21 г. от януарския щурм на парламента
Дир. бг напомня трагичните събития, които бележат най-новата ни история тъкмо преди 21 години.
Всичко стартира с митинги против тогавашното държавно управление на Българска социалистическа партия с министър председател Жан Виденов. Хората в доста градове се надигат и блокират пътища, а студенти вършат живи вериги около Народното събрание, тъй като годишната инфлация е 310,8% и обезценява парите им - левът се срутва, заплатата става 5 $, а магазините са празни. 19 банки банкрутират, а с тях се стопяват задълженията на кредитните милионери и спестяванията на стотици хиляди българи.
На 21 декември 1996 година се организира ексклузивен 42-ри конгрес на Българска социалистическа партия. На него Виденов афишира, че подава оставка като министър-председател. Оттегля се и като водач на партията, като на негово място е определен Георги Първанов.
Седмица по-късно Народното събрание гласоподава на изключително съвещание оставката на държавното управление. От Българска социалистическа партия упорстват да сформират нов кабинет в границите на същия парламент, само че опозицията - Съюз на демократичните сили, изрично не е съгласна.
На 8 януари 1997 година парламентарната група на социалистите номинира за министър председател в оставащия двегодишен мандат Николай Добрев, който тогава е вътрешен министър в оставка.
Два дни по-късно - на историческия 10-и, обаче президентът доктор Желю Желев отхвърля да даде мандат за сформиране на кабинет на Българска социалистическа партия, въпреки че е длъжен по Конституция. Желев се стимулира с това, че неговият мандат изтича на 22 януари и оставя решението на новоизбрания държавен глава - Петър Стоянов.
Опозицията афишира начало на национална политическа стачка, приканва към гражданско непокорство и провежда протестно шествие против Народното събрание.
Така, часове по-късно, постройката е обградена от стачкуващи. Твърди се, че са към 8000 души. Част от тях стартират да чупят прозорци с камъни и дръжки от флагове, щурмуват и задната врата на Народното събрание. Някои съумяват да обхванат във фоайето и в няколко стаи, трошат и палят мебели . Тогава нападат и униформени с полицейски палки, а входът е барикадиран от вътрешната страна.
Навън обаче се стига до кървави конфликти - десетки са ранени, откакто полицията и Вътрешни войски се намесват със мощ. Участници в събитията настояват, че униформени са докарани с рейсове и са били протестиращи даже в страничните улички. Сред потърпевшите са и политици - депутатът Филип Димитров се озовава в "Пирогов " с разрушена глава (вижте във видеото архивни фрагменти на Българска национална телевизия от щурма и какво споделя Иван Костов).
След като напрежението нараства, в Народното събрание идва вътрешният министър. Лично тогавашният началник на Столична дирекция на вътрешните работи ген. Красимир Петров защищава Добрев с щит от тълпата (вижте какво тъкмо се случва по-надолу - б.р.). Той и представители на парламентарните групи се събират в кабинета на ръководителя на акад. Благовест Сендов, с цел да обсъдят обстановката.
Около час преди щурма идва и Петър Стоянов, който който още не е положил клетва. По това време Желев е на посещаване във Франция.
“Тук съм, тъй като мисля, че хората имат право да стачкуват. Те няма какво да ядат и животът им е скотски”, декларира Стоянов преди да се срещне с Добрев и водача на Съюз на демократичните сили Иван Костов.
В същото време група червени депутати сядат на стълбите и запяват: “Къде си, вярна ти обич национална ”. Сред тях е Клара Маринова, която тогава е представител на Българска социалистическа партия.
“Моя беше концепцията да запеем. Вбесих се, че всички депутати се панираха и изпокриха в миши дупки”, споделя по-късно различен участник - Добромир Задгорски.
В последна сметка довечера стачкуващите са разпръснати със мощ. Но митингите не стихват. Така, на 4 февруари 1997 година, Българска социалистическа партия връща мандата за сформиране на държавно управление. Политическите сили подписват съглашение за опазване на обществения мир и осъществяване на предварителни парламентарни избори на 19 април 1997 година Те се извоювани безапелационно - с 52% и 137 депутатски места, от Обединените демократични сили (СДС, Демократична партия, Български земеделски народен съюз, БСДП), и Иван Костов става министър председател.
Дотогава обаче е назначено служебно държавно управление с министър председател Стефан Софиянски. То незабавно стартира промени, въпреки и на ръба на пълномощията си - афишира въвеждането на валутен ръб, изпраща до Брюксел молбата на България за участие в НАТО и възвръща съдействието с МВФ.
