Джефри ван Орден: Искам да видя младите хора да остават в България
Джефри ван Орден е английски политик и някогашен боен офицер с чин бригаден военачалник. Завършил е военно офицерско учебно заведение, служи в Разузнавателния корпус на Британската войска до 1985 година
След това е инструктор в Генералщабния лицей в Хамбург и началник-щаб на английския бранш в Берлин до рухването на стената. От 1995 година работи като старши чиновник в апарата на Еврокомисията по външна политика и сигурност.
За първи път е определен за народен представител в Европейския парламент през 1999 година, след като е и докладчик за напредъка на България по пътя към участие в Европейския съюз. Ван Орден дойде у нас по покана на президентът на ПанЕвропа България Гергана Паси.
Джефри Ван Орден. Да гледаш българския преход в профил, от самото начало.
– Добре пристигнали, благодаря ви за присъединяване.
– За мен е наслаждение.
– Един персонален въпрос – по какъв начин военачалник взема решение да стане политик?
– Никога не съм виждал контрастност в тези неща, защото и двете са държавна работа. В политиката би трябвало да имаш армейски полезности – интегритет, дисциплинираност, самонадеяност, автономия - такива неща са нужни и на политическата сцена.
– В навечерието на четвъртата годишнина от рухването на Берлинската стена, каква беше вашата роля като началник-щаб на английския бранш и в английското военно разузнаване в Берлин? Какво не знаем към момента за това събитие?
– Да, ръководех разследващ екип в Берлин при започване на 80-те и по-късно се върнах още веднъж в края на 80-те, когато бях началник на разследващия щаб и след това станах началник-щаб на английския бранш. Шеф ми беше английският комендант, английският военачалник, един от тримата западни коменданти на Съюзническите сили в Берлин. Трябва да кажа, че всички бяхме сюрпризирани. Разбира се, имаше предшестващо струпване, което деликатно наблюдавахме. Имаше огромни митинги даже и в Източен Берлин. Рано или късно, балонът щеше да се спука. Не чакахме да е тъкмо в този миг, руснаците също. Руският военачалник се обади на моя военачалник и го пита какво се случва. Помоли го да пази войските му, тъй като, имайте поради, имахме съветски бойци в Западен Берлин в английския бранш, охраняващи пандиза Шпандау, както и в центъра за сигурност и надзор, пазещи съветския боен мемориал до Брандебургската врата. Помоли ни да пазим бойците му и отговорихме, че несъмнено ще го създадем. Беше ясно, че той също нямаше визия.
– Съдбоносна история, благодаря ви, че я споделихте! Толкова доста шпионски филми сме гледали за Берлин и рухването на комунизма, по какъв начин бихте описали връзките в и с другите ръководители на браншове?
– На доктрина имаше четирима съдружници и измежду тях стената не съществуваше. Четвъртият съдружник ни напусна през 1948 година Това беше Съветският съюз. Имахме сложни връзки. Имахме задача за взаимозависимост със руския главнокомандващ. Щабът на задачата беше в Потсдам, в Източен Берлин, по-точно Източна Германия, и живееха в Западен Берлин. Отношенията ни бяха официални. Не признавахме властта на източногерманската страна по никакъв метод, що се касаеше до нас в Берлин. Всичко се правеше сред Съюзниците. Но всеки ден имахме униформени военни патрули, влизащи в Източен Берлин. Имахме съветски патрули, влизащи в Западен
Берлин. Не доста хора го осъзнават.
– Очаквахте ли България да смъкна комунистическия си водач едвам 24 часа след събитията в Берлин, след рухването на стената?
– Вижте, всички тези събития изненадаха всички. Скоростта, с която се случиха… В Полша имаше поредност от събития много дълго време, като превъзходен предвестител. Но случилото се в България бе изненада, както и случилото се в Румъния. Скоростта на събитията. Около година по-късно и рухването на Съветския съюз, бях в НАТО, когато съветския дипломат влезе в залата и, откакто беше излязъл за 5 минути да одобри телефонен диалог от Москва, влезе и сподели, че би трябвало да разгласи нещо. Заяви, че Съветският съюз към този момент не съществуваше. Беше през декември 1991 година
– Как реагирахте?
– Всички бяхме изумени. Срещата, която беше на Северноатлантическия съвет за съдействие по това време, незабавно се разтрогна и всички се втурнаха към телефоните си.
