Премиерът на Нова Зеландия: Светът е на ръба на ядрената бездна
Джасинда Ардерн, министър-председател на Нова Зеландия, разяснява пред " Гардиън " тематиката с нуклеарните оръжия.
" През 1945 година за първи и единствен път във въоръжен спор са употребявани нуклеарни оръжия. 355 000 души бяха убити в Хирошима и Нагасаки от две нуклеарни бомби.
Само две. Само това число слага в цялостна вероятност сегашния международен боеприпас от към 13 000 нуклеарни оръжия ", написа Ардерн.
И въпреки всичко в доста връзки 13 000 оръжия, държани в международен мащаб, съставляват напредък; това е по-малко от една четвърт от повече от 63 000 оръжия през 1985 година по време на Студената война.
Но казаното от Джон Ф. Кенеди през 1961 година в Обединените народи е толкоз незабавно в този момент, колкото постоянно е било: " Трябва да премахнем тези оръжия, преди те да отстранен нас. "
През множеството от 50-те години от началото на контракта за неразпространение на нуклеарно оръжие той изигра значима роля за понижаване на риска тези оръжия да унищожат човечеството. В допълнение към понижението с близо 80% на нуклеарните оръжия, договорът също способства за ограничение на броя на страните, които ги получават. Повече страни са утвърдили контракта, в сравнение с всяко друго съглашение за ограничение на оръжията и разоръжаване.
Точно в този момент в Ню Йорк има опция да се отидете още по-далеч. И ние би трябвало да го създадем.
Нашият свят е изложен на по-голям риск от нуклеарна злополука, в сравнение с когато и да е след разгара на Студената война. Нарастващото напрежение сред суперсилите и две десетилетия закъснение на напредъка в контрола върху оръжията приближиха риска от тези оръжия до в действителност действителен.
191 страни се срещат в Организация на обединените нации, с цел да възобновят контракта за неразпространение на нуклеарни оръжия. Тези договаряния оферират късмет да се вдъхне нов живот на нуклеарното разоръжаване във време, когато светът се нуждае от това повече от всеки път.
Ядрената злополука не е нереална опасност, а действителен международен риск. Ядрените оръжия могат да бъдат изпозлвани в спор, както загатна президентът на Русия Владимир Путин, или могат да бъдат изпозлвани заради неправилни калкулации или неточност - действителни благоприятни условия във времена на нараснало напрежение.
Нова Зеландия приканва страните с нуклеарни оръжия - Съединени американски щати, Русия, Китай, Франция и Обединеното кралство - да се оттеглен от нуклеарната пропаст и да обезпечат това водачество, като се ангажират да договарят за нова многостранна рамка за нуклеарно разоръжаване.
Но от една от най-хубавите географски позиции в света, в случай че се стигне до нуклеарни отлагания, за какво Нова Зеландия е толкоз безапелационна по този въпрос?
Ние сме тихоокеанска нация. Нашият район носи белезите от десетилетия на нуклеарни опити както върху хората, по този начин и върху земите и водите на нашия район. Ето за какво в продължение на 35 години Нова Зеландия е горда страна без нуклеарни оръжия и интернационален бранител на свят без нуклеарни оръжия.
Това не значи, че сме наивни за динамичността на действителния свят, нито нашето географско местонахождение значи, че имаме лукса на морална позиция, която другите нямат. Всъщност посланието на Нова Зеландия - че нуклеарните оръжия не вършат никого по-безопасен и към този момент нямат място в нашия свят - отразява мнението на голямото болшинство от страните. Просто би трябвало да имаме вяра, че е вероятен друг метод.
Трябва единствено да погледнем обратно в нашата история, с цел да начертаем пътя към по-безопасно бъдеще. Уроците от Хирошима и Нагасаки и от тестванията в Тихия океан са задоволително увещание, че в никакъв случай няма опрощение за нуклеарни оръжия.
Предизвикателствата пред постигането на единодушие за многостранно нуклеарно разоръжаване може да наподобяват непостижими. Но това не е задача, която може да бъде отсрочена за неопределен срок.
В момента договорът е напрегнат. Той е повлиян от геополитическите развития, в това число напрежението сред страните, притежаващи нуклеарно оръжие. Но по-фундаментално е, че има възходящ песимизъм и отчаяние по отношение на желанието на страните с нуклеарно оръжие в миналото да изпълнят изцяло своите задължения за нуклеарно разоръжаване според контракта, като тези страни настояват, че световната среда на сигурност прави това прекомерно мъчно.
Ако това продължи, има действителна вероятност страните да изгубят религия в контракта - излагайки на риск както ролята на контракта в напредъка на нуклеарното разоръжаване, по този начин и в предотвратяването на разпространяването на материали за нуклеарно оръжие.
Тази седмица в Ню Йорк са заложени доста неща. Някои може да кажат, че в актуалната световна среда нова конкуренция в нуклеарните оръжия е неизбежна, а с нея и по-нататъшно подкопаване на нашите старания за нуклеарно разоръжаване и неразпространение. Но не мога да приема логичност, която допуска, че несигурността и неустойчивостта ни вършат неспособни да създадем тъкмо това, което би помогнало да създадем света по-малко нерешителен и по-малко неустойчив - концепция, която историята на самия контракт демонстрира, че е погрешна.
Може и би трябвало да има друга траектория - на незабавно водачество, на признание на нуклеарната пропаст, над която всички стоим и на продължаващ прогрес в напъните ни да почистим света от нуклеарни оръжия. Не единствено е допустимо - прекомерно належащо е.
