Умеем ли да дишаме правилно?
Дишането е главен витален развой, без който тялото ни не би могло да съществува, само че все пак той остава неусетен и подценен в всекидневието ни. Обикновено се случва някъде на границата сред съзнателното и несъзнателното, и въпреки да е функционалност на вегетативната нервна система, ние въпреки всичко сме в положение да правим умишлен надзор върху него.
Как дишаме?
По същия метод, по който избираме по какъв начин да сдъвчем храната си, можем да избираме по какъв начин да дишаме, най-често обаче не се замисляме върху дихателния развой и той остава някак въздържан. Вдишването е деяние, което може да се извърши само посредством мускулно изпитание. Мускулите, задействащи това придвижване, са междуребрените мускули, коремните мускули и диафрагмата, само че методът, по който те правят работата се отличава от метода, по който скелетните мускули работят, с цел да извършат придвижване.
При издишването дробовете се свиват с помощта на еластичността си, която “смалява ” тях и ребрата. Въпреки че правилото на дишане е един, хората дишат друго, като наклонността е с повишаване на възрастта от ден на ден да се губят верните дихателни привички.
Новородените и децата дишат по натурален и най-благоприятен за тях метод. Когато последователно си изградят привички и всекидневието им стартира да става все по-пасивно, стойката се нарушава, и оттова страда дишането им, то става незадълбочено, не се доставят нужните количества О2 до клетките, цялостният витален тонус спада.
Най-често срещаният метод на дишане е горно гръдно или ключично дишане . Този метод на дишане се характеризира с покачване на ребрата, ключичната кост и раменете, като по едно и също време с това коремът се прибира във вътрешността, с минимално активиране на диафрагмата.
При този модел на дишане в белите дробове навлиза минимум количество въздух, защото се употребява най-горната им част, която е най-малка по размер. При него се поставят релативно огромни старания за внасяне на извънредно дребни количества О2 в системата.
Горното гръдно дишане може да се раздели на два типа, първият от които намира приложение при някои стречинг извършения, огъващи гръбнака обратно. Известно е под наименованието “силово гръдно дишане ” .
Такова дишане се появява и при придвижвания като раменна преса с лост, клек с лост над глава, клек с лост зад врат и други, които слагат ръцете в състояние, в което огромният гръден мускул се разтяга и външните междуребрени мускули стават синергисти за избутването на тежестта над главата. Това на процедура лимитира опциите за изпълване на белодробния размер и се вдишва “насилено гръдно ” .
Този тип дишане или “ограничено гръдно дишане ” , което е обвързвано със стрес, напрежение, нерешителност, е незадълбочено и насечено. Въпреки че е най-неефективният модел на дишане, то е най-разпространено в всекидневието, като изключително особено е при дамите.
То отразява, само че също по този начин основава физически и душевни проблеми, като хронично превъзбужда симпатиковата нервна система, поддържайки повишен пулс и кръвно налягане, нарушава естествената активност на храносмилателната система и кръвообращението.
Гръдно дишане – то е малко по-дълбоко от ключичното, само че към момента надалеч от дейно. При този метод на дишане диафрагмата се повдига, а коремът се прибира. Гръдният панер се отваря отчасти, ребрата също се повдигат. Би могло да се опише като “ключично дишане, доведено до прекаленост ”. Нарича се още “парадоксално ”, защото при него при поемане коремната стена се свива във вътрешността, вместо естественото й издуване.
Този модел на дишане не е постоянно употребен в всекидневието, до него прибягваме, в случай че сме в голям стрес. То в още по-голяма степен от ключичното дишане подтиква симпатиковата нервна система.Приложимо е в някои силови спортове като предшестващо тежки лифтове, само че непрекъснатата му процедура води до нарушаване в активността на съвсем всички системи на тялото, което бива сложено в непрекъсната спешна обстановка.
Коремно (диафрагмено) дишане – то е противоположно по резултат на силовото гръдно дишане. Лесно е за упражняване, естествено за тялото и успокояващо. При поемане се издува коремната стена и се прави главно от диафрагмата, а размерът на вдишания въздух тук е максимален от трите изброени. Този модел на дишане е постоянно срещан при мъжете, както и при хора, привикнали да управляват дихателния си развой – интензивно спортуващи, практикуващи йога и така нататък
Дишане в придвижване
Когато практикуваме йога, стречинг или какъвто и да е спорт, доста значим фактор при успеваемостта на придвижванията ни се оказва дишането.
В йога е прочут метода Виняса, което значи “поток ” или дишане, синхронизирано с придвижването. Всички пози биват изпълнявани динамично с гладко прекосяване в идната поза със задържане, измервано в дихателни цикли.
Идеята зад този тип процедура е, че тялото се затопля, кръвообращението се форсира, обезпечава се натоварен приток на О2 към всички кафези и в организма стартират очистителни процеси, а с практиката гръбначният дирек се “подрежда ”.
При тази процедура има три фокуса: поза, дишане и посока на погледа, отразяващи трите равнища, на които се работи: тяло, нервна система, схващане.
При упражняване на статични стречинг извършения, дишането е от голяма важност както при заемането на избрана позиция, по този начин и по време на задържането й. В “Анатомия на стречинга 1-5 ” се спряхме на спецификите в дишането при всяка една група извършения.
След вярното заемане на позата е належащо да съсредоточим вниманието си върху дишането. Ако дадена позиция на тялото ни е сложна, т.е. тялото ни се намира в стрес, ние сме склонни да накъсваме дишането си и да дишаме незадълбочено и плитко.
