10 години след кризата
Джером Роос ,
ROAR
Тази седмица отбелязахме десетата годишнина от колапса на "Леман брадърс ", могъщата в миналото американска капиталова банка, чийто трагичен фалит на 15 септември 2008 година даде старт на най-голямата финансова рецесия след Голямата меланхолия на 30-те. Едно десетилетие по-късно постоянно чуваме недоволството, че малко се е трансформирало от този момент: банките към момента са прекомерно огромни, с цел да ги оставим да банкрутират, финансите не престават да преобладават над индустриалната активност, а елементарните семейства към момента не могат да почувстват резултата от бавното възобновяване в джобовете си. Но тази забележима дълготрайност, въпреки и сигурно да е годна, е единствено част от историята. Всъщност доста се промени през последните 10 години - огромна част, за жалост, към по-лошо.
В годините преди рецесията светът към момента се къпеше в захранвано от заеми блаженство. По време на така наречен Велика убеденост - тогавашният министър на финансите и по-късно министър председател на Англия Гордън Браун даже направи известното си изявление, че безкрайните цикли на възходи и падения от предишното най-сетне са овладени и превъзмогнати. Оттук нататък към този момент няма да има финансови рецесии. Това подправено чувство за успокоение от дълго време е отстъпило място на увеличаващ се стопански, обществен и политически безпорядък. Поглеждайки обратно, е ясно, че огромна част от този безпорядък може непосредствено да се припише на ужасния метод, по който политиците дадоха отговор на рецесията от 2008 година
Приватизация на облагите, социализация на загубите
Когато държавните управления по света избавиха своите най-големи банки и поеха отговорностите на финансовия бранш в обезверен ход за избавяне на световния капитализъм от имплозия под тежестта на една нова Голяма меланхолия, те дейно трансформираха рецесията на частните банки в рецесия на суверенния дълг. От 2010 година нататък те дадоха отговор на самопричинената рецесия на суверенния дълг с политика на рискови бюджетни ограничавания, орязвайки бързо обществените разноски, с цел да платят на частните акционери - които постоянно се оказваха същите финансови институции, които бяха избавени с парите на данъкоплатците през 2008 година
Този неолиберален метод към ръководството на рецесии - приватизирането на облагите на банкерите и социализирането на техните загуби - на собствен ред ускори дългогодишната наклонност към възходящо социо-икономическо неравноправие. Изправени пред понижени обществени заплащания, безработица и стагниращи или намаляващи заплати, доста семейства нямаха доста избор с изключение на поемането на още дълг, с цел да покрият главните си разноски.
Както към този момент знаем, евангелието на фискална дисциплинираност откри някои от най-страстните си проповедници в Европейския съюз, където буйната прегръдка и следствие от това спад на общото търсене доведоха до едно изгубено десетилетие и няколко разтърсвания на пазарите, които едвам не доведоха до гибелта на еврозоната. Никъде пагубните последствия не бяха усетени по този начин мощно, както в Гърция.
В Европа, както и на други места, това икономическо опустошаване докара до усилване на обществения спор и политическата поляризация. По време на тази втора фаза на международната капиталистическа рецесия фискалните проблеми на страните се трансфораха в цялостна рецесия на легитимността.
През 2011 година светът стана очевидец на експлоадирането на всеобщи митинги, подпалени от композиция от остро политическо и икономическо неодобрение. Започвайки с революциите в Тунис и Египет, вълна от национални въстания стартира в Средиземноморието и по-широкия Близък изток, надълбоко размествайки открития районен ред.
През пролетта и лятото милиони излязоха по улиците на Гърция и Испания на митинги срещу бюджетните съкращения, непосредствено въодушевени от Арабската пролет и на собствен ред вдъхновявайки придвижването "Окупирай Уолстрийт ", което се зароди в Ню Йорк и се популяризира по целия свят по-късно през годината. През 2013 година сходни надигания раздрусаха Турция и Бразилия. Всъщност целият свят се тресеше.
Разрешаване на дълговата рецесия с още дълг
През това време обществените и политически последствия от рецесията започнаха да се усещат, а следвоенният интернационален ред, наподобява, бе разтърсен радикално, водещите международни централни банки - твърди решени да спасят кожата на частните банкери и да избегнат повтаряне на 30-те години на ХХ в. - дадоха отговор в невиждан паричен опит. Те освен че смъкнаха лихвените проценти до исторически ниски равнища, само че и също по този начин задействаха нападателна стратегия за "количествено облекчение ", според която четирите най-големи централни банки наляха еквивалента на 15 трилиона щ.д. нови пари в международната финансова система.