– Тогава имахте ли български другари? Как гледаше на България Лондон?
– Нямах български другари. Трябва да кажа, че по това време България беше одобрявана като твърдолинейно комунистическа страна и че в случай че на Москва нещо мъчно трябваше да се свърши, българите ще ѝ бъдат потребни и ще оказват помощ. За мен България беше… Бях се срещал с българи, с български дипломат, с българския началник на военната задача в Берлин, помня един дълъг диалог с него за свободата и по какъв начин определяхме свободата. Той сподели: " Ако те поканя в България, няма да можеш да дойдеш ". Отговорих: " Знаем несъмнено, че не мога да дойда, само че мога да отида на множеството други места, където ти не можеш ". Това беше разликата.
– Периодът на прехода беше тежък за цялото население. Къде съумя и къде се провали България през тези 30 години съгласно вас?
– Когато станах политик, бях член на комисията по външни работи. Имахме редица вероятни страни за присъединение, кандидатки за участие в Европейски Съюз. Реших, че ще ми бъде забавна България, беше страна, за която знаех доста малко. Знаех малко за Турция, доста ми беше забавна. Тази част на Европа бе място, за което съвсем нищо не знаех, само че ми беше доста потребно и забавно да я опозная. Толкова доста се веселя, че го направих, тъй като бях единственият докладчик, който остана с страната си до края.
– Абсолютно, спомняме си го.
– Отговор: 6-7 години изкарах като докладчик за България и доста се веселя, че най-после напъните ни се увенчаха с триумф.
– Спомням си, когато защитавахте нуклеарните реактори…
– Точно по този начин, да!
– В Козлодуй бяхте един от дребното европейски политици. Защо го направихте ?
– Защото смятах, че протичащото се с България не беше вярно. По това време към този момент бях поопознал
България, осъзнах какъв брой е значим Козлодуй, осъзнах, че по това време бяхте експортьори на електричество към съседките ви. Ако всичките реактори, 3 и 4 блок наред с 1 и 2 блок бяха затворени, щеше да има пагубни последствия за българската стопанска система и не виждах никаква основателна причина за това. Въпреки че 1 и 2 блок не бяха безвредни и трябваше да бъдат закрити, 3 и 4 минаха усъвършенствания, след които Международната организация за атомна сила дефинира, че реакторите към този момент са достигнали стандарти да могат да бъдат в употреба още няколко години. Нямаше никаква основателна причина да се затворят реакторите тогава. Това стана цената за присъединението на България по-късно.
– В договарянията с Европейския съюз неколкократно посочвахте българските проблеми с проведената престъпност. След толкоз години, станахме очевидци на смяна от престъпни нарушители към стопански закононарушения на белите якички. Кой е най-големият проблем за България сега съгласно вас .
– Когато България се причисли към Европейски Съюз към момента имаше нерешени проблеми, само че преценихме, че аргументите България да се причисли надделяваха над остатъчните проблеми. Беше незавършена още работа. Сред тях бяха проведената престъпност, организацията на правосъдната власт, оправянето с корупцията, няколко такива казуса. Справянето с тези проблеми лиши дълго време. Знаете, че Европейският съюз има механизъм за съдействие и инспекция, който уповавам се да е завършил напълно до края на тази комисия на 31 октомври. Много значими неща ще се случват на 31 октомври.
– Абсолютно. Но дванадесет години след присъединението още приказваме за правосъдната власт, правосъдната промяна, какво е обяснението ви?
– Според мен ще видите, че голямата смяна, която е реализирана, евентуално е била нужната смяна на поколенията, старите обноски са били толкоз надълбоко вкоренени в системата и е трябвало дълго време да се преодолеят и да се излезе от ситуацията. Надявам се към този момент да сме стигнали този миг.
– Звучи малко мъчително за нашето потомство, да вземем за пример.
– Да, и несъмнено по-младите хора нямат никакъв опит по какъв начин беше. Трябва да кажа, до някаква степен във всички страни, младежите и на Запад нямат опита да изгубят, да нямат независимост. Те мислят, че това е естествено, че могат да пътуват, където желаят, да следват в който университет желаят, да учат, където желаят, да работят, каквато специалност пожелаят. Мислят, че това е просто обикновено, а в случай че се върнем двайсетина години обратно, това не беше естественото състояние.
