Джавед Икбал: звярът, който уби най-малко 100 деца
Джавед Икбал: звярът, който умъртви минимум 100 деца … Джавед Икбал Умайр е пакистански сериен палач, който убива минимум 100 момчета. Делото му притегли интернационално внимание освен тъй като той е един от най-смъртоносните серийни убийци в историята, само че и тъй като е наказан да почине по метод, сходен на този, по който е измъчвал и убивал жертвите си.
Не се знае доста за ранния му живот, като се изключи че е роден на 8 октомври 1956 година, и че татко му е бил предприемач. Икбал е четвърти наследник от шест деца. Той посещава лицей, а през 1978 година стартира личен бизнес. Баща му купува две вили в Шадбаг, а Икбал основава бизнес за преправка на стомана в една от къщите и,както по късно излиза наяве,там води своите жертви. През декември 1999 година, Икбал изпраща писмо до полицията и локален вестник в Лахор, в което признава убийствата на 100 момчета, всички на възраст сред 6 и 16 години. Пише, че потапял телата в резервоари със солна киселина, а по-късно изхвърлял останките в локална река. В дома му служителите на реда откриват по стените и пода петна от кръв, верига, с която Икбал твърди, че е удушавал жертвите си, фотоси на доста от момчетата в найлонови торбички с ръкописно написани етикети. Два резервоара с киселина и отчасти разтворени човешки остатъци са оставени навън, с цел да бъдат открити от полицията, с записка, в която се твърди, че „ телата в къщата съзнателно не са изхвърлени, тъй че управляващите да ги намерят “. Икбал признава в писмото си, че възнамерява да се удави в река Рави. В реката са пуснати мрежи, само че безрезултатно. Тогава полицията подхваща най-голямото дотогава гонене в Пакистан. Четирима съучастници – младежи, които са споделяли тристайния апартамент на Икбал, са задържани в Сохава. През времето в което са арестувани един от тях е умрял в полицейския арест, като скача от прозореца. Четете още: Маскираният Пого: Клоунът-сериен убиец Минава месец преди Икбал да се съобщи в офиса на вестник Daily Jang на 30 декември 1999 година Впоследствие, той е задържан. Заявява, че се е предал във вестника, тъй като се опасява за живота си и е угрижен, че служителите на реда ще го убият. Въпреки, че дневникът който носи в себе си съдържа подробни описания на убийствата, и че почеркът на етикетите в къщата му съответствува с този на Икбал, в съда той твърди, че е почтен, и че цялата спекулация е комплицирана машинация, с цел да притегли вниманието към тежкото състояние на избягалите деца от небогати фамилии. Джавед твърди, че изказванията му в полицията са направени под напън. Над 100 очевидци дават показания против Икбал и той, и неговите съучастници са приети за отговорни. Съдията отсъжда Икбал да почине посредством удушаване на същия публичен площад, който е посещавал при търсене на жертви. След това тялото му би трябвало да бъде нарязано на 100 части и разтворено в киселина, според законовата идея на шериата Qisas („ око за око “). Джавед Икбал, на 42 година, е наказан на гибел посредством обществено удушаване.Помагачите му Саджид Ахмад, 17 година, също е наказан на гибел за присъединяване си в убийствата, Мамад Надим, на 15 година, е приет за отговорен за убийствата на 13 от жертвите и е наказан на 182 години затвор (по 14 години за всяко убийство), а Мамад Сабир, 13 година, е наказан на 63 години затвор.
На сутринта на 8 октомври 2001 година Джавед Икбал и неговият съизвършител Саджид Ахмад са открити мъртви в килиите си в пандиза Кот Лахпат. Явно са се самоубили, като са се обесили с чаршафи, въпреки че се спекулира, че са били убити. Аутопсиите разкриват, че преди гибелта са били брутално бити. Очевидните им „ самоубийства “, както заявяват затворническите управляващи, стават четири дни откакто най-висшият ислямски съд в страната се съгласява да прегледа жалбата им против смъртната присъда. Адвокатът на Икбал твърди, че Джавед е жертва на полицейска интрига. Служителите на пандиза декларират, че по-рано пандизчията е правил два несполучливи опити за самоубийство. Джавед Икбал Умайр се счита за най-големия сериен палач в историята на Пакистан от като е самостоятелна нация.
