Директорът на ДЮШ на ЦСКА за Роналдо и проблемите с юношите в България
Директорът на академията на ЦСКА Пауло Кардосо даде изявление пред Evima Sport, в което показа своите хрумвания за развиването на млади играчи. В него той разкри, че е с съществена заслуга за привличането на Кристиано Роналдо в Спортинг за голямата по това време сума от 25 000 евро, с което той и шефът на школата са си "заложили главите ". Също по този начин Кардосо съпостави работата с подрастващите в Португалия и България и сподели кaкъв е казусът ще се отнася до нашите гении.
Г-н Кардосо, разкажете ни за вашия живот и кариера.
- Откакто се помня, се занимавам с футбол. Това е моята първа и най-голяма пристрастеност. Още от дете съм последовател на Спортинг Лисабон. След това започнах да играя футбол на улицата, а в един миг станах част от академията на Спортинг. Бях доста благополучен, само че си счупих крайници. Започнах да се възвръщам, само че 18 месеца по-късно отново си го счупих. Тогава бях на 14. Спрях да упражнявам за известно време и реших, че мъчно ще стана футболист. Затова сложих като своя цел да стана треньор. Записах се в състезателен университет и започнах треньорската си кариера. След известно време бях поканен в Спортинг и станах ментор в академията. Останах там цели 18 години. Беше ужасно, работех с огромни футболисти, само че след време усетих, че нуждая се да направя идната стъпка в своя живот. Напуснах Спортинг, бях в няколко други клуба и страни, а в този момент съм благополучен да бъда част от приказен клуб като ЦСКА.
Какво ще разкажете за Кристиано Роналдо? Говори се, че сте бил първият му треньор в Спортинг?
- Роналдо е от остров Мадейра, който е на 90 минути от Лисабон. Ние от Спортинг разбрахме за него и го поканихме да тренира в тима, на който аз самият бях треньор. На първото му занятие останах учуден. Бяхме се разделили на два тима, той беше на 12 години, а останалите на 13. Той беше като вълшебник поради метода му на дриблиране. Казах си: "Как е допустимо това? ". След тренировката разговаряхме с управлението и им споделих, че не съм виждал подобен състезател като него. Най-лесното беше да приемем момчето в тима. Проблемът беше да убедим управлението да заплати сумата за него. Годината беше 1997-а, а сумата - 25 000 евро. С тези пари по това време можеше да се купи някоя спортна кола или дребна къща. Изглеждаше неуместно да се заплати сходна сума. Но аз настоях. А шефът на школата си заложи главата пред Борда на шефовете и в последна сметка това се оказа вярното решение.
Беше необикновено, че имах опцията да работя с един от най-големите футболисти, когато бе още дете. Беше ужасно да го наблюдаваш по какъв начин израства. А след Спортинг беше необикновено да проследя по какъв начин за няколко години се трансформира в суперзвезда. Роналдо е доста прочувствен. Понякога му е много мъчно да се управлява. Това беше предизвикателство за него като дете, а и за нас, които работехме с Роналдо. Но пък тъкмо това му предпочитание го прати при най-хубавите. Неговият несклоняем темперамент беше много значим. Той е доста съсредоточен, пределно целеустремен човек. Бях му първият треньор в Спортинг, само че не съм единствено аз виновен за това, което е. В началните години аз му бях много непосредствен, отговарях за вечерния му час, имах връзка с майка му и с цялото семейство. Не съм му изобретател. По-скоро той пристигна при мен, аз не съм го търсил. Играчи като него и Меси не се виждат всеки ден. И би трябвало да си признателен, че си имал опцията да видиш по какъв начин едно 12-годишно хърбаво момче се трансформира в най-хубавия в света.
Какво може да извършите за школата на ЦСКА?
- Първо, постоянно давам най-хубавото от себе си, само че въпреки всичко не съм вълшебник. Давам времето си, моите познания на клуба. Опитвам се да ползвам неща от най-хубавите клубове по света и съм признателен за опцията да го върша тук. Освен това получавам и поддръжката на управлението. Това, което би трябвало да се опитам да основа тук, е не просто няколко качествени футболисти, а да изградим развой по основаването на такива играчи. Вероятно това ще отнеме сред 3 и 5 години, с цел да използван всички нужни процеси.
Първата ни задача е да сътворяваме момчета за представителния тим и да ги подготвим по този начин, че в един миг да могат да отидат в огромни европейски клубове. Това е значимо както за нашия отбор, по този начин и във финансова вероятност, тъй като в един миг ще донесе облага на клуба. Въпросът е футболистите да напущат ЦСКА, когато са подготвени за това, а не прибързано. Положителен образец е Десподов.
Ще ви дам обаче и различен образец от времето ми в Спортинг. Става въпрос за три момчета от набор 1989 година Това се случи през 2005-а, значи тогава бяха на по 15-16 години. Три момчета - Адриен Силва, Фабио Ферейра и Рикардо Фернандес, на процедура избягаха от Спортинг и отидоха да упражняват в Челси без наше разрешение. Двама от тях останаха в Челси - Фабио Ферейра и Рикардо Фернандес. В Спортинг обаче се завърна Адриен Силва. Какво се случи с тези играчи? Фабио Ферейра за последно играеше в елита на Австралия. Да, професионален футболист е, само че не е на високо равнище. Рикардо Фернандес пък тотално се изгуби, след Челси игра по аматьорски тимове в Португалия, в този момент не знам дали въобще е футболист. А момчето, което остана - Адриен Силва, след това се разви сполучливо. Стана капитан на Спортинг, завоюва европейското състезание с Португалия, след това Лестър го купи, а в този момент играе чартърен в Монако. Той постъпи вярно и съумя.
Проблемът е, че доста момчета не устоят на напрежението, на което са подложени в огромни клубове като Челси. Просто се огъват. Затова моят съвет към родителите е децата да остават в своя клуб и своята страна, до момента в който не станат национални състезатели и не се наложат в тима си. Ако си задоволително подготвен, тогава към този момент може да опиташ в чужбина. Тогава сами ще ти отворят вратата и ще те поканят, а няма да има потребност да чукаш.
От ЦСКА са излезли футболисти като Стоичков, Пенев, Костадинов... Възможно ли е това да се повтори?
- ЦСКА има богата история и доста огромни играчи са тръгнали отсам. Ние се опитваме да реализираме същите резултати, само че по различен метод. Светът, както и футболът, се развиват. Не може да постъпим по същия метод, както преди, и да чакаме положителни резултати. Ако го създадем, няма да имаме триумф, футболната игра се развива, а ние би трябвало да сме в унисон със актуалните трендове.
Направете съпоставяне сред българските и португалските деца във футболно отношение.
- Тук, също както в Португалия, губим уличния футбол, а той те учи на доста неща. На подготовка ние би трябвало да работим за всички тези качества, които получаваме на улицата. Относно сравнението мисля, че в случай че заведа 10-годишни деца от България в Португалия или създадем противоположното, разликата няма да бъде доста огромна. Напълно съм сигурен. Но в случай че създадем същото със 17-годишни момчета, нещата ще стоят по друг метод.
За мен казусът е в компетенцията на треньорите. Проблем е и подборът на деца. Тук селектираме децата за победа в мачовете, а не за развиването им като професионални футболисти. Избираме по-едpитe момчета, с цел да можем елементарно да печелим мачовете, само че те евентуално няма да бъдат най-хубавите играчи в бъдеще. Правим тази неточност още първоначално. Всички я виждаме на всички места по клубовете, даже и при националните гарнитури. Потенциалът е най-съществен при селекцията на деца в детско-юношеския футбол.
Мачовете в ДЮШ не са като играта на карти, там разпоредбите са ясни - играеш единствено и само за победа. Но работата на тези треньори не е единствено и само да побеждават. Защото, когато пускат едно по-едро момче, те стопират развиването на някое по-дребно дете, което в бъдеще може да се развие като отличен играч. Това съгласно мен е огромният проблем. Структурата на шампионатите е добра, даже и спортната база е добра, по този начин е. Но пък ще дам образец от Португалия - Кристиано Роналдо за първи път тренира на естествена трева, когато беше 17-годишен. Не споделям, че инфраструктурата не е значима, само че не е най-важното нещо в развиването на футболистите. Стоичков и Костадинов също не са упражнявали на хубави стадиони постоянно. Трябва да разберем, че най-важните неща са вярната селекция и работата с подрастващите.
Г-н Кардосо, разкажете ни за вашия живот и кариера.
- Откакто се помня, се занимавам с футбол. Това е моята първа и най-голяма пристрастеност. Още от дете съм последовател на Спортинг Лисабон. След това започнах да играя футбол на улицата, а в един миг станах част от академията на Спортинг. Бях доста благополучен, само че си счупих крайници. Започнах да се възвръщам, само че 18 месеца по-късно отново си го счупих. Тогава бях на 14. Спрях да упражнявам за известно време и реших, че мъчно ще стана футболист. Затова сложих като своя цел да стана треньор. Записах се в състезателен университет и започнах треньорската си кариера. След известно време бях поканен в Спортинг и станах ментор в академията. Останах там цели 18 години. Беше ужасно, работех с огромни футболисти, само че след време усетих, че нуждая се да направя идната стъпка в своя живот. Напуснах Спортинг, бях в няколко други клуба и страни, а в този момент съм благополучен да бъда част от приказен клуб като ЦСКА.
Какво ще разкажете за Кристиано Роналдо? Говори се, че сте бил първият му треньор в Спортинг?
- Роналдо е от остров Мадейра, който е на 90 минути от Лисабон. Ние от Спортинг разбрахме за него и го поканихме да тренира в тима, на който аз самият бях треньор. На първото му занятие останах учуден. Бяхме се разделили на два тима, той беше на 12 години, а останалите на 13. Той беше като вълшебник поради метода му на дриблиране. Казах си: "Как е допустимо това? ". След тренировката разговаряхме с управлението и им споделих, че не съм виждал подобен състезател като него. Най-лесното беше да приемем момчето в тима. Проблемът беше да убедим управлението да заплати сумата за него. Годината беше 1997-а, а сумата - 25 000 евро. С тези пари по това време можеше да се купи някоя спортна кола или дребна къща. Изглеждаше неуместно да се заплати сходна сума. Но аз настоях. А шефът на школата си заложи главата пред Борда на шефовете и в последна сметка това се оказа вярното решение.
Беше необикновено, че имах опцията да работя с един от най-големите футболисти, когато бе още дете. Беше ужасно да го наблюдаваш по какъв начин израства. А след Спортинг беше необикновено да проследя по какъв начин за няколко години се трансформира в суперзвезда. Роналдо е доста прочувствен. Понякога му е много мъчно да се управлява. Това беше предизвикателство за него като дете, а и за нас, които работехме с Роналдо. Но пък тъкмо това му предпочитание го прати при най-хубавите. Неговият несклоняем темперамент беше много значим. Той е доста съсредоточен, пределно целеустремен човек. Бях му първият треньор в Спортинг, само че не съм единствено аз виновен за това, което е. В началните години аз му бях много непосредствен, отговарях за вечерния му час, имах връзка с майка му и с цялото семейство. Не съм му изобретател. По-скоро той пристигна при мен, аз не съм го търсил. Играчи като него и Меси не се виждат всеки ден. И би трябвало да си признателен, че си имал опцията да видиш по какъв начин едно 12-годишно хърбаво момче се трансформира в най-хубавия в света.
Какво може да извършите за школата на ЦСКА?
- Първо, постоянно давам най-хубавото от себе си, само че въпреки всичко не съм вълшебник. Давам времето си, моите познания на клуба. Опитвам се да ползвам неща от най-хубавите клубове по света и съм признателен за опцията да го върша тук. Освен това получавам и поддръжката на управлението. Това, което би трябвало да се опитам да основа тук, е не просто няколко качествени футболисти, а да изградим развой по основаването на такива играчи. Вероятно това ще отнеме сред 3 и 5 години, с цел да използван всички нужни процеси.
Първата ни задача е да сътворяваме момчета за представителния тим и да ги подготвим по този начин, че в един миг да могат да отидат в огромни европейски клубове. Това е значимо както за нашия отбор, по този начин и във финансова вероятност, тъй като в един миг ще донесе облага на клуба. Въпросът е футболистите да напущат ЦСКА, когато са подготвени за това, а не прибързано. Положителен образец е Десподов.
Ще ви дам обаче и различен образец от времето ми в Спортинг. Става въпрос за три момчета от набор 1989 година Това се случи през 2005-а, значи тогава бяха на по 15-16 години. Три момчета - Адриен Силва, Фабио Ферейра и Рикардо Фернандес, на процедура избягаха от Спортинг и отидоха да упражняват в Челси без наше разрешение. Двама от тях останаха в Челси - Фабио Ферейра и Рикардо Фернандес. В Спортинг обаче се завърна Адриен Силва. Какво се случи с тези играчи? Фабио Ферейра за последно играеше в елита на Австралия. Да, професионален футболист е, само че не е на високо равнище. Рикардо Фернандес пък тотално се изгуби, след Челси игра по аматьорски тимове в Португалия, в този момент не знам дали въобще е футболист. А момчето, което остана - Адриен Силва, след това се разви сполучливо. Стана капитан на Спортинг, завоюва европейското състезание с Португалия, след това Лестър го купи, а в този момент играе чартърен в Монако. Той постъпи вярно и съумя.
Проблемът е, че доста момчета не устоят на напрежението, на което са подложени в огромни клубове като Челси. Просто се огъват. Затова моят съвет към родителите е децата да остават в своя клуб и своята страна, до момента в който не станат национални състезатели и не се наложат в тима си. Ако си задоволително подготвен, тогава към този момент може да опиташ в чужбина. Тогава сами ще ти отворят вратата и ще те поканят, а няма да има потребност да чукаш.
От ЦСКА са излезли футболисти като Стоичков, Пенев, Костадинов... Възможно ли е това да се повтори?
- ЦСКА има богата история и доста огромни играчи са тръгнали отсам. Ние се опитваме да реализираме същите резултати, само че по различен метод. Светът, както и футболът, се развиват. Не може да постъпим по същия метод, както преди, и да чакаме положителни резултати. Ако го създадем, няма да имаме триумф, футболната игра се развива, а ние би трябвало да сме в унисон със актуалните трендове.
Направете съпоставяне сред българските и португалските деца във футболно отношение.
- Тук, също както в Португалия, губим уличния футбол, а той те учи на доста неща. На подготовка ние би трябвало да работим за всички тези качества, които получаваме на улицата. Относно сравнението мисля, че в случай че заведа 10-годишни деца от България в Португалия или създадем противоположното, разликата няма да бъде доста огромна. Напълно съм сигурен. Но в случай че създадем същото със 17-годишни момчета, нещата ще стоят по друг метод.
За мен казусът е в компетенцията на треньорите. Проблем е и подборът на деца. Тук селектираме децата за победа в мачовете, а не за развиването им като професионални футболисти. Избираме по-едpитe момчета, с цел да можем елементарно да печелим мачовете, само че те евентуално няма да бъдат най-хубавите играчи в бъдеще. Правим тази неточност още първоначално. Всички я виждаме на всички места по клубовете, даже и при националните гарнитури. Потенциалът е най-съществен при селекцията на деца в детско-юношеския футбол.
Мачовете в ДЮШ не са като играта на карти, там разпоредбите са ясни - играеш единствено и само за победа. Но работата на тези треньори не е единствено и само да побеждават. Защото, когато пускат едно по-едро момче, те стопират развиването на някое по-дребно дете, което в бъдеще може да се развие като отличен играч. Това съгласно мен е огромният проблем. Структурата на шампионатите е добра, даже и спортната база е добра, по този начин е. Но пък ще дам образец от Португалия - Кристиано Роналдо за първи път тренира на естествена трева, когато беше 17-годишен. Не споделям, че инфраструктурата не е значима, само че не е най-важното нещо в развиването на футболистите. Стоичков и Костадинов също не са упражнявали на хубави стадиони постоянно. Трябва да разберем, че най-важните неща са вярната селекция и работата с подрастващите.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