– Като някогашен чиновник в разузнаването, доколко е уязвима България на задгранично въздействие сега?
– Географските обстоятелства не се трансформират, историческите обстоятелства не се трансформират. Няма подозрение, че на Москва България може би ѝ наподобява като страната, на която най-вече биха се надявали да повлияят от всички страни, сближили се с това, което назовавам " Западния клуб " в другите му форми. Все още доста мощно въздействие и намерено, и може би по-скришно – доста дезинформация, подправени вести, които има тук. Има още проблеми, а и целият въпрос по отношение на енергийната взаимозависимост. Но бих желал да видя някой ден да стигнем обстановка, при която да можем да имаме положителни връзки с Русия, само че и обстановката, и връзките, притеснявам се, са прекомерно надалеч в бъдещето, в случай че Русия се държи по този начин, както се държа да вземем за пример в Украйна и другаде.
– Кажете ми, какво би трябвало, с цел да се имаме повече изгоди от Европейския съюз? Трябва ли да се промени или настрои нещо в манталитета да вземем за пример?
– Имате поради българския нрав?
– Да, да, с цел да може да има повече изгоди от Съюза.
– Разбира се, аз приказвам като гражданин на страна, напускаща Европейски Съюз.
– Да, ще приказваме и за това след минутка.
– Има средства, идващи в България, би трябвало да подсигуряваме, че се употребяват добре, да станат трамплин за потребното икономическо развиване, парите да не се хабят и да не отиват в неверна посока. Това е значимо. Но бих желал да видя младежите по какъв начин остават в България, по какъв начин се връщат в България. Твърде доста младежи са напуснали страната, а тя е прелестна, има толкоз доста благоприятни условия тук, узряла е за развиване в доста добър смисъл. Има доста благоприятни условия в България.
– Кажете каква е вашата прогноза – по кое време и по какъв начин ще се случи брекзит? В края на месеца? Реално ли е? Все още наподобява нереално!
– Знам, несъмнено е действително. Обединеното кралство напуща Европейския съюз. Трябваше да напуснем на 31 март, по-късно на 12 април, в този момент на 31 октомври. Никой не вижда смисъл да отлагаме момента на овакантяване, с изключение на някои хора в Брюксел, слушащи неверните гласове в Обединеното кралство и си мислят " Ако отложим още малко, в случай че протакаме още малко, в случай че от самото начало отхвърляме встъпленията на английското държавно управление, може да се промени режимът във Англия, може да има нов референдум и хората да гласоподават да останат в Европейски Съюз и да забравим за последните три години, като че ли са били просто призрачен сън ". Според мен това е илюзия и няма да стане. Няма да има различен референдум, само че и да има, мисля, че английският народ всеобщо ще гласоподава да напусне Европейски Съюз. Писнало им е от целия този протяжен развой.
– Добре, дано задам въпроса иначе – събрахте ли си багажа от Брюксел? Готов ли сте да напуснете в края на месеца?
– Бях подготвен да напусна на 31 март. Имах апартамент в Брюксел от 20 години и го продадох. Шегувам се, че дремя по улиците – добре де, не напълно. Да, един от офисите ми е цялостен с кутии, цялостен с всичките ми документи и работи. Всички желаеме да продължим. Искаме сигурност и непоклатимост и това важи за нас в Обединеното кралство и за Европейския съюз. Те желаят да продължат напред, ние желаеме да продължим напред. Да я сключваме договорката – това изисква малко увереност от страна на водачите в Европейски Съюз. Те не би трябвало да бъдат потиснати от един-двама водачи, не би трябвало единствено да получават указания в Съвета. Трябва да бъде чут техния глас и бих желал да чуя да кажат " Да я сключваме договорката в този момент ".
– Имам доста значим въпрос. Вие настоявахте България да се причисли към Европейски Съюз.
– Да.
– Същият Съюз, който смятате, че Англия би трябвало в този момент да напусне.
– Да.
– Не разбирам…
– Зададоха ми същия въпрос преди 12 години.
– Кой?