Скоро обаче стана ясно, че вместо да подтиква индустриалната активност, тази спомагателна ликвидност е дала начало на нова вълна спекулативни вложения. В резултат на това нови финансови балони започнаха да се надуват навсякъде: в парцелите, в акциите, заемите за обучение и коли - на всички места, където можеше да се чака добра облага. Освен, че бе силата зад най-дългото повишаване на цените на акциите в историята на Съединени американски щати, това огромно повишаване на световната ликвидност даде начало и на нов взрив на интернационалните заеми, който накара международния дълг да скочи до 217% от Брутният вътрешен продукт - най-високото равнище в миналото, 40 % над рисковата зона от навечерието на рецесията през 2007 година
Накратко, политиците и централните банкери взеха решение да разрешат рецесия, породена от прекомерно доста дълг с още повече дълг! В отсъствието на задоволително вложения в произвеждане това постоянно щеше да бъде рецепта за неуспех.
Нежеланите последствия към този момент стартират да се усещат в пазари като Турция и Аржентина, които взимаха огромни заеми в долари. Сега, когато Федералният запас завършва програмата си за "количествено облекчение " и се готви да вдигне лихвите, капиталът стартира да се връща назад в Съединени американски щати и да укрепва $.
И въпреки че международната стопанска система евентуално ще издържи на няколко по-малки, изолирани рецесии на разрастващите се пазари, има една страна, чийто голям дълг може да "издърпа чергата " под нея. Това, несъмнено, е Китай.
Самоподсилващ се световен безпорядък
Но даже в случай че не станем очевидци на пагубен сюжет, комбинацията от забавянето на растежа на Китай и краят на паричните тласъци в Съединени американски щати към този момент има своите последствия на други места по света. Особено мощно наранена е Латинска Америка, където "Розовата вълна " от прогресивни леви държавни управления е в мощно оттегляне пред влошаващите се стопански условия.
Бразилия да вземем за пример, най-голямата латиноамериканска стопанска система, се бори с най-дълбоката и дългата криза в историята си. Този бездънен крах върви ръка с ръка с интензивна политическа неустойчивост, която докара до "конституционен прелом " отдясно против президента Дилма Русеф и хвърлянето на някогашния президент Лула в пандиза преди идващите избори. Подобни проблеми имат и социалистическото държавно управление на Мадуро във Венецуела, и неолибералното на Макри в Аржентина, което демонстрира структурния темперамент на рецесията, поразяваща уязвимите страни без значение от идеологическата ориентировка на тези на власт.
Най-тежките последствия обаче ще има хаосът в остарялата капиталистическа цитадела - Европейския съюз и Съединени американски щати.
От едната страна на Атлантика, изолационисткото крило на британските тори, обхванато от носталгия по дните на империята, заплашва да излезе от Европейски Съюз без съответната договорка, заплашвайки освен личната си стопанска система, само че и международните финансови пазари. Подобни сили набират сили и на континента, повишавайки заплахата от дезинтеграция на Европейски Съюз.
От другата страна президентът Доналд Тръмп като че ли се пробва да направи всичко по силите си, с цел да подкопае стабилността и бъдещата жизненост на личната си администрация. Но все пак резервира надзор върху туитър-а си и интернационалната политика, което му разрешава за подклажда интернационалните разделения и геополитически напрежения, до момента в който в същото време води комерсиална война с Китай.
Огромната неустановеност, подбудена от това усилване на вътрешните и интернационалните политически спорове се отразява отрицателно върху възобновяване на международната стопанска система. А това на собствен ред ще породи още по-голям политически безпорядък на всички места, задействайки циничен кръг.
Ново поле за политика
Накратко, огнената буря, почнала преди 10 години с колапса на "Леман брадърс ", въобще не е утихнала. Не единствено последствията от нея са още към нас - увеличаващо се неравноправие, възходящ дълг и задушаваща политическа неустойчивост - само че рецесията на капитализма по света към момента продължава.
За благополучие не всички обществени и политически промени от 2008 година насам са за към по-лошо. Същата дестабилизираща динамичност, която ни донесоха "Брекзит " и Тръмп, отвори и ново поле за политика - в това число друга политика, отдадена на коренно демократична и в действителност еманципираща опция на сегашния международен ред.
Към момента е рано да се каже дали тази зараждаща се демократична политика на ХХІ в. ще успее в конкуренцията на мощния националистически напън. Но в случай че трагичните събития от последните години са показателни, то е, че политическите последствия от световната финансова рецесия едвам в този момент стартират. Реалната борба, наподобява, занапред следва.