Признанията на Стоянов и Премянов
Все още в разгара на митингите, в края на януари, Петър Стоянов връчва мандат за сформиране на държавно управление на социалистите. До втори техен кабинет обаче по този начин и не се стига.
Години по-късно той споделя какво тъкмо се е случило:
"Връчих декрет за сформиране на държавно управление на Българска социалистическа партия за седмица. Няколко пъти ги подканих да се откажат. Страхувах се, че в случай че Българска социалистическа партия сформира второ държавно управление, ще има революция и НАТО и Европейски Съюз щяха да са прекомерно надалеч. Като пристигнаха Добрев и Първанов с досието, трябваше да я взема и да я внеса в Народното събрание, както е по Конституция. И тогава със 125 депутати щеше да има второ държавно управление на Българска социалистическа партия. Върнах досието и се движех по ръба на конституционните пълномощия. Те си потеглиха и ми споделиха, че ходя против Конституцията.
След това ми пристигна мислено да свикам Консултативен съвет по национална сигурност в два и половина следобяд. Мислех, че политическите сили ще се солидаризират и Българска социалистическа партия ще се откажат от мандата. Свиках съвета, тъй като в досието нямаше отвод. Казах на Българска социалистическа партия, че откакто желаят мандат, би трябвало да излязат през основния вход на "Дондуков " 2. След това всички се изрекоха Българска социалистическа партия да върне мандата. Чак тогава Добрев, Първанов и Виденов се отхвърлиха от мандата ".
Красимир Премянов, който в тези времена е ръководител на парламентарната група на левицата, разкрива, че още на Коледа 1996 година Желев е щял да връчи мандат на Българска социалистическа партия за държавно управление, само че Първанов отказал .
"Много се закъсня с мандата. Държавният глава ни предложения на съвещания като най-голяма парламентарна група. Той ни съобщи, че може доста бързо да връчи мандат, само че новият тогава водач изиска пролонгация. Мотивира се, че няма подготвеност. Аз бях склонен, само че Първанов отхвърли. Ако беше приел, може би щеше да има за малко различен кабинет на Българска социалистическа партия. Политическата самодейност щеше да е в наши ръце, а не при Съюз на демократичните сили. Желев съобщи, че може да връчи мандат до края на годината, по-късно към този момент трябвало да се чака президентът Петър Стоянов да встъпи в служба ", споделя Премянов - директен участник в събитията.
Според него освен това състояние е нямало да се стигне до щурма на Народното събрание, който, по думите му - не е бил импровизиран.
Мъж се хвърля на колата на Добрев, тълпата пробива загражденията
Години след събитията фотографът от вестник "24 часа " Николай Литов описа любопитен факт, довел до развръзката на 10 януари:
"От ранни зори съм в Народното събрание, чиято работа съм упълномощен да отбелязвам. По някое време обаче взех решение да изляза пред постройката, с цел да фотографирам протестиращите, чиито виковете ставаха все по-яростни, а предметите, които хвърчаха към постройката - от ден на ден. Към 14 ч потеглих към редакцията, с цел да предавам фотосите си. Чаках тролея на спирката на Ректората в посока Орлов мост. Лично шефът на Столична дирекция на вътрешните работи Красимир Петров се включва в опазването на министъра от протестиращите.
В този миг видях джипа на вътрешния министър Николай Добрев. В момента, в който подвигнах фотоапарата, пред джипа изскочи мъж. Той се хвърли върху колата , без да знае чия е и кой е вътре, очевидно гледаше единствено да попадне в кадър.
Тъй като водачът не очакваше сходно нахлуване, до момента в който успее да реагира и натисне спирачки, мъжът към този момент беше под колелата. Джипът закова на място и от него изскочи защитата. Секунди по-късно от задната врата се появи и самият Добрев. Охраната поведе вътрешния министър в посока Народното събрание, а водачът остана да се разправя с “нападателя”.
Добрев потегли към Народното събрание пред градинката на “Св. Кл. Охридски”, а аз хукнах след него. В момента, в който протестиращите го разпознаха, тълпата се нахвърли от горната страна му. Бяха извикани служители на реда като подкрепление, които направиха жив щит към министъра. Бяха отворени металните заграждения към Народното събрание, с цел да мине той, само че тълпата се възползва от пробойната в защитата и нахлу към постройката. Под чадъра на щитовете на служителите на реда Добрев бе избавен от обстрела на протестиращите. А против него хвърчаха даже кофи за отпадък ".