– Този. Хората ми споделиха " Вижте, господин ван Орден, доста сте песимистичен, доста сте сериозен към Европейски Съюз ". Между другото, в действителност съм доста песимистичен към Европейски Съюз. На референдума гласувах да останем по прагматични аргументи, не тъй като съм завързан към Съюза, само че тъй като беше по-полезно да останем в клуба, в сравнение с да бъдем отвън него. Но постоянно съм бил песимистичен, не ми харесва посоката на развиване на Европейския съюз, а точно да се сътвори интегрирана страна, наречена Европа, която сигурно ще бъде под властта на Берлин и Париж. Да се върна на въпроса ви. Всяка страна е в друго състояние и това, което е вярно за една, не е наложително да е вярно за друга. Ако си спомним началото на този век, на България ѝ трябваше опцията, трябваше да се приближи до Запада, трябваше ѝ икономическа и политическа непоклатимост, трябваше ѝ доверието на вложителите, трябваше да излезе отвън сянката на Русия, тогава някои екстремистки сили бяха във напредък в България и трябваше да бъдат потушени. Поради всички тези аргументи беше вярно за България тогава. Бих желал България да бъде пълноправна, да ѝ се чува гласът в Съвета, по този начин, както ние и английското държавно управление изключително бяхме доста положителни другари на България, бих се радвал в този момент тя да бъде доста добър другар на Англия, да каже…
– Да каже " Да я сключваме договорката " …
– Да я сключваме договорката.
– Това са думите за министър-председателя Борисов.
– Той знае какво е мнението ми.
– Да я сключваме договорката.
– Той е доста добър човек, знае мнението ми.
– Кажете, бихте ли могли отговорите с една дума коя е първата ви асоциация, като чуете " Либералите са… "?
– Различни във всяка страна.
– Добре… " Русия е… "?
– Трудна страна.
– " Съединени американски щати са… "?
– Наш дълготраен стратегически другар и съдружник, който и да е президентът.
– " Политиката сега наподобява като… "?
– Бъркотия.
– Последният въпрос е " Какво е за вас България? "
–Надежда, оптимизъм, благоприятни условия.
– Много ви благодаря. И най-после персонален въпрос – започнахме с подобен и ще приключим с подобен. Имате три дъщери.
– Да.
– Кой е най-ценният съвет, който сте им дали?
– Да бъдат независими, да образуват мнението си сами, да не бъдат човек от тълпата, да не се заблуждават това, което близките приказват, да проправят път сами със личните си премислени отзиви и убеждения и да се застъпват за тях.
– Много ви благодаря!
– И те го и вършат.
– Благодаря Ви!
След това е инструктор в Генералщабния лицей в Хамбург и началник-щаб на английския бранш в Берлин до рухването на стената. От 1995 година работи като старши чиновник в апарата на Еврокомисията по външна политика и сигурност.
За първи път е определен за народен представител в Европейския парламент през 1999 година, след като е и докладчик за напредъка на България по пътя към участие в Европейския съюз. Ван Орден дойде у нас по покана на президентът на ПанЕвропа България Гергана Паси.
Джефри Ван Орден. Да гледаш българския преход в профил, от самото начало.
– Добре пристигнали, благодаря ви за присъединяване.
– За мен е наслаждение.
– Един персонален въпрос – по какъв начин военачалник взема решение да стане политик?
– Никога не съм виждал контрастност в тези неща, защото и двете са държавна работа. В политиката би трябвало да имаш армейски полезности – интегритет, дисциплинираност, самонадеяност, автономия - такива неща са нужни и на политическата сцена.
– В навечерието на четвъртата годишнина от рухването на Берлинската стена, каква беше вашата роля като началник-щаб на английския бранш и в английското военно разузнаване в Берлин? Какво не знаем към момента за това събитие?
– Да, ръководех разследващ екип в Берлин при започване на 80-те и по-късно се върнах още веднъж в края на 80-те, когато бях началник на разследващия щаб и след това станах началник-щаб на английския бранш. Шеф ми беше английският комендант, английският военачалник, един от тримата западни коменданти на Съюзническите сили в Берлин. Трябва да кажа, че всички бяхме сюрпризирани. Разбира се, имаше предшестващо струпване, което деликатно наблюдавахме. Имаше огромни митинги даже и в Източен Берлин. Рано или късно, балонът щеше да се спука. Не чакахме да е тъкмо в този миг, руснаците също. Руският военачалник се обади на моя военачалник и го пита какво се случва. Помоли го да пази войските му, тъй като, имайте поради, имахме съветски бойци в Западен Берлин в английския бранш, охраняващи пандиза Шпандау, както и в центъра за сигурност и надзор, пазещи съветския боен мемориал до Брандебургската врата. Помоли ни да пазим бойците му и отговорихме, че несъмнено ще го създадем. Беше ясно, че той също нямаше визия.