Превод Георги Христов
ROAR
Тази седмица отбелязахме десетата годишнина от колапса на "Леман брадърс ", могъщата в миналото американска капиталова банка, чийто трагичен фалит на 15 септември 2008 година даде старт на най-голямата финансова рецесия след Голямата меланхолия на 30-те. Едно десетилетие по-късно постоянно чуваме недоволството, че малко се е трансформирало от този момент: банките към момента са прекомерно огромни, с цел да ги оставим да банкрутират, финансите не престават да преобладават над индустриалната активност, а елементарните семейства към момента не могат да почувстват резултата от бавното възобновяване в джобовете си. Но тази забележима дълготрайност, въпреки и сигурно да е годна, е единствено част от историята. Всъщност доста се промени през последните 10 години - огромна част, за жалост, към по-лошо.
В годините преди рецесията светът към момента се къпеше в захранвано от заеми блаженство. По време на така наречен Велика убеденост - тогавашният министър на финансите и по-късно министър председател на Англия Гордън Браун даже направи известното си изявление, че безкрайните цикли на възходи и падения от предишното най-сетне са овладени и превъзмогнати. Оттук нататък към този момент няма да има финансови рецесии. Това подправено чувство за успокоение от дълго време е отстъпило място на увеличаващ се стопански, обществен и политически безпорядък. Поглеждайки обратно, е ясно, че огромна част от този безпорядък може непосредствено да се припише на ужасния метод, по който политиците дадоха отговор на рецесията от 2008 година
Приватизация на облагите, социализация на загубите
Когато държавните управления по света избавиха своите най-големи банки и поеха отговорностите на финансовия бранш в обезверен ход за избавяне на световния капитализъм от имплозия под тежестта на една нова Голяма меланхолия, те дейно трансформираха рецесията на частните банки в рецесия на суверенния дълг. От 2010 година нататък те дадоха отговор на самопричинената рецесия на суверенния дълг с политика на рискови бюджетни ограничавания, орязвайки бързо обществените разноски, с цел да платят на частните акционери - които постоянно се оказваха същите финансови институции, които бяха избавени с парите на данъкоплатците през 2008 година
Този неолиберален метод към ръководството на рецесии - приватизирането на облагите на банкерите и социализирането на техните загуби - на собствен ред ускори дългогодишната наклонност към възходящо социо-икономическо неравноправие. Изправени пред понижени обществени заплащания, безработица и стагниращи или намаляващи заплати, доста семейства нямаха доста избор с изключение на поемането на още дълг, с цел да покрият главните си разноски.
Както към този момент знаем, евангелието на фискална дисциплинираност откри някои от най-страстните си проповедници в Европейския съюз, където буйната прегръдка и следствие от това спад на общото търсене доведоха до едно изгубено десетилетие и няколко разтърсвания на пазарите, които едвам не доведоха до гибелта на еврозоната. Никъде пагубните последствия не бяха усетени по този начин мощно, както в Гърция.
В Европа, както и на други места, това икономическо опустошаване докара до усилване на обществения спор и политическата поляризация. По време на тази втора фаза на международната капиталистическа рецесия фискалните проблеми на страните се трансфораха в цялостна рецесия на легитимността.
През 2011 година светът стана очевидец на експлоадирането на всеобщи митинги, подпалени от композиция от остро политическо и икономическо неодобрение. Започвайки с революциите в Тунис и Египет, вълна от национални въстания стартира в Средиземноморието и по-широкия Близък изток, надълбоко размествайки открития районен ред.
През пролетта и лятото милиони излязоха по улиците на Гърция и Испания на митинги срещу бюджетните съкращения, непосредствено въодушевени от Арабската пролет и на собствен ред вдъхновявайки придвижването "Окупирай Уолстрийт ", което се зароди в Ню Йорк и се популяризира по целия свят по-късно през годината. През 2013 година сходни надигания раздрусаха Турция и Бразилия. Всъщност целият свят се тресеше.
Разрешаване на дълговата рецесия с още дълг
През това време обществените и политически последствия от рецесията започнаха да се усещат, а следвоенният интернационален ред, наподобява, бе разтърсен радикално, водещите международни централни банки - твърди решени да спасят кожата на частните банкери и да избегнат повтаряне на 30-те години на ХХ в. - дадоха отговор в невиждан паричен опит. Те освен че смъкнаха лихвените проценти до исторически ниски равнища, само че и също по този начин задействаха нападателна стратегия за "количествено облекчение ", според която четирите най-големи централни банки наляха еквивалента на 15 трилиона щ.д. нови пари в международната финансова система.