Всичко стартира с митинги против тогавашното държавно управление на Българска социалистическа партия с министър председател Жан Виденов. Хората в доста градове се надигат и блокират пътища, а студенти вършат живи вериги около Народното събрание, тъй като годишната инфлация е 310,8% и обезценява парите им - левът се срутва, заплатата става 5 $, а магазините са празни. 19 банки банкрутират, а с тях се стопяват задълженията на кредитните милионери и спестяванията на стотици хиляди българи.
На 21 декември 1996 година се организира ексклузивен 42-ри конгрес на Българска социалистическа партия. На него Виденов афишира, че подава оставка като министър-председател. Оттегля се и като водач на партията, като на негово място е определен Георги Първанов.
Седмица по-късно Народното събрание гласоподава на изключително съвещание оставката на държавното управление. От Българска социалистическа партия упорстват да сформират нов кабинет в границите на същия парламент, само че опозицията - Съюз на демократичните сили, изрично не е съгласна.
На 8 януари 1997 година парламентарната група на социалистите номинира за министър председател в оставащия двегодишен мандат Николай Добрев, който тогава е вътрешен министър в оставка.
Два дни по-късно - на историческия 10-и, обаче президентът доктор Желю Желев отхвърля да даде мандат за сформиране на кабинет на Българска социалистическа партия, въпреки че е длъжен по Конституция. Желев се стимулира с това, че неговият мандат изтича на 22 януари и оставя решението на новоизбрания държавен глава - Петър Стоянов.
Опозицията афишира начало на национална политическа стачка, приканва към гражданско непокорство и провежда протестно шествие против Народното събрание.
Така, часове по-късно, постройката е обградена от стачкуващи. Твърди се, че са към 8000 души. Част от тях стартират да чупят прозорци с камъни и дръжки от флагове, щурмуват и задната врата на Народното събрание. Някои съумяват да обхванат във фоайето и в няколко стаи, трошат и палят мебели . Тогава нападат и униформени с полицейски палки, а входът е барикадиран от вътрешната страна.
Навън обаче се стига до кървави конфликти - десетки са ранени, откакто полицията и Вътрешни войски се намесват със мощ. Участници в събитията настояват, че униформени са докарани с рейсове и са били протестиращи даже в страничните улички. Сред потърпевшите са и политици - депутатът Филип Димитров се озовава в "Пирогов " с разрушена глава (вижте във видеото архивни фрагменти на Българска национална телевизия от щурма и какво споделя Иван Костов).
След като напрежението нараства, в Народното събрание идва вътрешният министър. Лично тогавашният началник на Столична дирекция на вътрешните работи ген. Красимир Петров защищава Добрев с щит от тълпата (вижте какво тъкмо се случва по-надолу - б.р.). Той и представители на парламентарните групи се събират в кабинета на ръководителя на акад. Благовест Сендов, с цел да обсъдят обстановката.
Около час преди щурма идва и Петър Стоянов, който който още не е положил клетва. По това време Желев е на посещаване във Франция.
“Тук съм, тъй като мисля, че хората имат право да стачкуват. Те няма какво да ядат и животът им е скотски”, декларира Стоянов преди да се срещне с Добрев и водача на Съюз на демократичните сили Иван Костов.
В същото време група червени депутати сядат на стълбите и запяват: “Къде си, вярна ти обич национална ”. Сред тях е Клара Маринова, която тогава е представител на Българска социалистическа партия.
“Моя беше концепцията да запеем. Вбесих се, че всички депутати се панираха и изпокриха в миши дупки”, споделя по-късно различен участник - Добромир Задгорски.
В последна сметка довечера стачкуващите са разпръснати със мощ. Но митингите не стихват. Така, на 4 февруари 1997 година, Българска социалистическа партия връща мандата за сформиране на държавно управление. Политическите сили подписват съглашение за опазване на обществения мир и осъществяване на предварителни парламентарни избори на 19 април 1997 година Те се извоювани безапелационно - с 52% и 137 депутатски места, от Обединените демократични сили (СДС, Демократична партия, Български земеделски народен съюз, БСДП), и Иван Костов става министър председател.
Дотогава обаче е назначено служебно държавно управление с министър председател Стефан Софиянски. То незабавно стартира промени, въпреки и на ръба на пълномощията си - афишира въвеждането на валутен ръб, изпраща до Брюксел молбата на България за участие в НАТО и възвръща съдействието с МВФ.
