Няма съгласие за мерките за компенсиране на работодатели
Дискусиите за схемата, по която ще се компенсира бизнеса, не престават и през уикенда.
© Юлия Лазарова Социалните сътрудници не реализираха единодушие в границите на Националния съвет за тристранно съдействие (НСТС) по критериите на държавното управление за погашение на обезщетения на бизнеса, потърпевш от изключителното състояние. Основното несъгласие, по което работодателите са на практика единомислещи, е за обсега на икономическите действия, за които се планува подкрепяне. Те упорстват за различен метод за определянето на обсега - не посредством изброяване на наранени браншове и действия, както предлага държавното управление, а посредством установяване на действителните загуби от понижената активност.
Друг неуреден проблем е, че обезщетителните механизми не обгръщат дребния и междинен бизнес, лицата, упражняващи свободна специалност, занаятчии, еднолични търговци и други Над 800 000 са самоосигуряващите се лица, които към сегашния миг не могат да получат никаква поддръжка, се споделя в мнението на БСК.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Поради неналичието на единодушие диалозите в границите на НСТС ще продължат в събота.
Закони, постновления, спореве
Законът за изключителното състояние, обнародван във вторник, планува, че засегнатите от изключителното състояние работодатели от частния бранш имат право на отплата в размер на 60% от осигурителния приход за януари 2020 година на засегнатите лица в продължение на най-много три месеца. Критериите за установяване на кръга от потърпевши работодатели с право на подкрепяне обаче трявба да се дефинира от Министерски съвет. Проектът на разпореждане на Министерски съвет бе подготвен още през уикенда, само че срещна доста несъгласие от страна на роботодателите най-много поради ограничаването на правото на обезщетения до работодатели от прекомерно стеснен кръг стопански действия. Последва втори вид на постановлението, в който описът бе уголемен, само че това не удовлетвори работодателските организации.
Становищата на работодателите и синдикатите в границите на този разговор бяха оповестени в петък на Портала за консултативни съвета на Министерски съвет. Заседнието се организира онлайн, само че не беше обществено налично.
След него стана известно, че на процедура множеството участници са подкрепили предлагането на Асоциацията на индустриалниия капитал в България (АИКБ) ограниченията за поддръжка да обзет освен предприятия, които са прекратили активността си или част от нея, само че и такива, които се е наложило да преструктурират работата си, да преминат на ненапълно работно време и които търпят сензитивен спад на продажбите. Водещият аршин следва да е поддръжка, пропорционална на неотработеното време, а не кодът на икономическа активност, защото точно неотработеното време е количественият измерител на претърпените загуби, се споделя в мнението на АИКБ. Предлага се поддръжка да се оказва при понижаване под 60 % на работното време. На последващо място, различен справедлив аршин е понижение на приходите от продажби минимум с 25 %, което е елементарно доказуемо.
От своя страна Българската търговско-промишлена палата (БТПП) предлага също по този начин напълно да отпадне условието към подпомаганите работодатели да нямат отговорности за налози и осигуровки, доколкото неналичието на оборот сега е справедлива спънка за осъществяване на тези отговорности. Компромисен вид е това условие да се отнася за месеца преди въвеждането на изключителното състояние, се споделя в мнението на БТПП.
В множеството мнения се предлага да се съкратят периодите, планувани за изговаряне по заявките за отплата и за погашение на сумите.
Какво става със самонаетите
Като подобаваща различна мярка за компенсиране на самонаетите, в това число занаятчиите и едноличните търговци, Съюзът за стопанска самодейност (ССИ) предлага да се добави законът за изключителното състояние като се планува, че за интервала, до момента в който то трае, не се дължи патентен налог по Закона за локалните налози и такси, а общинските препоръки да бъдат призовани да понижат избрания от тях размер на патентния налог до минималния. Пак с допълнение в този закон страната може да признае спиране на осигурителния интервал за тези лица през цялото или през част от времето на оповестеното изключително състояние, в случай че не са осъществявали активност, което би имало за последица недължимост на осигурителни вноски за този интервал, се предлага в мнението на ССИ.
