Ще затварят ли пак училища - този път заради енергийната криза?
Директори още веднъж се притесняват от затваряне на учебни заведения - този път поради рецесията с газа
След броени дни към 700 000 възпитаници дружно с техните родители и учители ще изпълнят 2347-те учебни дворове, отбелязвайки началото на новата 2022/23 година образователна година. За първи път учебния звънец ще чуят близо 60 000 първокласници. За разлика от последните две пандемични години този 15 септември се обрисува да е по-празничен - с подобаващите за случая тържества, които възнамеряват множеството учебни заведения с помощта на намаляващите случаи на коронавирус. Иначе огромни новости в сферата не предстоят - промяната в българското учебно заведение завърши - към този момент всички възпитаници от 1-ви до 12-и клас учат по нови учебници и в края на всеки стадий държат изпити по новите образователни стратегии. Голямата смяна в качеството на образованието обаче още е на път да се случи. А в упованието ѝ тази година още веднъж са планувани новости за учениците, въпреки и не огромни. Какво би трябвало да знаят родители и деца за идната образователна година заключи вестник .
По-кратки, само че повече часове от 5-ти до 7-ми клас
Сред измененията, на които ще се натъкнат учениците от 5-и до 7-и клас още от 16 септември, ще са по-кратките образователни часове - 40 вместо 45 минути. Това ще е оригиналност единствено за 22% от учебните заведения, които до момента са учили с 45-минутни часове. Останалите или учеха на две смени, или над 30% от децата са били в целодневно образование - условия, които им даваха опция за 40-минутни часове.
За сметка на това всички ще усетят на плещите си малко по-тежката образователна седмица в резултат на нараствания брой часове по български, математика и география. Петокласниците ще имат 1,5 часа повече учене на седмица (51 часа повече годишно) - по половин час в допълнение за математика, за български и за география. Досега оптималният им брой часове бяха до 30.5 часа общо на седмица, а от т.г. те се усилват до 32 на брой.
Шестокласниците ще учат половин час повече по български език и половин час в допълнение по математика, или 1 час повече седмично (36 часа повече на година). Общият им брой часове за седмица също се усилва до 32 на брой, колкото става максимумът и за седмокласниците (от 31.5 на 32 часа седмично). При тях обаче смяната е най-лека - часовете им се усилват с половин час седмично единствено по география, или с 18 часа на година. Догодина при тях математиката би трябвало да се усили с още половин час на седмица.
По-дълга междусрочна почивка
Промени има и при ваканциите. Най-съществената касае междусрочната почивка, която от един ден, както бе до момента, се усилва на пет дни. Догодина тя е планувана сред 1 и 5 февруари, тъй че родителите към този момент могат да възнамеряват отдиха за децата си. При останалите ваканции огромни промени няма - есенната ще е ден по-дълга, коледната - ден по-кратка, а 10-дневната пролетна вместо обичайно на 1 април ще стартира на 8 април.
Разместванията във ваканцията няма да се компенсират с по-ранно начало на образователната година, както предложи екипът на някогашния министър акад. Николай Денков - по тематиката има прекалено много различия. Новата образователна година също по този начин няма да се удължава с 2 седмици за учениците от 1-ви - 6-и клас, каквито планове също имаше. Децата от 1-ви -3-ти клас ще завършват учебно заведение, както до момента, на 31 май (учебните им седмици остават 14), а тези от 4-ти до 6-и клас - на 15 юни (16 образователни седмици). Най-големите - от 8-и до 11-и клас, ще учат обичайно до 30 юни.
При изпитите също няма промени, като се изключи тези в 10-и клас (планирани за 29 и 30 май, когато ще са и тестванията за седмокласниците, започващи в 9 ч.), които към този момент ще стартират в 11 часа, а не в 10 ч.
Нови образователни стратегии - следващата година
Новата образователна година няма да пристигна с нови образователни стратегии, каквито бяха първичните упования. Министерството на образованието стартира огромен обзор на стратегиите от 1-ви до 10-и клас, като се допита до необятен кръг възпитаници, учители и родители какво в тях да се промени. В резултат на анкетите бяха откроени редица недостатъци - претрупване с информация, неразбираем език в учебниците, несъобразено с възрастта на учениците наличие и други Направени бяха оферти и за съответни редакции - най-много в стратегиите по български език, само че и по математика, география, биология, информатика. Обобщеният отчет от прегледа на образователните стратегии към този момент бе показан от МОН, само че той ще послужи единствено като основа за съответни оферти за промени. Такива ще бъдат прегледани от работни групи с присъединяване на учители, психолози и други Чак по-късно възможните промени в образователните стратегии ще бъдат препоръчани за публично разискване. Срокът за това е до 31 октомври 2022 година Така че нови стратегии може да чакаме най-рано към Коледа, а за нови учебници, които следва да отразят корекциите в тях, ще изчакаме още.
