Журиращият майстор на тънката струна Иван Лечев: Нотите ме дариха с двама прекрасни синове и четири брака...
Директният в връзките си музикант признава, че през съзнателния си живот на известна персона не се е изкушавал от пороци, макар че доста обича да си пийва хубаво вино. Дори има тапия за сомелиер. Популярният китарист към този момент навърши 60, само че с сътрудниците си Румен Бояджиев и Константин Цеков честваха и 40 години от основаването на именитата група ФСБ. Всъщност в редиците на най-успешната ни прогресив рок група Лечев се влива през далечната 1975-а. “Те към този момент имаха два албума, а аз бях на 21, към момента млекопитаещо. Всичко, което съм научил за рока, е от тази група. ФСБ е част от гръбначния му дирек, то ме направи човек ”, прям е с усмивка Иван. С четири брака зад тила си звездният музикант споделя, че най-сетне е намерил сродната си душа - в лицето на Жени Александрова. С небезизвестната актриса имат наследник - Константин. Лечев занапред вижда бъдещето му в чужбина, където батко му - 27-годишният Иван, към този момент гради сполучлива кариера на финансист. “Най-щастлив съм в този момент, с Жени. Тя е извънредно положително и надарено създание. Най-трудно ми беше, когато се развеждах с майката на първия ми наследник, Оля (вокалистка от именитата дискогрупа от 80-те “Трамвай №5”, бел. авт.). Бяхме два остри камъка, които брашно по този начин и не можаха да смелят и аз повлякох крайник за раздялата. Има хора, които 40 години живеят с една жена и въртят по 10 любовника, само че аз съм в другия тим. Предпочитам точните и почтени връзки.”
Какво още желае, защо съжалява и на какво се надява, Иван не се поколеба даже и за момент и показа спесиално за вас, стотиците хиляди читатели на вестник “Над 55”.
-Господин Лечев, журирате в новия сезон на “Гласът на България”, чийто край към този момент е на хоризонта. Талантите са бол, журито сте съвършени, а водещите - забележителни. Браво, справихте се просто чу-дес-но!
- Първоначално трябваше да преборя сътрудниците от журито, което не ми беше изключително прелестно, тъй като с двама от тях се познаваме зад кадър. С Камелия в този момент се срещнах, само че с Влади Ампов - Графа и Поли Генова сме другари от доста години, обичам ги. Всъщност, главната концепция бе не кой кого ще пребори, а да дадем опция на участниците да се изявят и да впечатляват с гласът си. У нас, в България несъмнено има огромни гении, деца с заложба на стойностни артисти, при които за жал шанса за реализация не е изключително огромен. Някои имат смелостта да отидат на открито, с цел да пробват шанса си и съумяват, други пък по една или друга причина нямат този късмет, отхвърлят се и имайки проект “Б”, стартират работа в друга сфера. Сега доста се надявам новият Глас да откри своето място, своята звезда на музикалният ни хоризонт и да бъде благополучен или щастлива с това, което има като заложба в себе си! (Усмихва се.)
Иван с любовта на живота си
- Я си представете, че вие самият занапред ще пробивате и се обрисува да се явите на сходен музикален конкурс. Коя ария бихте показал, с цел да грабнете вниманието на жури, водещи и аудитория от раз?
- Ще ми е комплицирано това, тъй като аз не съм артист. Но добре, дано предположим, че ще го сторя. Моят глас е доста характерен, самостоятелен. Може би ще е с някоя ария на актуален артист, която обаче няма да е с изключително огромни височини. Бих могъл да изпея ария на американската гръндж група “Саундгардън”, примерно. Важно ще е песента, която ще подбера да ми отива. Знаете ли, не е значимо какъв брой модерно пее даден човек, значимо е той или тя да се открояват, индивида да е характерен, неповторим посвоему, да е с различим и с друг глас. Точно тези хора отиват надалеч и стават огромни звезди. Трябва да си имат вяра, че са гении, да имат вяра в качествата си. В противоположен случай шансът за триумф е прекомерно най-малък.
