Капка Панайотова: Премахването на индивидуалната оценка при инвалидност е безобразие
Директорът на Центъра за самостоятелен живот Капка Панайотова назова "крачка наникъде " препоръчаното от МТСП за отпадане на самостоятелна оценка за хората с увреждания като изискване за приемане на парични помощи и подкрепящи ограничения.
В предаването "Преди всички " по БНР тя разяснява, че предлагането "показва доста ясно какво се случва в българската обществена политика ".
"Въвеждането на самостоятелната оценка беше в действителност някаква светлинка в тунела. На процедура самостоятелната оценка е това най-важно нещо, което демонстрира от какво тъкмо има потребност човек с увреждане ", посочи Панайотова.
Тя подчертава и върху главната смяна в метода в международен мащаб през последните години – увреждането се преглежда не като здравно, а като обществено събитие.
"Това беше извънредно значимо да се случи и в България – да стартираме да гледаме на уврежданията не като на диагнози, а като на потребности, които индивидът придобива по отношение на увреждането. "
"Проблемът е в това, че българският закон запази универсалната роля на ТЕЛК-а, на този заветен документ, тази свещена карта, наречена ТЕЛК – то е като персоналната ви карта. Именно тук се размина цялата концепция със актуалното развиване ", съобщи Панайотова.
Обясни още, че всички придобивки в Закона за хората с увреждания са на база % понижена продуктивност, тип и степен на увреждане, което е ТЕЛК. А единственото, за което се употребява самостоятелната оценка, е персоналната помощ
"Вместо да махнат ТЕЛК-а, да трансформират този повсеместен темперамент на ТЕЛК-а, те махат това, което би трябвало да се трансформира в основа на всяка политика по уврежданията. Това е безсрамие ", безапелационна е Капка Панайотова.
В предаването "Преди всички " по БНР тя разяснява, че предлагането "показва доста ясно какво се случва в българската обществена политика ".
"Въвеждането на самостоятелната оценка беше в действителност някаква светлинка в тунела. На процедура самостоятелната оценка е това най-важно нещо, което демонстрира от какво тъкмо има потребност човек с увреждане ", посочи Панайотова.
Тя подчертава и върху главната смяна в метода в международен мащаб през последните години – увреждането се преглежда не като здравно, а като обществено събитие.
"Това беше извънредно значимо да се случи и в България – да стартираме да гледаме на уврежданията не като на диагнози, а като на потребности, които индивидът придобива по отношение на увреждането. "
"Проблемът е в това, че българският закон запази универсалната роля на ТЕЛК-а, на този заветен документ, тази свещена карта, наречена ТЕЛК – то е като персоналната ви карта. Именно тук се размина цялата концепция със актуалното развиване ", съобщи Панайотова.
Обясни още, че всички придобивки в Закона за хората с увреждания са на база % понижена продуктивност, тип и степен на увреждане, което е ТЕЛК. А единственото, за което се употребява самостоятелната оценка, е персоналната помощ
"Вместо да махнат ТЕЛК-а, да трансформират този повсеместен темперамент на ТЕЛК-а, те махат това, което би трябвало да се трансформира в основа на всяка политика по уврежданията. Това е безсрамие ", безапелационна е Капка Панайотова.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