Ще затваряме ли отново учебни заведения?
Макар пандемията да отстъпи на назад във времето и учебните заведения да се подготвят за естествена година, терзанията към бъдещото образование не са напълно изчезнали. Новозаразените за броени дни могат да тръгнат нагоре, а школата да бъдат изправени пред алтернативата да минават ли и при какви условия към онлайн образование. Просветното министерство споделя, че водещо в тази ситуация е Министерство на здравеопазването. Това значи, че евентуално ще се разчита на националния проект за деяние при коронавирус, съгласно който при 20% отсъстващи възпитаници ще се минава към отдалечено образование - в случай че региона е в стадий 3, а при попадане в стадий 4 школата ще се затварят напълно. Планът обаче е толкоз обтекаем, че шефовете и в този момент нямат изясненост при каква заболяемост и какъв брой запълнени интензивни кревати ще би трябвало да пратят всички онлайн. Не е ясно при какви тъкмо условия ще би трябвало да се носят маски, за кои класове ще са наложителни те, нито по кое време и по какъв брой пъти на седмица да вземем за пример ще би трябвало да се вършат коронавирус проби за учениците, или пък от кое място ще се поръчват.
На този декор паниките на шефовете са изместени в друга посока - рецесията с газа и заплахата поради липса на задоволително средства за отоплениеучилищата да излязат в " газова почивка " през зимата. Те към този момент получиха 20% нарастване на издръжката за гориво и отопление, само че за образователните заведения на газ, каквито са много от школата в София, Добрич и Стара Загора, средствата се правят оценка като незадоволителни. Опасенията на учебните началници са, че властта може да се хлъзне по най-малкото противодействие - затваряне на учебните заведения и прекосяване към онлайн образование. Според тях обаче то би било пагубно за учениците, които към този момент три години учиха отдалечено и последствията от това се видяха на последните изпити.
Служебният образован министър проф. Сашо Пенов увери, че се прави всичко допустимо да се обезпечи нужното отопление и да се подсигурява оптимално присъствено образование при най-малък риск за здравето на възпитаници и учители. " В момента се събира информация за обезпечеността на образователните заведения за идния отоплителен сезон. МОН обобщава тази информация и се прави всекидневен разбор на обстановката, тъй че да не се стигне до спиране на образователните занятия ", успокои той. Дни преди старта на новата образователна година обаче не е ясно какъв брой са рисковите учебни заведения, чиито бюджети няма да стигнат за възнаграждение на сметките за отопление, нито има изясненост дали и с какъв брой страната ще ги дофинансира.
След броени дни към 700 000 възпитаници дружно с техните родители и учители ще изпълнят 2347-те учебни дворове, отбелязвайки началото на новата 2022/23 година образователна година. За първи път учебния звънец ще чуят близо 60 000 първокласници. За разлика от последните две пандемични години този 15 септември се обрисува да е по-празничен - с подобаващите за случая тържества, които възнамеряват множеството учебни заведения с помощта на намаляващите случаи на коронавирус. Иначе огромни новости в сферата не предстоят - промяната в българското учебно заведение завърши - към този момент всички възпитаници от 1-ви до 12-и клас учат по нови учебници и в края на всеки стадий държат изпити по новите образователни стратегии. Голямата смяна в качеството на образованието обаче още е на път да се случи. А в упованието ѝ тази година още веднъж са планувани новости за учениците, въпреки и не огромни. Какво би трябвало да знаят родители и деца за идната образователна година заключи вестник .
По-кратки, само че повече часове от 5-ти до 7-ми клас
Сред измененията, на които ще се натъкнат учениците от 5-и до 7-и клас още от 16 септември, ще са по-кратките образователни часове - 40 вместо 45 минути. Това ще е оригиналност единствено за 22% от учебните заведения, които до момента са учили с 45-минутни часове. Останалите или учеха на две смени, или над 30% от децата са били в целодневно образование - условия, които им даваха опция за 40-минутни часове.
За сметка на това всички ще усетят на плещите си малко по-тежката образователна седмица в резултат на нараствания брой часове по български, математика и география. Петокласниците ще имат 1,5 часа повече учене на седмица (51 часа повече годишно) - по половин час в допълнение за математика, за български и за география. Досега оптималният им брой часове бяха до 30.5 часа общо на седмица, а от т.г. те се усилват до 32 на брой.
Шестокласниците ще учат половин час повече по български език и половин час в допълнение по математика, или 1 час повече седмично (36 часа повече на година). Общият им брой часове за седмица също се усилва до 32 на брой, колкото става максимумът и за седмокласниците (от 31.5 на 32 часа седмично). При тях обаче смяната е най-лека - часовете им се усилват с половин час седмично единствено по география, или с 18 часа на година. Догодина при тях математиката би трябвало да се усили с още половин час на седмица.
