Директорът на Етнографски музей „Етъра”: Включването на Габрово в мрежата от творчески градове на ЮНЕСКО е престиж и ангажимент за развитие
Директорът на Етнографски музей навън /ЕМО/ „ Етър ” в Габрово доц.д-р Светла Димитрова е безапелационна, че включването на Габрово в мрежата от креативен градове на ЮНЕСКО е освен авторитет, само че и стихотворец ангажимент за развиване.
„ Мисля, че за самия град, а и за самия музей, ще бъде доста потребно да се развиват занаятите, да се търси връзката с дизайна, с арт-занаятите. Габрово има едно огромно преимущество, защото на територията на града се намират четири огромни музейни институции, които работят независимо. Освен ЕМО „ Етър ”, там е Националният музей на образованието, там е Домът на хумора и сатирата, там е и Регионалният исторически музей с доста богати фондове. Преди няколко години бе открит и Интерактивен музей на промишлеността ”, сподели доц.д-р Димитрова.
Тя акцентира, че тази конкуренция, която съществува сред музейните институции, се отразява доста добре на работата. Всеки се стреми да покаже нещо положително, търси се и допирната точка, с цел да се работи дружно. На мен персонално доста ми подхожда тази креативна конюнктура.
Според доц.д-р Светла Димитрова хората, които управляват тези институции са отворени да работят дружно. Тя съобщи, че колкото повече си сътрудничат представителите на културната общественост, толкоз по-добри хрумвания се раждат и има опция да бъдат осъществени.
Директорът на ЕМО „ Етър ” разясни, че мрежата от креативен градове на ЮНЕСКО е основана през 2004 година и има членове на всички места по света.
„ Тази мрежа дава опция да видиш какво вършат другите, да търсиш сътрудници и да експериментираш. Тези мрежи вършат срещи, на които можеш да намериш сътрудник за всяка една своя самодейност. Мисля, че всички институции в Габрово ще се възползват оптимално от това състояние ”, разяснява доц.д-р Димитрова.
Тя съобщи, че въз основата на участието на Габрово в мрежата от креативен градове на ЮНЕСКО може да се издигне статута на Международния панаир на обичайните занаяти, който се организира всяка година през септември в ЕМО „ Етър ”.
„ Занаятчиите, които гостуват на този Панаир дълго време са били от някогашните социалистически страни. Тази година за първи път имаше посетители от Южна Африка. Бяха доста атрактивни, демонстрираха занаяти, близки до нашите, само че и с доста разлики. Имаме и гост-занаятчия от Судан. Виждам, че ползата на публиката е доста по-голям, в случай че има и задгранично присъединяване ”, изясни още доц.д-р Димитрова.
Директорът на етнографския музей даде за образец положителното наличие на занаятчийски артикули и творби на изкуството от Азърбайджан, които се продават на българския пазар, защото цените им са налични да локалните ценители.
Доц.д-р Димитрова даде за образец и присъединяване на доцент доктор Лейла Ахмед от Судан, която за повторно взе участие в Международния панаир на обичайните занаяти.
„ Нейните глинени фигури наподобяват доста неолитните. Височината им е от 20 до 30 сантиметра и украсата им изобразява душевното положение на индивида. Първата година бе съвсем невероятно да бъдат продадени за цената от 60 до 90 лв.. Но втората година, всичко се продаде. Хората бяха привикнали към този момент с цената и разбираха цената на предлаганите издалия. Това е посоката, а включването на Габрово в мрежата от креативен градове на ЮНЕСКО ще помогне да се развие ”, посочи доц.д-р Димитрова.
„ Мисля, че за самия град, а и за самия музей, ще бъде доста потребно да се развиват занаятите, да се търси връзката с дизайна, с арт-занаятите. Габрово има едно огромно преимущество, защото на територията на града се намират четири огромни музейни институции, които работят независимо. Освен ЕМО „ Етър ”, там е Националният музей на образованието, там е Домът на хумора и сатирата, там е и Регионалният исторически музей с доста богати фондове. Преди няколко години бе открит и Интерактивен музей на промишлеността ”, сподели доц.д-р Димитрова.
Тя акцентира, че тази конкуренция, която съществува сред музейните институции, се отразява доста добре на работата. Всеки се стреми да покаже нещо положително, търси се и допирната точка, с цел да се работи дружно. На мен персонално доста ми подхожда тази креативна конюнктура.
Според доц.д-р Светла Димитрова хората, които управляват тези институции са отворени да работят дружно. Тя съобщи, че колкото повече си сътрудничат представителите на културната общественост, толкоз по-добри хрумвания се раждат и има опция да бъдат осъществени.
Директорът на ЕМО „ Етър ” разясни, че мрежата от креативен градове на ЮНЕСКО е основана през 2004 година и има членове на всички места по света. „ Тази мрежа дава опция да видиш какво вършат другите, да търсиш сътрудници и да експериментираш. Тези мрежи вършат срещи, на които можеш да намериш сътрудник за всяка една своя самодейност. Мисля, че всички институции в Габрово ще се възползват оптимално от това състояние ”, разяснява доц.д-р Димитрова.
Тя съобщи, че въз основата на участието на Габрово в мрежата от креативен градове на ЮНЕСКО може да се издигне статута на Международния панаир на обичайните занаяти, който се организира всяка година през септември в ЕМО „ Етър ”.
„ Занаятчиите, които гостуват на този Панаир дълго време са били от някогашните социалистически страни. Тази година за първи път имаше посетители от Южна Африка. Бяха доста атрактивни, демонстрираха занаяти, близки до нашите, само че и с доста разлики. Имаме и гост-занаятчия от Судан. Виждам, че ползата на публиката е доста по-голям, в случай че има и задгранично присъединяване ”, изясни още доц.д-р Димитрова.
Директорът на етнографския музей даде за образец положителното наличие на занаятчийски артикули и творби на изкуството от Азърбайджан, които се продават на българския пазар, защото цените им са налични да локалните ценители.
Доц.д-р Димитрова даде за образец и присъединяване на доцент доктор Лейла Ахмед от Судан, която за повторно взе участие в Международния панаир на обичайните занаяти.
„ Нейните глинени фигури наподобяват доста неолитните. Височината им е от 20 до 30 сантиметра и украсата им изобразява душевното положение на индивида. Първата година бе съвсем невероятно да бъдат продадени за цената от 60 до 90 лв.. Но втората година, всичко се продаде. Хората бяха привикнали към този момент с цената и разбираха цената на предлаганите издалия. Това е посоката, а включването на Габрово в мрежата от креативен градове на ЮНЕСКО ще помогне да се развие ”, посочи доц.д-р Димитрова.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