Признанията на Стоянов и Премянов
Все още в разгара на митингите, в края на януари, Петър Стоянов връчва мандат за сформиране на държавно управление на социалистите. До втори техен кабинет обаче по този начин и не се стига.
Години по-късно той споделя какво тъкмо се е случило:
"Връчих декрет за сформиране на държавно управление на Българска социалистическа партия за седмица. Няколко пъти ги подканих да се откажат. Страхувах се, че в случай че Българска социалистическа партия сформира второ държавно управление, ще има революция и НАТО и Европейски Съюз щяха да са прекомерно надалеч. Като пристигнаха Добрев и Първанов с досието, трябваше да я взема и да я внеса в Народното събрание, както е по Конституция. И тогава със 125 депутати щеше да има второ държавно управление на Българска социалистическа партия. Върнах досието и се движех по ръба на конституционните пълномощия. Те си потеглиха и ми споделиха, че ходя против Конституцията.
След това ми пристигна мислено да свикам Консултативен съвет по национална сигурност в два и половина следобяд. Мислех, че политическите сили ще се солидаризират и Българска социалистическа партия ще се откажат от мандата. Свиках съвета, тъй като в досието нямаше отвод. Казах на Българска социалистическа партия, че откакто желаят мандат, би трябвало да излязат през основния вход на "Дондуков " 2. След това всички се изрекоха Българска социалистическа партия да върне мандата. Чак тогава Добрев, Първанов и Виденов се отхвърлиха от мандата ".
Красимир Премянов, който в тези времена е ръководител на парламентарната група на левицата, разкрива, че още на Коледа 1996 година Желев е щял да връчи мандат на Българска социалистическа партия за държавно управление, само че Първанов отказал .
"Много се закъсня с мандата. Държавният глава ни предложения на съвещания като най-голяма парламентарна група. Той ни съобщи, че може доста бързо да връчи мандат, само че новият тогава водач изиска пролонгация. Мотивира се, че няма подготвеност. Аз бях склонен, само че Първанов отхвърли. Ако беше приел, може би щеше да има за малко различен кабинет на Българска социалистическа партия. Политическата самодейност щеше да е в наши ръце, а не при Съюз на демократичните сили. Желев съобщи, че може да връчи мандат до края на годината, по-късно към този момент трябвало да се чака президентът Петър Стоянов да встъпи в служба ", споделя Премянов - директен участник в събитията.
Според него освен това състояние е нямало да се стигне до щурма на Народното събрание, който, по думите му - не е бил импровизиран.
Мъж се хвърля на колата на Добрев, тълпата пробива загражденията
Години след събитията фотографът от вестник "24 часа " Николай Литов описа любопитен факт, довел до развръзката на 10 януари:
"От ранни зори съм в Народното събрание, чиято работа съм упълномощен да отбелязвам. По някое време обаче взех решение да изляза пред постройката, с цел да фотографирам протестиращите, чиито виковете ставаха все по-яростни, а предметите, които хвърчаха към постройката - от ден на ден. Към 14 ч потеглих към редакцията, с цел да предавам фотосите си. Чаках тролея на спирката на Ректората в посока Орлов мост. Лично шефът на Столична дирекция на вътрешните работи Красимир Петров се включва в опазването на министъра от протестиращите.
В този миг видях джипа на вътрешния министър Николай Добрев. В момента, в който подвигнах фотоапарата, пред джипа изскочи мъж. Той се хвърли върху колата , без да знае чия е и кой е вътре, очевидно гледаше единствено да попадне в кадър.
Тъй като водачът не очакваше сходно нахлуване, до момента в който успее да реагира и натисне спирачки, мъжът към този момент беше под колелата. Джипът закова на място и от него изскочи защитата. Секунди по-късно от задната врата се появи и самият Добрев. Охраната поведе вътрешния министър в посока Народното събрание, а водачът остана да се разправя с “нападателя”.
Добрев потегли към Народното събрание пред градинката на “Св. Кл. Охридски”, а аз хукнах след него. В момента, в който протестиращите го разпознаха, тълпата се нахвърли от горната страна му. Бяха извикани служители на реда като подкрепление, които направиха жив щит към министъра. Бяха отворени металните заграждения към Народното събрание, с цел да мине той, само че тълпата се възползва от пробойната в защитата и нахлу към постройката. Под чадъра на щитовете на служителите на реда Добрев бе избавен от обстрела на протестиращите. А против него хвърчаха даже кофи за отпадък ".
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