Директните плащания от джоба на пациентите за здравеопазване трябва да

Директните заплащания от джоба на пациентите за опазване на здравето би трябвало да бъдат понижени от сегашните 46.6% на 30% до 2030 година. Това планува детайлизирана тактика по приоритет “Здраве и спорт “ на Националната стратегия за развиване България 2030, която Министерството на здравеопазването разгласява за публично разискване.

С дял от близо 50% на директните заплащания от джоба на пациентите България е на първо мяссто в Европейски Съюз съгласно последните настоящи данни за 2017 година, като той е съвсем три пъти по-висок от междинния за Европейски Съюз. За обикновено се смята доплащането от джоба на пациентите да е до 15% и всички остарели членки на Европейски Съюз покриват този аршин. Доплащане над 30% към този момент се счита за сериозно равнище, като в този момент страната ни си слага за цел да го доближи след 10 години. У нас хората доплащат най-много за медикаменти и медицински произведения като стави, стентове, клапи и други, които не се покриват или се покриват отчасти от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

Също по този начин от джоба си българите заплащат и за услуги като “избор на екип “ в лечебните заведения и спомагателни “екстри “ като независима стая и други

Честа причина за доплащане са също диагностични проучвания в извънболничната помощ. Някои проучвания се заплащат от НЗОК единствено в границите на лечебните заведения като част от съответната клинична пътека, само че не и в случай че хората имат потребност от тях за диагностика отвън лечебните заведения. Това е единствено дребна част от казуса с огромния брой хоспитализации у нас и едва финансираната извънболнична помощ, които също са във фокуса на Националната стратегия за развиване.

Една четвърт от здравните разноски – отвън лечебните заведения