Това обаче е цялостната диаметралност на това, което би трябвало да създадем, с цел да бъде практиката ни ефикасна, а точно – целеустремено да забавим и задълбочим дихателния процес; по този метод релаксираме нервната система, като й “съобщаваме ”, че няма спешна обстановка и тялото ни по натурален метод привиква с новото упражнение.
При осъществяване и задържане на стречинг и йога извършения и вдишването, и издишването се правят през носа; откакто един път сме насочили вниманието си към дихателния развой, старанието ни е да изравним скоростта на поемане с тази на издишване, без да форсираме въздуха на открито от дробовете, а издишването да става безпрепятствено и умерено.
Няколко дихателни извършения и въздействието им върху тялото
В системата на йога се приема, че преди да се пристъпи към по-сложни дихателни практики и извършения (пранаяма), е належащо да се усвои и практикува : вдишайте и издишайте обикновено няколко пъти. След това вдишайте и издишайте оптимално (без да има напрежение по тялото). В цялостния размер на дишане включете поетапно коремно, гръдно и ключично дишане. Издишайте по същия ред.
Уджай дишане
“Уджай ” в дословен превод значи “победоносен ”. Това дишане се ползва в доста йога практики с включено придвижване или със задържане на позите. За да бъде усетено по-добре, първоначално може да се практикува, като се слагат показалецът и междинният пръст върху горната повърхнина на ключичната кост и се притиснат леко в ямката над нея, с цел да задържат глотиса отворен при дишане.
Вдишайте надълбоко и постепенно, като въздухът, навлизащ в дробовете издава шептящ тон, който би трябвало да идва от гърлото, а не от носа. Издишайте без да форсирате въздуха на открито от дробовете, той би трябвало да излезе, издавайки същия тон. След като усетите спецификите на техниката, можете да практикувате без да задържате пръсти върху гърлото.
Практиката прочиства гърлото, затопля тялото, поправя кръвното налягане и пулса и в двете направления, според от това какъв брой бързо и интензивно се изпълнява; укрепва белите дробове, като внася в допълнение количество О2 към тях.
И цялостното дишане, както и Уджай могат да се извършват с техниката 1:2, т.е два пъти по-дълго издишване от вдишването. В взаимозависимост от самостоятелния дихателен размер (въздухът, който се поема и издишва в покой) етапа на поемане може да варира от 3 до 5 секунди, а етапа на издишване е надлежно сред 6 и 10 секунди. Поддържането на движение 1:2 води до последователно закъснение на пулса и общо разпределяне на тялото.
Връзката сред дишането и пулсовата периодичност се назовава дихателна синусова аритмия и се дължи на дихателната система, заради другата периодичност на дишане в съпоставяне със сърдечния темп.
Ако издишаме два пъти по-дълго, в сравнение с вдишаме, ще господства този забавящ пулса резултат на издишането и по този метод целеустремено можем да влияем върху другояче подчинен от самостоятелната нервна система развой. Ако обаче дихателният темп е по-бърз, да вземем за пример 1 секунда поемане и 2 секунди издишване, този резултат липсва и упражнението губи своя смисъл. При противоположната прекаленост – прекомерно дълго поемане и издишване стресът става прекомерно огромен и вместо пулсът да понижи своя темп, го усилва.
Капалабхати
Капалабхати е енергична процедура, която се състои от бързи, избухливи издишвания, последвани от малко по-продължителни, пасивни вдишвания. Издишването се генерира от долната част на корема (между срамната кост и пъпа), който изтласква въздуха от белите дробове. Вдишването, в отговор на отпущането от тези контракции, всмуква въздух назад към дробовете.
Техника на осъществяване:
Заемете комфортна поза в седеж, като най-важното е гръбнакът да е изправен. Поставете ръцете върху коленете. Фокусирайте се върху региона в корема, намираща се под пъпа. Вдишайте. Веднага по-късно внезапно стегнете долната част на корема, изтласквайки внезапно поетия въздух.
Отпуснете корема, с цел да може въздухът автоматизирано да навлезе още веднъж в белите дробове. Повторете още 15-20 пъти без раздробяване на ритъма, или до момента в който дъхът от единствено себе си забави своя темп.
В началото може да се изпита световъртеж след практиката, в този случай легнете по тил и дишайте обикновено.
Капалабхати засилва активността на черния дроб, далака, панкреаса и коремните мускули, усъвършенства храносмилането, прочиства синусите и работи общо ободряващо.
Безопасност на дихателните извършения
Има някои неща, за които би трябвало да се внимава при осъществяване на по-енергичните дихателни практики, каквато е Капалабхати: при прекомерно продължителна процедура нервната система се изтощава. Страдащите от очни болести не би трябвало да извършват тази техника, както и хора с високо или с прекомерно ниско кръвно налягане. Ако се появят каквито и да е неприятни чувства, свързани с дихателните извършения, неотложно прекратете практиката им.
В системата на йога се счита, че следеното дишане (Пранаяма) укрепва към този момент съществуващите качества, т.е в случай че практикуващият е спокоен, дихателните извършения ще го създадат още по-уравновесен, само че в случай че е разтревожен, използването им ще го докара до изнервяне и още по-крайни положения, тъй че всяка процедура би следвало да се подбере деликатно съгласно самостоятелните потребности и особености.
Както нагоре споменахме, някои от дихателните извършения могат да доведат до световъртеж или даже загуба на схващане. Ако усетите зашеметяване по време на осъществяването, прекратете и легнете по тил.
Винаги изпълнявайте дихателни извършения на място с без примеси от дим или химически примеси въздух, целесъобразно при стайна температура.
Винаги, когато имате тази опция, се допитвайте до умел експерт.
Прочети повече: //www.bb-team.org/articles/4497_umeem-li-da-dishame-pravilno#ixzz3HQHE6QK5
