези аргументи аз изпитвам почитание към нея, към нейния темперамент. В последна сметка това е историята на един човек отвън системата, който се изправя против по-силните и печели борбата.
– Работихте ли дружно с Моли по развиването на облика във кино лентата?
– Снимахме в Канада, а тя няма позволение да посещава страната. Арън Соркин, който е режисьор и сценарист на “Играта на Моли ”, съумя да уреди тя да посети Канада за премиерата. Той издейства на Моли 48 часа в страната. Но до момента в който снимахме кино лентата в Торонто тя нямаше по какъв начин да пристигна и връзката ни се осъществяваше главно по имейл и персонални известия. Както, несъмнено, и по телефона. Тя ме увери, че мога да звъня в тях когато и да е. Моли в действителност се постара да бъде открита и общителна, оказа помощ ни доста и постоянно ще съм признателна за опцията да я срещна и да я оп ознаия.
Но в последна сметка, съгласно мен, стана по-добре, че тя не беше на снимачната площадка. Причината е, ча аз имах потребност да си допускам, че играя нея, че влизам в облика и се топвам в персонажа, а в случай че тя беше непрекъснато там в действително време постоянно щях да си споделям, че не наподобявам на нея, не се държа като нея, нямам нейните жестове и обноски. А това в последна сметка щеше да бъде контрапродуктивно – за мен, за кино лентата и за нея самата.
– Какво е посланието на кино лентата?
– За мен е значимо, че хората би трябвало да приказват намерено и да отстояват своите позиции, да бъдат самостоятелни и да не се опасяват от мненията и от оценките на останалите, изключително на тези, които са над тях в някаква обществена подчиненост. Моли прави доста неточности, само че съумява да бъде себе си. Когато и споделят, че носи грозни обувки и рокли първоначално, тя желае да се промени. Но в последна сметка е значимо да не слуша такива неща и в случай че би трябвало да продължи да носи грозни рокли и обувки. Идеята е да се появиш и да накараш хората да слушат теб и да оценят като значимо това, което имаш да кажеш, а не да се втренчват в метода, по който изглеждаш. Това не значи цялостно пренебрегване. Има един стандарт за феминистките, че са грозни. Но не всички феминистки са грозни.
– Вие сте известна с прецизните избори, които вършиме в кариерата си. Какви са Вашите критерии за роля?
– Имам си развой на селекция на сюжети, който се трансформира през годините и отразява моята артистична еволюция. Наистина внимавам в какво вземам участие. Аз съм част от обществото и от филмовата промишленост. Също по този начин съм част от казуса. И си мисля с какво мога да допринеса, с цел да изместим всичко в позитивна посока. За мен това се състои в избирането на функции на комплицирани дами. Жени, които не са съвършени ангелчета или секси обекти на мъжко предпочитание. Искам да играя достоверни дами и се старая да го върша. 
