В народния календар честването на Свети Димитър се свързва с

В националния календар честването на Свети Димитър се свързва с прелом в годишното време и с началото на зимата. Според поверието от бялата брада на светеца се изсипват първите снежинки. " Свети Димитър зима носи, а Свети Георги - лято " - гласи българска сентенция. Тогава стопаните прибират ралата си под стрехите и подреждат дървата за огрев.

Този ден е прочут също и като Митровден или Разпус. С него приключва интервалът, за който се наемат сезонните служащи като говедари, овчари, ратаи, и става разплащането с тях. Понякога като заплата се дава, с изключение на избраната сума, още облекла и по чифт цървули за всеки от зимните месеци. Започва и спазаряването на служащи за идната година. Според националното вярване от Димитровден стартира подготовката за така наречен " миши празници " на идващия ден.

В старопланинските региони стопаните наблюдават за първия посетител, който прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и заможен човек, имат вяра, че идната година ще е богата, здрава и плодородна. Пълнолуние ли е в нощта против Димитровден, ще се роят пчелите и кошерите ще бъдат цялостни с мед. Тази нощ е значима и за хората, които търсят заровени съкровища. Те имат вяра, че тогава небето " се отваря " и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.

Вярва се също, че Свети Димитър е брат на Архангел Михаил - настойникът на отвъдния свят, на умрелите предшественици. В съботата преди празника е една от най-големите задушници - Димитровската, на която се раздава варено жито и питки за помен. По това време на годината стартират годежи и сватби.

На 26 октомври на масата се поставят курбан от овче месо, яхния от петел, пита с ябълки, ракия, както и разнообразни ястия от зеленчуци. И не забравяйте да поздравите своите близки, които носят имената Димитър, Димитрина, Димо или Митко и които на 26 октомври честват своя имен ден.