© Юлия Лазарова Социалните сътрудници не реализираха единодушие в границите на Националния съвет за тристранно съдействие (НСТС) по критериите на държавното управление за погашение на обезщетения на бизнеса, потърпевш от изключителното състояние. Основното несъгласие, по което работодателите са на практика единомислещи, е за обсега на икономическите действия, за които се планува подкрепяне. Те упорстват за различен метод за определянето на обсега - не посредством изброяване на наранени браншове и действия, както предлага държавното управление, а посредством установяване на действителните загуби от понижената активност.
Друг неуреден проблем е, че обезщетителните механизми не обгръщат дребния и междинен бизнес, лицата, упражняващи свободна специалност, занаятчии, еднолични търговци и други Над 800 000 са самоосигуряващите се лица, които към сегашния миг не могат да получат никаква поддръжка, се споделя в мнението на БСК.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Поради неналичието на единодушие диалозите в границите на НСТС ще продължат в събота.
Закони, постновления, спореве
Законът за изключителното състояние, обнародван във вторник, планува, че засегнатите от изключителното състояние работодатели от частния бранш имат право на отплата в размер на 60% от осигурителния приход за януари 2020 година на засегнатите лица в продължение на най-много три месеца. Критериите за установяване на кръга от потърпевши работодатели с право на подкрепяне обаче трявба да се дефинира от Министерски съвет. Проектът на разпореждане на Министерски съвет бе подготвен още през уикенда, само че срещна доста несъгласие от страна на роботодателите най-много поради ограничаването на правото на обезщетения до работодатели от прекомерно стеснен кръг стопански действия. Последва втори вид на постановлението, в който описът бе уголемен, само че това не удовлетвори работодателските организации.
Становищата на работодателите и синдикатите в границите на този разговор бяха оповестени в петък на Портала за консултативни съвета на Министерски съвет. Заседнието се организира онлайн, само че не беше обществено налично.
След него стана известно, че на процедура множеството участници са подкрепили предлагането на Асоциацията на индустриалниия капитал в България (АИКБ) ограниченията за поддръжка да обзет освен предприятия, които са прекратили активността си или част от нея, само че и такива, които се е наложило да преструктурират работата си, да преминат на ненапълно работно време и които търпят сензитивен спад на продажбите. Водещият аршин следва да е поддръжка, пропорционална на неотработеното време, а не кодът на икономическа активност, защото точно неотработеното време е количественият измерител на претърпените загуби, се споделя в мнението на АИКБ. Предлага се поддръжка да се оказва при понижаване под 60 % на работното време. На последващо място, различен справедлив аршин е понижение на приходите от продажби минимум с 25 %, което е елементарно доказуемо.
От своя страна Българската търговско-промишлена палата (БТПП) предлага също по този начин напълно да отпадне условието към подпомаганите работодатели да нямат отговорности за налози и осигуровки, доколкото неналичието на оборот сега е справедлива спънка за осъществяване на тези отговорности. Компромисен вид е това условие да се отнася за месеца преди въвеждането на изключителното състояние, се споделя в мнението на БТПП.
В множеството мнения се предлага да се съкратят периодите, планувани за изговаряне по заявките за отплата и за погашение на сумите.
Какво става със самонаетите
Като подобаваща различна мярка за компенсиране на самонаетите, в това число занаятчиите и едноличните търговци, Съюзът за стопанска самодейност (ССИ) предлага да се добави законът за изключителното състояние като се планува, че за интервала, до момента в който то трае, не се дължи патентен налог по Закона за локалните налози и такси, а общинските препоръки да бъдат призовани да понижат избрания от тях размер на патентния налог до минималния. Пак с допълнение в този закон страната може да признае спиране на осигурителния интервал за тези лица през цялото или през част от времето на оповестеното изключително състояние, в случай че не са осъществявали активност, което би имало за последица недължимост на осигурителни вноски за този интервал, се предлага в мнението на ССИ.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