" През 1945 година за първи и единствен път във въоръжен спор са употребявани нуклеарни оръжия. 355 000 души бяха убити в Хирошима и Нагасаки от две нуклеарни бомби.
Само две. Само това число слага в цялостна вероятност сегашния международен боеприпас от към 13 000 нуклеарни оръжия ", написа Ардерн.
И въпреки всичко в доста връзки 13 000 оръжия, държани в международен мащаб, съставляват напредък; това е по-малко от една четвърт от повече от 63 000 оръжия през 1985 година по време на Студената война.
Но казаното от Джон Ф. Кенеди през 1961 година в Обединените народи е толкоз незабавно в този момент, колкото постоянно е било: " Трябва да премахнем тези оръжия, преди те да отстранен нас. "
През множеството от 50-те години от началото на контракта за неразпространение на нуклеарно оръжие той изигра значима роля за понижаване на риска тези оръжия да унищожат човечеството. В допълнение към понижението с близо 80% на нуклеарните оръжия, договорът също способства за ограничение на броя на страните, които ги получават. Повече страни са утвърдили контракта, в сравнение с всяко друго съглашение за ограничение на оръжията и разоръжаване.
Точно в този момент в Ню Йорк има опция да се отидете още по-далеч. И ние би трябвало да го създадем.
Нашият свят е изложен на по-голям риск от нуклеарна злополука, в сравнение с когато и да е след разгара на Студената война. Нарастващото напрежение сред суперсилите и две десетилетия закъснение на напредъка в контрола върху оръжията приближиха риска от тези оръжия до в действителност действителен.
191 страни се срещат в Организация на обединените нации, с цел да възобновят контракта за неразпространение на нуклеарни оръжия. Тези договаряния оферират късмет да се вдъхне нов живот на нуклеарното разоръжаване във време, когато светът се нуждае от това повече от всеки път.
Ядрената злополука не е нереална опасност, а действителен международен риск. Ядрените оръжия могат да бъдат изпозлвани в спор, както загатна президентът на Русия Владимир Путин, или могат да бъдат изпозлвани заради неправилни калкулации или неточност - действителни благоприятни условия във времена на нараснало напрежение.
Нова Зеландия приканва страните с нуклеарни оръжия - Съединени американски щати, Русия, Китай, Франция и Обединеното кралство - да се оттеглен от нуклеарната пропаст и да обезпечат това водачество, като се ангажират да договарят за нова многостранна рамка за нуклеарно разоръжаване.
Но от една от най-хубавите географски позиции в света, в случай че се стигне до нуклеарни отлагания, за какво Нова Зеландия е толкоз безапелационна по този въпрос?
Ние сме тихоокеанска нация. Нашият район носи белезите от десетилетия на нуклеарни опити както върху хората, по този начин и върху земите и водите на нашия район. Ето за какво в продължение на 35 години Нова Зеландия е горда страна без нуклеарни оръжия и интернационален бранител на свят без нуклеарни оръжия.
Това не значи, че сме наивни за динамичността на действителния свят, нито нашето географско местонахождение значи, че имаме лукса на морална позиция, която другите нямат. Всъщност посланието на Нова Зеландия - че нуклеарните оръжия не вършат никого по-безопасен и към този момент нямат място в нашия свят - отразява мнението на голямото болшинство от страните. Просто би трябвало да имаме вяра, че е вероятен друг метод.
Трябва единствено да погледнем обратно в нашата история, с цел да начертаем пътя към по-безопасно бъдеще. Уроците от Хирошима и Нагасаки и от тестванията в Тихия океан са задоволително увещание, че в никакъв случай няма опрощение за нуклеарни оръжия.
Предизвикателствата пред постигането на единодушие за многостранно нуклеарно разоръжаване може да наподобяват непостижими. Но това не е задача, която може да бъде отсрочена за неопределен срок.
В момента договорът е напрегнат. Той е повлиян от геополитическите развития, в това число напрежението сред страните, притежаващи нуклеарно оръжие. Но по-фундаментално е, че има възходящ песимизъм и отчаяние по отношение на желанието на страните с нуклеарно оръжие в миналото да изпълнят изцяло своите задължения за нуклеарно разоръжаване според контракта, като тези страни настояват, че световната среда на сигурност прави това прекомерно мъчно.
Ако това продължи, има действителна вероятност страните да изгубят религия в контракта - излагайки на риск както ролята на контракта в напредъка на нуклеарното разоръжаване, по този начин и в предотвратяването на разпространяването на материали за нуклеарно оръжие.
Тази седмица в Ню Йорк са заложени доста неща. Някои може да кажат, че в актуалната световна среда нова конкуренция в нуклеарните оръжия е неизбежна, а с нея и по-нататъшно подкопаване на нашите старания за нуклеарно разоръжаване и неразпространение. Но не мога да приема логичност, която допуска, че несигурността и неустойчивостта ни вършат неспособни да създадем тъкмо това, което би помогнало да създадем света по-малко нерешителен и по-малко неустойчив - концепция, която историята на самия контракт демонстрира, че е погрешна.
Може и би трябвало да има друга траектория - на незабавно водачество, на признание на нуклеарната пропаст, над която всички стоим и на продължаващ прогрес в напъните ни да почистим света от нуклеарни оръжия. Не единствено е допустимо - прекомерно належащо е.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