Музикални хроники: Джеф Бъкли знаеше, че ще умре млад и ще стане легенда с единствения си албум
Джеф Бъкли е един от трагичните герои на музиката, останал в спомените с малцина, само че незабравими песни, и с чувството, което е създавал у близките – че принадлежи на някакъв по-друг свят.
Става дума за американски музикант със орис, която неразривно се свързва с неговата музика до степен да не можеш да отделиш едното от другото.
Става въпрос и за човек, който е знаел, че ще почине млад, само че дни преди да се удави при безразсъден случай, е предложил брак и е записвал амбициозния си втори албум.
Когато бил на 8 година, роденият през 1966-а Джеф схванал, че не се споделя Скот Муурхед и че в действителност е наследник на Тим Бъкли, видния фолк рок реализатор от 60-те и 70-те.
Срещнал се с татко си точно на 8-годишна възраст, само че не получил шанса да го опознае. „ Видях го един път, отидохме да го посетим, само че той работеше в стаята си и даже не приказвах с него. Това беше. Напуснал е майка ми, когато съм бил на 6 месеца “, споделя Джеф, който тогава още носел семейството на втория си татко.
Джеф решил да одобри същинската си фамилия, както и дребното си име, което научил от акта си за раждане.
За своите близки и родственици обаче траял да бъде Скоти. В тези години водел номадски живот и му се налагало непрекъснато да се мести дружно с майка си (класическа пианистка и челистка), а музиката била най-устойчивото нещо в живота му.
Вторият му татко му посочил още от ранна възраст някои от най-великите банди в историята като Led Zeppelin, Queen, Pink Floyd, The Who. Когато 13-годишен получил първата си електрическа китара – типичен черен Les Paul, той към този момент знаел, че неговият живот ще бъде музиката.
Всъщност свирел на акустична китара още от 5-годишен, а в младежките си години минал през много разнообразни банди като китарист.
През 1991 година обаче пристигнало предлагането да се изяви на концерт в памет на Тим Бъкли. Джеф се появил на сцената и първо извършил I Never Asked To Be Your Mountain – ария, която Тим бил написал за Джеф и майка му.
Публиката била смаяна, тъй като ненадейно видяла човек, който наподобява и звучи тъкмо като Тим Бъкли, като че ли върнал се от отвъдното, с цел да се появи на концерта в своя чест.
За Джеф било мъчно решение да се включи в събитието и първоначално въобще не желал. „ Това не беше моята музика, не беше моят живот. Но ми тежеше, че не бях отишъл на погребението му, че в никакъв случай не можах да му кажа нищо. Използвах този концерт, с цел да се сбогувам с него “.
Интересът към него станал огромен и единствено след няколко месеца към този момент подписал контракт с колоса Columbia Records за три албума.
Така се стигнало и до записването на дебютния му албум Grace, сбирка от стъписващи откровения, носещи голяма стаена сила и многообразие от музикални въздействия.
Изразителното свирене на китара, повлияно от величия като Джими Хендрикс и Джими Пейдж, дружно с прочувственото пеене с трагични фалцети, трансформират албума в мигновена класика.
Днес всеобщата публика помни Бъкли най-много с разтърсващия кавър на Hallelujah на Ленард Коен, само че множеството песни в изданието са авторски, като да вземем за пример хитовите Lover, You Should’ve Come Over, Last Goodbye и титулната Grace.
Той почнал да се включва в концерти и записи на други музиканти, до момента в който нахвърлял композиционни хрумвания за идващия си албум.
Но продължавал да се съпоставя с татко си, което го изпълвало и с упоритост, и със боязън. „ Искам да съм добър най-малко колкото него “, споделил той пред собствен другар, до момента в който към момента не се осмелявал да сложи началото на новите си записи.
Най-сетне, напролет на 1997 година, Бъкли бил решен да стартира да записва втория си албум My Sweetheart the Drunk.
По същото време предложил брак на приятелката си – певицата Джоан Уасър, въпреки че още като се срещнали й бил споделил, че ще почине млад.
На 29 май 1997, до момента в който чакал групата му да дойде в Мемфис, с цел да стартират записите на новия албум, Джеф Бъкли отскочил до брега на Улф Ривър, приток на Мисисипи, с цел да послуша музика и да погледа залеза със своя другар и част от екипа му Кийт Фоти.
В тази приятна вечер и под звуците на The Beatles, Jane’s Addiction и Porno for Pyros, Бъкли ненадейно решил да влезе във водата да поплува с облеклата.
Притесненият Фоти го призовавал да излезе, само че облеченият с дънки, тениска и кубинки Джеф плувал по тил, смеел се и пеел припева на Whole Lotta Love. Така и си отишъл от този свят.
Тялото на Бъкли било намерено пет дни по-късно надолу по течението, а аутопсията не посочила следи от алкохол и опиати в организма му.
My Sweetheart the Drunk въпреки всичко е публикуван година след гибелта на Джеф Бъкли и даже в незавършения си тип, демонстрира в какъв брой разнообразни и завладяващи направления е тръгвала музиката на изпълнителя в оня интервал.
Затова и 23 години по-късно, той участва толкоз осезаемо в мислите на хората, които са го познавали и работили с него, както и в плейлистите на толкоз доста музикални почитатели.