Не се знае доста за ранния му живот, като се изключи че е роден на 8 октомври 1956 година, и че татко му е бил предприемач. Икбал е четвърти наследник от шест деца. Той посещава лицей, а през 1978 година стартира личен бизнес. Баща му купува две вили в Шадбаг, а Икбал основава бизнес за преправка на стомана в една от къщите и,както по късно излиза наяве,там води своите жертви. През декември 1999 година, Икбал изпраща писмо до полицията и локален вестник в Лахор, в което признава убийствата на 100 момчета, всички на възраст сред 6 и 16 години. Пише, че потапял телата в резервоари със солна киселина, а по-късно изхвърлял останките в локална река. В дома му служителите на реда откриват по стените и пода петна от кръв, верига, с която Икбал твърди, че е удушавал жертвите си, фотоси на доста от момчетата в найлонови торбички с ръкописно написани етикети. Два резервоара с киселина и отчасти разтворени човешки остатъци са оставени навън, с цел да бъдат открити от полицията, с записка, в която се твърди, че „ телата в къщата съзнателно не са изхвърлени, тъй че управляващите да ги намерят “. Икбал признава в писмото си, че възнамерява да се удави в река Рави. В реката са пуснати мрежи, само че безрезултатно. Тогава полицията подхваща най-голямото дотогава гонене в Пакистан. Четирима съучастници – младежи, които са споделяли тристайния апартамент на Икбал, са задържани в Сохава. През времето в което са арестувани един от тях е умрял в полицейския арест, като скача от прозореца. Четете още: Маскираният Пого: Клоунът-сериен убиец Минава месец преди Икбал да се съобщи в офиса на вестник Daily Jang на 30 декември 1999 година Впоследствие, той е задържан. Заявява, че се е предал във вестника, тъй като се опасява за живота си и е угрижен, че служителите на реда ще го убият. Въпреки, че дневникът който носи в себе си съдържа подробни описания на убийствата, и че почеркът на етикетите в къщата му съответствува с този на Икбал, в съда той твърди, че е почтен, и че цялата спекулация е комплицирана машинация, с цел да притегли вниманието към тежкото състояние на избягалите деца от небогати фамилии. Джавед твърди, че изказванията му в полицията са направени под напън. Над 100 очевидци дават показания против Икбал и той, и неговите съучастници са приети за отговорни. Съдията отсъжда Икбал да почине посредством удушаване на същия публичен площад, който е посещавал при търсене на жертви. След това тялото му би трябвало да бъде нарязано на 100 части и разтворено в киселина, според законовата идея на шериата Qisas („ око за око “). Джавед Икбал, на 42 година, е наказан на гибел посредством обществено удушаване.Помагачите му Саджид Ахмад, 17 година, също е наказан на гибел за присъединяване си в убийствата, Мамад Надим, на 15 година, е приет за отговорен за убийствата на 13 от жертвите и е наказан на 182 години затвор (по 14 години за всяко убийство), а Мамад Сабир, 13 година, е наказан на 63 години затвор.
На сутринта на 8 октомври 2001 година Джавед Икбал и неговият съизвършител Саджид Ахмад са открити мъртви в килиите си в пандиза Кот Лахпат. Явно са се самоубили, като са се обесили с чаршафи, въпреки че се спекулира, че са били убити. Аутопсиите разкриват, че преди гибелта са били брутално бити. Очевидните им „ самоубийства “, както заявяват затворническите управляващи, стават четири дни откакто най-висшият ислямски съд в страната се съгласява да прегледа жалбата им против смъртната присъда. Адвокатът на Икбал твърди, че Джавед е жертва на полицейска интрига. Служителите на пандиза декларират, че по-рано пандизчията е правил два несполучливи опити за самоубийство. Джавед Икбал Умайр се счита за най-големия сериен палач в историята на Пакистан от като е самостоятелна нация.
Източник: zona666.com
КОМЕНТАРИ