– Съдбоносна история, благодаря ви, че я споделихте! Толкова доста шпионски филми сме гледали за Берлин и рухването на комунизма, по какъв начин бихте описали връзките в и с другите ръководители на браншове?
– На доктрина имаше четирима съдружници и измежду тях стената не съществуваше. Четвъртият съдружник ни напусна през 1948 година Това беше Съветският съюз. Имахме сложни връзки. Имахме задача за взаимозависимост със руския главнокомандващ. Щабът на задачата беше в Потсдам, в Източен Берлин, по-точно Източна Германия, и живееха в Западен Берлин. Отношенията ни бяха официални. Не признавахме властта на източногерманската страна по никакъв метод, що се касаеше до нас в Берлин. Всичко се правеше сред Съюзниците. Но всеки ден имахме униформени военни патрули, влизащи в Източен Берлин. Имахме съветски патрули, влизащи в Западен
Берлин. Не доста хора го осъзнават.
– Очаквахте ли България да смъкна комунистическия си водач едвам 24 часа след събитията в Берлин, след рухването на стената?
– Вижте, всички тези събития изненадаха всички. Скоростта, с която се случиха… В Полша имаше поредност от събития много дълго време, като превъзходен предвестител. Но случилото се в България бе изненада, както и случилото се в Румъния. Скоростта на събитията. Около година по-късно и рухването на Съветския съюз, бях в НАТО, когато съветския дипломат влезе в залата и, откакто беше излязъл за 5 минути да одобри телефонен диалог от Москва, влезе и сподели, че би трябвало да разгласи нещо. Заяви, че Съветският съюз към този момент не съществуваше. Беше през декември 1991 година
– Как реагирахте?
– Всички бяхме изумени. Срещата, която беше на Северноатлантическия съвет за съдействие по това време, незабавно се разтрогна и всички се втурнаха към телефоните си.
– Тогава имахте ли български другари? Как гледаше на България Лондон?
– Нямах български другари. Трябва да кажа, че по това време България беше одобрявана като твърдолинейно комунистическа страна и че в случай че на Москва нещо мъчно трябваше да се свърши, българите ще ѝ бъдат потребни и ще оказват помощ. За мен България беше… Бях се срещал с българи, с български дипломат, с българския началник на военната задача в Берлин, помня един дълъг диалог с него за свободата и по какъв начин определяхме свободата. Той сподели: " Ако те поканя в България, няма да можеш да дойдеш ". Отговорих: " Знаем несъмнено, че не мога да дойда, само че мога да отида на множеството други места, където ти не можеш ". Това беше разликата.
– Периодът на прехода беше тежък за цялото население. Къде съумя и къде се провали България през тези 30 години съгласно вас?
– Когато станах политик, бях член на комисията по външни работи. Имахме редица вероятни страни за присъединение, кандидатки за участие в Европейски Съюз. Реших, че ще ми бъде забавна България, беше страна, за която знаех доста малко. Знаех малко за Турция, доста ми беше забавна. Тази част на Европа бе място, за което съвсем нищо не знаех, само че ми беше доста потребно и забавно да я опозная. Толкова доста се веселя, че го направих, тъй като бях единственият докладчик, който остана с страната си до края.
– Абсолютно, спомняме си го.
– Отговор: 6-7 години изкарах като докладчик за България и доста се веселя, че най-после напъните ни се увенчаха с триумф.
– Спомням си, когато защитавахте нуклеарните реактори…
– Точно по този начин, да!
– В Козлодуй бяхте един от дребното европейски политици. Защо го направихте ?
– Защото смятах, че протичащото се с България не беше вярно. По това време към този момент бях поопознал
България, осъзнах какъв брой е значим Козлодуй, осъзнах, че по това време бяхте експортьори на електричество към съседките ви. Ако всичките реактори, 3 и 4 блок наред с 1 и 2 блок бяха затворени, щеше да има пагубни последствия за българската стопанска система и не виждах никаква основателна причина за това. Въпреки че 1 и 2 блок не бяха безвредни и трябваше да бъдат закрити, 3 и 4 минаха усъвършенствания, след които Международната организация за атомна сила дефинира, че реакторите към този момент са достигнали стандарти да могат да бъдат в употреба още няколко години. Нямаше никаква основателна причина да се затворят реакторите тогава. Това стана цената за присъединението на България по-късно.