Скоро обаче стана ясно, че вместо да подтиква индустриалната активност, тази спомагателна ликвидност е дала начало на нова вълна спекулативни вложения. В резултат на това нови финансови балони започнаха да се надуват навсякъде: в парцелите, в акциите, заемите за обучение и коли - на всички места, където можеше да се чака добра облага. Освен, че бе силата зад най-дългото повишаване на цените на акциите в историята на Съединени американски щати, това огромно повишаване на световната ликвидност даде начало и на нов взрив на интернационалните заеми, който накара международния дълг да скочи до 217% от Брутният вътрешен продукт - най-високото равнище в миналото, 40 % над рисковата зона от навечерието на рецесията през 2007 година
Накратко, политиците и централните банкери взеха решение да разрешат рецесия, породена от прекомерно доста дълг с още повече дълг! В отсъствието на задоволително вложения в произвеждане това постоянно щеше да бъде рецепта за неуспех.
Нежеланите последствия към този момент стартират да се усещат в пазари като Турция и Аржентина, които взимаха огромни заеми в долари. Сега, когато Федералният запас завършва програмата си за "количествено облекчение " и се готви да вдигне лихвите, капиталът стартира да се връща назад в Съединени американски щати и да укрепва $.
И въпреки че международната стопанска система евентуално ще издържи на няколко по-малки, изолирани рецесии на разрастващите се пазари, има една страна, чийто голям дълг може да "издърпа чергата " под нея. Това, несъмнено, е Китай.
Самоподсилващ се световен безпорядък
Но даже в случай че не станем очевидци на пагубен сюжет, комбинацията от забавянето на растежа на Китай и краят на паричните тласъци в Съединени американски щати към този момент има своите последствия на други места по света. Особено мощно наранена е Латинска Америка, където "Розовата вълна " от прогресивни леви държавни управления е в мощно оттегляне пред влошаващите се стопански условия.
Бразилия да вземем за пример, най-голямата латиноамериканска стопанска система, се бори с най-дълбоката и дългата криза в историята си. Този бездънен крах върви ръка с ръка с интензивна политическа неустойчивост, която докара до "конституционен прелом " отдясно против президента Дилма Русеф и хвърлянето на някогашния президент Лула в пандиза преди идващите избори. Подобни проблеми имат и социалистическото държавно управление на Мадуро във Венецуела, и неолибералното на Макри в Аржентина, което демонстрира структурния темперамент на рецесията, поразяваща уязвимите страни без значение от идеологическата ориентировка на тези на власт.
Най-тежките последствия обаче ще има хаосът в остарялата капиталистическа цитадела - Европейския съюз и Съединени американски щати.
От едната страна на Атлантика, изолационисткото крило на британските тори, обхванато от носталгия по дните на империята, заплашва да излезе от Европейски Съюз без съответната договорка, заплашвайки освен личната си стопанска система, само че и международните финансови пазари. Подобни сили набират сили и на континента, повишавайки заплахата от дезинтеграция на Европейски Съюз.
От другата страна президентът Доналд Тръмп като че ли се пробва да направи всичко по силите си, с цел да подкопае стабилността и бъдещата жизненост на личната си администрация. Но все пак резервира надзор върху туитър-а си и интернационалната политика, което му разрешава за подклажда интернационалните разделения и геополитически напрежения, до момента в който в същото време води комерсиална война с Китай.
Огромната неустановеност, подбудена от това усилване на вътрешните и интернационалните политически спорове се отразява отрицателно върху възобновяване на международната стопанска система. А това на собствен ред ще породи още по-голям политически безпорядък на всички места, задействайки циничен кръг.
Ново поле за политика
Накратко, огнената буря, почнала преди 10 години с колапса на "Леман брадърс ", въобще не е утихнала. Не единствено последствията от нея са още към нас - увеличаващо се неравноправие, възходящ дълг и задушаваща политическа неустойчивост - само че рецесията на капитализма по света към момента продължава.
За благополучие не всички обществени и политически промени от 2008 година насам са за към по-лошо. Същата дестабилизираща динамичност, която ни донесоха "Брекзит " и Тръмп, отвори и ново поле за политика - в това число друга политика, отдадена на коренно демократична и в действителност еманципираща опция на сегашния международен ред.
Към момента е рано да се каже дали тази зараждаща се демократична политика на ХХІ в. ще успее в конкуренцията на мощния националистически напън. Но в случай че трагичните събития от последните години са показателни, то е, че политическите последствия от световната финансова рецесия едвам в този момент стартират. Реалната борба, наподобява, занапред следва.
Превод Георги Христов
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