По-дълга междусрочна почивка
Промени има и при ваканциите. Най-съществената касае междусрочната почивка, която от един ден, както бе до момента, се усилва на пет дни. Догодина тя е планувана сред 1 и 5 февруари, тъй че родителите към този момент могат да възнамеряват отдиха за децата си. При останалите ваканции огромни промени няма - есенната ще е ден по-дълга, коледната - ден по-кратка, а 10-дневната пролетна вместо обичайно на 1 април ще стартира на 8 април.
Разместванията във ваканцията няма да се компенсират с по-ранно начало на образователната година, както предложи екипът на някогашния министър акад. Николай Денков - по тематиката има прекалено много различия. Новата образователна година също по този начин няма да се удължава с 2 седмици за учениците от 1-ви - 6-и клас, каквито планове също имаше. Децата от 1-ви -3-ти клас ще завършват учебно заведение, както до момента, на 31 май (учебните им седмици остават 14), а тези от 4-ти до 6-и клас - на 15 юни (16 образователни седмици). Най-големите - от 8-и до 11-и клас, ще учат обичайно до 30 юни.
При изпитите също няма промени, като се изключи тези в 10-и клас (планирани за 29 и 30 май, когато ще са и тестванията за седмокласниците, започващи в 9 ч.), които към този момент ще стартират в 11 часа, а не в 10 ч.
Нови образователни стратегии - следващата година
Новата образователна година няма да пристигна с нови образователни стратегии, каквито бяха първичните упования. Министерството на образованието стартира огромен обзор на стратегиите от 1-ви до 10-и клас, като се допита до необятен кръг възпитаници, учители и родители какво в тях да се промени. В резултат на анкетите бяха откроени редица недостатъци - претрупване с информация, неразбираем език в учебниците, несъобразено с възрастта на учениците наличие и други Направени бяха оферти и за съответни редакции - най-много в стратегиите по български език, само че и по математика, география, биология, информатика. Обобщеният отчет от прегледа на образователните стратегии към този момент бе показан от МОН, само че той ще послужи единствено като основа за съответни оферти за промени. Такива ще бъдат прегледани от работни групи с присъединяване на учители, психолози и други Чак по-късно възможните промени в образователните стратегии ще бъдат препоръчани за публично разискване. Срокът за това е до 31 октомври 2022 година Така че нови стратегии може да чакаме най-рано към Коледа, а за нови учебници, които следва да отразят корекциите в тях, ще изчакаме още.
Ще затваряме ли отново учебни заведения?
Макар пандемията да отстъпи на назад във времето и учебните заведения да се подготвят за естествена година, терзанията към бъдещото образование не са напълно изчезнали. Новозаразените за броени дни могат да тръгнат нагоре, а школата да бъдат изправени пред алтернативата да минават ли и при какви условия към онлайн образование. Просветното министерство споделя, че водещо в тази ситуация е Министерство на здравеопазването. Това значи, че евентуално ще се разчита на националния проект за деяние при коронавирус, съгласно който при 20% отсъстващи възпитаници ще се минава към отдалечено образование - в случай че региона е в стадий 3, а при попадане в стадий 4 школата ще се затварят напълно. Планът обаче е толкоз обтекаем, че шефовете и в този момент нямат изясненост при каква заболяемост и какъв брой запълнени интензивни кревати ще би трябвало да пратят всички онлайн. Не е ясно при какви тъкмо условия ще би трябвало да се носят маски, за кои класове ще са наложителни те, нито по кое време и по какъв брой пъти на седмица да вземем за пример ще би трябвало да се вършат коронавирус проби за учениците, или пък от кое място ще се поръчват.
На този декор паниките на шефовете са изместени в друга посока - рецесията с газа и заплахата поради липса на задоволително средства за отоплениеучилищата да излязат в " газова почивка " през зимата. Те към този момент получиха 20% нарастване на издръжката за гориво и отопление, само че за образователните заведения на газ, каквито са много от школата в София, Добрич и Стара Загора, средствата се правят оценка като незадоволителни. Опасенията на учебните началници са, че властта може да се хлъзне по най-малкото противодействие - затваряне на учебните заведения и прекосяване към онлайн образование. Според тях обаче то би било пагубно за учениците, които към този момент три години учиха отдалечено и последствията от това се видяха на последните изпити.
Служебният образован министър проф. Сашо Пенов увери, че се прави всичко допустимо да се обезпечи нужното отопление и да се подсигурява оптимално присъствено образование при най-малък риск за здравето на възпитаници и учители. " В момента се събира информация за обезпечеността на образователните заведения за идния отоплителен сезон. МОН обобщава тази информация и се прави всекидневен разбор на обстановката, тъй че да не се стигне до спиране на образователните занятия ", успокои той. Дни преди старта на новата образователна година обаче не е ясно какъв брой са рисковите учебни заведения, чиито бюджети няма да стигнат за възнаграждение на сметките за отопление, нито има изясненост дали и с какъв брой страната ще ги дофинансира.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