– В договарянията с Европейския съюз неколкократно посочвахте българските проблеми с проведената престъпност. След толкоз години, станахме очевидци на смяна от престъпни нарушители към стопански закононарушения на белите якички. Кой е най-големият проблем за България сега съгласно вас .
– Когато България се причисли към Европейски Съюз към момента имаше нерешени проблеми, само че преценихме, че аргументите България да се причисли надделяваха над остатъчните проблеми. Беше незавършена още работа. Сред тях бяха проведената престъпност, организацията на правосъдната власт, оправянето с корупцията, няколко такива казуса. Справянето с тези проблеми лиши дълго време. Знаете, че Европейският съюз има механизъм за съдействие и инспекция, който уповавам се да е завършил напълно до края на тази комисия на 31 октомври. Много значими неща ще се случват на 31 октомври.
– Абсолютно. Но дванадесет години след присъединението още приказваме за правосъдната власт, правосъдната промяна, какво е обяснението ви?
– Според мен ще видите, че голямата смяна, която е реализирана, евентуално е била нужната смяна на поколенията, старите обноски са били толкоз надълбоко вкоренени в системата и е трябвало дълго време да се преодолеят и да се излезе от ситуацията. Надявам се към този момент да сме стигнали този миг.
– Звучи малко мъчително за нашето потомство, да вземем за пример.
– Да, и несъмнено по-младите хора нямат никакъв опит по какъв начин беше. Трябва да кажа, до някаква степен във всички страни, младежите и на Запад нямат опита да изгубят, да нямат независимост. Те мислят, че това е естествено, че могат да пътуват, където желаят, да следват в който университет желаят, да учат, където желаят, да работят, каквато специалност пожелаят. Мислят, че това е просто обикновено, а в случай че се върнем двайсетина години обратно, това не беше естественото състояние.
– Като някогашен чиновник в разузнаването, доколко е уязвима България на задгранично въздействие сега?
– Географските обстоятелства не се трансформират, историческите обстоятелства не се трансформират. Няма подозрение, че на Москва България може би ѝ наподобява като страната, на която най-вече биха се надявали да повлияят от всички страни, сближили се с това, което назовавам " Западния клуб " в другите му форми. Все още доста мощно въздействие и намерено, и може би по-скришно – доста дезинформация, подправени вести, които има тук. Има още проблеми, а и целият въпрос по отношение на енергийната взаимозависимост. Но бих желал да видя някой ден да стигнем обстановка, при която да можем да имаме положителни връзки с Русия, само че и обстановката, и връзките, притеснявам се, са прекомерно надалеч в бъдещето, в случай че Русия се държи по този начин, както се държа да вземем за пример в Украйна и другаде.
– Кажете ми, какво би трябвало, с цел да се имаме повече изгоди от Европейския съюз? Трябва ли да се промени или настрои нещо в манталитета да вземем за пример?
– Имате поради българския нрав?
– Да, да, с цел да може да има повече изгоди от Съюза.
– Разбира се, аз приказвам като гражданин на страна, напускаща Европейски Съюз.
– Да, ще приказваме и за това след минутка.
– Има средства, идващи в България, би трябвало да подсигуряваме, че се употребяват добре, да станат трамплин за потребното икономическо развиване, парите да не се хабят и да не отиват в неверна посока. Това е значимо. Но бих желал да видя младежите по какъв начин остават в България, по какъв начин се връщат в България. Твърде доста младежи са напуснали страната, а тя е прелестна, има толкоз доста благоприятни условия тук, узряла е за развиване в доста добър смисъл. Има доста благоприятни условия в България.
– Кажете каква е вашата прогноза – по кое време и по какъв начин ще се случи брекзит? В края на месеца? Реално ли е? Все още наподобява нереално!
– Знам, несъмнено е действително. Обединеното кралство напуща Европейския съюз. Трябваше да напуснем на 31 март, по-късно на 12 април, в този момент на 31 октомври. Никой не вижда смисъл да отлагаме момента на овакантяване, с изключение на някои хора в Брюксел, слушащи неверните гласове в Обединеното кралство и си мислят " Ако отложим още малко, в случай че протакаме още малко, в случай че от самото начало отхвърляме встъпленията на английското държавно управление, може да се промени режимът във Англия, може да има нов референдум и хората да гласоподават да останат в Европейски Съюз и да забравим за последните три години, като че ли са били просто призрачен сън ". Според мен това е илюзия и няма да стане. Няма да има различен референдум, само че и да има, мисля, че английският народ всеобщо ще гласоподава да напусне Европейски Съюз. Писнало им е от целия този протяжен развой.
– Добре, дано задам въпроса иначе – събрахте ли си багажа от Брюксел? Готов ли сте да напуснете в края на месеца?
– Бях подготвен да напусна на 31 март. Имах апартамент в Брюксел от 20 години и го продадох. Шегувам се, че дремя по улиците – добре де, не напълно. Да, един от офисите ми е цялостен с кутии, цялостен с всичките ми документи и работи. Всички желаеме да продължим. Искаме сигурност и непоклатимост и това важи за нас в Обединеното кралство и за Европейския съюз. Те желаят да продължат напред, ние желаеме да продължим напред. Да я сключваме договорката – това изисква малко увереност от страна на водачите в Европейски Съюз. Те не би трябвало да бъдат потиснати от един-двама водачи, не би трябвало единствено да получават указания в Съвета. Трябва да бъде чут техния глас и бих желал да чуя да кажат " Да я сключваме договорката в този момент ".
– Имам доста значим въпрос. Вие настоявахте България да се причисли към Европейски Съюз.
– Да.
– Същият Съюз, който смятате, че Англия би трябвало в този момент да напусне.
– Да.
– Не разбирам…
– Зададоха ми същия въпрос преди 12 години.
– Кой?
– Този. Хората ми споделиха " Вижте, господин ван Орден, доста сте песимистичен, доста сте сериозен към Европейски Съюз ". Между другото, в действителност съм доста песимистичен към Европейски Съюз. На референдума гласувах да останем по прагматични аргументи, не тъй като съм завързан към Съюза, само че тъй като беше по-полезно да останем в клуба, в сравнение с да бъдем отвън него. Но постоянно съм бил песимистичен, не ми харесва посоката на развиване на Европейския съюз, а точно да се сътвори интегрирана страна, наречена Европа, която сигурно ще бъде под властта на Берлин и Париж. Да се върна на въпроса ви. Всяка страна е в друго състояние и това, което е вярно за една, не е наложително да е вярно за друга. Ако си спомним началото на този век, на България ѝ трябваше опцията, трябваше да се приближи до Запада, трябваше ѝ икономическа и политическа непоклатимост, трябваше ѝ доверието на вложителите, трябваше да излезе отвън сянката на Русия, тогава някои екстремистки сили бяха във напредък в България и трябваше да бъдат потушени. Поради всички тези аргументи беше вярно за България тогава. Бих желал България да бъде пълноправна, да ѝ се чува гласът в Съвета, по този начин, както ние и английското държавно управление изключително бяхме доста положителни другари на България, бих се радвал в този момент тя да бъде доста добър другар на Англия, да каже…
– Да каже " Да я сключваме договорката " …
– Да я сключваме договорката.
– Това са думите за министър-председателя Борисов.
– Той знае какво е мнението ми.
– Да я сключваме договорката.
– Той е доста добър човек, знае мнението ми.
– Кажете, бихте ли могли отговорите с една дума коя е първата ви асоциация, като чуете " Либералите са… "?
– Различни във всяка страна.
– Добре… " Русия е… "?
– Трудна страна.
– " Съединени американски щати са… "?
– Наш дълготраен стратегически другар и съдружник, който и да е президентът.
– " Политиката сега наподобява като… "?
– Бъркотия.
– Последният въпрос е " Какво е за вас България? "
–Надежда, оптимизъм, благоприятни условия.
– Много ви благодаря. И най-после персонален въпрос – започнахме с подобен и ще приключим с подобен. Имате три дъщери.
– Да.
– Кой е най-ценният съвет, който сте им дали?
– Да бъдат независими, да образуват мнението си сами, да не бъдат човек от тълпата, да не се заблуждават това, което близките приказват, да проправят път сами със личните си премислени отзиви и убеждения и да се застъпват за тях.
– Много ви благодаря!
– И те го и вършат.
– Благодаря Ви!
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