- Десетки години сте на сцената. С какво ви ощетиха нотите и ключа сол и с какво с цялостни шепи ви подари музиката?
- (Замисля се.) Дариха ме с огромна наслада - двама прелестни синове, но ми “подариха” и четири брака... Когато един човек е в този бизнес, музикалния, изобщо не е елементарно да успее да резервира и запази своето семейство. Почти всеки ден е обвързван с пътувания и липса от вкъщи. Това е от едната страна, а от другата е това, че аз съм си и малко чалнат (смее се). Този, който е попаднал в тази сфера би трябвало да се готви за доста работа, ограничения и терзания, множеството от които в персонален проект. Но с цената на какво? Хубаво е човек да си отговори на този значителен въпрос и чак тогава да запретва ръкави, залавяйки се за работа в това занятие.
- Хубава халка краси ръката ви, която като се изключи че ви отива, подсказва и че сте благополучен мъж. Така е, нали?
- Няма от какво да се оплача (усмихва се). Както към този момент ви споделих, имам две момчета - Иван-младши, който е на 29 години и живее в Англия, и по-точно в Лондон. Другият е дребен, на 4 е и носи името Константин. Моята жена е едно безусловно богатство. Завършила е балетно учебно заведение и рисува в действителност прелестно. Освен всичко е и актриса в Малък градски спектакъл зад канала. Тя е жена с доста гении, и да, щастливец съм, тъй като я срещнах. Знаете ли единствено какъв брой е изобретателна? Наскоро вкъщи тя направи една дребна къщурка за детето ни. Направи я от кашони, само че в случай че я видите, в никакъв случай не бихте и предположил, че е направена тъкмо от хартия. Великолепна е и дребният се усеща отлично в това чудно произведение на изкуството. Много се забавлява - все едно си има къща в къщата...
- Да знаете дали с Жени си подхождате и съгласно астрологията?
- Аз съм зодия Рак, а тя е Везни, асцендентът ми е подобен, тъй че... Знаете ли, ние, Раците постоянно вървим напред, от време на време обаче с дупето обратно, с тил (много се смее). Хубаво е, че изобщо не виждам в предишното, не съм го правил, няма и да го сторя. Гледам единствено в сегашното и пребивавам в него. За жал обаче, рядко намирам време за отмора. Сериозно като се замисля, с Жени от може би две години не сме почивали. Все се залавяме с нещо, едно завършваме, друго пък го започваме... Миналата година да вземем за пример, се заехме да ремонтираме нашата вила и това безусловно и преносно ни изгълта цялото лято. Тази година съм се заклел да намеря време за релакс. Имаме потребност, а и е хубаво човек понякога да си подарява неща, които му носят наслаждение.
В журито на 4 сезон " Гласът на България "
- На 60 сте, но изобщо не ви отиват, отлично! От вас струи една в действителност забележителна, хубава сила...
- Обичам да съм позитивно надъхан, обичам приятелите си и да се забавляваме дружно. Дипломиран сомелиер съм, което включва освен дегустация на вино, само че и това по какъв начин се сервира самата храна, кое с какво върви и по какъв начин е най-подходящо да се сервира. И посредством точно на това аз съм благополучен да съм част от шарени и пъстри, хубави хора и условия. Между другото, в България имаме положително вино, само че не можем да се съпоставяме с Франция, да вземем за пример. Не всяко “Бордо” за 3 евро е качествено, макар че има изключения. Зависи от сорта, страната, климата...
- Не ви попитах какво дете сте бил и спомняте ли си какви бяха вашите страхове тогава?
- Имам един единствен боязън, които ме съпътства и през днешния ден и това е, че се багра от високо. Но имам случай през последните години, през които намирам храброст да ходя против страховете си. Веднъж дружно с Кирил Маричков, който обича да счита, бяхме в най-високата постройка в света. Каза ми, че тя е толкоз висока, колкото е Копитото по отношение на София. Даже мисля, че тя е със 100 метра по-висока, в сравнение с е Копитото гледано от София. Качихме се с Кирил и гледахме надолу, само че по-голямото предизвикателство за мен беше, когато бяхме отново дружно с него оттатък Океана, т.е. в Щатите, и по тъкмо в Невада, където бяхме във висока постройка, в която имаше площадка, транспарантна беше и все едно вървиш във въздуха гледайки надолу от многото метри, на които в действителност се намираш от земята. Имах възприятието, че ще получа инфаркт, само че усетих, че страхът ми от високото понижа, което е индикатор, че съм го преодолял най-малко ненапълно.
- Понеже с вас сме си поръчали по чаша хубаво и ароматно черно кафе ми е ясно, че го обичате, с изключение на и положителното вино, както към този момент стана ясно. В кухнята обаче обичате ли да се изявявате?
- Аз умея доста хубаво да сготвям, само че ми се случва рядко. Жени споделя, че аз сготвям добре, тогава, когато ме дават по малкия екран (смее се). Предполагам си спомняте, че ние, двамата с жена ми спечелихме нашия кръг от предходен сезон на кулинарното шоу “Черешката на тортата”. Тогава впечатлихме другите участници с няколко вкусотии, като да вземем за пример това, че доста добре приготвихме две агнешки плешки и тиквена чорба, която и без друго всички в къщи доста обичаме. У дома общо взето готви Жени. Аз нормално съм по мръвките, по този начин и се чака от мъжа. Скари, риби... доста съм добър. Между другото, в нашия дом самун съвсем не си купуваме. Жени прави едни доста хубави питки от лимец, содени, неквасени. Имам другар, който ми носи зехтин, само че чист, непреваряван и необработен. Ако знаете единствено каква е вкусотия да си взема една питка и напряко от шишето леко със зехтин да си я напоя... Това ме прави още по благополучен, тъй като е доста, доста вкусно.
- Ами обичаният ви десерт кой е?
- Любимият ми десерт е мъчно да го кажа кой е. В момента се сещам за два - единият сигурно е тирамису, а другият, естествено, е шоколадовото суфле, поднесено, несъмнено, с прекрасен сладолед.
- Благодаря ви за отделеното време и споделеното от сърце, господин Лечев! Помечтайте на глас, апелирам ви...
- Единственото нещо, което бих си поискал и, за което бленувам е да съм здрав, всичко друго мога да го свърша! Дай, Боже, да съм здрав още дълги години, с цел да мога да не преставам да давам от себе си, обичам да давам от себе си, обичам да изсвирвам и да веселя хората! (Усмихва се.)
Иво АНГЕЛОВ
Какво още желае, защо съжалява и на какво се надява, Иван не се поколеба даже и за момент и показа спесиално за вас, стотиците хиляди читатели на вестник “Над 55”.
-Господин Лечев, журирате в новия сезон на “Гласът на България”, чийто край към този момент е на хоризонта. Талантите са бол, журито сте съвършени, а водещите - забележителни. Браво, справихте се просто чу-дес-но!
- Първоначално трябваше да преборя сътрудниците от журито, което не ми беше изключително прелестно, тъй като с двама от тях се познаваме зад кадър. С Камелия в този момент се срещнах, само че с Влади Ампов - Графа и Поли Генова сме другари от доста години, обичам ги. Всъщност, главната концепция бе не кой кого ще пребори, а да дадем опция на участниците да се изявят и да впечатляват с гласът си. У нас, в България несъмнено има огромни гении, деца с заложба на стойностни артисти, при които за жал шанса за реализация не е изключително огромен. Някои имат смелостта да отидат на открито, с цел да пробват шанса си и съумяват, други пък по една или друга причина нямат този късмет, отхвърлят се и имайки проект “Б”, стартират работа в друга сфера. Сега доста се надявам новият Глас да откри своето място, своята звезда на музикалният ни хоризонт и да бъде благополучен или щастлива с това, което има като заложба в себе си! (Усмихва се.)
Иван с любовта на живота си
- Я си представете, че вие самият занапред ще пробивате и се обрисува да се явите на сходен музикален конкурс. Коя ария бихте показал, с цел да грабнете вниманието на жури, водещи и аудитория от раз?
- Ще ми е комплицирано това, тъй като аз не съм артист. Но добре, дано предположим, че ще го сторя. Моят глас е доста характерен, самостоятелен. Може би ще е с някоя ария на актуален артист, която обаче няма да е с изключително огромни височини. Бих могъл да изпея ария на американската гръндж група “Саундгардън”, примерно. Важно ще е песента, която ще подбера да ми отива. Знаете ли, не е значимо какъв брой модерно пее даден човек, значимо е той или тя да се открояват, индивида да е характерен, неповторим посвоему, да е с различим и с друг глас. Точно тези хора отиват надалеч и стават огромни звезди. Трябва да си имат вяра, че са гении, да имат вяра в качествата си. В противоположен случай шансът за триумф е прекомерно най-малък.
- Десетки години сте на сцената. С какво ви ощетиха нотите и ключа сол и с какво с цялостни шепи ви подари музиката?
- (Замисля се.) Дариха ме с огромна наслада - двама прелестни синове, но ми “подариха” и четири брака... Когато един човек е в този бизнес, музикалния, изобщо не е елементарно да успее да резервира и запази своето семейство. Почти всеки ден е обвързван с пътувания и липса от вкъщи. Това е от едната страна, а от другата е това, че аз съм си и малко чалнат (смее се). Този, който е попаднал в тази сфера би трябвало да се готви за доста работа, ограничения и терзания, множеството от които в персонален проект. Но с цената на какво? Хубаво е човек да си отговори на този значителен въпрос и чак тогава да запретва ръкави, залавяйки се за работа в това занятие.
- Хубава халка краси ръката ви, която като се изключи че ви отива, подсказва и че сте благополучен мъж. Така е, нали?
- Няма от какво да се оплача (усмихва се). Както към този момент ви споделих, имам две момчета - Иван-младши, който е на 29 години и живее в Англия, и по-точно в Лондон. Другият е дребен, на 4 е и носи името Константин. Моята жена е едно безусловно богатство. Завършила е балетно учебно заведение и рисува в действителност прелестно. Освен всичко е и актриса в Малък градски спектакъл зад канала. Тя е жена с доста гении, и да, щастливец съм, тъй като я срещнах. Знаете ли единствено какъв брой е изобретателна? Наскоро вкъщи тя направи една дребна къщурка за детето ни. Направи я от кашони, само че в случай че я видите, в никакъв случай не бихте и предположил, че е направена тъкмо от хартия. Великолепна е и дребният се усеща отлично в това чудно произведение на изкуството. Много се забавлява - все едно си има къща в къщата...
- Да знаете дали с Жени си подхождате и съгласно астрологията?
- Аз съм зодия Рак, а тя е Везни, асцендентът ми е подобен, тъй че... Знаете ли, ние, Раците постоянно вървим напред, от време на време обаче с дупето обратно, с тил (много се смее). Хубаво е, че изобщо не виждам в предишното, не съм го правил, няма и да го сторя. Гледам единствено в сегашното и пребивавам в него. За жал обаче, рядко намирам време за отмора. Сериозно като се замисля, с Жени от може би две години не сме почивали. Все се залавяме с нещо, едно завършваме, друго пък го започваме... Миналата година да вземем за пример, се заехме да ремонтираме нашата вила и това безусловно и преносно ни изгълта цялото лято. Тази година съм се заклел да намеря време за релакс. Имаме потребност, а и е хубаво човек понякога да си подарява неща, които му носят наслаждение.
В журито на 4 сезон " Гласът на България "
- На 60 сте, но изобщо не ви отиват, отлично! От вас струи една в действителност забележителна, хубава сила...
- Обичам да съм позитивно надъхан, обичам приятелите си и да се забавляваме дружно. Дипломиран сомелиер съм, което включва освен дегустация на вино, само че и това по какъв начин се сервира самата храна, кое с какво върви и по какъв начин е най-подходящо да се сервира. И посредством точно на това аз съм благополучен да съм част от шарени и пъстри, хубави хора и условия. Между другото, в България имаме положително вино, само че не можем да се съпоставяме с Франция, да вземем за пример. Не всяко “Бордо” за 3 евро е качествено, макар че има изключения. Зависи от сорта, страната, климата...
- Не ви попитах какво дете сте бил и спомняте ли си какви бяха вашите страхове тогава?
- Имам един единствен боязън, които ме съпътства и през днешния ден и това е, че се багра от високо. Но имам случай през последните години, през които намирам храброст да ходя против страховете си. Веднъж дружно с Кирил Маричков, който обича да счита, бяхме в най-високата постройка в света. Каза ми, че тя е толкоз висока, колкото е Копитото по отношение на София. Даже мисля, че тя е със 100 метра по-висока, в сравнение с е Копитото гледано от София. Качихме се с Кирил и гледахме надолу, само че по-голямото предизвикателство за мен беше, когато бяхме отново дружно с него оттатък Океана, т.е. в Щатите, и по тъкмо в Невада, където бяхме във висока постройка, в която имаше площадка, транспарантна беше и все едно вървиш във въздуха гледайки надолу от многото метри, на които в действителност се намираш от земята. Имах възприятието, че ще получа инфаркт, само че усетих, че страхът ми от високото понижа, което е индикатор, че съм го преодолял най-малко ненапълно.
- Понеже с вас сме си поръчали по чаша хубаво и ароматно черно кафе ми е ясно, че го обичате, с изключение на и положителното вино, както към този момент стана ясно. В кухнята обаче обичате ли да се изявявате?
- Аз умея доста хубаво да сготвям, само че ми се случва рядко. Жени споделя, че аз сготвям добре, тогава, когато ме дават по малкия екран (смее се). Предполагам си спомняте, че ние, двамата с жена ми спечелихме нашия кръг от предходен сезон на кулинарното шоу “Черешката на тортата”. Тогава впечатлихме другите участници с няколко вкусотии, като да вземем за пример това, че доста добре приготвихме две агнешки плешки и тиквена чорба, която и без друго всички в къщи доста обичаме. У дома общо взето готви Жени. Аз нормално съм по мръвките, по този начин и се чака от мъжа. Скари, риби... доста съм добър. Между другото, в нашия дом самун съвсем не си купуваме. Жени прави едни доста хубави питки от лимец, содени, неквасени. Имам другар, който ми носи зехтин, само че чист, непреваряван и необработен. Ако знаете единствено каква е вкусотия да си взема една питка и напряко от шишето леко със зехтин да си я напоя... Това ме прави още по благополучен, тъй като е доста, доста вкусно.
- Ами обичаният ви десерт кой е?
- Любимият ми десерт е мъчно да го кажа кой е. В момента се сещам за два - единият сигурно е тирамису, а другият, естествено, е шоколадовото суфле, поднесено, несъмнено, с прекрасен сладолед.
- Благодаря ви за отделеното време и споделеното от сърце, господин Лечев! Помечтайте на глас, апелирам ви...
- Единственото нещо, което бих си поискал и, за което бленувам е да съм здрав, всичко друго мога да го свърша! Дай, Боже, да съм здрав още дълги години, с цел да мога да не преставам да давам от себе си, обичам да давам от себе си, обичам да изсвирвам и да веселя хората! (Усмихва се.)
Иво АНГЕЛОВ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